№ 1522
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20213100501981 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу
решение № 261393/21.04.2021 г., по гр. дело № 14399/2020 г. по описа на РС – Варна, в
частта, с която „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е осъдено да заплати на Р. П. П.
разликата над 751,76 лева до присъдената сума от 1341.02 лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди на л.а. „Сеат Ибиза” с рег. № В1633ВХ, настъпили
вследствие на ПТП реализирано на 18.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както и в частта на
присъдените съдебно-деловодни разноски.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е необосновано, постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, а оттам и неправилно
в отделни части. Счита, че съдът неправилно е възприел посочена в заключение на вещото
лице по ATE стойност на застрахователно обезщетение в размер на 2099,70 лева, въз основа
на цени на автосервизи притежаващи сертификат за качество ISO 9001:2008, тъй като тази
цена не съответства на понятието „среднопазарна“ стойност. Позовава се на разпоредбата на
чл. 400, ал. 2 КЗ и на съдебната практика по приложението на цитираната разпоредба,
според която при съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение, последното се
1
определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е съизмерима със средните
пазарни цени. Поддържа, че изчислен съобразно средни пазарни цени, размерът на
дължимото обезщетение възлиза на сумата от 1510,44 лева. След приспадане на платеното
от застрахователя в размер на 758,68 лева, се получава остатък от 751,76 лева, които остават
дължими на увреденото лице. Счита, че предлаганите от различни сервизи (особено т.нар.
официални, оторизирани, сертифицирани и пр. автосервизи) по-високи цени за ремонт на
МПС не следва да се вземат предвид при определяне на задължението, ако заплащането на
средната пазарна цена е достатъчно за пълното отстраняване на вредите при изискуемото
качество. Моли за отмяна на обжалваното решение в обжалваната част, както и за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две инстанции съразмерно на
отхвърлената част от иска.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който
оспорва жалбата, счита същата за неоснователна, поради което моли за потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
Въззивната жалба са подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
ВРС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, предявен от Р. П. П.
срещу ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 100 лева, частичен иск от 2 020,05 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди на л.а. „Сеат Ибиза” с рег. № В1633ВХ, настъпили
вследствие на ПТП реализирано на 18.06.2020 г. по вина на водача на л.а „Мицубиши
Паджеро Пинин” с рег. № В1959РР, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В хода на процеса е
допуснато изменение в размера на предявения частичен иск чрез неговото увеличаване до
пълен размер от 1341.02 лв.
Ищецът твърди, че на 18.06.2020г. в гр. Варна при настъпило ПТП по вина на водача
на л.а „Мицубиши Паджеро Пинин” с рег. № В 1959 РР е бил увреден собственият му л.а.
„Сеат Ибиза” с рег. № В1633ВХ. Ответникът като застраховател на виновния водач бил
уведомен за настъпилото събитие, изготвил опис на щетите и му изплатил обезщетение в
размер на 454.19 лв. Ищецът счита, че сумата необходима за възстановяване на щетите е в
размер на 2474.24 лв., поради което претендира обезщетение в действителния размер на
причинените вреди по автомобила, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба.
2
В подаден отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по
основание и размер. Признава наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение между него и соченият като причинител на вредата по сключен
застрахователен договор „Гражданска отговорност” за процесния автомобил. Оспорва
наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на
произшествието. Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между описания
механизъм и всички твърдяни за настъпили вреди по МПС. Твърди, че изплатеното
обезщетение е в общ размер на 758.68 лева и напълно покрива причинените вреди. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предмет на жалбата е разликата над 751,76 лева до присъдената сума от 1341.02 лв.,
т.е. в частта, с която ответникът е осъден да заплати сумата от 751,76 лева, решението на
ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.
С влизане в сила на първоинстанционното решение в необжалваната част, със сила на
пресъдено нещо са разрешени всички спорни въпроси касаещи основанието на исковата
претенция, в т.ч. относно извършването на деянието от застрахования при ответника водач,
неговата противоправност, вината на делинквента, настъпването на вредите в патримониума
на ищеца и причинната връзка между деянието и причинените вреди.
Въпросът за пасивната материалноправна легитимация на ответника по прекия иск в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, който не е бил спорен в първоинстанционното производство, също е
разрешен окончателно с влизане в сила на решението на ВРС.
Предмет на спора във въззивното производство е само размерът на присъденото
обезщетение. Според жалбоподателя, при определяне размера на обезщетението въз основа
на средните пазарни цени за извършване на ремонт на увредените детайли, съдът не следва
да взема предвид заключението на вещото лице по СATE във варианта, при който при
извършване на изчисленията са взети предвид и цените на автосервизи притежаващи
сертификат за качество ISO 9001:2008, тъй като тези цени не съответствали на понятието
„среднопазарна“ стойност, респ. на понятието действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие по смисъла на разпоредбата на чл.
3
400, ал. 2 КЗ.
Видно от приетото по делото заключение на вещото лице стойността на необходимия
ремонт за отстраняване на щетите по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза
на 2 099,70 лв., като при изчисляване на средната пазарна цена на труда се използва цената,
предлагана в сервизи, които притежават европейски сертификат за качество и такива, които
не притежават. Заключението съдържа и вариант, при който стойността е определена като са
взети предвид цените на ремонтните услуги, предлагани само от сервизи, които не
притежават европейски сертификат за качество, в който случай размерът на необходимата за
ремонта сума възлиза на 1510,44 лева.
По спорния въпрос относно остойностяването на дейностите по отстраняване на
настъпилите щети, настоящият състав съобразява константната съдебна практика, че
стойността на ремонта (разходи за материали и труд) следва бъде възможно най-близка до
пазарните условия (в този смисъл Решение № 115/ 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на
ВКС, ІІ т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение
№ 165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС).
Посочената в т. 4 от заключението цена за ремонт в общ размер 1 510,44 лева не е
средна пазарна цена, тъй като е определена единствено на база цени предлагани от сервизи,
които не притежават европейски сертификат за качество. Тези сервизи, обаче, формират
само един сегмент от пазара на авторемонтните услуги, поради което е недопустимо за база
при определяне на обезщетението да служат единствено предлаганите от тях цени. Предвид
прякото действие на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията на РБ, според които
икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива, а
законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни
условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната
конкуренция и защитава потребителя, въззивният съд не намира основание за ограничаване
на възможността автомобилът да се ремонтира в свободно избран от застрахования
автосервиз. Единственият критерий, от който се ръководи съда е обезщетението да не
надвишава средната пазарна цена на ремонта.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение ще бъде потвърдено като
правилно. Въззивният съд препраща и към мотивите на ВРС на осн. чл. 272 от ГПК.
На въззиваемата страна следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 390,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261393/21.04.2021 г., по гр. дело № 14399/2020 г. по
описа на РС – Варна, в частта, с която „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е осъдено да
4
заплати на Р. П. П. разликата над 751,76 лева до присъдената сума от 1341.02 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „Сеат Ибиза” с рег.
№ В1633ВХ, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 18.06.2020 г., в гр. Варна, кв.
Аспарухово, бул. „Кирил и Методий“ посока от м-ст Боровец към кв. Аспарухово,
причинено по вина на водача на л.а „Мицубиши Паджеро Пинин” с рег. № В 1959 РР,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок
на действие 11.04.2020-10.04.2021г., вкл. следните увреждания – облицовка предна броня;
калник преден десен; предна врата дясна; задна врата дясна; панел заден десен; облицовка
задна броня; джанта лята предна дясна и джанта лята задна дясна, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В останалата част решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5, да заплати на Р. П. П., ЕГН
**********, адрес: гр. Варна, ул. „Ропотамо“ № 14 сумата от 390,00 (триста и деветдесет)
лева съдебно-деловодни разноски в производството пред ВОС на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5