РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Бургас, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20222001000041 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Д.К., чрез адв. Г.Н. –
БАК, и К.К., чрез адв. И.Н. – БАК, срещу Решение № 156 от 22.12.2021 г., постановено по
т.д.№ 121/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени исковете им
против “Б.” АД на осн. чл. 439 ГПК.
Въззивниците Д.К. и К.К. поддържат, че решението е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат се аргументи, че имуществото на
физическото лице е било включено в масата на несъстоятелността по предприетото
универсално принудително изпълнение срещу ЕТ “К..“ и кредиторът е следвало да
удовлетвори вземанията си в това производство. Нормата на чл. 739, ал. 2 ТЗ следвало да се
възприема като обща последица на всяко производство по несъстоятелност, в което не е
постигната алтернатива за оздравяване на предприятието. Не се откривала възможност
кредиторите да се удовлетворят принудително от останалите непродадени вещи и имоти
след прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на едноличния
търговец от Търговския регистър. След като изпълнителното дело веднъж било прекратено
по силата на закона след влизане в сила на определението за одобряване на списъците на
приетите от синдика вземания, а именно на 21.01.2013 г., неговото възобновяване било
недопустимо. Всички извършени от ЧСИ действия по изп.дело № *** по отношение на
длъжника К.К., извършващ търговснка дейност като ЕТ “К..“, след тази дата били лишени от
правно основание като извършени по прекратено спрямо него дело, в това число дори и
1
продадената му идеална част от недвижим имот. Погасителната давност за процесните
вземания била прекъсната последно в рамките на производството по несъстоятелност и е
започнала да тече от датата на влизане в сила на горепосоченото определение.
Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения установителен иск.
Претендират се разноски, в т.ч. по чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за двама
адвокати за извършеното процесуално представителство пред двете инстанции.
Въззиваемият “Б.” АД е представил писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба.
Сочи, че българското законодателство не урежда банкрут или несъстоятелност на
физическо лице, а същото продължава да е носител на права и задължения, включително да
придобива нови такива. Оттук, санкцията по отношение на неговите лични кредитори, които
не са предявили вземанията си в производството по несъстоятелност, следвало да бъде
ограничена до невъзможността им да се конкурират с кредиторите на търговското
предприятие. В конкретния случай производството по несъстоятелност било приключило
след като съдът е постановил начало на осребряването, но преди такова да е започнало,
следователно имуществото се е запазило в патримониума на К.К.. В отговора се поддържа,
че вземането на банката не било погасено и по отношение на двамата ищци. ППВС №
3/1980 г. трябвало да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се
отнасял до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната
на тълкувателния акт. Спрямо ищците преди периода на спиране от 21.10.2011 г. по
определение на съда по несъстоятелност до възобновяване на производството на 16.02.2015
г. били предприети множество действия по принудително изпълнение, а производството
било спряно поради несъстоятелността. В отговора се настоява, че давността по отношение
на ищците е била многократно прекъсвана с всяко действие на принудително изпълнение и
е започвала да тече нова давност.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в
размер, определен от съда, съгласно чл. 37 ЗПП.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените съображения и доводи на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с
определение от 22.03.2022 г. е допусната до разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд е сезиран с иск на осн. чл. 439 ГПК от Д. К. К. и К. Д. К.
против “Б.” АД за установяване, че двамата ищци не дължат на банката: (1) по изпълнителен
лист от 06.06.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 3851/2011 г. на БРС, сумата 102863,30 € заедно
със законната лихва от 09.05.2011 г. до изплащането и 4141,01 лв. – разноски и (2) по
изпълнителен лист от 27.05.2011 г., издадено по ч.гр.д. № 3850/2011 г. на БРС, сумата 16
800 € – главница, сумата 2313,88 € – договорна лихва за забава, законната лихва върху
2
главницата от 09.05.2011 г. до изплащането и сумата 747,68 лв. – разноски. Ищците заявили
в исковата си молба, че вземанията на взискателя са погасени по давност. Наред с това
аргументирали тезата, че задължението на солидарния длъжник К. Д. К. било погасено на
осн. чл. 739, ал. 2 ТЗ.
Банката-ответник оспорила претенциите.
С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърлил исковете.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по чл. 269 ГПК
Бургаският апелативен съд констатира, че постановеното обжалвано първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. По същество:
По фактите с правно значение, установени правилно от първоинстанционния съд,
страните не спорят. Ищците са бивши съпрузи, чийто брак е сключен през 1982 г. и
прекратен с развод на 20.02.2012 г. Банката-ответник е правоприемник на “С.” АД. Ищецът
К.К. в качеството му на ЕТ “К..” е бил в кредитни правоотношения с банката като
кредитополучател по договор за овърдрафт № 38 от 20.06.2008 г. С договор за встъпване в
дълг солидарно заедно с кредитополучателя ЕТ “К.” се задължили двамата ищци в лично
качество. С процесните два изпълнителни листа, съответно от 06.06.2011 г. и от 27.05.2011
г., Д.К. и К.К. били осъдени да заплатят на банката солидарно заедно с кредитополучателя
ЕТ “К..” посочените в тях суми. Въз основа на двата изпълнителни листа кредиторът
инициирал образуването на изп.д. № *** г. на ЧСИ С.Н., Бургас. Покани за доброволно
изпълнение били връчени на длъжниците на 05.07.2011 г. Била предприета публична продан
на недвижим имот, собствен на двамата ищци, който бил ипотекиран в полза на банката. На
14.09.2011 г. бил извършен опис на имота. До м. декември 2012 г. шест публични продани
на имота били обявени за нестанали поради липса на постъпили наддавателни предложения.
Междувременно по молба на длъжника било образувано т.д. № 286/2011 г. на БОС, по
което с решение от 02.02.2012 г. било открито производство по несъстоятелност на ЕТ “К..”.
С определение от 21.10.2011 г. по същото дело съдът по несъстоятелността спрял
изпълнителното производство върху имуществото на едноличния търговец. С
постановление по изпълнителното дело от 27.04.2012 г. било спряно изпълнението върху
имуществото на длъжника К.К. в качеството му на ЕТ “К..”, а с постановление от 12.12.2012
г. по молба на взискателя съдебният изпълнител спрял изпълнението и по отношение на
длъжника Д.К..
Банката-кредитор предявила в несъстоятелността вземанията си против длъжника и те
били приети с определение на съда от 21.01.2013 г. С решение № 291 от 16.08.2013 г. по т.д.
№ 286/2011 г. на БОС длъжникът е обявен в несъстоятелност и е постановено започване на
осребряване на имуществото му. С решение № 364 от 15.11.2013 г. след констатация, че
няма достатъчно средства за разноските по несъстоятелността и че разноските не са
предплатени по реда на чл. 629б ТЗ, съдът спрял производството на осн. чл. 632, ал. 5 вр. чл.
632, ал. 1 ТЗ. След като в продължение на една година не било поискано възобновяване на
производството, на осн. чл. 632, ал. 4 ТЗ съдът с решение № 350 от 04.12.2014 г. прекратил
3
производството по несъстоятелност и постановил заличаване на едноличния търговец от
търговския регистър.
На 16.02.2015 г. по молба на взискателя било възобновено производството по изп.д. №
*** г. С постановление от 10.08.2015 г. ЧСИ прекратил изпълнителното дело на осн. чл. 638,
ал. 4 ТЗ по отношение на длъжника К. Д. К., но по жалба на взискателя прекратяването било
отменено от състав на БОС. След възобновяването на производството продължили
действията по изпълнение върху ипотекирания в полза на банката недвижим имот, като до
м. декември 2017 г. били насрочени общо 11 публични продани, всички обявени за
нестанали. След това публични продани са били насрочвани през 2018 и 2019 г. След
отпадането на забраната по чл. 5, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., са
били насрочени три публични продани, като последната, от 01.02.2021 г. до 01.03.2021 г., е
била успешна и по нея е бил определен купувач.
При тези безспорни между страните факти с правно значение се налагат следните
правни изводи:
Вземанията на банката против ищеца К. Д. К. по двата изпълнителни листа са погасени
на осн. чл. 739, ал. 2 ТЗ, в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 105 от 2016 г., съгласно
която: “Неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват
освен в случаите по чл. 744, ал. 1.” Принципни разяснения по въпросите за приложението на
чл. 739 ТЗ по отношение на едноличните търговци се съдържат в ТР № 2/2018 г. на ВКС,
ТК. В тълкувателното решение е обосновано, че в хипотезата на прекратено производство
по несъстоятелност на осн. чл. 632, ал. 4 ТЗ след решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ последиците
по чл. 739, ал. 1 ТЗ, а именно погасяване на непредявени вземания и неупражнени права,
настъпват независимо от правноорганизационната форма на търговеца. Същите
съображения следва да се вземат под внимание и по въпроса за приложението на чл. 739, ал.
2 ТЗ – относно погасяването на вземания, които са останали неудовлетворени в
производството по несъстоятелност, което е било прекратено на осн. чл. 632, ал. 4 ТЗ вр. чл.
632, ал. 5 ТЗ и чл. 630, ал. 1 ТЗ. На по-голямо основание кредиторът на едноличен търговец,
чиито вземания са предявени и приети, следва да понесе своеобразната санкция на
погасяване на вземанията му, тъй като е бездействал и не е упражнил възможността да
предплати разноските, за да се стигне до осребряване на имуществото на длъжника.
Погасяването настъпва по силата на закона с влизане в сила на решението. Към датата
на прекратяване на т.д. № 286/2011 г. на БОС (м. декември 2014 г.) законът е предвиждал
едно-единствено изключение от това правило – при възобновяване на производството по
несъстоятелност по реда на чл. 744 ТЗ, каквото в случая няма. Когато длъжникът е
едноличен търговец, погасяването на неудовлетворените вземания води до невъзможност
кредиторите да ангажират отговорността на физическото лице за същите вземания,
доколкото едноличният търговец и физическото лице не са различни правни субекти.
Кредиторът не разполага с възможност при вече открито производство по несъстоятелност
за преценка и избор дали да търси удовлетворение чрез универсално принудително
4
изпълнение в несъстоятелността или да бездейства, да изчака прекратяване на
производството по несъстоятелност и да предприеме индивидуално изпълнение срещу
физическото лице, което е извършвало търговска дейност като едноличен търговец.
Ето защо в настоящия случай вследствие на прекратяването на производството по
несъстоятелност по т.д. № 286/2011 г. на БОС останалите неудовлетворени, предявени и
приети вземания на банката по договора за кредит са се погасили. Погасяването на
вземанията означава, че за банката вече не съществуват вземания против ищеца К. Д. К. –
нито в качеството на едноличен търговец, нито като физическо лице. Без правно значение е
обстоятелството, че в договора за встъпване в дълг като встъпващ длъжник, който поема
солидарно задължение заедно с кредитополучателя К. Д. К. в качеството на ЕТ “К..” е
посочен К. Д. К.. В тази част този договор не може да произведе действие, защото един
правен субект не може да поеме солидарно задължение за собствен дълг. Без правно
значение по същите съображения са и обстоятелствата, че в издадените изпълнителни листи
като длъжници са посочени отделно ЕТ “К..” и К. Д. К., както и че като длъжници в
изпълнителното производство са конституирани отделно ЕТ “К..” и К. Д. К.. Без правно
значение е и обстоятелството, че с решението по в.гр.д. № 1597/2015 г. БОС е отменил
постановлението на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на
този длъжник. Погасяването на вземанията на банката, респ. на задълженията на длъжника,
е настъпило по силата на закона – чл. 739, ал. 2 ТЗ, без за това да е необходим акт на
съдебния изпълнител, и този факт следва да бъде съобразен.
След като вземанията на банката по отношение на ищеца К.К. са погасени след
издаването на изпълнителните листи, претенцията по чл. 439, ал. ГПК е основателна. Следва
се установи в отношенията между страните, че не съществуват вземания на банката против
К. по посочените изпълнителни листи. Поради различие в крайните правни изводи на двете
инстанции в тази част първоинстанционното решение следва да се отмени и искът на К. да
се уважи.
При този извод относно основателността на претенцията по отношение на ищеца К.
съдът трябва да изследва дали за вземанията против ищцата Д.К. е изтекла погасителна
давност.
С ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 10, се разясни, че в
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи), поради което ППВС № 3/1980 г., съгласно
което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането.
В изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебиян изпълнител, като от
всяко прекъсване започва да тече нова петгодишна погасителна давност.
Към настоящия момент е образувано тълк.д. № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, по което
предстои да се даде задължително тълкуване по въпроса: Прилага ли се нормата на чл. 115,
5
ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. Независимо от това какъв отговор ще даде ОСГТК на ВКС по така
формулирания въпрос, по настоящото дело вземанията против Д.К. не са погасени по
давност.
Ако се приеме, че нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД следва да се приложи в
настоящия случай, тъй като изп.д. № *** г. е образувано преди приемането на ТР 2/2015 г.,
давност за процесните вземанията не е изтекла, тъй като с образуването на изпълнителното
дело давността е спряла. Взискателят е имал основание да съобрази поведението си със
задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с ППВС № 31980 г., и не следва да търпи
неблагоприятни за интересите си последици от новото, различно тълкуване на закона.
Ако се приеме, че нормата на чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД не следва да се приложи, то
давност отново не е изтекла, защото в изпълнителния процес давността е била прекъсвана
многократно с предприемането на изпълнителни действия. Страните не спорят, че от
образуването на изпълнителното дело през 2011 г. до м. декември 2012 г. са били насрочени
шест публични продани, извършвани са описи и оценки на продавания имот. Следователно
през м. декември 2012 г., когато е била насрочена шестата публична продан, давността е
била прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност, т.е. до м. декември 2017 г..
Изпълнителното дело е било спряно изцяло (и по отношение изпълнението срещу Д.К.) на
12.12.2012 г. От тази дата до 16.02.2015 г., т.е. повече от две години, по делото не са
извършвани изпълнителни действия, тъй като то е било спряно с постановление на ЧСИ на
осн. чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ако се приеме, че когато изпълнителното производство е спряно по искане на
взискателя, по време на спирането продължава да тече давност, както и срокът по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, то в случая изпълнителното производство е било прекратено ex lege на
12.12.2014 г. В тази ситуация взискателят е разполагал с възможност да поиска отново да се
образува изпълнително производство срещу длъжника въз основа на същия изпълнителен
лист в рамките на все още неизтеклата давност. С искането си за възобновяване на
изпълнителното производство от 2015 г. взискателят е направил точно това.
Изпълнителното производство е започнало отново и давността за пореден път е била
прекъсната. Без правно значение за правата на взискателя е дали е било образувано ново
изпълнителното производство или изпълнението е продължило под стария номер.
След възобновяването на изпълнителното производство на 17.03.2015 г. до
предявяването на иска на 15.03.2021 г. не е изтекъл срок от пет години без поискани
изпълнителни действия. Давността е прекъсвана многократно като са били извършени
повече от десет публични продани. В крайна сметка вземанията на взискателя по
изпълнителните листи против Д.К. не са погасени. Първоинстанционното решението в
съответната част следва да се потвърди.
Поради изхода на делото ищецът К.К. има право на разноски за двете съдебни
6
инстанции, а на банката-ответник се дължат разноски за двете съдебни инстанции от Д.К.
поради отхвърлянето на исковете ѝ. Ето защо първоинстанционното решение ще бъде
отменено в частта за разноските, с която двамата ищци са осъдени да заплатят на ответника
общо сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Вместо това ответникът ще бъде
осъден да заплати на К.К. разноски за първата инстанция в размер на ½ от платената за
завеждане на иска държавна такса. В полза на процесуалния му представител ще се присъди
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. от Закона за адвокатурата в размер на 6399 лв.
Ответницата К. ще бъде осъдена да заплати на банката-ответник сумата 150 лв. – разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
За въззивното производство ответникът дължи на въззивника К.К. разноски в размер на
½ от платената държавна такса. На процесуалния му представител ще се присъди адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 6399 лв. Ищцата Д.К. дължи на банката
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 156 от 22.12.2021 г., постановено по т.д. № 121/2021 г. по описа
на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлен искът на К. Д. К. против “Б.” АД за
установяване на осн. чл. 439, ал. 1 ГПК недължимост на следните суми: (1) по изпълнителен
лист от 06.06.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 3851/2011 г. на БРС, сумата 102863,30 € заедно
със законната лихва от 09.05.2011 г. до изплащането и 4141,01 лв. – разноски и (2) по
изпълнителен лист от 27.05.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 3850/2011 г. на БРС, сумата 16 800
€ – главница, сумата 2313,88 € – договорна лихва за забава, законната лихва върху
главницата от 09.05.2011 г. до изплащането и сумата 747,68 лв. – разноски, както и в частта
за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. Д. К., ЕГН **********, от гр.
Б., ул. Ю. № 3, и “Б.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. М. № *,
че К. Д. К. не дължи на “Б.” АД в качеството ѝ на правоприемник на “С.” АД, ЕИК ***
както следва: (1) по изпълнителен лист от 06.06.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 3851/2011 г. на
БРС, сумата 102863,30 € заедно със законната лихва от 09.05.2011 г. до изплащането и
4141,01 лв. – разноски и (2) по изпълнителен лист от 27.05.2011 г., издаден по ч.гр.д. №
3850/2011 г. на БРС, сумата 16 800 € – главница, сумата 2313,88 € – договорна лихва за
забава, законната лихва върху главницата от 09.05.2011 г. до изплащането и сумата 747,68
лв. – разноски.
ОСЪЖДА “Б.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. М. № 19, да
заплати на К. Д. К., ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. Ю. № *, сумата 4869,10 лв. –
разноски за първоинстанционното производство.
7
ОСЪЖДА “Б.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. М. № *, да
заплати на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. И.Л. Н. от АК – с адрес на кантората: гр. Б., ул. М. №
*, ет. *, сумата 6399 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на
К. Д. К. по т.д. № 121/2021 г. на Окръжен съд – Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 156 от 22.12.2021 г., постановено по т.д. № 121/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. Ю. № 3, да заплати на “Б.” АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. М. № *, сумата 150 лв. – разноски
за първоинстанционното производство, както и сумата 150 лв. – разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА “Б.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. М. № *, да
заплати на К. Д. К., ЕГН **********, от гр. Б., ул. Ю. № *, сумата 2434,55 лв. – разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА “Б.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. М. № *, да
заплати на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. И.Л. Н. от АК – Бургас с адрес на кантората: гр.
Бургас, ул. М. № *, ет. *, сумата 6399 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство на К. Д. К. по в.т.д. № 41/2022 г. на Апелативен съд – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8