МОТИВИ към Присъда по НОХД № 161/2020 г. по описа на
РС- Н.
Съдебното производство по настоящото дело
е образувано по повод постъпилият в съда обвинителен
акт на Районна
прокуратура- гр.Б., ТО-Н., против подсъдимия Е.Ю.Г.,
ЕГН **********, за това, че на 11.09.2014г. в к.к. С.б.,
общ. Н., обл. Б., в търговски обект, разположен пред хотел „С.”,
без съгласието на притежателя на изключителното право по смисъла на чл.13, ал.1
от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/, давано съгласно чл.22, ал.1 от ЗМГО,
използвал в търговската си дейност по смисъла на чл.13, ал.2, т.2, вр. ал.1, т.2 от ЗМГО, търговската марка „Adidas” /Адидас/, притежание на „Adidas”
AG, Germany и „Adidas
International Marketing” BV,
Netherlands, обект на изключително право, като
предлагал за продажба, без правно основание, стоки с изобразени знаци, сходни
на стоките, за които регистрираната марка е получила закрила, носещи графично и
словно изображение на търговската марка “Adidas” /Адидас/, както следва:
- 3 броя спортни горници, носещи знаци, сходни на регистрираната търговска марка „ADIDAS” /АДИДАС/, с единична
цена 30,00 лв., на обща стойност 90,00 лева по цени като имитации, и с единична цена
50,00 лв., на обща стойност 150,00 лева като оригинали;
- 10 броя шорти, носещи знаци, сходни на регистрираната търговска марка „ADIDAS” /АДИДАС/, с единична
цена 15,00 лв., на обща стойност 150,00 лева по цени като имитации, и с единична цена
30,00 лв., на обща стойност 300,00 лева като оригинали;
- 7 броя суитчъри, носещи
знаци, сходни на регистрираната търговска марка „ADIDAS”
/АДИДАС/, с единична цена 30,00 лв., на обща стойност 210,00 лева по цени като имитации, и с единична цена
50,00 лв., на обща стойност 350,00 лева като оригинали;
- 5 броя анораци, носещи знаци, сходни на регистрираната търговска марка „ADIDAS” /АДИДАС/, с единична
цена 30,00 лв., на обща стойност 150,00 лева по цени като имитации, и с единична цена
50,00 лв., на обща стойност 250,00 лева като оригинали;
- 4 броя клинове, носещи знаци, сходни на регистрираната търговска марка „ADIDAS” /АДИДАС/, с единична
цена 15,00 лв., на обща стойност 60,00 лева по цени като имитации, и с единична цена
30,00 лв., на обща стойност 120,00 лева като оригинали;
- 6 броя суитчъри, носещи
знаци, сходни на регистрираната търговска марка „ADIDAS”
/АДИДАС/, с единична цена 30,00 лв., на обща стойност 180,00 лева по цени като имитации, и с единична цена
50,00 лв., на обща стойност 300,00 лева като оригинали;
- 20 броя спортни комплекта, включващи горници и долници, носещи знаци, сходни на регистрираната търговска марка „ADIDAS” /АДИДАС/, с единична
цена 60,00 лв., на обща стойност 1200,00 лева по цени като имитации, и с единична цена
100,00 лв., на обща стойност 2000,00 лева като оригинали;
- 5 броя спортни комплекта, включващи горници и долници, носещи знаци,
сходни на регистрираната търговска марка „ADIDAS”
/АДИДАС/, с единична цена 60,00 лв., на обща стойност 900,00 лева по цени като имитации, и с единична цена
100,00 лв., на обща стойност 1500,00 лева като оригинали, като общата стойност на стоките като имитации е 2940,00 лв. (две хиляди
деветстотин и четиридесет лева) и 4970,00 лв. (четири хиляди деветстотин и
седемдесет лева) като оригинали- престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура- гр.Б., ТО- Н., в съдебно заседание поддържа обвинението
против подсъдимия. Пледира за реализация на наказателната отговорност, като
предлага на Г. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” при
приложението на чл.58а от НК, с отлагане на изпълнението по смисъла на чл.66,
ал.1 от НК, както и „Глоба” в минимален размер.
Подсъдимият,
в производство по чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло вината си и фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие
да не се събират нови доказателства за тези факти, освен събраните такива в
хода на досъдебното производство. Моли да му бъде наложено минимално наказание.
Защитникът
на подсъдимия пледира за реализация на наказателната отговорност с приложение
на чл.58а от НК.
От
страна на ощетеното юридическо лице не беше предявен граждански иск.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият Е.Ю.Г. е с
основно образование, женен, неосъждан, безработен.
През периода от 20.05.2014
г. до края на месец септември 2014г. подсъдимият ползвал търговски обект, представляващ
алуминиева постройка тип „павилион”, разположена пред хотел „С.” в к.к. С.б., общ. Н.. Г. не бил регистриран като търговец по
смисъла на Търговския закон, като ползвал обекта по силата на устен договор за
наем, сключен със св. Х., управител на ЕТ „Л.- ХР- Х.Х.”,
който бил наел павилиона от управителя на хотел „С.”. През летният сезон на
2014г. св. Х. бил наел три такива обекта на това място, един от които
предоставил на Г., като последният му заплатил договорената между двамата
наемна цена.
В търговският обект работел
само подсъдимият, като предлагал за продажба дрехи- спортни комплекти анцузи, суитчъри, анораци, къси панталони /шорти/, клинове и други,
на които били изобразени словни и фигуративни елементи, сходни с тези на
регистрирана търговска марка, обект на закрила. Предлаганите за продажба стоки
били без документи за произход, фактури, договори и лицензии. Същите били
закупувани от Г. от търговци на пазара в гр. Димитровград. Те се предлагали за
продажба без съгласието на притежателите на изключителните права на марката “Adidas” AG, Germany и „Adidas International Marketing”
BV, Netherlands.
Ha 11.09.2014г. служители от ГПУ- гр. Б., сред които свидетелите
Х., В.и А., извършили проверка за нерегламентирана продажба на стоки, означени
със знаци, сходни на регистрирани търговски марки, защитени на територията на
Република България, в нарушение на Закона за марките и географските означения
/ЗМГО/. Проверката била извършена в търговски обекти, находящи
се пред хотел „С.” в к.к. С.б., общ. Н., сред които
бил и ползваният от Г. павилион.
При
извършената проверка било установено, че помещението представлявало търговски
обект, алуминиева постройка тип „павилион”, в който се съхранявали стоки-
дрехи, обозначени със знаци сходни на регистрираната търговска марка „ADIDAS”
/АДИДАС/, както следва: 3 броя спортни горници; 10 броя шорти; 7 броя суитчъри; 5 броя анораци; 4 броя клинове; 6 броя суитчъри; 20 броя спортни комплекта включващи горници и долници; 15 броя спортни комплекта включващи горници и долници. На стоките били поставени етикети и цени. Към момента на извършване
на проверката в магазина бил установен
да работи само подсъдимия. Бил
съставен констативен протокол за установеното
и стоките били предадени с протокол за доброволно предаване
от Г.. Подсъдимият
не представил документи за произход на предадените стоки.
В хода на разследването бил
установен притежателят на изключителното право на горепосочената търговска
марка, както и техните представители за територията на Република България- “Adidas” /Адидас/,
притежание на “Adidas” AG, Germany и „Adidas International Marketing” BV, Netherlands, представлявани от „А.к.” ЕООД
Назначена и изготвена е била съдебно-авторскоправна експертиза, в заключението по която
е посочено, че съществува сходство между изобразените върху веществените
доказателства по делото /иззетите стоки/ знаци и марката “Adidas” /Адидас/,
и е налице идентичност между самите веществени доказателства и стоките, за
които регистрираните марки са получили закрила. Сходството в сравняваните знаци
се дължало на идентични и сходни основни и доминиращи словни и фигуративни
елементи, включени в съставите им, на сходно общо впечатление, създавано от
общи похвати на представяне на знаците. Вещото лице е посочило, че сходството
може да доведе до объркване на потребителя, което включва възможността за
свързване на изобразените, върху веществените доказателства, знаци с
регистрираните търговски марки, посочени по-горе.
От приложената по съдебното производство справка от Патентното ведомство
на РБългария, се установява, че в същото не са вписани
лицензионни договори за отстъпено право
на ползване спрямо подсъдимия за търговската марка Adidas.
От заключението по съдебно-
оценъчната експертиза, извършена в ДП, се установява, че пазарната стойност на
предлаганите за продажба стоки като реплики възлиза на сумата от
2940 лв., а като
оригинали- 4970 лв.
Гореизложеното се подкрепя изцяло
от материалите по ДП № 14-2634/2014 по описа на РУ- Н.- протоколи за разпит на
свидетелите Х., Томов, Х., Владкова, А., С.,
заключенията по изготвените в ДП авторско- правна и оценъчна експертизи,
протокол за доброволно предаване, обясненията на подсъдимия, писма от Патентно
ведомство.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Непосредствен обект на закрила на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК
са обществените отношения, осигуряващи условията за упражняване правата на
притежателя на изключителното право върху регистрирана търговска марка.
Разпоредбата на
чл.172б, ал.1 от НК е бланкетна, препращаща към ЗМГО.
Изпълнителното деяние се състои в използване в
търговската дейност на марка, обект на изключителното право на марка, без
съгласието на притежателя на това право. Съдържанието на изключителното право
на марка и режимът на упражняването му са установени в ЗМГО. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО,
марката е знак, който е способен да отличава стоките на едно лице от тези на
други лица и може да бъде представен графично чрез думи, букви, цифри, рисунки,
фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове,
звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото
върху марка се придобива чрез регистрация и е субективно изключително право. То
включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да
забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност
знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за
които марката е регистрирана. В чл. 13, ал. 2 от ЗМГО е посочено какво следва
да се разбира под използване на марката, като в т. 2 изрично е регламентирано,
че използване на марка представлява предлагането на стоки, носещи такъв знак,
за продажба, или пускането им на пазара, или съхраняването им с тази цел, както
и предлагането или предоставянето на услуги с този знак.
С оглед така приетата за
установена по делото фактическа обстановка и съобразно събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намери, че по делото се доказа по несъмнен и категоричен
начин, че подсъдимият е извършител на вмененото му във вина престъпление по
чл.172б, ал.1 от НК по отношение на посочената по- горе, марка. Установи се, че
търговският обект е стопанисван от подсъдимия, като стоките, открити в обекта,
са били изложени за продажба на видни места с поставени на тях етикети и цени.
Същите са носители на търговска марка „Адидас”, за която
Г. няма права, дадени му от притежателя на марката.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава и от самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на
чл. на 371, т. 2 от НПК, по който Г. е признал
всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт, като това негово
признание напълно кореспондира на събраните на досъдебното
производство доказателства относно тези факти.
Наред с това подсъдимият е дал и съгласието си за
тези факти и обстоятелства да не се събират
доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл.
372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2, настоящият състав счита, че гореизложената
фактическа обстановка, обективирана в обстоятелствената част на обвинителния
акт, се установява
от направените от подсъдимия самопризнания,
подкрепящи се от събраните на
досъдебното производство доказателства, а именно показанията на свидетелите
Х., Томов, Х., Владкова, А., С.. Същите са последователни и логични, и са дадени от
лица, които не са заинтересовани
от изхода на делото. Те са и относими
към предмета на делото, доколкото
чрез тях се възпроизвеждат съставомерни факти и обстоятелства, част от тях възприети лично от
свидетелите. Достоверността
на свидетелските показания не може
да бъде оспорена,
доколкото те кореспондират не само помежду си,
но и с останалия доказателствен материал. Фактическата обстановка се подкрепя и от
събраните и приобщени писмени доказателства, които в съвкупност с гласните такива допринасят за категоричното й установяване. За изясняването на фактите са допринесли
и извършения оглед на веществени доказателства,
документиран с протокол по досъдебното производство, както и експертните заключения на авторско- правна и икономическа експертизи. Съставеният на досъдебното производство протокол за доброволно предаване способства за надлежното приобщаване
на веществените доказателства по делото. Всички посочени доказателства си кореспондират помежду си, като в пълна степен
съвпадат и с признанието на подсъдимия.
От обективна страна предмет на престъплението е съответната търговска марка, чието използване
се изразява в предлагането за продажба на стоки,
носещи знаци, които включват в състава си един
или повече знаци, а те от
своя страна, разгледани поотделно, съдържат фонетична и смислова идентичност на словните елементи
и визуално сходство на съответната регистрирана търговска марка и сходно графично оформление на образните й елемент. В настоящият случай се доказа по несъмнен начин, че подсъдимият е използвал
в търговската си дейност марка, сходна със сочената по- горе, чрез предлагането
за продажба на описаните стоки.
От фактическа страна по делото
се установи, че цялата търговска
дейност била осъществявана от подсъдимия.
Правата на притежателят на търговските марки и в частност правото на забрана
за ползване на знаци- сходни на
търговската марка,
без съгласието на притежателя в настоящия случай, безспорно е нарушено. Установена е и обективната предпоставка- липса на
съгласие от страна на притежателя на изключителното
право върху съответнята марка по отношение
на подсъдимия за ползване на
визираните по-горе знаци, което
съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗМГО се
дава единствено в писмен вид с договорна
лицензия. В този смисъл съдът намира за доказано, че именно
подсъдимият е осъществявал търговската дейност в обекта като излага за продажба
описаните по- горе стоки.
От заключението на вещото лице по авторско-
правната експертиза се установява, че е налице сходство между изобразените
върху веществените доказателства по делото /иззетите стоки/ знаци и регистрираната марка “Adidas” /Адидас/, както и идентичност между
самите веществени доказателства и стоките, за които марката е получила закрила.
Сходството в сравняваните знаци се дължи
на идентични и сходни основни и доминиращи словни и фигуративни елементи, включени в съставите им, на сходно
общо впечатление, създавано от общи
похвати на представяне на знаците. В този смисъл се покрива хипотезата на чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО, тъй като
подсъдимият е предлагал за продажба
без правно основание стоки, с изобразени върху тях знаци (словни
и фигуративни), сходни на търговската марка Адидас. Установява се от
експертното заключение и че сходството е в такава степен, че може да доведе до
объркване на потребителя, което включва възможността за свързване на
изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираната търговска
марка Адидас.
Деянието е извършено при форма на вината „пряк
умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Установи се, че инкриминираните вещи са били изложени
за продажба в търговския обект, стопанисван от подсъдимия, и доколкото
тези вещи са имали регистрирана марка, изключителните права за която са принадлежали
на търговски дружества, а подсъдимият е знаел, че не
е искал разрешение (и съответно е нямал такова) за използването
на тази марка, може да
се направи извод, че Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне размера на предвидената в чл.172б, ал.1 от НК санкция за подсъдимия,
съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършеното от
него престъпно деяние с оглед предвиденото от законодателя наказание- лишаване
от свобода до пет години и глоба до 5000 лв. Наред с това, съдът взе предвид
ниската степен на обществена опасност на дееца- чистото съдебно минало,
възраст, семейно положение, липсата на данни за регистрирани криминалистични прояви, изминалия период от извършване на
деянието. Предвид на това съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание към предвидения в закона минимален размер, а именно „Лишаване от свобода”
за срок от шест месеца, което на основание чл.58а, ал.1 от НК, следва да бъде
намалено с 1/3, поради което наказанието, което се наложи на Г. е в размер на 4
месеца. Настоящата инстанция счете, че за постигане целите на наказанието не е
нужно същото да бъде изтърпявано ефективно, поради което, на основание чл.66,
ал.1 от НК, отложи изпълнението му за срок от 3 години. Наложено бе и
кумулативно предвиденото наказание „Глоба”, което съдът счете, че следва да
бъде в размер на 100 лв., като отново взе предвид сочените по- горе
обстоятелства, както и факта, че подсъдимият е безработен.
Съдът
намира, че така определените наказания по вид и размер се явяват адекватни на
степента на обществена опасност на извършеното престъпление като деяние, степента
на обществена опасност на подсъдимия като личност и напълно достатъчно по
размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
С оглед
изричната разпоредба на чл. 172б, ал.
3 НК във връзка с чл. 53, ал. 1, б. „б” от НК с присъдата веществените доказателства, предмет на деянието,
бяха отнети в полза на Държавата,
като същите след влизането на присъдата в сила следва да
бъдат унищожени.
С оглед
признаването на подсъдимият за
виновен, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, в негова тежест бяха възложени
и сторените в хода
на ДП разноски.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: