МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НОХД №
4096 ПО ОПИСА ЗА 2020 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ.
Във ВРС е внесен
обвинителен акт № 764 от Варненския районен прокурор, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия А.Б.Р. за
извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл. 131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК за това, че на
20.10.2019г., в гр. Варна, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето,
е причинил на В.С.А. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като
деянието е извършено по хулигански подбуди.
С определение постановено в
открито разпоредително заседание делото е било насрочено за разглеждане по реда
на глава ХХVІІІ- от НПК.
В съдебно заседание представител
на ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание не се явява.
Защитникът на подсъдимия – адв. Ст.А., във фазата по съществото изразява становище, че
фактическата обстановка е изцяло изяснена. Счита, че са налице предпоставките
на чл. 78а от НК и моли съда да освободи подзащитния му от наказателна
отговорност и да му наложи адм. наказание глоба което
да не е в размер на максималния като съобрази финансовото състояние на
подсъдимия и факта, че същият е студент.
Подсъдимият се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение и заявява, че много съжалява за
извършеното и се срамува от постъпката си. В дадената му последна дума отново
заявява, че съжалява, че постъпката му била инцидента и глупава, както и че
иска да се извини на пострадалото момиче и обещава никога повече да не допусне
такава грозна постъпка.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.10.2019г., около 18:00ч.,
св. В.А. се срещнала със своите приятелки - свидетелките Т. К. и Т. Г., в
заведение „Госип бар", находящо в гр.Варна,
близо до „Червения площад". Заведението било пълно с клиенти. Трите
свидетелки седнали в едно сепаре, което се
намирало извън сградата, в зоната за пушачи. След около половин час до тях на
съседната маса седнал подс. А.Р., който бил напълно
непознат за св.А. и приятелките й. Подсъдимият бил сам на масата. Той започнал
непрекъснато да гледа към трите жени, правил опити да говори с тях, започнал да
се намесва в техните разговори и им досаждал. В един момент, около 19:00ч.,
подсъдимият станал много вулгарен в поведението си към момичетата. Същият
поискал да заплати сметката им, отправял към тях неприлични предложения с
думите „сега ще се обадя на едни приятели, да дойдат и ще ми направите по една
свирка". След тези думи св. А. станала от масата и тръгнала да търси
управителя на заведението за да се оплаче, но не го открила. Споделила за това,
че подсъдимият ги притеснява със сервитьорката и бармана, след което се върнала
на масата. Подс.Р. продължил да я притеснява като на
няколко пъти момичетата му казали да ги остави на мира. В един момент, без да е
бил предизвикан от св. А. и без наличието на какъвто и да било повод, подс. Р. станал, приближил се до св. А. и й нанесъл удар с
юмрук в лицето, като ударът му попаднал в дясната част на устата, както и в
част от дясната буза. От устата на св. А. потекла кръв. Другите свидетелки на
масата се развикали и на помощ се притекъл св. И. Т.. Подс.
Р. се опитал да удари и него, но св.Т. се отдръпнал, хванал го за ръцете,
свалил го на земята и седнал върху него. След това той извил ръцете на
подсъдимия и легнал върху него. Междувременно бил подаден сигнал в полицията и
на място пристигнали полицейски служители, които отвели подсъдимия в
полицейското управление. Пристигнал и екип на „Спешна помощ", който оказал
съдействие на пострадалата А.. По-късно за случая било образувано наказателно
производство.
В хода на досъдебното
производство била назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Д.Д.. От заключението на същата се
установява, че на 20.10.2019г. св. В.С.А. е получила травматичен оток, кръвонасядания и разкъсно-контузна
рана в дясната лицева половина. Според експерта описаните травматични
увреждания са в резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, реализирани в
областта на лицето и в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Видно от приложената справка
съдимост със съдебен акт постановен от ОС Сливен по НОХД № 359/2013год., влязъл
в сила на 16.07.2013год., подс. Р. е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4 вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26,
ал.1 от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода" за
срок от една година и единадесет месеца, чието изтърпяване е било отложено по
реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години и шест месеца. За
това осъждане подс. Р. е реабилитиран по право на
18.01.2018год. съобразно нормата на чл. 86, , ал.1, т.1 от НК.
Изложените обстоятелства съдът
счита за установени въз основа обясненията на обвиняемия, показанията на всички
разпитани в хода на досъдебното производство свидетели – И. Н., М. П. В.А., И.
Т., Т. К., Т. Г., Г. П., Б.П.,
както и показанията на св. А. дадени непосредствено пред съда, заключение по
назначена в хода на досъдебното производство СМЕ изготвена от в.л. д-р Д.Д.,
Медицинско удостоверение № 1081/2019год. и друга медицинска документация (фиш
за спешна медицинска помощ, направление и лист за преглед), справка за
съдимост, като така посочените доказателства са непротиворечиви, взаимно
допълващи се и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Съобразно така установената
фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
Подсъдимият А.Б.Р. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер
наказуемо по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК за това, че на 20.10.2019г., в гр. Варна, чрез нанасяне на удар с юмрук в
областта на лицето, е причинил на В.С.А. лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Обект на това престъпление са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве
и физическата цялост на личността.
Субект на престъплението е
пълнолетно, вменяемо, неосъждано лице.
Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие –нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на
пострадалата, в резултат на което последната е получила телесни увреждания -
травматичен оток, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана в дясната лицева половина, които
телесни увреждания в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Квалифициращият белег хулигански
подбуди се обуславя изцяло от поведението на подсъдимия, който без логична
причина и провокация, на обществено място – в заведение за развлечение, в
присъствието на много хора, нанася удар с юмрук в областта на лицето на
пострадалата А., с която не се намира в каквито и да било отношения,
демонстрирайки превъзходство, сила и явно неуважение към личността на
последната.
С поведението си подсъдимият
демонстрира намерението си именно за грубо незачитане на установените социални
ценности и ред, в частност незачитане на правата на пострадалата, което
съгласно константната съдебна практика изпълва понятието „хулигански подбуди” и
изключва според настоящия съд възможността действията на подсъдимия да бъдат
обхванати от УБДХ. Разграничителните критерии между дребното хулиганство и
престъплението хулиганство (съответно такова извършено по хулигански подбуди)
се изразяват в степента на обществената опасност на деянията, посочени в чл. 1,
ал. 2 УБДХ и чл. 325 от НК. Дребното
хулиганство е административно нарушение с по-ниска обществена опасност като
разграничението трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на всяко
деяние, на обективните му и субективни признаци с оглед на неговата обществена
опасност. В случая цялостното поведение на подсъдимия сочи на груба
демонстрация на сила и незачитане на установените ценности, а не за непристойна
проява по смисъла на УБДХ.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и ги е искал.
Като смекчаващо наказателната
отговорност обстоятелство съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия,
признаването на виновно поведение от негова страна, както и изразеното
съжаления и проявено критично отношение към извършеното.
Отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът не констатира.
При определяне наказанието на
подсъдимият съдът отчете степента на обществена опасност на конкретното деяние
и данните за личността на подсъдимия и прие, че в случая са налице
предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на последния от наказателна
отговорност, тъй като за извършеното от него деяние е предвидено наказание
„лишаване от свобода” до три години, обвиняемият не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VІІІ раздел ІV от НК, от деянието не са настъпили имуществени вреди. И като
отчете наличие само на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства,
както и това, че извършеното е инцидентна проява в живота на подсъдимия, съдът
съобразявайки и имотното му състояние му наложи административно наказание в
размер на минималния, а именно ГЛОБА в размер на 1000лв. като прецени, че с
това наказание ще бъдат постигнати целите както на специалната, така и на
генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.
Признавайки подсъдимият за
виновен в извършване на престъплението за което е предаден на съд съдът на
основание чл. 189, ал.3 от НПК възложи на същия и направените по делото в хода
на досъдебното производство разноски за СМЕ в размер на 146.40лв. като го осъди
да заплати посочената сума в полза на държавата по сметка на ОД на МВР Варна.
По отношение на приложения на
л.63 от д.п. като ВД по делото 1бр. СД съдържащ информация от Регионален център
112, съдът постанови същият да остане по кориците на делото.
Водим от горното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: