Решение по дело №498/2019 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         29.01.2020г.        гр.Харманли

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Харманлийски районен съд                                                                граждански състав

на осми януари                                                                       две хиляди и двадесета година

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                        Районен съдия: Ива Гогова

секретар: Антония Тенева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 498/2019г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

 

             Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

 

             Производството по делото е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № ., офис сграда Лабиринт, ет.., офис ., представлявано от Н.С. и М.Д., чрез пълномощника юрк.И.С., против М.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, в която се твърди, че на 24.04.2018 г. било подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК: . и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК: ., по силата на които вземането на „Банка ДСК" ЕАД от М.А.А., произтичащо от Договор за стоков кредит № 281432 от 02.08.2017 г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството -кредитор, което вземане било индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 24.04.2018 г. към Допълнително споразумение от 24.04.2018 г. за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г.

            Съгласно чл. 6.5. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания имала изрично пълномощно от „Банка ДСК" ЕАД. В изпълнение на поетите договорни задължения и на изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „Банка ДСК" ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/281432 от 23.05.2018 г. посредством „Български пощи" ЕАД с известие за доставяне, което писмо се върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена". В резултат на което му било изпратено второ уведомление за извършената цесия от страна на „Банка ДСК" ЕАД с Изх. № УПЦ/УПИ-С-ДСК/281432 от 09.10.2018 г., връчено чрез ЧСИ Н.К., с per. № 929 в КЧСИ, на осн. чл. 47, ал. 2 на 18.10.2018 г. на Й.н И. А. - девер на адресата.

             Към настоящата искова молба представят заверени копия от уведомленията за извършената цесия от страна на „Банка ДСК" ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/281432 от 23.05.2018 г. и с Изх. № УПЦ/УПИ-С-ДСК/281432 от 09.10.2018 г. за връчването им на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.

             Процесното вземане произтичало от сключен на 02.08.2017г.  между „Банка ДСК" ЕАД /кредитодател/ и М.А.А. /кредитополучател/ по Договор за стоков кредит № 281432 /Договора/, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на Договора кредитополучателят заявил, че му била предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит /т. 9 от Договора/. Съгласно т.1 от Договора, кредиторът се задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 2 402,55 лв. за закупуването от ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД /Търговец/ на: усилвател SONY - 1 брой с цена 1 399,00 лв.; хладилник/фризер ВЕКО - 1 брой с цена 719,00 лв., както и за сключване на застраховка „Стандарт +" за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер на 284,55 лв. В т.3 от Договора, кредитополучателят се съгласил предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на сумата по банковата сметка на Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за финансирането на застраховката - да бъде усвоена еднократно, безкасово по сметка на Застрахователя. За потвърждаването на покупката Търговецът издал на ответника Фактура с № ********** с дата 02.08.2017 г., в която бил посочен начин на плащане с ДСК кредит. А за сключването на застраховката Застрахователят издал сертификат с № 281432/02.08.2017 г. Въз основа на сключения Договор за кредит била разкрита кредитна сметка на ответника, от която били преведени на Търговеца и Застрахователя дължимите суми, с което Кредиторът изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора.

              Погасителните вноски, които Кредитополучателят се задължил да изплаща на Кредитодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с годишен процент на разходите, който изразявал общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишния процент на разходите бил посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и включвал лихви и такси, които Кредитополучателят дължал на Кредитора. Страните  постигнали съгласие в т. 6 от Договора, за срока на Договора кредитът да се олихвява с годишен фиксиран лихвен процент в размер на 34,33 %, като лихвата се начислявала върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплащала месечно. Така, общият размер на договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 899,69 лв., а общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 3 302,24 лв.

             Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок от 24 месеца или до 02.08.2019 г. на 24 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 139,75 лв., без последната месечна погасителна вноска, която била изравнителна и била в размер на 87,99 лв., съгласно погасителния план, неразделна част от Договора, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Съгласно раздел 6, т. 12 от ОУ към Договора, при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня следващ падежната й дата, частта от вноската представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта. На посоченото основание на кредитополучателя била начислена лихва за забава в размер на 131,73 лв., дължима за периода от 20.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

            Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 02.08.2019 г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът станал предсрочно изискуем, на основание т. 12.1 от ОУ към Договора, съгласно която при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в Уведомлението за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД, изпратено до ответника съобщил на същия, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора вземанията по него са изцяло изискуеми.

             Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 210,81 лв., с която били погасени, както следва: договорна лихва: 41,24 лв. и главница: 169,57 лв.

             Предвид изложеното Агенция за събиране на вземания ЕАД входирала Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу М.А.А. в деловодството на Районен съд - гр. Харманли, съгласно което съдът образувал ч. гр. д. № 126 на гр. с-в по описа му за 2019 г., издал Заповед за изпълнение и е връчил същата на длъжника, съгласно разпоредбите на ГПК. На 23.05.2019 г. дружеството получило съобщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415, ал. 1 от ГПК, да се предяви иск за установяване на вземането, в резултат на което предявява настоящата искова молба срещу М.А.А..

             Моли да се постанови съдебен акт, по силата на който да се признае за установено, че М.А.А., като Кредитополучател по Договор за стоков кредит № 281432 от 02.08.2017 г. дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК ., следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 126/19 г. на гр. с-в по описа на PC - гр. Харманли, а именно: 2 232,98 лв. /две хиляди двеста тридесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/ - непогасената главница от непогасените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.09.2017 г. до 02.08.2019 г., по отношение на които на основание т. 12.1 от Общите условия към договора за стоков кредит е обявена предсрочна, преди датата на входиране на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение; 456,77 лв. /четиристотин петдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.09.2017 г. до 24.04.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 131,73 лв. /сто тридесет и един лева и седемдесет и три стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 20.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, както и да се присъдят сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 126/19 г. на гр. с-в по описа на PC - гр. Харманли.

           В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове срещу М.А.А., моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да осъди М.А.А., като Кредитополучател по Договор за стоков кредит № 281432 от 02.08.2017 г., да плати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК ********* следните неизплатени по процесния договор суми, а именно: 2 232,98 лв. /две хиляди двеста тридесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/ - непогасената главница от непогасените месечни погасителни вноски с падежнни дати от 20.09.2017 г. до 02.08.2019г; 456,77 лв. /четиристотин петдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.09.2017 г. до 24.04.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 131,73 лв. /сто тридесет и един лева и седемдесет и три стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 20.09.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда /23.05.19 г./; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /23.05.2019 г/ до окончателно погасяване на дълга.

            Относно предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, уведомява ответника за предсрочната изискуемост на непадежиралите към 23.05.2019 г. главници по вноски от № 23 до № 24 включително, с падежни дати от 20.06.2019 г. до 02.08.2019 г., съгласно погасителния план към Договора, равняващи се на сумата от 218,11 лв. /двеста и осемнадесет лева и единадесет стотинки/, която сума съставлява част от претендираната в осъдителния иск главница от 2 232,98 лв. /две хиляди двеста тридесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/. Претендират се и разноските по настоящото дело.

 

             В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника  М.А. чрез особения й представител адв.С., в който заявява, че счита предявения иск за допустим. Оспорва изцяло предявените от „Агенция за събиране на вземания" ООД срещу М.А.А. обективно съединени искове по основание и по размер. Счита същите за неоснователни и недоказани. Счита, че така изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, сами по себе си не доказвали, нито че било налице преустановяване плащането на длъжника по Договор за стоков кредит №281432, сключен между М.А. и „Банка ДСК" ЕАД от 02.08.2017г, нито кога било станало това. Също така и не се установявал и не се доказвал размера на предявените искове досежно претендираната главница, договорна лихва за посочения период и лихва за забава.

            Досежно уведомяването за извършената цесия счита, че разпоредбата на чл.47 ал.2 от ГПК формално била спазена, но това не установявало по-категоричен начин, че уведомлението за цесия е достигнало до знанието на ответницата преди завеждане на настоящото производство. От друга страна в настоящия случай нямало как да се приеме, че с получаването на приложеното към исковата молба уведомително писмо от ответника, последният се считал за уведомен за извършената цесия, поради обстоятелството, че в конкретния случай, исковата молба, ведно с приложенията към нея се връчвали на назначения на ответника по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител, поради което и извършеното прехвърляне на права по договора не можело да достигне до знанието му.

           С оглед изложеното счита, че предявените обективно съединени искове са недоказани, както по основание, така и по размер, поради което моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло.

            По същите съображения оспорва и осъдителните искове предявени срещу ответницата в условията на евентуалност, като неоснователни и недоказани, поради което моли да се отхвърлят изцяло.

            

               Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 

              Между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството му на кредитор, и ответника М.А., в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за стоков кредит №281432 от 02.08.2017г., въз основа на който ответникът получил стоков кредит в размер на 2402.55 лв. за закупуване и заплащане от „Технополис България” ЕАД на 1 бр. усилвател  „SONY” с цена 1399 лв. и 1 бр. хладилник „ВЕКО” с цена 719 лв., както и сключена застраховка „Стандарт +” за лица от 18 до 64 г. с еднократна застрахователна премия в размер на 284.55 лв. Според договора срокът на същия е 24 месеца, считано от усвояването му, като са договорени 24 бр. месечни погасителни вноски, от които 23 бр. вноски в размер на 139.75 лв. и последната 24 вноска в размер на 87.99 лв., или общ размер на всички дължими плащания – 3354 лв., включващи и договорна лихва  и такси, както и застраховка. Договорен е фиксиран ГЛП 34.33 % и ГПР – 40.33 % и е определена падежна дата – 20-то число на месеца. Приложени са погасителният план към договора, Общите условия по договори за стокови кредити на „Банка ДСК” ЕАД, подписани от страните по договора, както и съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка на кредитополучателите по стокови кредити от 02.08.2017г., Сертификат за застраховано лице по групов застрахователен договор за застраховка на кредитополучатели по стокови кредити №281432/02.08.2017г. и ОУ за застраховане на кредитополучатели по стокови кредити.

              Видно от приложеното уведомително писмо – приложение 3 и служебен бон от 02.08.2017г., ответникът М.А. е получила от „Технополис България” ЕАД гореописаните стоки 1 бр. усилвател  „SONY” с цена 1399 лв. и 1 бр. хладилник „ВЕКО” с цена 719 лв.

              По силата на рамков договор за покупко-продажба на вземания от 11.04.2018г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, като цедент, и „Агенцията събиране на вземания” ЕАД, като цесионер, и сключено на основание чл.2 от рамковия договор допълнително споразумение към рамковия договор за покупко-продажба на вземания от 24.04.2018г., ведно с приемо-предавателен протокол от 24.04.2018г., вземането на „Банка ДСК” ЕАД, произтичащо от договор за стоков кредит №281432 от 02.08.2017г., е прехвърлено в собственост на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Представено по делото е и потвърждение за сключената цесия.

              Съгласно представеното по делото пълномощно, „Банка ДСК” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД от името на „Банка ДСК” ЕАД да уведоми длъжниците за извършената цесия съгл. допълнително споразумение към рамковия договор за покупко-продажба на вземания от 24.04.2018г.

             По реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Банка ДСК” ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ДСК/281432 от 23.05.2018 г., чрез което същият се уведомява за извършената цесия, както и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем в пълния му размер поради просрочение и неплащане, като същото е получено редовно на 18.10.2018г. на осн. чл.46 ал.2 от ГПК, видно от приложените придружително писмо от ЧСИ Н.Кавакова, рег.№929 и район на действие ОС-Хасково, ведно с разписка от 18.10.2018г.              

               От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 02.08.2017г. е преведена по сметка на търговеца „Технополис България” ЕАД цената на стоката – 2118 лв. и на застрахователя застрахователна премия – 284.55 лв., обща стойност 2 402.55 лв. Посочено е, че за погасяване на кредита са внесени суми в размер на 280.53 лв. чрез две вноски, с които са погасени главница в размер на 169.57 лв. и договорна лихва в размер на 109.88 лв. Вещото лице е установило остатък на дължима главница – 2 232.98 лв., дължима за периода от 20.09.2017г. до 02.08.2019г. и остатък на дължима възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017г. до 24.04.2018г. – 456.77 лв. Размерът на лихвата за забава за периода от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 01.02.2019г. до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 18.10.2018г. е изчислен на 79.95 лв. Посочен е разммер на лихвата за забава за периода от подаване на исковата молба на 23.05.2019г. до крайния срок на договора – 02.08.2019г. – 53.80 лв.

             Приложено е ч. гр. д. №126/2019 г. по описа на Районен съд – Харманли, по което е издадена Заповед за изпълнение № 52/04.02.2019г. срещу длъжника М.А. за горепосочените суми. Доколкото заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка с дадените от съда указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК ищецът е предявил установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията си по заповедта.

     

             При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 

             Предявените кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване на парични вземания са допустими, като е налице правен интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№126/2019г. по описа на РС-Харманли, по което има издадена срещу ответника Заповед № 52/04.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните описани по-горе суми.  Исковете по чл.422 от ГПК са предявени в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК от активно легитимирана страна.        

              От събраните по делото доказателства се установява, че действително отв.М.А. е сключила с „Банка ДСК” ЕАД договор за стоков кредит №281432 от 02.08.2017г., по силата на който съгл. заключението по съдебно-счетоводната експертиза на 02.08.2017г. е преведена по сметка на търговеца „Технополис България” ЕАД цената на стоката – 2118 лв. и на застрахователя застрахователна премия – 284.55 лв., обща стойност 2 402.55 лв. От своя страна отв.А. е получила закупените от нея стоки - 1 бр. усилвател  „SONY” с цена 1399 лв. и 1 бр. хладилник „ВЕКО” с цена 719 лв.,  което се потвърждава от приетите като доказателства уведомително писмо – приложение 3 и служебен бон от 02.08.2017г.             

               От страна на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се представят доказателства, че процесните вземания срещу отв.М.А. са прехвърлени в негова полза от „Банка ДСК” ЕАД с рамков договор за покупко-продажба на вземания от 11.04.2018г. и сключено на основание чл.2 от рамковия договор допълнително споразумение към рамковия договор за покупко-продажба на вземания от 24.04.2018г., ведно с приемо-предавателен протокол от 24.04.2018г., в което под №5230 е отразено задължението на ответника А. по процесния договор за стоков кредит.

               С факта на подписване на договора, съответно от постигане на съгласие за сключването му, вземането към ответника по договора за кредит е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор - ищеца, който става носител на вземането, което обстоятелство обуславя и наличието на материалноправната му легитимация.

               Съдът приема за надлежно уведомяването на отв.А., че задълженията й по договора за стоков кредит са прехвърлени на ищеца с горепосочените договор за цесия и допълнително споразумение към него, което е станало с полученото от нея на 18.10.2018г. уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ДСК/281432 от 23.05.2018 г., чрез което същата се уведомява за извършената цесия, видно от приложените придружително писмо от ЧСИ Н.К., рег.№929 и район на действие ОС-Хасково, ведно с разписка от 18.10.2018г. , удостоверяваща редовно връчване на основание чл.46 ал.2 от ГПК. Уведомлението е от „Банка ДСК” ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, действащ като пълномощник на „Банка ДСК” ЕАД, което се потвърждава от приетото като доказателство пълномощно. Разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД не съдържа изискване за срок за съобщаване и форма за съобщаване, като няма значение и начинът, по който цесията ще се съобщи от цедента на длъжника. Смисълът на съобщението е да се попречи длъжникът да престира на лице, което не му е кредитор. Действието на съобщението до длъжника се явява правнорелевантно единствено и само до това, че изпълнение с погасяващ ефект може да се направи единствено на цесионера. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор. Действително уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Допустимо е обаче предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Според съда такова упълномощаване не противоречи на целта на нормите на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Съгласно чл. 36 от ЗЗД, представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 от ЗЗД/ и няма ограничения по закон, свързани с уведомяването за цесията. Или няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши уведомлението за цесията, в каквато насока е и задължителната съдебна практика, изразена в Решение № 137/02.06.2015 г., постановено по гр.д. № 5759/2014 г., II г.о., ГК на ВКС, Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК на ВКС. Предвид изложеното в случая е налице валидно прехвърляне на вземането на „Банка ДСК” ЕАД спрямо ответника А. по процесния договор за стоков кредит в полза на ищеца „АСВ” ЕАД.                 

             Ответникът по иска е физическо лице, на което по силата на сключения през 2017г. договор е предоставен стоков кредит по ЗПК, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на потребител по см. на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, като съответно ищецът е търговец по см. на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед на това следва да се съблюдават и разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. Установената съдебна практика  на ВКС (Р № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт.о. и др.), а вече и разпоредбата на чл.7 ал.3 от ГПК (ДВ, бр.100 от 2019г.) приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не. Служебното начало се прилага от съда винаги при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая основания за нищожност на договора по чл.26 от ЗЗД и наличие на неравноправни клаузи съдът не установи по делото. Съдът не констатира основания за нищожност на договора по чл.22 от ЗПК, тъй като същият е в изискуемата писмена форма и има необходимото съдържание съгл. чл.10 и чл.11 от ЗПК. Не са налице и нищожни клаузи по смисъла на чл.19 ал.5 от ЗПК, доколкото е спазено изискаването на чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите ( в случая 40.33 %) да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Що се касае до договорните лихви по действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави (ВКС - Решение №906 от 30.12. 2004 г. на ВКС по гр. д. №1106/2003г., II г.о.; Решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., II г.о.). В случая размерът на договорената възнаградителна лихва ( фиксиран годишен лихвен процент 34.33 % - чл.6 от договора), както и на компенсаторната такава (договорен лихвен процент с надбавка за забава от 10 процентни пункта – чл.12 от ОУ), също не накърняват добрите нрави, доколкото не надвишават трикратния размер на законната лихва и не водят до неоснователно разместване на имуществени блага. Не се установи и съществуването на други неравноправни клаузи в договора съгл. чл.143 от ЗЗП, които да обосноват изводи в обратна насока и да обосноват приложението на чл.146 от ЗЗП, в който закон са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/Е. на Съвета от 05.05.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

              Предвид всичко изложено до тук съдът намира, че по производството се установи наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за стоков кредит, както и договор за цесия, сключен между ищеца и „Банка ДСК” ЕАД, по който е цедирано вземането, произтичащо от процесния договор, за което прехвърляне ответникът е надлежно уведомен.

          Ищецът в случая се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит, поради неплащане на уговорените падежи на дължимите минимум три последователни вноски съгл. чл.12.1 от Общите условия на „Банка ДСК” ЕАД по договорите за стокови кредити, която предсрочна изискуемост следва да се счита за настъпила с получаването на уведомлението до длъжника на 18.10.2018г., с което го уведомява за упражненото от него право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, което се потвърждава от придружително писмо от ЧСИ Н.Кавакова, рег.№929 и район на действие ОС-Хасково, ведно с разписка от 18.10.2018г. , удостоверяваща редовно връчване на основание чл.46 ал.2 от ГПК. Няма пречка новият кредитор да упражни това право след прехвърлянето на процесните вземания, както в случая е и сторено съгл. посоченото в уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ДСК/281432 от 23.05.2018 г. Цесионерът придобива вземането с всичките му принадлежности по чл. 99, ал. 2 ЗЗД, т. е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата предсрочна изискуемост /така и Решение № 204 от 25.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2230/2016 г., I т. о./. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на кредитора/цесионера, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то само, ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока /така и Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о./. В случая тези предпоставки са били налице предвид установеното неплащане на повече от три месечни погасителни вноски съгл. заключението по съдебно-счетоводната експертиза и предвид разпоредбата на чл.12.1 от Общите условия на „Банка ДСК” ЕАД по договорите за стокови кредити, уреждаща правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Както се посочи, предсрочната изискуемост е надлежно съобщена на длъжника, считано от получаване на уведомителното писмо на 18.10.2018г., което е станало още преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, т.е. същата вече е била настъпила към този момент. Правото на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е и сторено по делото. Всичко това налага изовода, че е спазена т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.

              Претендира се неплатена главница в размер на 2 232.98 лв., представляваща неплатени 23 месечни погасителни вноски, дължима за периода от 20.09.2017г. до 02.08.2019г.   От представения договор, погасителен план, както и от приетата по делото ССчЕ се установява, че размерът на дължимата главница по договора действително е 2 232.98 лв. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което искът за главница е основателен в пълния си размер от 2 232.98 лв. Като законна последица  следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.02.2019г. до окончателното изплащане.

             Страните също така са уговорили (чл.6 от договора за кредит и чл.4 от ОУ по договори за стокови кредити), че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, равняващ се на 34.33 % годишно или 0.0954 % на ден. Имайки предвид така договореното и съгл. разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗЗД, в полза на ищеца се дължи догворната възнаградителна лихва, изчислена от вещото лице по назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза в размер на 456.77 лв. за периода от 20.09.2017г. – падежа на първата неплатена месечна вноска до 24.04.2018г. – датата на прехвърляне на задължението (съгл. търсения период, посочен в исковата молба). Доказателства за заплащане на дължимата възнаградителна лихва от ответника не са налице по делото, поради което следва да бъде установена дължимостта на същата в пълния й предявен и доказан по делото размер.

                Страните по договора за кредит също така са договорили (чл.12 от ОУ), че при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя лихва за забава, изчислена по договорния лихвен процент с надбавка за забава от 10 процентни пункта. Претендира се мораторна лихва в размер на 131.73 лв. за периода от 20.09.2017г. – падежа на първата неплатена месечна вноска до подаване на заявлението в съда на 01.02.2019г. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума, за което доказателства по делото липсват. Това се потвърждава и от заключението по назначенара съдебно-счетоводна експертиза. Съдът счита, че следва да уважи претенцията в установения от вещото лице размер от 79.95 лв. за периода от 18.10.2018г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 01.02.2019г. Действително е налице забава в плащанията на месечните погасителни вноски по вече гореизложените съображения предвид неизпълнението на задълженията по договора от страна на ответника на определените падежи. С оглед на това искът по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да се уважи до размера от 79.95 лв. съгл. съдебно-счетоводната експертиза, а за разликата до пълния предявен размер от 131.73 лв., следва да се отхвърли като неоснователен.

           Предвид основателността на главните предявени искове по чл.422 от ГПК, съдът не дължи произнасяне по осъдителните искове, предявени в условията на евентуалност.

           По разноските:

           С оглед указанията дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното производство, като разпредели отговорността за същите съобразно уважената част на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид това и съответно на уважения иск, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 105.40 лв. за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.         

           За процесуално представителство в настоящото производство на ищеца се дължи и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 150 лв. съгл. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

          С оглед изхода на делото в полза на ищеца съгл. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се присъдят и направените в настоящото исково производство разноски също съответно на уважения иск в размер на общо 771.90 лв. за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и особен представител и юрисконсултско възнаграждение.                   

            Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ПРИЗНАВА, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за установено по отношение на ответника М.А.А., с ЕГН:**********, с адрес: *** съществуването на вземанията на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №.., офис сграда Лабиринт, ет. ., офис ., представлявано от изпълнителните директори Н.С. и М.Д., за следните суми: 2 232.98 лв. – главница по договор за стоков кредит № 281432 от 02.08.2017г., сключен между М.А.А. и „Банка ДСК” ЕАД, и съгл. рамков договор за покупко-продажба на вземания от 11.04.2018г. и допълнително споразумение към рамковия договор за покупко-продажба на вземания от 24.04.2018г., ведно с приемо-предавателен протокол от 24.04.2018г., сключени между „Банка ДСК” ЕАД и „Агенцията събиране на вземания” ЕАД, 456.77 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017г. до 24.04.2018г.,  75.95 лв. – лихва за забава за периода от 18.10.2018 г. до 01.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 01.02.2019г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 52/04.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №126/2019г. по описа на PC- Харманли, като иска за установяване дължимостта на лихвата за забава над 75.95 лв. до пълния предявен размер от 131.73 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

 

    ОСЪЖДА ответника М.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №..., офис сграда Лабиринт, ет. ., офис . представлявано от Н.С. и М.Д.., разноските по настоящото дело в размер на общо 771.90 лв. за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и особен представител и юрисконсултско възнаграждение.           

 

  ОСЪЖДА ответника М.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №., офис сграда Лабиринт, ет. .., офис ., представлявано от Н.С. и М.Д., разноските по ч.гр.д.№ 126/2019г. по описа на PC- Харманли в размер на 105.40 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.                

   

  Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

               

                                                                                      СЪДИЯ: