Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2368 26.06.2015 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ граждански състав, в
публично заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Елена Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18144 по описа на
съда за 2014 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни
искове с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД от ищеца БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14,
представлявано от М. Ф., чрез юриск. Д. В. против Н.П.Ш. с ЕГН: **********, с адрес *** за
признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми:
сумата от 160,19 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем
с номер CASH -***** от 14.06.2012г., сумата от 43,81 лева, представляваща надбавка по
чл. 3 от договора, сумата от 16,47 лева, представляваща обезщетение за забава,
дължимо на основание чл. 33 от Закона за потребителския кредит, за периода от
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита – 15.05.2013г. до подаване на
заявлението в съда – 26.09.2014г., ведно със законната лихва върху дължимите
суми, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и
направените в заповедното производстство разноски в размер на 325 лева, от
които - заплатена ДТ в размер на 25 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева.
Ищецът в исковата си молба твърди, че на 14.06.2012г. е сключил с ответника договор за потребителски паричен кредит,
въз основа на който му е отпуснал кредит в размер на 400 лв. От своя страна
заемателят се задължил да погаси заема чрез заплащане на 12 вноски от по 68 лв. всяка, които включват главницата
и добавка, представляваща печалбата на заемодателя. След като погасил 9 месечни
вноски, ответникът на 15.04.2013г. преустановил плащанията. На осн. чл. 4 от
договора кредитът се трансформирал в предсрочно изискуем, поради просрочие на
четири или повече месечни вноски. Въпреки предвидената в договора автоматична
изискуемост, ищецът изпратил покана за доброволно плащане, но такова не
последвало. Ответникът следвало да изплати заема, увеличен с надбавката в
размер на 204 лева, представляващ оставащите 3
броя погасителни вноски към датата, на която е станал изискуем целият
размер – 15.05.2013г. Твърди се, че ответника дължи следните суми: главница в
размер на 160,19 лева, надбавка в размер на 43,81 лева, сумата от 16,47 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.05.2013г. до 26.09.2014г. или общо дължи
сума в размер на 220,47 лева.
Ищецът твърди,
че за горните суми е образувано заповедно производство и е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, но в срока по чл. 414 ГПК длъжникът възразил, поради което заповедта не е влязла
в сила, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите
установителни искове. Техен предмет е и сумата от 325 лв – разноски в
производството, присъдени със заповедта по чл. 410 ГПК, както и законната лихва,
считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. Претендират се и
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Н.П.Ш., чрез
пълномощника й – адв. К.К. е постъпил писмен отговор, в който се оспорват
изложените в исковата молба обстоятелства и в частност: че ответника дължи суми
по потребителския кредит, като се правят възражения за нищожност на договора за
кредит поради противоречието му с добрите нрави, доколкото лихвеният процент
надхвърлял многократно дължимите суми, липсвало и съгласие за сключването му,
като ответницата нямала възможност да се запознае със съдържанието му поради
ситния шрифт на договора. Твърди се също от ответната страна, че не била
спазена и предвидената в ЗПК процедура и доверителката му преди подписване на
договора не била запозната с информацията за потребителските кредити под
формата на стандартен европейски формуляр. Възразява се още в отговора, че в
рекламните брошури на ищеца не се съдържала информация за лихвата, което било
нелоялна и заблуждаваща търговска практика, забранена от ЗЗП. Оспорва се и
получаването на сумата по кредита, както и уведомяването за настъпването на
предсрочна изискуемост. Оспорва се и размера на претенцията. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски, както и намаляне поради
прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено в хода на заповедното
производство.
След преценка на събраните по делото доказателства
и във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15063/2014г. по описа на ПРС, ХV – ти гр.
състав е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от
160,19 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем сномер CASH -******* от
14.06.2012г., сумата от 43,81 лева, представляваща надбавка по чл. 3 от
договора, сумата от 16,47 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо
на основание чл. 33 от Закона за потребителския кредит, за периода от
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита – 15.05.2013г. до 26.09.2014г.,
ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане, както и направените в заповедното
производстство разноски в размер на 325 лева, от които -заплатена ДТ в размер
на 25 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за
кредит, общите условия към него, извлечение от погасителен план, удостоверение
от куриерска фирма с приложение, пълномощни.
От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че на 14.06.2012г. страните са сключили договор за потребителски
паричен заем с номер CASH -****** от
14.06.2012г., по силата на който ищеца е предоставил на ответника Н.Ш. паричен кредит в размер на 400 лева, който
последната се задължила да погаси посредством 12 вноски, всяка от които по 68
лева, съставляващи изплащане на заема и добавка, представляваща печалба на БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД.
От заключението на извършената в хода на настоящото
производство съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.Ш. се
установява, че по договора са извършени плащания от ответната страна в размер
на 612 лева, описани по дати и размер в таблица № 1, неразделна част от
приложението. Неплатената по договора главница възлиза в размер на 160,19 лева
от вноски, с падеж на 15.04.2013г., 15.05.2013г. и 14.06.2013г. Добавката по
чл. 3 от договора, представляваща възнаградителна лихва е начислена върху
размера на редовната главница при годишен лихвен процент съгласно договора –
157,60%. Общият размер на възнаградителната лихва съгласно погасителния план е
416 лева, от които е погасена сумата от 372,19 лева /таблица № 1 от
заключението/. Непогасеният размер на възнаградителната лихва съгласно
погасителния план възлиза на 43,81 лева. Според заключението на съдебно –
счетоводната експертиза падежната дата на втората непогасена вноска е
15.05.2013г. Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 160,19 лева, изчислена за периода от 15.05.2013г. /датата на
настъпване на предсрочната изискуемост/ до подаване на заявлението в съда –
21.10.2014г. възлиза на 23,37 лева.
Съдът изцяло кредитира заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, като компетенто извършено, отговарящо пълно и ясно на
поставените въпроси и неоспорено от страните.
При тези данни и въз основа на доказателствената
съвкупност по делото съдът намира за установено, че ответната страна Н.Ш. не е
изпълнила насрещното си задължение по договора, като е преустановила плащанията
съобразно погасителния план на 15.04.2013г., към който момент е погасила общо 9
месечни вноски, а непогасени са останали 3 броя погасителни вноски.
В разпоредбата на чл. 4 от договора за кредит страните са предвидили клауза за автоматично настъпване
на предсрочна изискуемост на вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД в
пълен размер ако кредитополучателя просрочи четири или повече
вноски. Считано от 15.05.2013г. вземането на кредитора – ищец в
настоящото производство е станало предсрочно изискуемо в пълен размер,
включително с предвидените в договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение
за забава.
В цитирания
по – горе договор са предвидени размерът на кредита, месечния размер на вноската
и падежа на всяка вноска, годишният процент на разходите и общата стойност на
плащанията. При сключване на съглашението кредитополучателят се е съгласил с
клаузите на договора, както и с общите условия към него и ги е приел. Уговорена
е между страните и договорна лихва, представляваща печалба на кредитора, като
при забава в плащанията е предвидено да се дължи и съответна мораторна лихва.
Конкретните размери на дължимите суми са посочени в погасителния план.
Отделно от изложеното, в общите условия към
договора е предвидено, че при просрочване на повече от четири седмични вноски,
считано от падежната дата на четвъртата непогасена вноска, цялото вземане става
предсрочно изискуемо, като в процесния случай се установява, че ответника е
преустановил плащанията и следователно считано от падежа на четвъртата
неплатена вноска, вземането е станало предсрочно изискуемо в пълен размер.
Ответника всъщност не оспорва факта, че е преустановил плащанията по кредита.
Отделно от това, в хода на настоящото производство
ответникът не ангажира каквито и да е доказателства за изпълнение на задълженията му
по договора съобразно погасителния план.
С оглед горното, следва да се приеме, че в полза на
ищеца съществуват вземания за главница, добавка и лихва, произтичащи от
договора за потребителски заем, по отношение на които по- рано е била издадена
заповед за изпълнение. Размерът на конкретните суми се установява от
изготвената справка от счетоводството на ищеца, както и от заключението на
съдебно – счетоводната експертиза, неоспорена от ответника, поради което
претенциите следва да се уважат в пълния им размер.
Недоказани в хода на настоящото производство
останаха възраженията на ответната страна за нищожност на договора за кредит
поради противоречието му с добрите нрави, за липса на съгласие за сключването му
и неспазване на предвидената в Закона за защита на потребителите процедура,
включително и за непредоставяне на сумата по договора от ищеца, по следните
съображения:
Ответната страна е положила подпис под договора,
което предполага запознаване със съдържанието му и по този начин е изразила
съгласие с всички предвидени в него клаузи. Напълно несъстоятелни са
възраженията на ответната страна, щом същата е изплатила 9 месечни вноски по
договора, с което на практика частично е изпълнила същия и тези действия
съставляват признание на дълга.
Възраженията за ненастъпила предсрочна изискуемост поради ненадлежо уведомяване
на ответната страна също не се споделят, доколкото договорът предвижда
автоматично настъпване на предсрочна изискуемост с факта на неплащане на
съответния брой погасителни вноски и уведомяване не е необходимо. Съдебната
практика обаче приема, че с узнаване на заповедта за изпълнение ответника
следва да се счита уведомен. В конкретния казус обаче не само горните факти са
осъществени, но и ищецът, без да има съответното задължение е предприел
действия по уведомяване на ответната страна посредством усулгите на курирерска
фирма.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, доколкото исковете са
уважени изцяло. В тях се включва внесената държавна такса в размер на 50 лева,
както и юрисконсултско възнаграждение в минималния, предвиден в Наредбата размер
от 300 лева, включително и внесените разноски за вещо лице в размер на 120
лева.
Доколкото претендираното и присъдено юристконсулско
възнаграждени е в минималния, предвиден в Наредбата размер, то и неоснователно
се явява възражението за неговата прекомерност.
Ответника следва да заплати на ищеца и направените
в заповедното производство разноски /по отношение на които следва да се
произнесе исковия съд, съобразно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС на Р. България/ в
размер на 325 лева, от които – внесена ДТ в размер на 25 лева и възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 300 лева.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ответника Н.П.Ш. с ЕГН: **********, с адрес ***
дължи на ищеца БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от М. Ф., чрез
юриск. Д. В. следните суми: сумата от 160,19
лева /сто и шестдесет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща
главница по договор за потребителски заем с номер CASH -***** от 14.06.2012г., сумата
от 43,81 лева /четиридесет и три
лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща надбавка по чл. 3 от
договора, сумата от 16,47 лева /шестнадесет
лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава,
дължимо на основание чл. 33 от Закона за потребителския кредит, за периода от
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита – 15.05.2013г. до подаване на
заявлението в съда – 26.09.2014г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15063/2014г. по описа на ПРС,
ХV – ти гр. състав.
ОСЪЖДА Н.П.Ш. с ЕГН: **********, с
адрес *** да заплати на ищеца БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано отМ. Ф.,
чрез юриск. Д. В. направените по делото разноски, както следва: държавна такса
в размер на 50 лева /петдесет лева/,
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300
лева /триста лева/, депозит за вещо лице в размер на 120 лева /сто и двадесет лева/, както и разноските по заповедното
производство в общ размер на 325 лева
/триста двадесет и пет лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия:/п/
/Диляна
Славова/
Вярно с оригинала.
В.А.