Р Е Ш Е Н И Е
№
11.08.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова,
като разгледа докладваното от председателя гр.д.№4935/2017г. по описа на РС-Плевен, за да се
произнесе, намери за установено следното:
Производството е по реда на
чл.28, вр.чл.26, вр.чл.25, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето.
Производството е
образувано по подадена молба от Дирекция „Социално подпомагане” –Плевен, в
която се твърди, че с решение № 227/17.02.15 г по гр.д .№ 194/2015 г. по описа
на РС Плевен, спрямо детето Р.С.И. ЕГН ********** е предприета мярка за закрила,
чрез настаняването и за отглеждане в социалната услуга резидентен тип ***2 гр.
Пордим със срок от две години, който срок изтича и е извършено ново социално
проучване, при което са установени следните факти:Родители на детето Р.С.И. ЕГН
********** са А.Й.И.ЕГН ********** - починала на 28.09.2011 г. и баща С.И.В.
ЕГН **********. Твърди се, че след предприемане на последната мярка за закрила,
чрез настаняването му за отглеждане в ЦНСТДМ2 гр. Пордим няма положителна
промяна в желанията на единствения жив родител - бащата С.В. да поеме грижите
за сина си Р.. Твърди се, че видно от приложения социален доклад до директора
на ДСН Плевен, бащата не се е интересувал и не е посещавал момчето в социална
услуга в гр.Пордим. Твърди се, че Р. има още две сестри - Е.С.И.родена на
09.11.93 г. и М.А.Й.родена на 02.06.96 г., с които няма създадена емоционална
привързаност и каквито и да било контакти. Твърди се, че при социалното
проучване е констатирано, че бащата е с неизвестен адрес, тъй като не живее на
посочените от него постоянен и настоящ такъв, поради което не е извършвано
проучване на възможностите му. Твърди се, че не са намерени близки и роднини на
подрастващия Р., които да са изразили желание и да са доказали годност да се
грижат за момчето съобразно на потребностите му. Твърди се, че предвид
индивидуалните му особености няма свободно подходящо професионално приемно
семейство, където да продължи отглеждането му. След последното освидетелстване
на детето от ТЕЛК през 2017 г. не е потвърдена предходната му диагноза
“хиперкинетично разстройство на поведението и умствена изостаналост.“ Момчето е
на постоянна терапия с Конвулекс 2x1/2 т. Р.И. през учебната 2016/2017г е бил
ученик в ***. Твърди се, че при подрастващият липсва познание и интерес към
учението и нови знания. Образователните му възможности са твърде ограничени,
поради нежеланието му да се включи в учебния процес. Твърди се, че разбира
поставените му задачи, но не ги изпълнява. Занимава се с дейности по собствено
желание в зависимост от моментното състояние. С чужда помощ може да пише
буквите, познава и назовава отделни букви, не може да образува срички. Твърди
се, че детето може да брои до 10 в прав ред с помощта на пръстите на ръцете.
Речта е ясна и сравнително добре развита, но речника е беден и ограничен и
липсва желание за развитие. Твърди се, че отговоря на зададени въпроси по
познати теми със словосъчетания прости и разширени изречения. Емоционалното и
поведенческо развитие на Р. е неустойчиво. Твърди се, че вниманието му е
неустойчиво, концентрацията е на средно ниво и е свързана с дейности, които са
му познати и повтаряни многократно. Твърди се, че паметта е краткотрайна и
механична, мислене нагледно-образно с тенденции към стереотипно такова. При
момчето липсва умение за самоконтрол и осъзнаване на собствените си действия.
Твърди се, че се опитва да доминира и налага мнението си дори на възрастни с
доминантно поведение. Р. е общителен, търси внимание от околните, но е
чувствителен към обиди. Твърди се, че контактен и манипулативен. Преобладава
осъзнат процес на неадекватно и агресивно поведение. Момчето много трудно
спазва правила, нуждае се от постоянни инструкции и контрол от възрастен,
избирателно зачита авторитети. Твърди се, че не приема критика и спазва
правила, когато е под наблюдение и няма и сбор. Налице е повишено двигателна
активност и бърз преход от една дейност към друга, без да довърши започнатото.
Твърди се, че Р. не владее волево емоциите и не контролира поведението си. В
средата на социална услуга момчето демонстрира вербална и физическа враждебност
към другите. Твърди се, че демонстрира неприлично и лошо поведените към децата
и персонала. Подрастващият умишлено дразни околните и е в основата на всички
спорове между децата. Р. не умее да общува правилно с другите деца и няма
приятели сред тях. Твърди се, че момчето лесно влиза в конфликти, поради
неуравновесеност, има желание да се включва в игрите на другите деца, но това
става с агресия. Счита, че поради гореизложеното липсва възможност за
реинтеграция в биологичното му семейство или такава за прилагане на по-предна
по ред мярка за закрила. Същевременно в социалната услуга резидентен тип ***гр.
Пордим Р. е адаптиран, чувства се добре, сравнително спокоен и това е
обичайната и позната за него среда. Твърди се, че се задоволяват всички негови
нужди, осигурено му е лично пространство и. По този начин на подрастващият се
осигурява среда максимално близка до семейната, в която с труда и подкрепата на
съответните професионалисти ще получават нужната му индивидуални грижа и
подкрепяща среда, за да може да продължи по-нататъшното му интегриране. Твърди
се, че предвид на това е издадена временна административни заповед №
ЗД/Д-ЕН-095/02.05.2017 г на директора на ДСП Плевен, с която момчето отново е
настанено в същата социална услуга резидентен тип ***.
Моли се съдът да се
произнесете с решение, с което на основание чл.28, ал.1 във вр. с чл.25, ал.1
т.2 от ЗЗДет да постанови решение, с което да настани детето Р.С.И. ЕГН **********
за отглеждане в социална услуга-резидентен тип - Ц.з.н.о.с.т.з. *** за срок от
три години или до промяна в обстоятелства, свързани с детето, ако е в негов интерес.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази становищата на
страните, намира за установено следното:
Видно от
представеното удостоверение за раждане се установява, че детето Р.С.И., ЕГН **********
е с посочени родители- майка А.Й.В. и баща-С.И.В..
Установява се Решение от 17.202.2015г. по гр.д.№ 194/2015г. на РС-Плевен, че
детето Р. *** за срок от две години. Със Заповед № ЗД/Д-ЕН-095/02.05.2017г.
детето Р.И. е настанено в ***2-Пордим. От изслушването на детето Р. по реда на
чл.15 ЗЗДет. се установява, че то се чувства добре в ***2-Пордим и желае да
остане там. От представения социален доклад се установява описната в молбата
фактическа обстановка.
При така
установеното, съдът намира следното от правна страна:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това
едно дете да бъде отгледано в неговата семейна среда, като в изключителни
случаи, то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат
това и такива причини закона изрично е уредил в хипотезата на чл. 25 от същия.
Съгласно нормата на чл. 25, т. 2 и т.3 от Закона за закрила на детето, може
да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители без основателна причина трайно не полагат
грижи за детето, както и чиито родители, настойници
или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
От доказателствата по делото се установява, че майката и бащата на детето
не полагат грижи за него. Не са установени риднини или близки, които да имат
желание ида могат да полатат грижа за детето.
В тази връзка съдът намира, че е
налице хипотезата на чл. 25, т.3 от Закона за закрила на детето, поради което
спрямо Р.С.И., ЕГН **********, следва да бъде приложена мярка за закрила.
Мерките за закрила са визирани в чл. 4 от закона, като съдът при определяне на адекватната
мярка следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е
да определи мярка "настаняване в семейство на роднини или близки",
"приемно семейство" или "настаняване в специализирана
институция", но след като извърши преценка дали са предприети други мерки,
които са се оказали безрезултатни. Тъй като от доказателствата по делото се
установява, че по отношение на децата не е налице кръг от роднини, при които да
бъдат настанени, то мярката "настаняване в семейството на близки и
роднини" е неадекватна. Настаняването в "приемно семейство" би
била подходяща мярка в случай, че са налице условия за реализирането й
съобразно здравословното му състояние, но се установи, че не са налице
подходящи приемни семейства.
В тази връзка подходяща мярка, която е в интерес на детето, е
"настаняване в специализирана институция", поради което и молбата се
явява основателна и следва да бъде уважена като такава. Срокът за настаняване
на детето, поискан в молбата, е адекватен на търсената закрила. Поради това
съдът намира, че следва да настани детето Р.С.И., ЕГН ********** в
специализирана институция – Ц.з.н.о.с.т.з. *** за срок от три години или до
промяна в обстоятелства, свързани с детето, ако е в негов интерес.
Водим от
горното, съдът ;
Р Е Ш И:
ВЗЕМА, на основание чл.28, вр. чл.25, ал.1, т.2, вр.чл.4, ал.1, т.6 от Закон за закрила на детето,
мярка за закрила спрямо детето Р.С.И., ЕГН ********** -НАСТАНЯВАНЕ за отглеждане и възпитание
в Ц.з.н.о.с.т.з. *** за СРОК от три години или до
промяна в обстоятелства, свързани с детето, ако е в негов интерес.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в едноседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: