Определение по дело №909/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............/06.01.2022г.

гр. Варна

 

            ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в закрито заседание, проведено в състав:

  

                                                           СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №909 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искове на КПКОНПИ с правно основание чл.153-154 и сл. от ЗПКОНПИ.

            На 10.12.2019г. е постъпила молба от трето лице Р.С.П., което сочи да е заинтересовано по смисъла на чл.155, ал.1 от ЗПКОНПИ, с искане да бъде разгледана паричната му претенция за сумата от 11 500лв., дадена по твърдения на отв. К.В.Ж. и иззета по ДП.

            След констатирани нередовности по тази претенция съдът е дал ясни и конкретни указания по редовността, като уточняващата молба не ги изпълнява в цялост. Повторно с разпореждане от 10.12.2021г. е дадена нова и последна възможност за отстраняване на всички пороци по претенцията, срокът за което е изтекъл на 29.12.2021г. До този момент е подадена една уточняваща молба от 22.12.2021г., с която указанията отново не са изпълнени коректно. Причините за това са следните:

            В чл.155, ал.1 ЗПКОНПИ се предвижда възможността трети лица, които са заинтересовани от притежанието на пари, вещи или имущество, предмет на отнемане по този закон, да предявят претенции за правата си в определен от съда срок преди първото о.с.з. по делото. Тъй като в ЗПКОНПИ липсват други разпоредби относно тези права на третите заинтересовани лица, на осн. чл.159 ЗПКОНПИ за неуредените въпроси следва да се приложат правилата на ГПК. В случая най-близки по смисъл и характер са правилата на чл.225 ГПК, уреждащи реда и предпоставките на главното встъпване. Дългогодишната доктрина, както и съдебната практика по приложението на чл.225 ГПК са утвърдили, че интерес от главно встъпване има, когато третото лице твърди да е носител на право, което изключва правата на главните страни. Класическата хипотеза е когато е налице единност на спорното материално право (например при установителен иск за собственост третото лице твърди, че не главните страни, а то е носител на вещно право). При единност на материалното право надлежната претенция на главно встъпващия предполага два установителни иска – срещу всяка от двете начални страни. Възможна е хипотеза на разлика в материалното право, стига в този случай уважаването му да изключи правата на главните страни. Така при осъдителен иск на началния ищец срещу началния ответник за парична сума, главното встъпване е възможно, ако ищецът твърди да е титуляр на вземането от ответника. В този случай надлежната претенция предполага предявяването на осъдителен иск срещу началния ответник и установителен иск срещу ищеца. Изобщо искът на главно встъпващия по чл.225 ГПК или заинтересования по чл. 155, ал.1 ЗПКОНПИ, предявен срещу началния ищец, следва винаги да бъде установителен, което произтича от смисъла и целта на тези институти – да се установят (спрямо ищеца) правата на третото лице. Защото всъщност крайната цел на главно встъпващия е отхвърлянето на първоначалния иск на ищеца срещу ответника и установяването на правата на третото лице спрямо ответника или уважаването на притезанието му от него.

            В настоящия случай с първата уточняваща молба лицето Р.П. поиска осъждане на отв. К.Ж. и на четвъртото за делото лице ПРБ за твърдяната негова сума от 11 500лв., което е абсурдно. След нови указания с втората си уточняваща молба от 22.12.2021г. Р.П. поиска осъждане едновременно на ищеца КПКОНПИ и едновременно на отв. К.Ж. за твърдяната негова сума от 11 500лв. С оглед горепосоченото обаче подобна хипотеза е недопустима, защото няма как осъдителна претенция да се предяви едновременно срещу кредитор (ищец) и срещу длъжник (ответник). При спор на кредитори искът помежду тях може да бъде само установителен. Изобщо в процеса пасивно легитимирани за една и съща парична сума субекти могат да бъдат само солидарно задължени лица, каквито не само не се сочи да са ищец и ответник в случая, но и е абсурдно да се приеме за КПКОНПИ и за адресата на прверката. Прочее липсват каквито и да било твърдения за задължението на КПКОНПИ към Р.П. за исковите 11 500лв. По тези подробни причини уточненият с молбата от 22.12.2021г. осъдителен иск на Р.П. срещу КПКОНПИ е напълно недопустим. А поради това и с оглед задължителната съвместност на този иск с иска срещу ответника, при условията на чл.225 ГПК и на чл. 155, ал.1 ЗПКОНПИ, претенцията на третото лице в крайна сметка остава с неотстранени нередовности, респ. недопустима в този й вид. Което е достатъчно за прекратяване на делото в тази част, на осн. чл.129, ал.3 ГПК и на осн. чл.130 ГПК.

            Извън горното са налице и съмнения в срочността на претенцията, която е предявена за пръв път на 10.12.2019г. от Р.П., доколкото срокът за предявяването й е посочен от съда при насрочване на делото - до 06.12.2019г. Категорично изключено е защитната теза на ответниците в отговорите им да се счита искане на Р.П., просто защото той не фигурира никъде в същите отговори като автор на изявленията. Само в този случай липса на пълномощие може да се санира впоследствие. В противен случай, както сочи самият П., претенцията е заявена „от дъщеря му“, за което обаче тя няма право, защото не е процесуален субституент на баща си.

Поради изложеното съдът намира, че в предоставения на страната срок не са изпълнени коректно указанията на съда на осн. чл.129, ал.3 ГПК и на осн. чл.130 ГПК производството по претенцията следва да бъде прекратено.

За пълнота – искането за отмяна на запора върху сумата от 11 500лв. се преценява като функция на претенцията по чл.155, ал.1 ЗПКОНПИ, с оглед на което прекратяването на производството по нея рефлектира и на искането. Ако от друга страна се предявява молба по чл.402 ГПК от трето лице (каквото не се сочи изобщо в никоя от молбите на Р.П.), то тя следва да се отправи до съда, допуснал обезпечението по чл.390 ГПК, който не е настоящият съд.

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №909 по описа на ВОС за 2019г., 11-ти състав, само в частта по претенцията от 10.12.2019г. на Р.С.П., уточнена с последващи уточняващи молби, с окончателното искане да бъдат осъдени едновременно КПКОНПИ и К.В.Ж. да платят на Р.С.П. сумата от 11 500лв., дадена от Р.П. на К.Ж. на 14.10.2012г., която след това е иззета от Ж. по ДП №251/2013г. и е в държане на ПРБ и която се сочи да подлежи на връщане от Ж. на П. на отпаднало основание, на осн. чл.129, ал.3 ГПК и на осн. чл.130 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, от Р.П., в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………