Р Е
Ш Е Н
И Е №69
гр.В** 08.10.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС,гражданска колегия в
открито
заседание на десети септември две хиляди деветнадесета година в състав:
Председател: В* В*
Членове: Ан* П*
В*М*
при секретаря И* К* като разгледа докладваното от съдия В* В* въззивно гражданско дело №241 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от ОББ АД-С** против решение №46/29.03.19г. по гр.д.№666/18г. на БРС.Подържа се в жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради
това,че БРС неправилно приел,че банката-жалбоподател няма качеството на кредитор,който има право да предяви иска по чл.422 от .Според
жалбоподателя цесионера по
договора за цесия-«ЕОС М**» няма
право да предяви иска,поради
това,че няма качеството на банка.Незаконосъобразно
БРС приложил и института на погасителната давност спрямо процесното вземане. Подържа се,че разпоредбата
на чл.422 от ГПК изрично указва,че
иска се счита предявен от
момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Според жалбоподателя неправилно бил
приложен института на давността,поради това,че БРС приел,че от
11.04.12г. когато било образувано
изпълнителното дело до датата
на предявяване на иска по чл.422 от ГПК-04.09.18г. е изтекъл
предвидения в закона давностен срок.Подържа се,че погасителната давност е спряла да
тече по време на висящността на изпълнителното дело.Иска се обжалваното решение
да бъде отменено и вместо него бъде
постановено решение,с което предявения иск бъде уважен. Претендират се и направените по делото разноски.
От страна на
ответника е постъпил отговор,в който се оспорва подадената жалба.Претендират се и направените по делото разноски.
По допустимостта
на жалбата
В** окръжен съд намира жалбата за
допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК и при спазване изискванията на чл.260 и 261
от ГПК.
По съществото на спора
ВОС като взе предвид
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за
установено следното: Гр.д.№666/18г. на БРС е образувано
по искова молба от настоящия жалбоподател против В.Г.В.
***.Подържа се в исковата молба,че по
силата на Договор за предоставяне на потребителски кредит сключен на 02.08.2010
г., банка ОББ АД – кредитор, е предоставила на ответницата –
кредитополучател банков кредит в размер
на 2 425,00 лв., като се твърди, че сумата е преведена по банковата й
сметка, посочена в чл. 3 от Договора. Поради неизпълнение на задълженията от
страна на кредитополучателя, предвидени в Договора за потребителски кредит от
02.08.2010 г., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост е осчетоводена на 20.12.2011 г., съгласно изготвеното извлечение от
счетоводни книги на банката – кредитор. Поради допуснатото от ответницата
неизпълнение по Договора, банката е подала заявление по реда на чл. 417 ГПК
срещу кредитополучателя – ответник, по което е образувано по ч. гр.д. № 91/ 2012
г. на РС – Б* и са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу кредитополучателя – длъжник. Ответницата – длъжник по заповедното
производство е подала възражение по чл. 414 ГПК против заповедта, поради което
и ищеца е предявил настоящия иск за установяване съществуване на вземането му.
На 31.01.2018 г. се твърди, че е сключен Договор за прехвърляне на вземания между
ОББ АД и „ЕОС М**” ЕООД, по силата на който вземането, произтичащо от Договора
кредит, е прехвърлено на пълномощника на ищеца – „ЕОС М*” ЕООД.Иска се съдът да приеме за установено по отношение на
ответницата, че вземането им за сумата
2 499,12 лв., от които 2 285.77 лв. – главница, 126.49 лв. –
договорна лихва за периода 01.04.2011 г. – 26.03.2012 г., 86.86 лв. –
наказателна лихва за периода 01.04.2011 г. до 26.03.2012 г., съществува, ведно със законните лихви за
забава, считано от 28.02.2017 г. – датата подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, до окончателното изплащане на главницата, като ответницата бъде осъдена да
заплати на ищеца и направените в хода на делото разноски, включително и тези по
заповедното производство.В условията на евентуалност, в случай, че съдът
приеме, че предявения положителен установителен иск,
е неоснователен поради липса на предсрочна изискуемост, на осн.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, се предявява осъдителен иск, като се претендира ответницата
да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 2 499,12 лв. – по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 02.08.2010 г. – на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил
отговор от страна на ответницата. В
същия оспорва иска. Твърди, че вземането е погасено по давност, тъй като е
образувано изп. дело № 238/ 2012 г. по описа на ЧСИ
В** Т*, по което дело до 20.06.2018 г., на която дата на ответницата е връчена
покана за доброволно изпълнение, от ищеца не са били предприети никакви
изпълнителни действия. Твърди се, че поради това, че в продължение на 2 години
по изпълнителното дело не са извършени никакви изпълнителни действия,
производството по същото е следвало да бъде прекратено. Ответницата прави правопогасяващо възражение – че е настъпила е погасителна
давност по отношение на вземането й, като се твърди, че приложима в случая е
кратката 3 годишна погасителна давност. В условията на евентуалност, се прави
възражение за нищожност на клауза – чл. 6 ал. 2 от Договора за потребителски
кредит без обезпечение от 02.08.2010 г. – относно правото на банката да
увеличава размера на таксите и комисионните едностранно и на чл. 7, ал. 1 от
Договора – относно правото на банката при обявяването на предсрочна изискуемост
на дълга да олихвява просрочените суми с наказателна лихва.
От събраните по делото писмени доказателства БРС е приел за доказано, че
между Б** „ОББ” АД – в качеството им на кредитор и ответницата –
кредитополучател, е бил сключен Договор за потребителски кредит без обезпечение
от 02.08.2010 г., по силата на който банката, е отпуснала на ответницата,
потребителски кредит в размер на 2 425 лева, с краен срок на издължаване
01.08.2018 г. От извлечение от счетоводни книги на банката – кредитор за
задълженията на ответницата, се установява, че последната не е платила повече
от 2 погасителни вноски по кредита, поради което и на осн.
чл. 21 от Договора за потребителски кредит, кредита е обявен за предсрочно
изискуем. Поради това, по ч. гр. д. № 91/ 2012 г. по описа на РС – Б**, е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК № 59 от 28.03.2012 г. и изпълнителен лист. Въз основа на така
издадения изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело № 20127240400238 на
ЧСИ В**Т** с район на действие ВОС.
За да отхвърли предявения иск БРС е приел,че иска е неоснователен, тъй като не се доказа по
никакъв начин, че ищеца по делото има съществуващо вземане спрямо ответницата.
Ищец е Банка „ОББ” АД, видно от титулната част на исковата молба. Заявлението,
въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 91/ 2012 г. на РС – Б** е подадено от
същата банка. Именно на ищеца – „ОББ” АД, съдът е указал да предяви иск по чл.
422 ГПК, след подаване на възражението от страна на ответницата по чл. 414 ГПК.
От материалите по делото обаче се установява, че на 31.01.2018 г., е сключен
Договор за цесия между ищеца „ОББ” АД и пълномощника им „ЕОС М**” ЕООД, по
силата на който вземането спрямо ответницата е цедирано
на „ЕОС М**” ЕООД. Тези доказателства се
съдържат на л. 65 – 80 от делото – Договор за цесия и Приложения към него. Това
обстоятелство е станало известно на съда, едва при представяне им по настоящото
дело – на 29.01.2019 г. Тъй като не е имал данни за извършената цесия, съдът с
Разпореждане от 02.07.2018 г. е указал на ищеца ОББ АД, че в месечен срок могат
да предявят иск относно вземането си, поради постъпилото от длъжника възражение
по чл. 414 ГПК. Въпреки, че на 31.01.2018 г., вземането спрямо ответницата е
прехвърлено на друг кредитор – „ЕОС М**” ЕООД, на 04.09.2018 г., исковата молба
е била подадена от стария кредитор (цедента) – ОББ
АД, в качеството им на ищец. Съдът е приел,че ищеца по делото – ОББ АД няма съществуващо вземане спрямо ответницата
към датата на предявяване на исковата молба, тъй като вземането им е
прехвърлено на друг кредитор – „ЕОС М**” ЕООД, който всъщност е следвало да
предяви иска. С договора за цесия носителят
на правото върху едно вземане
/цедент/, го прехвърля на друго
лице /цесионер/. Следователно, ищеца по делото „ОББ” АД,
след извършената цесия, вече не притежава съществуващо вземане спрямо
ответницата, тъй като правото на вземане е цедирано
на друг кредитор. Съдът е приел, че дори и исковата молба да бе
предявена от цесионера на вземането, то така
предявения иск също би бил неоснователен и на друго основание. С отговора на
исковата молба, от страна на ответницата е направено правопогасяващо
възражение, а именно – че вземането й е погасено поради настъпила погасителна
давност. БРС е приел, че така направеното възражение е основателно и действието
института на давността следва да бъде зачетено. Длъжникът, своевременно, с отговора е упражнил правото си
да погаси с волеизявление пред съд правото на
иск на кредитора
поради това, че то не
е упражнено в определен от закона срок
от време.Видно от приобщеното по делото копие
от изпълнително дело № 20127240400238 на ЧСИ В** Т** с район на действие ВОС се
установява, че същото е образувано на 11.04.2012 г. На 19.09.2016 г., взискателя по изпълнителното дело е подал искане за
спирането му и същото е спряно. Едва на 20.06.2018 г., на длъжника по
изпълнителното дело – ответницата, й е била връчена покана за доброволно
изпълнение. През този период, от страна на взискателя
не е поискано извършването на каквото и да е изпълнително действие от тези, с
извършването на които се прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД.
Извършени са единствено справки за имуществено състояние на длъжника, справка
за наличие на трудови договори. В
Тълкувателно решение 2/ 2013 г. от
25.06.2015 г. по т. д. № 2 по
описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането
на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на представител, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания
от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността: изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др., какъвто е и разглеждания
случай. Видно е, че по горецитираното изпълнително
дело, не е извършено нито едно от действията, които според Тълкувателното
решение прекъсват давността. В
т. 10. от същото Тълкувателното решение е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години
и производство е прекратено
по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК /чл. 330,
ал. 1, б. "д" ГПК отм. /, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В случая, видно от материалите по изпълнителното дело,
такова валидно действие изобщо не е извършено до датата на прекратяване на
изпълнителното дело с Постановление за прекратяване от 02.07.2018 г. на ЧСИ В**Т**.
Нещо повече, макар, че изпълнителното дело е прекратено едва на 02.07.2018 г.,
по силата на горецитираното постановление, то делото
следва да се счита прекратено ex lege с изтичането на двугодишния преклузивен срок, в който взискателя
не е предприел извършване на каквито и да е било изпълнителни действия по
делото, независимо от това, че не е имало постановление за прекратяване на
съдебния изпълнител, тъй като то има декларативно, а не конститутивно
действие. БРС е приел,че от 11.04.2012
г., до датата на предявяване на настоящия положителен установителен
иск – 04.09.2018 г., с което безспорно се прекъсва давността, не е извършено
каквото и да е било валидно действие, с което от страна на ищеца да е била
прекъсната давността по отношение на вземането им към ответницата. Изтекъл е
период от 6 години, достатъчен за да покрие по давност съществуващото вземане
спрямо ответницата.
ВОС счита,че обжалваното решение е валидно и
допустимо,а по същество е законосъобразно,поради което следва да бъде
потвърдено.ВОС споделя изцяло съображението на ВРС в мотивите на обжалваното
решение,поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК. Законосъобразно БРС е приел,че след като
вземането спрямо ответницата е прехвърлено с
договора за цесия на „ЕОС М**” ЕООД,то банката жалбоподател не е кредитор на
ответника и съответно предявения иск е
неоснователен.С прехвърлянето на вземането и
уведомяването на длъжника досегашния кредитор губи това си качество,което
преминава в цедента.
С оглед на
горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.3 от ГПК
жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по
делото разноски в настоящето производство за адвокатско възнаграждение в размер
на 500лв.
Потвърждава решение №46/29.03.19г. по гр.д.№666/18г. на БРС.