Р Е
Ш Е Н
И Е
№1
гр.Силистра 10.01.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд наказателна колегия в съдебно заседание
на четиринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, като разгледа
докладваното ВНЧХ дело №335 по описа за 2017 година за да се произнесе, взе
предвид следното:
С присъда №475 от 16.10.2017г., постановена по НЧХД
№223/2017г., Силистренски районен съд е признал подсъдимия Е.К.И. за невиновен
в това, на 02.06.2016г. в гр.Силистра, публично да е казал в присъствието на Т.П.П.
, унизителни за честта и достойнството й суми, като: „никаквица“, „нищожество“,
„ще те смачкам“, „така ще те подредя, че всички ще те разберат каква си“, така
ще те подредя, че и връзките в полицията ти, няма да ти помогнат“, включително
и „полицайка насрана“, „курва мръсна“ и „измекярка такава“, тъй като деянието
формално осъществява признаците на предвиденото престъпление, но неговата
обществена опасност е явно незначителна, поради което и на основание чл.9, ал.2
от НК го е оправдал по повдигнатото обвинение в извършването на престъпление по
чл.148, ал.1, т.1, вр.с чл.146, ал.1 НК.
Отхвърлил е предявения граждански иск от Т.П.П. срещу Е.К.И.,
като неоснователен.
Осъдил е Т.П.П. да заплати на Е.К.И. сумата от 900 лева,
разноски направени за адвокатско възнаграждение.
Осъдил е Т.П. да заплати и направените по делото разноски в
размер на 380 лева.
Недоволна от така постановената присъда е останала
тъжителката Т.П.П., която чрез процесуалния си представител адв.М. я оспорва,
като счита, че тя противоречи на материалния закон, на морала, на съдебната
практика, както и на тълкувателните решения на ВКС. Жалбоподателката счита, че
случаят не е маловажен, а е осъществен изцяло състава на инкриминираното
деяние, а дори е следвало съдът да прекрати производство и да изпрати делото на
прокурора за образуване на досъдебно производство за осъществено престъпление
от общ характер, предвид длъжността на тъжителката като служител в полицията.
Предвид на това, жалбоподателката иска от въззивната инстанция да отмени
първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае за виновен
подсъдимия, да уважи предявения граждански иск и да й присъди направените
разноски. Редовно призована, тъжителката се явява лично в съдебно заседание,
представлявана от адв.М.. Последният заявява, че поддържа изцяло подадената
жалба и очаква от въззивната инстанция след преценка на всички доказателства да
постанови справедлива присъда, като отмени първоинстанционния съдебен акт,
който противоречал на закона и най-вече на морала.
Срещу подадената жалба са постъпили писмени възражения от
адв.Й., като защитник на подс.Е.К.И., в които той изтъква необосноваността на
подадената жалба и правилността на присъдата на СРС. Предвид на това, адв.Й.
иска от въззивната инстанция да потвърди първоиинстанционната присъда. Редовно
призован, подс. Е.К.Й. не се явява в съдебно заседание, за него се явява адв.Й.,
който отново изтъква позицията си за необоснованост на жалбата на тъжителката.
Адв.Й. посочва, че част от обидните думи не са включени в диспозитива на
обвинението, а са установени едва след изслушване на записа, предмет на
експертиза по делото. Процесуалния представител на подсъдимия категорично
счита, че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно, въз основа на
събраните по делото доказателства е постановил своя съдебен акт, и поради това
иска потвърждаването му изцяло.
Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК
извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид
доводите изнесени в жалбата, становището на страните и събраните по делото
доказателства констатира следното:
От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че
през 2007г. гражданския брак между подс.И. и тъжителката П. е бил прекратен,
като родителските права на двете им деца-К.И. и П. И. били предоставени на
майката.
Подс.И. се установил в гр.Лондон, Кралство Великобритания,
където заживял на семейни начала със св.С. През това време се е връщал често в
България и не е преустановявал контактите с децата си.
През 2014г. св.К.И. заживяла при баща си в гр.Лондон, където
продължила образованието си. Заедно с нея била и нейната приятелка-св.Б..
В края на м.май 2016г. подс.И., св.С., К.И. и св.Б. пътували
от Великобритания за България с лек автомобил, управляван от подсъдимия. На
територията на РРумъния движейки се по магистралата, двете момичета повели
разговор предмет на който бил интимни
преживявания. По време на същия, св.К.И. споделила, че е била обект на
блудствени действия от страна на св.Е., живеещ на семейни начала с нейната
майка. Подс. И. бил шокира от чутото, и след като спрял автомобила поискал от
дъщеря си да му разкаже за случилото се. От нея разбрал, че спрямо нея са
осъществявани развратни действия без съвкупление, като бившата му съпруга е
знаела за тях, но не е защитила детето си. В следващите дни в България, К.И.
разказала за посегателствата срещу нея. Тези обстоятелства провокирали среща
между подсъдимия и тъжителката П. на 02.06.2016г. в близост до сградата на ОД
МВР в гр.Силистра, на която среща присъствала и К.И. Последната записала на
мобилен телефон разговора, по време на който тъжителката П. до някаква степен
потвърдила за определени действия описани от дъщеря й. Сред тази среща, същия
ден около 19.00 часа се провела друга среща в лятната градина на хотел
„Данубе“, в която участвали подсъдимия, тъжителката, св.Е. и св.С. Последната
предупредила, че ще направи запис на разговора с мобилния телефон, което и
направила, като поставила апарата на масата. По време на тази среща, подсъдимия
и св.С. потърсили сметка от св.Е. за действията му спрямо К.И., а от
тъжителката, че не е защитила дъщеря си. Подсъдимия бил много ядосан и
емоционално превъзбуден, поради което разговарял на висок глас.
Според изложеното в тъжбата, тогава той отправил към
тъжителката следните изрази: „никаквица“, „нищожество“, „ще те смачкам“, „така
ще те подредя, че всички ще те разберат каква си“, така ще те подредя, че и
връзките в полицията ти, няма да ти помогнат“. Подобни изрази и квалификации,
значително повече отправил и към св.Е. Нарекъл „педофил“ и намиращият се
наблизо И.Ч.
По делото е назначена фоноскопска експертиза от която се
установява, че по адрес на тъжителката са изречени следните изрази: „полицайка
насрана“ /стр.6 от експертизата/, „курва мръсна“ /стр.7/, „измекярка такава“
/стр.9/, „болен мозък“ в различни вариации /стр.15 и 24/, „боклук такъв“ и
„долна блудница“ /стр.18/.
От доказателствата по делото не се е установило, че
подсъдимия е нарекъл тъжителката „никаквица“, „нищожество“ или „проститутка“.
По отношение на подсъдимия е изготвена и комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологическа експертиза, от заключението на
която е видно, че към момента на деянието, той не е бил в състояние на силно
раздразнение, но е реагирал с друг тип наситена емоционална реакция-скъсено
афектно реагиране, непсихотичната му разновидност, което е ограничило
възможността му за волеви самоконтрол над поведението. В случая негативните
емоции у подсъдимия са трупани постепенно и след срещата с лицата, които са в
основата на неблагоприятните изживявания е избухнал с вербална агресивност.
Според настоящата инстанция, при разглеждане на делото
първоинстанционният съд е положил усилия обективно и последователно да изясни
всички значими за правилното решаване на делото въпроси. Възприетата от СРС
фактическа обстановка е била установена въз основа на анализ на всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства, които са обсъдени от съда и
придружени от съответните правни съображения.
Ето защо, въззивната инстанция намира подадената жалба за
процесуално допустима, а по същество неоснователна.
Достигнатия от първоинстанционния съд краен извод за
невиновност на подс.И. следва да бъде споделен, но не и по приетото от СРС
правно основание.
По делата от частен характер именно тъжбата определя рамките,
в които следва да се движи производството и да се реализира правото на защита
на обвиненото лице. В тази връзка фактическите параметри по които следва да се
произнесе съда, се очертават с
обстоятелствената част на тъжбата, като тя трябва да отговаря на предвидените в
чл.81, ал.1 НПК предпоставки, едната от които е да съдържа обстоятелствата на
престъплението. Именно чрез изложените в тъжбата твърдения за осъществяването
на определени факти и обстоятелства, се очертава фактическата картина на
деянието, по отношение на което с тъжбата се повдига конкретно обвинение, срещу
конкретно лице. По тази причина частната тъжба определя и доказателствения
предмет, и в хода на съдебното следствие подлежат на разкриване и установяване
именно твърденията, изнесени в частната тъжба на тъжителя. В този смисъл съдът е
обвързан от поддържаните от тъжителя факти, като изцяло трябва да съобразява
изложеното в тъжбата. Ако се касае за обида, то в тъжбата следва дословно да се
изпишат обидните изрази, като в този случай тежестта за доказване на изричането
им изцяло е в тежест на тъжителя, като това включва и задължителното
установяване на съдържанието на обидните изрази.
В случая, в тъжбата изрично е посочено, че на инкриминираната
дата, подс.И. е отправил конкретно срещу тъжителката следните обидни думи и
словосъчетания: „никаквица“, „нищожество“, „ще те смачкам“, „така ще те
подредя, че всички ще те разберат каква си“, така ще те подредя, че и връзките
в полицията ти, няма да ти помогнат“.
В хода на съдебното следствие се е установило, че изразите
„никаквица“ и „нищожество“ не са изричани, но пък са отправени словесните
изрази „полицайка насрана“, „курва мръсна“ и „измекярка такава“. Обвинение,
съдържащо тези изрази обаче в тъжбата липсва. В този случай, е налице
процесуалната възможност по реда на чл.287, ал.6 НПК частния тъжител да
повдигне ново обвинение, ако разбира се не е изтекъл срока по чл.81, ал.3 НПК.
Несъмнено е, че изразите „полицайка насрана“, „курва мръсна“ и „измекярка
такава“, установени в хода на съдебното следствие и представляващи елемент от
изпълнителното деяние, представляват съществено изменение в обстоятелствената
част на обвинението и включването им в същото може да се извърши единствено по
реда на чл.287, ал.6 НПК. В настоящият случай обаче, липсват извършени такива
процесуално следствени действия, по време на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд. Едва в хода на съдебните прении, процесуалният
представител на тъжителката, в обширната си пледоария е посочил, че поддържа
тъжбата, тъй като подсъдимия на инкриминираната дата и място, е нарекъл
тъжителката „полицайка насрана“, „курва мръсна“ и „измекярка такава“, като
изразите отразени в тъжбата изобщо не се споменават. Съдът също е включил тези
изрази в присъдата си. Тези действия, и на частния тъжител и на съда, са
незаконосъобразни. В съдебното производство от една страна, липсва ясно
изпълнена процедура по чл.287, ал.6 от НПК, в която частния тъжител да е
повдигнал ново обвинение на подсъдимия, с установените нови елементи от
изпълнителното деяние на конкретния престъпен състав, представляващи съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението, и от друга страна, липсва
задължителното в този случай произнасяне на съда по новото обвинение, и
осигуряване възможност на подсъдимия, да се запознае с него и да организира
защитата си. Изложеното е в съответствие с приетото в ППВС №7/76г., в което се
сочи, че съществено изменение на обвинението има, когато подсъдимия с оглед на
обстоятелствата на обвинението е бил изненадан и не е могъл да се защитава, а
според ТР 61-77-ОСНК на ВС, изменение на обстоятелствената част на обвинението
е налице, когато на обвиняемия не са били предявени по съответния процесуален
ред всички обстоятелства, върху които следва да се изгради обвинението, и които
имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението.
Абсолютно недопустимо е, по свой почин съдът да вменява на
подсъдимия със съдебния акт реализирането на някакво друго поведение, за което
той не е бил обвинен. В случая СРС е стори именно това, тъй като предвид
правните му изводи, относно изложените в тъжбата изрази, съставляващи елементи
от изпълнителното деяние на престъплението „обида“, той е основал решението си
за приложението на чл.9, ал.2 НК, именно визирайки установените в хода на
съдебното следствие изрази „полицайка насрана“, „курва мръсна“ и „измекярка
такава“, тъй като за изразите „никаквица“ и „нищожество“ е приел, че липсват
безспорни доказателства за изговарянето им, а по отношение на изразите „ще те
смачкам“, „така ще те подредя, че всички ще те разберат каква си“, така ще те подредя,
че и връзките в полицията ти, няма да ти помогнат“ е приел, че не съставляват
обида. След като процесуалния представител на тъжителката е изложил едва в хода
на съдебните прении несъответстващи на предявените в тъжбата изрази, при липса
на изменение на обвинението, единствения възможен извод е за недоказаност на
повдигнатото обвинение. Това предполага приложението на последиците по чл.304
от НПК спрямо подсъдимия. Още повече, че в случая е изтекъл срока по чл.81, ал.3 НПК, след като от
данните по делото е видно, че постановлението на прокурора, с което е отказал
образуване на досъдебно производство е от 13.01.2017г., а въпросните изрази са
установени едва в с.з. на 12.09.2017г., т.е. значително след изтичане на
предвидения в чл.81, ал.3 НПК срок, за предявяване на обвинение. Това е твърде
необяснимо, след като тъжителката претендира, че лично в нейно присъствие
подсъдимия е изрекъл обидните изрази, а тя не е запомнила и възпроизвела в
тъжбата си тези, които действително са относими и съставляват елемент от
изпълнителното деяние на престъплението „обида“. Действията на СРС в случая
представляват съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяната на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, но предвид крайния извод на
съда за невиновност на подсъдимия, първоинстанционния съдебен акт следва да
бъде единствено изменен по отношение на основанието за признаването на
подсъдимия за невинен, а именно: на основание чл.304 НПК.
Въззивната инстанция споделя достигнатите от
първоинстанциония съд правни изводи, относно изложените в тъжбата изрази, като
специално за тези: „ще те смачкам“, „така ще те подредя, че всички ще те
разберат каква си“, така ще те подредя, че и връзките в полицията ти, няма да
ти помогнат“ приема, че действително не съставляват обида, т.е. те не са
вулгарни, неприлични, цинични унизявайки честта и достойнството на тъжителката,
а съдържанието им има по-скоро заканителен характер, но такова обвинение не е
предявявано. В тази връзка, не са лишени от логика обясненията на подсъдимия, че
с произнасянето им, той е имал предвид съдебното преследване, което ще
предприеме срещу виновните според него лица, и не е целял физическа
саморазправа с тях. Това се подкрепя до известна степен от обстоятелството, че
ведно с посочените изрази, той е употребил и израза „ще те съдя до дупка“,
което се посочва и в обстоятелствена част на тъжбата. Всичко това, ведно с
данните /от изготвената комплексна СППЕ/ за особеното емоционално състояние, в
което се е намирал подсъдимия, допуска използването на по-остри изрази, при
словесното информиране на замесените в историята с дъщеря му лица, за
намерението му да им потърси съдебна отговорност.
Несъстоятелни са и възраженията на процесуалния представител
на тъжителката, относно присъдената сума в размер на 900 лева в полза на
подсъдимия, тъй като тя не е присъдена за извършените от него транспортни
разходи, а за тези, платени от него за адвокатска защита.
Предвид на горното, въззивната инстанция намира извода на
първоинстанционния съд за невиновност на подс.И., за обоснован и
законосъобразен, но първоинстанционния съдебен акт следва да бъде изменен по
отношение на основанието за това.
Водейки се от тези си съображения, Окръжния съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда №475 от 16.10.2017г., постановена по НЧХД
№223/2017г. на Силистренски районен съд в частта, с която подс.Е.К.И. е признат
за невиновен в извършването на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр.с чл.146,
ал.1 НК, на основание чл.9, ал.2 НК, като вместо това признава подс.И. за
невинен на основание чл.304, предл.1 НПК.
Решението не подлежи на обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.