№ 1386
гр. Бургас, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120100760 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М. З. Ц. с ЕГН **********,
срещу решение на Общинска служба по земеделие - Созопол с № 8200-
О/10.01.2023г. по препИ. вх.№ 2813, на наследодателя й Н. Д. З..
Жалбоподателката излага, че в така постановеното решение не се
индивидуализира за кой имот от поИ.ните със заявление по съответната
препИ. 2813 от 06.01.2000 се извършва обезщетението. Заявява, че единствено
се посочва, че става въпрос за „решение“ от 06.01.2000г., но по препИ.та има
повече от един имот, които попадат в хипотезата на чл. 106 от ЗСПЗЗ, като
липсата на конкретно посочване за кой имот се извършва обезщетение с
конкретната заповед не позволява да се направи преценка за съответствие
между признатото и постановеното обезщетение.
На следващо място твърди, че посоченият в Решението имот се намира в
друго землище и/или на голямо разстояние и в съвсем друга местност спрямо
който и да е имот от посочените в заявлението по препИ.та. В този смисъл,
той няма как да отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 20 - всички точки от 1
до 4, но най-вече да са в същото или съседно землище, да има транспортен
достъп и да е в удобна форма.
Не на последно място излага, че Решението прегражда пътя за
обжалване на обезщетението по чл. 106 от ЗСПЗЗ. Намира, че след отказа за
възстановяване в реални граници - отказът за част от имотите се дължи на
1
това, че попадат в терен на МНО към него момент, предназначението на
терена отпада и това дава възможност наследниците на Никола Димитров да
търсят наново възстановяване в реални граници. Така постановеното решение
на ОПЗ би възпрепятствал наследниците да упражнят своите права за
възстановяване на наследствените земи в реални граници. Въз основа на
изложеното моли за отмяна на обжалваното решение.
Насрещната страна ОСЗ Созопол изразява становище, в коeто сочи, че
намира жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения в насока, че
административният орган е спазил всички изисквания на закона при
постановяване на процесното решение за обезщетение. Твърди, че актът е
постановен от компетентен орган, че е мотивиран, като са посочени
фактическите и правни основания за постановяването му. Решението е
редовно връчено на жалбоподателката.
Конституирани като заинтересовани лица в производството по делото са
Н. З. Н., М. С. Т., И. А. Т. и Р. И. Т..
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, но се представлява
от процесуалния си представител адвокат Ц., който моли да бъде постановено
решение, с което да бъде отменено обжалваното решение, като излага
подробни съображения в тази насока.
Ответната страна Общинска служба Земеделие – гр. Созопол, чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт Ж. Д. - Л. оспорва жалбата
и моли решението да бъде оставено в сила.
Заинтересованите страни Н. З. Н., М. С. Т., И. А. Т. и Р. И. Т., не се
явяват и не изпращат представител.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Със заявление № 168/19.02.1992г. З. Н. Д. (в качеството на наследник на
Н. Д. З.) е заявил, че желае да му бъдат възстановени изброените в молбата
земи- сумирани общо 90,55 дка в различни местности землището на с. Ч.
(л.68).
С решения по препИ. № 2813/19.02.1992г. в полза на наследниците на Н.
Д. З. е възстановено правото на собственост върху редица недвижими имоти,
както и е отказано възстановяване на правото на собственост по отношение на
други.
С решение № 2813/14.03.2000г. на ОС „Земеделие“ - гр. Созопол е
2
определено на наследниците на Н. Д. З. правото на обезщетение за признато,
но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, а именно
14,584 дка., 3 категория, с Решение № 2813/30.07.1997г., от които за
обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове – 14,584 дка, 3
категория, всеки по 780 лв., или общо сумата от 11 376 лв.
С решение № 2813/17.01.2015г. ОС „Земеделие“ - гр. Созопол е
обезщетила наследниците на Н. Д. З. чрез предоставяне в собственост на земя
на стойност 6488 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото
обезщетение – поименни компенсационни бонове на стойност 3343 лв.
Видно от обжалваното Решение № 7200-О/10.01.2023г. ОС „Земеделие“
- гр. Созопол е взела решение да обезщети наследниците на Н. Д. З., чрез
предоставяне в собственост на 3,517 дка земеделска земя на обща стойност
1657 лв., като имотът е в землището на село Р. Г..
По делото е допусната оценителна експертиза, вещото лице по която,
след като е проверило и проучило материалите по представената от ОСЗ
Созопол препИ. и след оглед на място е установило, че при приложение на
НРОЦЗЗ, така посоченият имот в решение № 7200-О/10.01.2023г. ОС
„Земеделие“ - гр. Созопол е на стойност от 1580,89 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въз основа на служебно извършената цялостна проверка по
законосъобразност, съдът приема за основателно оплакването на
жалбоподателя досежно начина на обезщетянане, избран с обжалваното
решение. При разглеждане на производството по делото, жалбата по чл. 14, ал.
3 от ЗСПЗЗ е възприета за допустима, подадена в законоустановения срок за
обжалване решението на ОСЗ-Созопол. Разгледана по същество съдът счита
жалбата и за основателна, по следните съображения:
Съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници,
притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни
земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от
това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях,
селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните
територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са
проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
3
собствеността, имат право на обезщетение по тяхно И.не с равностойни земи
от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни
компенсационни бонове. В конкретния случай не става ясно какво е наложило
обезщетяването със земя от общинския поземлен фонд, както и с
обезщетяване с компенсационни бонове. В постановените по представената
препИ. решения не са формирани никакви мотиви относно това как комисията
е достигнала до заключение, че обезщетение се дължи, както и как е решено то
да се осъществи чрез посочените в решенията начини. В представената по
делото препИ. от ОС „Земеделие“ - гр. Созопол липсват доказателства, въз
основа на които да се установи, че върху собствените на наследодателя на
жалбоподателката имоти са застроени или върху тях са проведени
мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността.
От друга страна, съгласно чл. 19а, ал.1 от ЗСПЗЗ, условията и редът за
обезщетяване се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.
19а, ал.2, т.4 от ЗСПЗЗ, при обезщетяване на собствениците, общинската
служба по земеделие се произнася с решение за обезщетяване със земеделска
земя.
Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на
обявен план по чл. 19, ал. 18, ОСЗ постановява решение за обезщетяване със
земя, което се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК и в 14-
дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при
несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. С
оглед приложимата в случая разпоредба на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ следва
изводът, че законосъобразността на решението, с което се определя
обезщетението се проверява само по отношение на съответствие в
стойността на признатото и полученото обезщетение.
Преди постановяване на решението по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ следва
да бъдат постановени други решения, а именно решение с което се признава
правото на възстановяване на собствеността, по отношение на претендираните
земи, съответно се отказва тяхното възстановяване в стари реални граници,
решение с което се определя право на обезщетение за признато но
невъзстановено право на собственост, постановено на основание чл. 10б от
ЗСПЗЗ, решение с което се определя стойността на обезщетението,
постановено на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, решение с което се
определя коефициент за редукция постановено на основание чл. 19, ал. 16 от
ППЗСПЗЗ, като тези решения може да са обективирани в един или няколко
отделни акта. Тези решения подлежат на самостоятелно обжалване и е
недопустимо по отношение на тях да се извършва косвен съдебен контрол в
съдебно производство, в което се обжалва друго, различно от тях решение на
ОСЗ.
4
След влизане в сила на посочените решения, в производство по реда на
чл. 27а от ППЗСПЗЗ, се постановява решение, с което се обезщетяват лицата, с
предоставяне на конкретен имот. На този имот следва да е посочена и
стойността и тя да съответства по размер на стойността на определеното
обезщетение със земя, в решението постановено на основание чл. 19, ал.16
от ППЗСППЗ. Това съответствие следва да е единствено стойностно, като е
без значение дали предоставената земя се намира в същото землище в което е
била земята на наследодателя, дали е същата категория и дали е със същото
предназначение.
В конкретния случай жалбопадателката твърди, че е налице
несъответствие между стойността на признатото право върху земеделски имот
на наследодателя и полученото с обжалваното решение обезщетение, което
съдът счита за основателно. Видно от хронологията по представената препИ. с
решение № 2813/14.03.2000г. на ОС „Земеделие“ - гр. Созопол е определено
на наследниците на Н. Д. З. правото на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, а именно 14,584
дка., 3 категория, с Решение № 2813/30.07.1997г., от които за обезщетение със
земя и/или поименни компенсационни бонове – 14,584 дка, 3 категория, всеки
по 780 лв., или общо сумата от 11 376 лв. Въпреки това, с решение №
2813/17.01.2015г. ОС „Земеделие“ - гр. Созопол е обезщетила наследниците на
Н. Д. З., чрез предоставяне в собственост на земя на стойност 6488 лв., а за
разликата до пълния размер на дължимото обезщетение – поименни
компенсационни бонове на стойност 3343 лв. Обикновена аритметична сметка
сочи, че обезщетението по решение № 2813/17.01.2015г. е на обща стойност от
9831 лв.
Впоследствие е постановено и обжалваното в настоящото производство
решение № 7200-О/10.01.2023г. ОС „Земеделие“ - гр. Созопол, с което ОСЗ е
взела решение да обезщети наследниците на Н. Д. З., чрез предоставяне в
собственост на 3,517 дка земеделска земя на обща стойност 1657 лв., като
имотът е в землището на село Р. Г.. В мотивите на това решение е посочено, че
същото е въз основа на Решение № 2813/14.03.2000г. на ОС „Земеделие“ - гр.
Созопол и Решение № 6С от 17.01.2005г.
На първо място следва да се посочи, че в представената по делото
препИ. липсва Решение № 6С от 17.01.2005г. Намира се обаче Решение №
2813 от 17.01.2005г. Дори да се приеме, че така посоченото Решение 6С е
техническа грешка и действително е следвало да е посочено Решение №2813
от 17.01.2005г., то отново е очевидно, че е налице съществено разминаване
между приетото обезщетение по чл. 19, ал. 16 от ППЗСПЗЗ в размер на 9 831
лв. и обезщетението, което е определено с обжалваното решение в размер на
1657 лв. Налице е съществено разминаване и между обезщетението,
5
определено с Решение № 2813/14.03.2000г. на ОС „Земеделие“- гр. Созопол,
което пък е в общ размер на 11 376 лв. Липсват и представени решение, въз
основа на които да се приеме, че след решението от 2000г. са възстановени
имоти, общата стойност на които да е в посочения в решението размер.
От друга страна ответникът не е навел твърдения правоимащите
наследници да са били обезщетявани допълнително чрез компенсаторни
бонове или друг предвиден в закона начин, нито е ангажирал доказателства в
тази насока. В този смисъл е очевидно несъответствието между
обезщетението по процесното решение и признатото право на правоимащите
лица.
Не без значение е и това, че съответствието се установява посредством
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по което определя стойността на
предоставената в обезщетение земя, по реда на Наредбата за реда за
определяне на цени на земеделските земи, приета на основание чл. 36, ал.2 от
ЗСПЗЗ. С оглед заключението на вещото лице, съдът е длъжен да извърши
съпоставка между стойността на земята която е предоставена в обезщетение и
стойността на земята за която се дължи обезщетение, съобразно решението
постановено на основание чл. 19, ал.16 от ППЗСПЗЗ.
Както вече беше посочено, земята съобразно решението по чл. 19, ал.16
от ППЗСПЗЗ е на стойност 9 831 лв., а тази по процесното решение на
стойност от 1580,89 лв., съобразно заключението на вещото лице.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира жалбата за
основателна. Същата следва да бъде уважена, като обжалваното решение бъде
отменено, а препИ.та върната на административния орган за ново
произнасяне, при което да се предостави равностойно обезщетение.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7200-О/10.01.2023г. на ОС „Земеделие“ - гр.
Созопол, с което са обезщетени наследниците на Н. Д. З., чрез предоставяне в
собственост на 3,517 дка земеделска земя на обща стойност 1657 лв., съгласно
план за обезщетяване в землището на село Р. Г., ЕКАТТЕ 61114 и ИЗПРАЩА
препИ.та на административния орган ОС „Земеделие“- гр. Созопол за ново
произнасяне, при което да се предостави равностойно обезщетение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
Бургас в 14-дневен срок от съобщението до страните.
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6
7