Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 08.08.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………. разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №12245 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №ІІ-55-456034
от 23.07.2018г., постановено по гр.дело №61072/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,
55-ти състав, е осъден М.Е.Б. да заплати на Г. Ф. на правно основание чл.288,
ал.12 от КЗ /отм./ сумата от 1307.10
лв., представляваща възстановено от Г. Ф. на основание чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ /отм./ по щета
№110799/2010г. обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил "Форд
Фиеста", с рег.№*******, в резултат от ПТП, настъпило на 14.10.2010г.
в град София, по вина на ответника - М.Е.Б., при управление на лек автомобил "БМВ 320 И",
с рег.№*******, без да
има валидна застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 28.10.2016г.
до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 773.78
лв., представляваща направени по делото разноски.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника - М.Е.Б., чрез назначен особен представител адв.Цв.В.,
с която се обжалва изцяло решение №ІІ-55-456034 от 23.07.2018г., постановено по
гр.дело №61072/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 55-ти състав, като са
инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт, като постановен в нарушение на закона и събраните по делото доказателства.
Твърди се, че по делото е останал недоказан факта на механизма на процесното
ПТП, което да е причинено в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил
"БМВ 320 И", с рег.№*******, следствие на което са причинени
имуществени вреди на лек автомобил "Форд Фиеста", с рег.№*******. Излага се
още, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на водача на лек
автомобил "Форд Фиеста", с рег.№*******, който е нарушил
правилата за движение по пътищата, като е управлявал лекия автомобил след
употреба на алкохол. В тази връзка се поддържа, че поведението на водача на лек
автомобил "Форд Фиеста", с рег.№*******, е допринесло за
настъпилото ПТП, предвид на което направеното възражение за съпричиняване е
основателно и следва да се вземе предвид при определяне размера на присъденото
обезщетение. Твърди се още, че доколкото ответникът не е собственик на
управлявания от него лек автомобил "БМВ 320 И", с рег.№*******, не може
да бъде ангажиране неговата отговорност и на това основание предявения иск се
явява неоснователен. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното
съдебно решение и да постанови друго съдебно решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна - Г. Ф., депозира писмен отговор, в който взема становище относно
неоснователността на подадената въззивна жалба. Излага се, че правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора
факти и доказателства и е приел за установено, че са налице основания за
ангажиране на отговорността на ответника - М.Е.Б. да заплати на Г. Ф.
претендираната искова сума, представляваща възстановено от ищеца
на основание чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ /отм./ по щета №110799/2010г.
обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил "Форд Фиеста", с
рег.№*******, причинени
в резултат от ПТП, настъпило на 14.10.2010г. в град София, по вина на ответника
- М.Е.Б., при управление
на лек автомобил "БМВ 320 И", с рег.№*******, който към
датата на настъпилото събитие няма валидна застраховка "Гражданска отговорност". Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно
решение. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявен е от
Г. Ф. срещу М.Е.Б. иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм., но
приложим в настоящото производство/ във връзка с чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ /отм./ .
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност
на предявения от ищеца Г. Ф.
срещу М.Е.Б. иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата
от 1307.10 лв., представляваща възстановено от Г. Ф. на
основание чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ /отм./ по щета №110799/2010г. обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил
"Форд Фиеста", с рег.№*******, причинени в резултат от ПТП, настъпило
на 14.10.2010г. в град София, по вина на ответника - М.Е.Б., при управление на лек автомобил "БМВ 320 И", с рег.№*******, без
да има валидна застраховка "Гражданска отговорност", ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -
28.10.2016г. до окончателното плащане. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност
на предявения иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, като на основание
чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
В конкретната хипотеза правилно е
преценено от първостепенния съд при анализ на събраните по делото доказателства
/неоспорени по надлежния ред/, че за основателността
на предявения иск с правно основание чл.288, ал.12
от КЗ /отм./ на първо място следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на фактическия състав на
института на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи:
деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, реално
претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и
деянието и вината на дееца. Наред с това следва да се докаже факта, че
процесното ПТП е причинено от водач, който към датата на настъпване на
процесното ПТП не е имал сключен валиден застрахователен договор за риска
гражданска отговорност, както и факта на възстановяване от страна на Г. Ф. на увреденото лице
на обезщетение за причинените му в следствие от процесното ПТП имуществени
вреди. В конкретния случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства - протокол за
ПТП №1374479/14.10.2010г., съставен от органите на ПП- КАТ след посещение на място, служебна
бележка, издадена от СДВР, отдел "Пътна полиция" на 03.09.2011г.,
удостоверение от 09 РУ на СДВР от 24.11.2010г., както и прието заключение на
САТЕ, неоспорено от страните, се установява, че на 14.10.2010г. е настъпило в град
София ПТП, чийто механизъм е следният: лек автомобил "Форд
Фиеста", с рег.№*******, се движи направо по бул."Петър
Дертлиев" с посока от тунела към бул."Сливница" и на входа на
Макдоналдс е бил ударен от водача на лек автомобил
"БМВ 320 И", с рег.№*******, който се е движил по бул."Петър
Дертлиев" в противоположна посока, като на входа на Макдоналдс е предприел
маневра завой наляво, но не пропуска насрещно движещия се лек автомобил
"Форд Фиеста", с рег.№*******, като с предната част го удря в предна
лява част и му причинява имуществени вреди. В приетия протокол за ПТП
№1374479/14.10.2010г., съставен от органите на ПП-КАТ след посещение на място,
който въззивният съд счита, че представлява официален свидетелстващ документ и
се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените от
актосъставителя факти, е изрично отбелязано, че алкохолна проба на водача на увреденото
МПС е отрицателна. Тези констатации не са оборени от други доказателства по
делото и опровергават поддържаните от въззивника-ответник твърдения, че водачът
на увреденото превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата, като
е шофирал след употреба на алкохол. С оглед на горните аргументи въззивният съд
намира, че изложените във въззивната жалба доводи досежно недоказаност на
механизма на настъпилото ПТП, както и че водачът на лек автомобил
"Форд Фиеста", с рег.№*******, с поведението си е допринесъл за
настъпването му, не намират опора в закона и събраните по делото доказателства
и като такива се явяват недоказани.
На следващо място в случая по делото няма спор между страните, че са
доказани останалите изброените по-горе елементи от сложния фактически състав на
нормата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, а именно, че към момента на настъпване на процесното ПТП - 14.10.2010г., лек автомобил "БМВ 320 И", с рег.№*******, управляван от ответника, няма сключена застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и факта на възстановяване от страна на Г. Ф. на увреденото лице
на обезщетение за причинените му в следствие от процесното ПТП имуществени
вреди.
Следователно съдът
приема, че Г. Ф. е встъпил в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение на основание чл.288,
ал.12 КЗ (отм.). При това положение и след
като няма други доводи във въззивната жалба съдът счита, че е осъществен
фактическия състав на нормата на чл.288,
ал.12 КЗ (отм.) и е
налице основание за реализирането на отговорността
на сочения ответник по отношение на заявената искова претенция. Първостепенният съд като е
достигнал до същия правен извод и е уважил изцяло предявения иск е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
разноски. На
основание чл.81 и чл.273
във връзка с чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК (изм. и доп.,бр.8 от 24.01.2017г.) въззивникът - М.Е.Б. следва да бъде осъден
да плати на Г. Ф. разноски във въззивното
производство в размер на 100.00 лв., юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Размерът на юрисконсултско възнаграждение от
100.00 лв. съдът определя при съобразяване с правната и фактическа сложност на
спора, така и с извършените процесуални действия от юрисконсулта,
представляваща въззиваемата страна. В тежест на въззивника следва да се
възложат и сторените от въззиваемия разноски пред въззивната инстанция в размер
на сумата от 300 лв., платено възнаграждение на особен представител на
ответника.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №ІІ-55-456034 от 23.07.2018г., постановено по гр.дело №61072/2016г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 55-ти състав.
ОСЪЖДА М.Е.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***;
да заплати на Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***; на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка
с чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата
от 300.00 лв. /триста лева/,
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция, както и сумата от 100 лв. /сто лева/, юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./