№
_________
гр.
Варна _____________2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на тринадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Зирковска, като разгледа докладваното от съдията
Искрена Димитрова адм. дело № 2549 на Административен съд – Варна
по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда
на чл.215, ал.1 и ал.4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, вр.чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по жалбата на К.Х.А.,
ЕГН: **********,***, против Заповед № 1002-423/29.10.2020г. на главния архитект
на Община-Девня, с която на основание Определение № 2272/22.10.2020г. на
Адм.съд -Варна, §16, ал.1 ПР на ЗУТ и §127, ал.1 и ал.9 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
вр.чл.12, ал.2, чл.31, ал.1, т.1, чл.144, чл.145 и чл.148 от ЗУТ и чл.21, ал.3
от АПК, ѝ е отказано издаването на удостоверение за търпим строеж:
„Едноетажна жилищна сграда“, находяща се в ***********от КК на гр.Девня с адрес
ул.Т..
Жалбоподателката твърди,
че с Определение № 2272/22.10.2020г. по адм.д.
№ 2223/2020г., Адм.съд-Варна е задължил главния архитект на Община-Девня да се
произнесе по нейно заявление от 21.09.2020г., с което поискала издаване на
удостоверение за търпим строеж в ***********от КК на гр.Девня. Твърди, че в
противоречие със съдебния акт административният орган не е извършил проверка
съобразно закона, а е съобразил данни от друга преписка - по КА №
4/31.03.2020г., който е неотносим в случая. В тази връзка сочи, че е цитирано
решение на комисия, която не е имала задача да установи дали строежът е търпим
или не, като в тази връзка оспорва твърдението, че процесният строеж не попада
в хипотезата на §16, ал.1 ПР на ЗУТ и §127, ал.1 и ал.9 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Счита за неправилна констатацията, че строежът е започнал през 2008г., т.к.
през 2005г. не бил нанесен на ПУП-ПУР на кв.Гъбена махала (кв.Река Девня) и на
КК на гр.Девня през 2008г. Твърди, че според закона незаконните строежи не
подлежат на премахване, ако са търпими по смисъла на ЗУТ, а това обстоятелство
не е било предмет на проверката. По изложените съображения иска отмяна на
обжалваната заповед като се задължи административният орган да извърши
задълбочен анализ на относимите документи по случая. Претендира разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата. Моли за отмяна на
обжалвания отказ.
Ответникът – главен
архитект на Община-Девня, се явява в съдебно заседание лично и с адв.М., която
оспорва жалбата. Счита, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в
изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.
Счита, че не са налице предпоставките за издаване на исканото удостоверение за
търпимост, както и че е недопустимо издаването му като акт, заместващ
узаконяването. В тази връзка сочи, че въз основа на КА № 4/2020г. е издадена
Заповед № 1002/2020г. на кмета на Община-Девня, с която е констатирано
незаконно строителство и е определен срок за неговото премахване, като
заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. Сочи и че от събраните по делото
доказателства, в т.ч. неоспореното заключение по СТЕ, се установява, че няма
доказателства за това кога е изградена сградата, както и че същата не отговаря
на тогава и сега действащите разпоредби на ЗУТ, поради което не е търпим строеж
и законосъобразно е постановен отказ. Излага подробни съображения за
неоснователност на жалбата в представени писмени бележки
С.д.№ 5861/19.04.2021г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и
претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.
След преценка на
събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно договор за
доброволна делба Акт № 147, том II,
рег.№ 2083 от 25.04.2019г., вх.рег. на СВ-Варна № 1086/25.04.2019г. и скица на
СГКК-Варна
№ 15-406112-09.05.2019г., жалбоподателката се легитимира като собственик на
ПИ с ид. 20482.304.479 по КК на гр.Девня, с площ 500кв.м.
С КА № 4/31.03.2020г. на
комисия при Община-Девня и при извършена проверка на място, на 16.03.2020г., е
констатирано, че в ***********е извършено строителство на масивна едноетажна
жилищна сграда, с приблизителни размери и площ, показани на окомерната скица към
акта. Установено е, че сградата е изградена от тухлена зидария и бетонови
блокчета, покривът е двускатен, съставен от дървена конструкция с покритие от
керемиди, като приблизителната площ на сградата е 60кв.м. За сградата няма
одобрени инвестиционни проекти и влязло в сила разрешение за строеж. Строежът е
пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „а“ от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.1
от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи и [към датата на проверката] строителството е завършено. Съгласно
т.IV
от КА, ПИ с ид. 20482.304.479 попада в кв.21 по ПУП-ПУР на кв.“Река Девня“,
одобрен с Решение № 179 по Протокол № 20/14.03.2005г. на ОбС-Девня. Прието е,
че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ.
Въз основа на КА №
4/31.03.2020г. е издадена Заповед № 1002-155/05.05.2020г. на кмета на
Община-Девня, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ на жалбоподателката е
разпоредено да премахне установения като незаконен строеж: масивна едноетажна
жилищна сграда, и е определен 8-месечен срок от влизане в сила на заповедта за
неговото доброволно премахване. Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила.
С вх.№
УТ-285/21.09.2020г. жалбоподателката подала заявление до главния архитект на
Община-Девня за издаване на удостоверение за търпим строеж по реда на §16, ал.1
от ДР на ЗУТ или §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. В тази връзка и във връзка с
Определение №2272–22.10.2020г. по адм.д. № 2223/2020г. на Адм.съд-Варна – с
което е отменен отказ на главния архитект на Община-Девня да разгледа заявлението
– е издадена Заповед № 1002-423/29.10.2020г., с която главният архитект на
Община-Девня отказал издаването на исканото удостоверение, по съображения, че
строежът е изграден след 2008г., констатиран е като незаконен с КА №
4/31.03.2020г. и по реда на чл.225а, ал.1 ЗУТ е издадена влязла в сила Заповед
№ 1002-155/05.05.2020г. на кмета на
Община-Девня за неговото премахване.
В хода на съдебното
производство е изслушана СТЕ, по която е прието заключение С.д. №
5065/05.04.2021г. От същото се установява, че в ПИ с ид. 20482.304.479 са
налични две сгради. Едната сграда /сграда 1 в Приложение 1 към
заключението/ е предмет на Заповед № 1002-155/05.05.2020г. за премахване.
Сградата е ситуирана около средата на имота на разстояние от 1,00м. до 1,46м.
от южната имотна граница и на разстояние около 3,44м. до 4,23м. от северната
имотна граница. Същата е масивна, едноетажна, зидовете са от тухли и бетонни
блокчета, необрамчени със стоманобетонни пояси, таванът е от дървен гредоред.
Покривната конструкция е двускатна, с дървета конструкция, покрита с керемиди.
Височината на сградата е 2,20м. в най-ниската част и 3,60м. до кота било. Отвън
сградата не е измазана, дограмата е PVC. Приблизителната застроена площ е 60,90кв.м. Втората
сграда /сграда 2 в Приложение 1/ е ситуирана на северната граница с ПИ
20482.304.497. Същата е функционално свързана със сградата в ПИ 20482.304.497 и
се ползва от собствениците на същия. За тази сграда е съставен отделен
констативен акт – основание за започване на административно производство по реда
на чл.225а, ал.1 ЗУТ и отделна заповед за премахване. Разстоянието между двете
сгради е 1,30м. Двете сгради са V-та
категория строеж съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „а“ ЗУТ и чл.10, ал.1, буква
„а“, т.1 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи. След справка в
Община-Девня вещото лице е установило, че за сградите в ***********липсват
одобрени строителни книжа. За ***********няма влязъл в сила ПУП-ПРЗ, с който да
е определено конкретното предназначение на имота и характера на застрояването в
него. Сградата по заявление вх.№ УТ-285/21.09.2020г. за издаване на
удостоверение за търпим строеж е идентична със сградата по КА № 4/31.03.2020г.
и Заповед № 1002-155/05.05.2020г. на кмета на Община-Девня. След запознаване с
доказателствата по делото и справка в Община-Девня вещото лице е установило, че
липсва нотариално заверена декларация за годината, през която е построена
сградата, предмет на заповедта за премахване. Констатираният незаконен строеж
не фигурира в нито един от действащите планове, поради което не може да се
твърди с точност кога е построена. Сградата по заявление вх.№
УТ-285/21.09.2020г. не отговаря на част от действащите разпоредби на ЗУТ, в
т.ч. на условията по чл.31, ал.1 ЗУТ. Процесната сграда не отговаря на
условията за търпимост по §16, ал.1 ПР на ЗУТ и §127, ал.1 и ал.9 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ. За същата няма подавани други заявления за търпимост.
След преценка на
събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ /Заповед №
1002-423/29.10.2020г. е съобщена на жалбоподателката по пощата, с обратна
разписка на 06.11.2020г., а жалбата е подадена на 19.11.2020г./, поради
което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на
проверката по чл.146 от АПК съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган – по арг. от §16, ал.1
от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, вр.чл.145, ал.1 ЗУТ,
компетентен да издава удостоверения за търпимост е главния архитект на
общината, на чиято територия се намира имота, в писмена форма и съдържа
всички задължителни реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактическите и
правните основания за издаването ѝ, поради което не са налице пороци,
влечащи нейната нищожност.
Спазена е и процедурата
по нейното издаване, като неоснователно жалбоподателката твърди, че
административният орган не е извършил необходимата проверка относно изпълнение
на условията процесният строеж да бъде признат за търпим. Производството по
процесното заявление е започнало и се е развило, след като с влязла в сила
Заповед № 1002-155/05.05.2020г. на кмета на Община-Девня е прието, че строеж,
представляващ „масивна едноетажна жилищна сграда“, находящ се в ПИ
204182.304.479, е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - изграден
без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Независимо от така
констатираното обстоятелство, при постановяване на процесната заповед административният
орган е извършил самостоятелна и задълбочена проверка относно изпълнението на
законовите изисквания, строежът да се признае за търпим.
По същество постановеният
отказ е в съответствие със събраните доказателства и материалния закон.
Съгласно §16, ал.1, изр.1
от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7
април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Незаконни строежи,
започнати в периода
8 април 1987г. – 30 юни 1998г., но неузаконени до влизане в сила на този
закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците
им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. (ал.2). Незаконни строежи,
започнати след 30 юни 1998г., но неузаконени до обнародването на този
закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения
период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им
пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон
(ал.3).
Съгласно §127, ал.1,
изр.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. Времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички
доказателствени средства, допустими по ГПК, вкл. и с декларации (ал.9).
Условията за търпимост на
незаконни строежи по §127, ал.1 от ПРЗ на ЗИДЗУТ, касаят строежите, изградени в
периода след изтичане на периодите по §16 от ПР на ЗУТ до 31.02.2001г.
В тежест на заявителя е
да установи предпоставките за признаване търпимост на строежа – в който смисъл
са указанията към жалбоподателката по Определение
№ 2524/24.11.2020г., като в случая по делото не са ангажирани доказателства, от
които да се установява, че процесната сграда е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 ПР на ЗУТ или §127, ал.1 ПРЗ
на ЗИДЗУТ.
С оглед действащата
правна уредба на търпимостта на незаконните строежи, от съществено значение за
преценката за законосъобразност на постановения отказ е времето на извършване
на строителството, а в случая, както се установява и от заключението по СТЕ, за
процесната сграда не е подавана декларация за годината, през която е изградена.
При липсата на подадена
декларация за годината на построяване, правилно административният орган е
изследвал други налични обективни данни, от които може да се установи този
релевантен факт.
Видно от извадка на
ПУП-ПУР, одобрен с Решение № 179/14.03.3005г. на ОбС-Девня /л.29/ в имот
пл.№25, включващ ПИ 20482.304.479, има нанесена една съществуваща сграда, която
е различна от сградата, предмет на заявление вх.№ УТ-285/21.09.2020г. Видно от
скица № 15-406112-09.05.2019г. /л.30/ на СГКК-Варна, в КК, одобрена със Заповед
№ РД-18-85/17.09.2008г., процесната сграда не е нанесена в кадастъра като
съществуваща в ***********(ПИ № 144 по предходен план). Сградата не е описана
като съществуваща и в н.а. № 135, том I,
рег.№ 831, дело № 128/2005г., с който жалбоподателката е придобила
собствеността върху ПИ № 144 по плана на гр.Девня.
При тези обективни данни
и при липсата на подадена от жалбоподателката декларация за годината на
построяване на процесната сграда, правилно административният орган е приел, че
строежът е започнал и е извършен след 2008г., поради което и не попада в
хипотезите на §16, ал..1 от ПР на ЗУТ или на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Отделно, административният
орган правилно е констатирал и че процесната сграда не отговаря на действащите
разпоредби на ЗУТ. От заключението по СТЕ се установява, че за ***********по КК
на гр.Девня, няма действащ ПУП, който да определи конкретното предназначение на
имота, начинът и характера на застрояване, поради което правилно е прието, че строителството
е недопустимо съгласно чл.12, ал.2 от ЗУТ. Налице е и нарушение на изискванията
на чл.31, ал.1, г.1 от ЗУТ – не е налице изискуемото минимално отстояние от
страничната граница на съседния имот – ПИ 20482.304.234, а именно минимум 3
метра.
При тези констатации,
потвърдени от т.8 от заключението по СТЕ, правилно и в съответствие с
материалния закон е прието, че сградата по заявление
вх.№ УТ-285/21.09.2020г. не отговаря на условията за търпимост по §16, ал.1 ПР
на ЗУТ и §127, ал.1 и ал.9 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
По така изложените
съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода на спора в
полза на ответната страна следва на основание чл.143, ал.3 от АПК следва да се
присъдят сторените в производството разноски, а именно 300лв. /триста лева/ за
адвокатско възнаграждение – изплатено изцяло и в брой към датата на подписване на договор за правна защита и
съдействие № 26/12.01.2020г.
Водим от горното,
Варненският административен съд, VIII-ми
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.Х.А., ЕГН: **********,***, против Заповед № 1002-423/29.10.2020г.
на главния архитект на
Община-Девня, с която на основание Определение № 2272/22.10.2020г. на Адм.съд
-Варна, §16, ал.1 ПР на ЗУТ и §127, ал.1 и ал.9 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, вр.чл.12,
ал.2, чл.31, ал.1, т.1, чл.144, чл.145 и чл.148 от ЗУТ и чл.21, ал.3 от АПК
ѝ е отказано издаването на удостоверение за търпим строеж: „Едноетажна
жилищна сграда“, находяща се в ***********от КК на гр.Девня с адрес ул.Т..
ОСЪЖДА К.Х.А.,
ЕГН: **********,*** да заплати на арх.С.Г. - Главен архитект на Община-Девня,
разноски за производството в размер на 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: