Решение по дело №12205/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1597
Дата: 27 февруари 2020 г. (в сила от 27 април 2020 г.)
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20191100512205
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 27.02.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                       мл.с. Десислава Йорданова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 12205 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 03.06.2019 г. по гр.д. № 6614/18 г., СРС, ІІ ГО, 61 състав е допуснал съдебна делба между Д.Л.И., ЕГН ********** и Ц.Л.Ц., ЕГН **********, на недвижим имот, представляващ апартамент № 29, находящ се в гр. София, ж.к. .,Хиподрума“, бл. *****, с обща квадратура по одобрения план от 64,35кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.204.60.2.29 по Кадастралната карта на гр. София, при граници на обекта (самостоятелния обект): на същия етаж- 68134.204.60.2.30, под обекта- 68134.204.60.2.25, над обекта- 68134.204.60.2.33, който обект се намира в сграда 2, която се намира в поземлен имот е идентификатор 68134.204.60 по Кадастралната карта на гр. София, ведно със зимнично помещение, ведно с 1,67% ид.ч. от общите части на сградата, при квоти: Д.Л.И. - 1/2 ид.ч. и Ц.Л.Ц. -1/2 ид.ч., на основание чл. 344 ГПК. Оставил е без уважение  искането на Д.Л.И., ЕГН **********, предявено по реда на чл.344, ал.2 ГПК против Ц.Л.Ц., ЕГН ********** за заплащане на месечно обезщетение в размер на 600 лв. за ползване на неговата част от имота, като неоснователно.

 

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата Ц.Л.Ц., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, Благоевградска област, ул. „*****в частта, в която процесния имот е допуснат до делба и в частта, в която са определени  квотите в съсобствеността. Изложила е като единствен мотив, че е собственица на целия имот, тъй като го е придобила по давност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Въззиваемият Д.Л.И., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адвокат Б.А.Е.,*** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за настоящето производство.

Съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Предявен е иск за делба във фазата по допускане на делбата.

Ищецът Д.Л.И., ЕГН ********** твърди, че с ответницата са съсобственици на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 29, находящ се в гр. София, ж.к. .,Хиподрума“, бл. *****, който се явява неподелям. Моли същият да бъде допуснат до делба при равни квоти. Предявява и претенция по чл.344, ал.2 ГПК за заплащане на обезщетение от ответницата за лишаването на ищеца от ползването на имота, считано от подаване на исковата молба до приключване на делбата.

Ответницата Ц.Л.Ц., ЕГН ********** в срока за отговор по чл.131 ГПК, не е депозирала такъв.

Съдът констатира следното:

По делото е депозиран нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ, от който се установява, че М.И.Д.и Л.И.Д. са придобили по силата на продажба от Софийския градски народен съвет правото на собственост върху процесния недвижим имот. М.Д.е починала на 14.01.2004г. и е оставила наследници по закон- Л.И.Д.- съпруг, Д.Л.И. и Ц.Л.Ц.- низходящи от първа степен. Л.И.Д. е починал на 31.01.2008г. и е оставил наследници по закон Д.Л.И. и Ц.Л.Ц.- низходящи от първа степен.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното решение е валидно и допустимо, а във връзка с развития единствен довод във въззивната жалба, настоящата инстанция приема следното:

Съгласно чл.342 ГПК, в първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. Въведения от въззивницата/ ответница довод за придобиване по давност на процесния недвижим имот, като въведен за първи път едва във въззивната инстанция се явява преклудиран по смисъл на т.4 от Т.Р. № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност.

Изводът е един, че между страните е възникнала съсобственост по силата на наследствено правоприемство и съгласно чл.5 от ЗН, децата на починалия наследяват при равни квоти, поради което те се явяват  съсобственици при дялове по ½ ид.ч. за всеки.  

Ето защо решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а в частта, в която съдът е поставил без уважение искането на Д.Л.И., ЕГН **********, предявено по реда на чл.344, ал.2 ГПК против Ц.Л.Ц., ЕГН ********** за заплащане на месечно обезщетение в размер на 600 лв. за ползване на неговата част от имота, същото е влязло в сила като необжалвано.

Относно претенцията за присъждане на разноски за въззивната инстанция, настоящата инстанция приема следното:

Както е посочено в определение № 131 от 10.06.2019 г. по гр.д. № 4247/2018 г., ГК , І ГО на ВКС, съгласно константната практика на ВКС, обективирана в определение № 4 от 06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на II г. о., определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о. и др., разпоредбата на чл.355 ГПК има предвид разноските, направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост-за назначаване на експертизи, за извършване на оглед и други. Когато не се оспорват правата на съделителите или способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Когато е повдигнат спор относно съществуването на съсобствеността, правата на съделителите или способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл.78 ГПК, в който смисъл са и указанията в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС. В случая по делото са били повдигнати спорни въпроси, по който се е развило въззивно производство, поради което и следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по правилото на чл.78, ал.1 ГПК.

Въззивницата следва да заплати на възиваемия направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1000 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.06.2019 г. по гр.д. № 6614/18 г. на СРС, ІІ ГО, 61 състав в частта, в която СРС, ІІ ГО, 61 състав е допуснал съдебна делба между Д.Л.И., ЕГН ********** и Ц.Л.Ц., ЕГН **********, на недвижим имот, представляващ апартамент № 29, находящ се в гр. София, ж.к. .,Хиподрума“, бл. *****, с обща квадратура по одобрения план от 64,35кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.204.60.2.29 по Кадастралната карта на гр. София, при граници на обекта (самостоятелния обект): на същия етаж- 68134.204.60.2.30, под обекта- 68134.204.60.2.25, над обекта- 68134.204.60.2.33, който обект се намира в сграда 2, която се намира в поземлен имот е идентификатор 68134.204.60 по Кадастралната карта на гр. София, ведно със зимнично помещение, ведно с 1,67% ид.ч. от общите части на сградата, при квоти: Д.Л.И. - 1/2 ид.ч. и Ц.Л.Ц. -1/2 ид.ч.

ОСЪЖДА Ц.Л.Ц., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, Благоевградска област, ул. „*****да заплати на Д.Л.И., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адвокат Б.А.Е.,*** направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1000 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ : 1.                   2.