№ 822
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20215330208106 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ж. П. СЛ. срещу Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К № 4695646, с който, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3
от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона
за движение по пътищата.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш и допуснати съществени процесуални нарушения
при съставянето му, поради което съдът е сезиран с искане за отмяната му.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призована не
изпраща представител.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К №
1
4695646 за това, че на 30.03.2021г. в 15.20часа републикански път ІІ-64
километър 49+800 в посока с. Труд въведено ограничение на скоростта
60км/час с пътен знак В26 с МПС „БМВ 318Д” регистрационен номер ....., е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № MD 1196, като моторното превозно средство се е
движило с установена скорост 82км./ч., при разрешена скорост – 60 км./ч. и
превишил разрешената скорост с 22 км./ч.
Констатираното нарушение административно – наказващия орган
квалифицирал по чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и с
обжалвания електронен фиш, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.
2, т. 3 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на събраните в хода на производството писмени
доказателства: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за
одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна
система за видеоконтрол, снимков материал.
При така възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка и
след анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, съдът
намира, че са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно
постановление изцяло като незаконосъобразно, по следните съображения:
Обжалваният електронен фиш не е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДП. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението /ОДМВР Пловдив/, датата 30.03.2021г., точният час
на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението /управление на специален автомобил с превишена скорост -
82км/ч, при ограничение 60 км/ч/, нарушената разпоредба /чл. 21, ал.1 от
ЗДП/, размерът на глобата /100 лв./, срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на
името на отбелязания фонд/. Видно от приложеното Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване се установява по безспорен начин
годността на техническото средство, с което е била измерена скоростта на
2
инкриминирания автомобил. На базата на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата и
мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него автомобил е
извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било
установено и надлежно заснето, като правилно е и отразяването, че така е
била нарушена именно нормата на чл. 21, ал.2 от ЗДП.
Въпреки така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна
инстанция намира, че в случая не се доказва по един безспорен начин, че
жалбоподателят е извършил установеното нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП, а
от друга страна е допуснато и съществено нарушение на процесуалните
правила. Съображенията за това са следните:
На първо място изрично в разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДП се
предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По отношение на
превозни средства, собственост на юридически лица, какъвто и настоящият
случай, се предвижда, че фиш се съставя на собственика или на лицето,
посочено от него като управлявал автомобила. Съобразно нормата чл. 189,
ал.5 изр. 2 от ЗДВП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
В тази връзка по делото е налице справка от КАТ, видно от която към
датата на деянието инкриминираното превозно средство е собственост на
жалбоподателя.
На следващо място, видно от материалите по делото, твърдяното
нарушение е установено посредством автоматизирано техническо средство №
MD 1196. Същевременно по делото са ангажирани доказателства, че същото
представлява мобилно такова. Тоест съгласно изричната норма на чл.189 ал.4
ЗДвП установяването и заснемането на нарушенията могат да се
3
осъществяват само при отсъствието на водач и контролен орган.
Достигна се до извод, че чисто формално има физически поставен
пътен знак В26 (60 км/час), но този знак не въвежда валидно ограничение на
скоростта от 60 км/час, поради нарушена процедура по неговото поставяне и
по-конкретно поставянето му от нелегитимиран субект в нарушение на
изискваната от закона съгласувателна процедура. В разпоредбата на чл. 4 от
Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по
пътищата е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на
движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден
пътен участък. В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за
организация на движението се одобрява, както следва - за автомагистрали и
републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция "Пътища", за републикански пътища II и III клас - от
директора на съответното областно пътно управление и за местни пътища - от
кмета на съответната община. От друга страна в чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от
Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация
на движението включва и организацията на скоростните режими, което
съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на
съответната пътна маркировка и пътни знаци. Идентично се явява и
предвиденото в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците, в чл. 80 и сл. от която е установен
режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори
и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с
извършвани строителни или ремонтни дейности. Абсолютно аналогична е
уредбата и в Закона за пътищата, в чл. 26, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 б. „в“ от ЗП от
който е предвидено, че за дейности извън специалното ползване на пътищата
се забранява поставянето на пътни знаци в обхвата на пътя без разрешение от
управителния съвет на АПИ или от упълномощено от управителния съвет
длъжностно лице за републиканските пътища или от кметовете на
съответните общини - за общинските пътища. В случая е налице именно за
дейност „извън специалното ползване на пътищата“ по смисъла на параграф
1, т.8 от ДР на ЗП, респективно приложение намира цитираната по-горе
забрана за поставяне на пътни знаци без провеждане на съгласувателна
процедура с АПИ. Това е така, доколкото макар търговския обект на Рефан да
4
се намира пространствено „край“ републиканския път, той не представлява
„крайпътен търговски обект“ по смисъла на дадената в Наредбата за
специално ползване на пътищата легална дефиниция. Видно от чл. 8 от
същата, критериите, за да се приеме, че е налице „търговски крайпътен
обект“ (като форма на специално ползване на пътищата) са два и то
кумулативни пространствен- обекта да е разположен в близост до пътя и
функционален –да е предназначен да обслужва пътниците и техните МПС
(бензиностанции, газ станции, ресторанти, хотели и др.) В случая е изпълнен
само първия критерий доколкото сградата на Рефан се намира в близост до
път II – 64. Не е налице обаче втория критерий, доколкото неговото
предназначение не е да обслужва пътниците и техните МПС, а е ноторно
известно, че обекта представлява седалището и търговската сграда на
известна козметична компания. Действително с оглед изискванията за
регулация по ЗУТ на имота на Рефан е осигурено „лице“ на път отворен за
обществено ползване чрез изграждане на пътна връзка до път II–64, но
ползването на тази пътна връзка и на съответните части от път II–64
всъщност представлява дейност по нормално „обществено ползване на
пътищата“ за превоз на пътници и товари по смисъла на дадената в параграф
1, т.7 от ДР на ЗП легална дефиниция и по аргумент от обратното е
същевременно и дейност извън „специалното ползване на пътищата“, което
обуславя действието за този участък на забраната по чл. 26, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1
б. „в“ от ЗП. Още повече, че съгласно чл. 5 от Наредба № 1 от 17 януари 2001
г. за организиране на движението по пътищата дори в хипотезата на
специално ползване на пътищата чрез търговски крайпътен обект знаците се
поставят от частно правния обект само в границите на самия търговски обект,
но не и на самия републикански път, както в процесния случай. Доколкото
процесният път, видно от наименованието му е Републикански път Втори
клас, то компетентен да одобри плана за организация на движението по него
и да разреши поставянето на знак В26 (независимо дали при постоянна или
временна организация на движението) е именно директора на ОПУ-Пловдив
на АПИ. Същевременно в писмото от ОПУ е отбелязано, че агенцията няма
абсолютно никакво отношение към поставянето на знака.
Ето защо, се достигна до извод, че процесният пътен знак е поставен от
частноправен субект /в случая ЮЛ – Рефан България ЕООД/ по указания на
институция /ОД на МВР/, която няма абсолютно никаква компетентност по
5
законосъобразното му поставяне без спазване на уредената в закона
съгласувателна процедура с единствената компетентна за това институция
АПИ, поради което не е в състояние да въведе валидно ограничение на
скоростта, което да бъде основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на гражданите. Да се приеме
обратното е равнозначно на това да се позволи на всеки гражданин или
юридическо лице по свое усмотрение да поставя пътни знаци и да става по
този начин основание за ангажиране административнонаказателната
отговорност на други правни субекти, поради несъобразяване със собствените
му виждания за организация на движението. При положение, че за въпросния
пътен участък към датата на нарушението не е бил законосъобразно поставен
пътен знак В 26, въвеждащ валидно ограничение 60 км/час, то се явяват
оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на
режима на скоростта от 82 км/ч. Освен това, щом конкретният пътен участък
не попада в обхвата на действие на валидно поставен пътен знак В26, то няма
как да е допуснато и нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, изискващ превишаване
на режима на скоростта, въведен с пътен знак В 26. Нещо повече предвид
констатираната скорост на движение от 82 км/ч и при липса на надлежно
поставен знак В26 за този участък би се оказало, че поведението на
жалбоподателя е изцяло правомерно, доколкото би се явило приложимо
общото ограничение на скоростта от 90 км/ч извън населено място.
Освен това видно от представеното писмо с вх. № 16780/01.03.2022г. от
ОПУ - Пловдив, е че пътен знак В26 с въвеждащо ограничение на скоростта
от 60 км/ч. е поставен точно на км. 49+860 метра. В Протокола за използване
ATCC с per. № 1030р9390/31.03.2021 г., който е официален документ, с
удостоверителни функции е отбелязано, че на 30.03.2021г. разстоянието от
пътния знак с въвеждащо ограничение на скоростта до АТСС в метри е 150
метра, а техническото средство е било настроено да заснема в режим
приближаване. В представеното писмо от ОПУ - Пловдив и приложената
извадка от ТИС и е отбелязано също, че на км. 49+736 метра е налице
кръстовище вход/изход за „Рефан”, където свършва ограничението въведено с
пътен знак В26. Щом техническото средство е било разположено на 150 метра
от пътен знак В26 и е настроено да заснема в режим приближаване и при
намаляващо километриране в посока с. Труд, и след като пътния знак В26 е
на км. 49+860 метра логично е АТСС да е било на км. 49+710 метра, т.е след
6
кръстовището на км. 49+736 метра. При това положение АТСС е извършвало
заснемане след кръстовището, където действието въведено с пътен знак В26 е
било преустановено и е имало възможност да засича скорост, след като е
отпаднало въведеното с пътен знак В26 ограничение. Видно от представената
снимка на нарушението автомобилът е заснет непосредствено до
техническото средство, което е било позиционирано на км. 49+710 метра и не
е действало въведеното ограничение. В конкретния случай АТСС радар
Cordon M2, с оглед местоположението си — 150 метра от пътния знак е имал
възможност да заснема превишение на скоростта в отсега от кръстовището на
км. 49+736 метра до местоположението си на км. 49+710 метра, в който отсег
не е действала забраната въведена с пътен знак В26. С оглед гореизложеното
недоказано остава соченото нарушение за превишена скорост, предвид
писмените доказателства събрани по делото. Освен това липсва и номер на
първо и последно статично изображение в протокола за използване на АТСС.
Отсъствието на номера на първо и последно статично изображение от деня на
заснемането води до невъзможност за установяване на връзка между
протокола и снимковия материал, още повече, че снимковия материал също
няма номер. Поради това доказателствената сила както на протокола, така и
на снимковия материал е разколебана, тъй като преписката не съдържа други
писмени доказателства, според които да е възможна корелация между
приложения снимков материал и документираните данни в протокола по чл.
10. От данните по делото не се установява да е изпълнено императивното
изискване на горе цитирания чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., а именно да е направена снимка на разположението на уреда.
Действително по делото е представена снимка за временно разположено на
участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, но тя по никакъв начин не
може да се обвърже с деня на осъществявания контрол, нито с мястото на
което се твърди АТСС да е разположено. Наличието на снимка на
разположението на уреда, която е неразделна част от протокол по чл. 10 от
Наредбата, има за цел да даде визуална представа къде и как точно е било
поставено процесното автоматизирано техническо средство (АТС), за да се
прецени дали мястото и начина на разположението му отговарят на
посоченото в протокола, включително дали е било разположено спрямо
посоката на движение на заснетия автомобил. Доколкото определени факти
не могат да почиват на предположения, в случая следва да се приеме, че
7
снимка по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121 з-532 от 12.05.2015 г. не е
направена в деня на осъществявания контрол - 30.03.2021 г. Това от своя
страна води до невъзможност да се формира категоричен извод за
местоположението на процесното АТСС, както и за местоположението на
заснетия автомобил в момента на засичането на скоростта му.
Не на последно място от текста на самия електронен фиш по никакъв
начин не може да бъде направен извод относно точното място на реализиране
на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено,
доколкото са посочени единствено датата, часа, мястото и регистрационния
номер на МПС, с което се твърди, че е извършено нарушение на Закона за
движение по пътищата. Същевременно липсва каквото и да било описание на
същото.
С оглед всичко изложено съдът намира, че обжалваният електронен
фиш, като неправилен и незаконосъобразен, следва да бъде отменен.
Предвид императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият
състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото
– отмяна на атакуваният Електронен фиш и съгласно приложените
пълномощни и списък с разноски въззиваемата страна - ОДМВР гр. Пловдив
следва да бъде осъдена да заплати на Ж. П. СЛ. ЕГН ********** сумата от
300лв., представляваща направените от последния разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4695646, с
който на Ж. П. СЛ. ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.
2 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Ж. П. СЛ. ЕГН
********** сумата от 300лв., представляваща направените от последния
8
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9