РЕШЕНИЕ
гр. Павликени 26.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия, в
публично съдебно заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година в
състав
Председател: Р.Цариградска
при секретаря Боряна Николова, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 496 по описа за 2018г. на Павликенския районен съд, за да
се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.127, ал.2 от Семейния кодекс.
Ищецът М.С.Д. излага в
исковата си молба, че с ответницата М.М.С. са живели на семейни начала и имат
родено от съвместното си съжителство едно дете – С. М. С., роден на *** г. Излага,
че съжителствал с ответницата от лятото на 2016г. след като се сгодили в с. К., общ.***, но
заживели в гр. П., при ищеца и неговите родители до шестия месец от
раждането на детето. През първата половина на м.юни 2017г. ответницата заминала
заедно с детето при своите родители в с.К., общ. ***, които
се били прибрали за кратко от Г. с намерението да остане до
края на м.август. На 20 август 2018 г. майката на ответницата - Л.К. уведомила
по телефона родителите на ищеца, че дъщеря й е заминала при друг мъж,
неизвестно къде и е оставила детето. Бабата по бащина линия заявила, че не може
да поеме грижите за детето, тъй като ще се връща в Г. и оставила детето при
родителите на ищеца, който към онзи момент се намирал в чужбина.
Твърди, че вече почти две
години ищецът с помощта на своите родители полага всички необходими грижи за
детето, осигурява го финансова, докато ответницата не се е интересувала изобщо
от детето, не го е търсила или посещавала, не е предоставяла издръжка.
Моли да бъде постановено
решение, по силата на което да му бъде предоставено упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете, като за майката бъде определен
режим на лични отношения, които да се осъществяват в присъствието на бащата или
един от неговите родители, да бъде осъдена да заплаща за детето издръжка в
размер на минималната по закон. В с.з. чрез процесуалния си представител поддържа
молбата.
Ответницата чрез назначения й от съда особен
представител не оспорва фактическите твърдения на ищеца, допустимостта и
основателността на искането бащата да упражнява родителските права спрямо малолетното
дете. Оспорва обема на лични отношения, предложен от ищеца, като иска по-широк
такъв – два пъти в месеца по два дни с преспиване, 20 дни през лятото, по два
дни по време на великденските и коледните празници. Оспорва допустимостта на
претендираната издръжка, предвид непълнолетието на ответницата. За периода след
като ответницата навърши пълнолетие моли да бъде определена издръжка за детето
в минимален размер.
Като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните
по делото М.С.Д. и М.М.С. са родители на детето С. М. С., роден на ***г. /видно
от Удостоверение за раждане № *** от
***.2017 г. на
Община ***, издадено въз основа на акт за раждане
***.2017г./.
Двамата са съжителствали на семейни начала в гр.П. в дома на ищеца и неговите
родители до шестия месец от раждането на детето, в продължение на почти две
години. Към периода на съжителството, датата на раждане на детето и до
приключване на устните състезания по делото ответницата е непълнолетна – родена
на ***г. По данни от свидетелските
показания по делото в началото на м.юни 2017г., когато детето било на възраст
около шест месеца, ответницата изявила желание да посети родителите си, заедно
с детето. Последните към онзи момент пребивавали за кратко в дома си в с.К., общ.***, докато
преимуществено живеят и работят в Г. Поради непълнолетието на майката
семейството било под наблюдението на ДСП *** и дирекцията била
уведомена писмено за отсъствието на детето за периода м.юни- м.август. Преди
края на обявеното гостуване ответницата напуснала дома на своите родители с
обяснение, че заминава да живее с друг мъж и оставила детето при тях. На 20
август 2018 г. майката на ответницата - Л.К. уведомила за случилото си по
телефона св. М. Д. – майка на ищеца. Към този
момент ищецът се намирал в чужбина. Тъй като майката на ответницата не живее
постоянно в България, заявила на св.Д., че детето трябва да бъде
поето или от социалните институции или от бащата. Родителите на последния пожелали
детето да се върне при тях и поели веднага грижите за него, до завръщането на
бащата.
Понастоящем ищецът периодично пребивава за по няколко
месеца в Г. и през това време детето живее на същия адрес, но
с родителите на ищеца. Ищецът редовно изпраща средства за издръжка на детето,
поддържат ежедневен контакт чрез социалните мрежи. Когато бащата е в страната
лично полага грижи за детето, запознат е с дневния му режим и нужди, води го на
разходка, до зоопарка, закупува необходимите дрехи, храна, играчки.
Ответницата не се е обаждала и не е посещавала
детето за двете години, откакто го е изоставила. Не е установено настоящото й
местоживеене. Па данни от показанията на св.Д., преди около година
ответницата е търсена на адреса на ищеца, който е неин постоянен адрес, от
служители на полицията, които заявили, че е избягала от болница в гр.***.
Няма актуална информация за ответницата, освен изясняване на обстоятелството,
че няма други деца към момента.
Видно от доклада на ДСП *** още през м.септември 2017г.
ДСП *** предоставя информация, че цялото семейство на ответницата, и тя самата
са напуснали страната. Бащата осигурява средства за детето в периодите, в които
работи в чужбина по 300-500 паунда месечно. Детето е в добро здравословно
състояние, редовно се води на профилактични прегледи и ваксинации. От
м.семтември 2018г. посещава редовно детска ясла в гр.***. Родителите на ищеца полагат
грижи и за други две деца в качество на професионално приемно семейство. Жилището
разполага с необходимите кухненски уреди и мебели за живеене и отглеждане на децата,
поддържа се добра битова хигиена.
При
изложените данни от фактическа страна съдът обоснова следните правни изводи:
По главния иск за
разрешаване на въпроса кой родител да упражнява родителските права, страните не
спорят, че на бащата, при когото детете живее и в момента, следва да бъдат
предоставени за упражняване правата по отношение и на детето. От изложеното
по-горе са установени добри възпитателски
качества на бащата, който е здрав и трудоспособен, емоционално обвързан с детето,
с правилни разбирания за неговото възпитание. С оглед пола, възрастта и
специфичните нужди на детето, както и поради отсъствието и неизвестното
местонахождение на майката, изоставила детето през последните две години, съдът
намира, че към настоящия момент в негов интерес е да живее при бащата и той да
упражнява родителските права. Бащата може да предложи на детето добри
материални условия на живот за спокойно и нормално отглеждане. Доходите му не
са постоянни и ги реализира периодично в чужбина, но тези фактори са свързани с
издръжката, а не с родителските качества.
За майката следва да се определи режим на лични
отношения по. тесен спрямо традиционния за практиката обем, а именно - два пъти
месечно за по два дни, но без преспиване, предвид липсата на доказателства за
нормални и безопасни условия, при които детето да живее при нея.
По отношение на необходимостта да бъде присъдена
издръжка за детето от родителя, който не упражнява родителските права, ищецът
претендира такава в минималния размер, докато ответната страна спори
допустимостта на искането с оглед непълнолетието на майката. Съгласно чл.143,
ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Задължението за издръжка на децата е безусловно и не е обвързано и с това
дали са дееспособни. Това обстоятелство би било взето предвид едва при
определяне размера на издръжката.
Установи се, че бащата няма сигурни доходи, а
техният размер е невъзможно да се докаже, а майката е непълнолетна и живее
извън страната. Като взе предвид нуждите на детето, неговата възраст и
здравословно състояние, както и имотното състояние на родителите, съдът счита
за обоснован размер на издръжката от 140лв. на дете, доколкото не се установи
възможност майката да заплаща по-голям размер от това, без да изпадне в
затруднение.
При този изход на делото ответницата следва да бъде
осъдена да внесе ДТ върху присъдената издръжка в размер на 201.60лв. по сметка
на ПРС. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да възстанови на
ищеца разноските по делото: 30лв. за държавна такса, за адвокатско
възнаграждение на неговия и на особения процесуален представител – общо 900лв.
Макар и непълнолетна, като ответник по дело М.С. не е освободена от такси и
разноски.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на малолетния С. М. С. с ЕГН ********** на
неговия баща М.С.Д. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното
дете С. М. С. с ЕГН ********** при бащата М.С.Д. с ЕГН **********,
на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения за майката М.М.С. с ЕГН ********** ***, общ.***, ул. „***“ № ** с детето,
както следва: да вижда детето и да го
взема при себе си без преспиване всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00ч.
до 18:00ч. в събота и неделя.
ОСЪЖДА М.М.С. с ЕГН **********
***, общ.***, ул. „***“ № ** ДА
ЗАПЛАЩА на малолетното дете С. М. С. с ЕГН ********** чрез
неговия баща М.С.Д. с ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 140.00лв.
/сто и четиридесет лева/, считано от влизане на решението в сила до настъпване
на законни причини за изменение или прекратяване, заедно със законната лихва за
всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА М.М.С. с ЕГН **********
***, общ.***, ул. „***“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Д. с ЕГН **********,***
разноските по делото в размер на 930лв. /деветстотин и тридесет лева/.
ОСЪЖДА М.М.С. с ЕГН **********
***, общ.***, ул. „***“ № ** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса върху размера на
присъдените издръжки в размер на 201.60лв. /двеста и един лева и шестдесет ст./
по сметка на РС Павликени.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ