МОТИВИ
към присъдата по НЧХД
№ 4827 по описа на
Варненският районен съд за 2019 година, ХХІХ състав
Частният тъжител
Г.М.Д. и частната
тъжителка Р. Стойчева Д. депозирали пред ВРС частна тъжба, по която
е било образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимата Т.М.М.
за
извършени престъпления по чл.
130 ал.1 от
НК.
В
частната тъжба било посочено, че:
ПОДС. Т.М.М.:
На 01.07.2019г., в гр.Варна, причинил на Г.М.Д. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно контузни рани по гърба,
по първи пръст на дясното стъпало, оток и кръвонасядане
по главата, множество дълбоки ожулвания и кръвонасядания
по гърба, предната повърхност на гръдния кош, по лактите
и коленете.-престъпление по чл.130 ал.1
от НК
На
01.07.2019г., в гр.Варна, причинил на Р.С.Д. временно разстройство на здравето, неопасно за живота - лека
телесна повреда, изразяваща се в слабо изразени подкожни хематоми двустранно в областта на долночелюстните ъгли и към шията,
охлузна рана по десния лакет,
отоци и кръвонасядания по главата и по
гръдния кош.-престъпление по чл.130 ал.1 от НК
За съвместно разглеждане в наказателния процес бяха приети граждански
искове,
предявени от пострадалите срещу
подсъдимото лице. В съдебно заседание повереникът на частните тъжители и граждански ищци
поддържа обвинението, като моли съда,
да признае
подсъдимия за виновен, да наложи наказание и да уважи предявените граждански
искове.
Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание моли съда, да
оправдае последния по така
възведеното обвинение, като изразява доводите си затова.
Подсъдимият не
се признава за виновен.
От фактическа страна съдът приема за
установени следните обстоятелства:
Частните тъжители Р.Д. и Г. ***. Хаджи И.“№2. Те били
съседи с подс. М., който живеел на четвъртия етаж.
Отношенията между лицата били влошени по
повод мястото на което паркирал автомобила си подсъдимия. На 01.07.2019г. подс. М. паркирал автомобила си в близост да жилищната
кооперация. В този момент ч.т Д. излязъл на балкона си и му направил забележка,
да не спира пред гаража му. Подс. М. отказал да
премести автомобила си. Тогава ч.т. Д. обидил М., като го нарекъл „глупак“.
Свидетел на случая станал Кирил Трайков -техен съсед. Той видял, че след
случката подс. М. влязъл във входа на блока. Там на стълбищната площадка подс. М. бил
посрещнат от ч.т. Д., който държал пистолет в ръцете си. Частният тъжител
насочил пистолета срещу подс. М. и започнал да щрака
спусъка. Подс. М. се уплашил и се опитал да хване
ръката на частният тъжител и да избута пистолета от ръката му, за да се защити.
Подсъдимото лице успяло да избута оръжието от ръката на частният тъжител. В
този момент ч.т. Д. се залюлял и паднал на земята, но хванал подс. М. за единия крак.
Тогава излязла и частната тъжителка Р.Д./съпруга на ч.т. Д./, която с
един чехъл започнала да прави опити да удря подс. М..
Подс. М. се навел и взел от земята падналия пистолет
и го блъснал в стената, като веднага след това го взел отново и казал, че ще го
покаже на полицията. В това време се прибирали у дома си свид.
Г.К. и свид. Д.К.. Същите станали очевидци на цялата
случка. Свидетелите твърдят, че не са видели подс. М.
да удря или блъска някого от частните тъжители. Подс.
М. предал на полицията пистолета на частния тъжител. При направената проверка
се оказало, че оръжието не е бойно, а е с капси.
Видно от заключение по
назначената СМЕ, която съдът кредитира -от представената по
делото медицинска документация ч.т Р.Д. била получила травматични отоци и кръвонасядания по
лицето, шията , гръден кош, главата и охлузна рана в областта на десен горен крайник. Описаните
травматични увреждания са резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети.
В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Видно
от заключение по назначената СМЕ, която съдът кредитира
-от представената по делото медицинска документация ч.т
Г. Д. бил получил разкъсно
контузни рани по гърла и първи пръст на дясното
стъпало, травматичен оток и кръвонасядане по главата, множество дълбоки ожулвания и кръвонасядания по гърба, предна повърхност на гръдния кош,
горните и долните крайници. Описаните травматични увреждания са резултат от
удари с или върху твърди, тъпи предмети. В своята съвкупност описаните
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
Съдът кредитира показанията
на свид. Г.К.
и свид. Д.К. преки очевидци на случая, като
дадени безпристрастно и обективно. Същите живеят на първия етаж на жилищната
кооперация. Свид. К. и свид.
К. подробно разказват за случилото се, като показанията им се подкрепят и от
останалите събрани по делото доказателства. Същите твърдят, че въпросния ден не
са видяли подс. М. да
нанася удари на частната тъжителка и частния тъжител.
Съдът кредитира и
показанията на свидетелят К. Трайков. Показанията му са подробни и с тяхна
помощ се установява случилото се
непосредствено преди инцидента. Същият заявява, че е станал очевидец на
случилото се между частния тъжител и подс. лице пред
блока. Същият разказва за възникналия помежду им словесен спор по повод мястото
за паркиране. Заявява, че по време на конфликта ч.т. Д. бил на балкона си,
докато подс. М. бил навън пред блока.
Съдът кредитира показанията
на свид. Станислава И.. Същата не е очевидец на
случилото се, но разказва за състоянието в което се е намирал подс. М. веднага след инцидента.
Съдът не кредитира
показанията на свид. Тодорка Карагьозова. Същата е
дъщеря на частните тъжители. Съдът приема, показания на свид.
Карагьозова за пристрастни, предвид
обстоятелството, че същата като дъщеря на частните тъжители е емоционално
обвързана със същите. Още повече свид. Карагьозова не
е очевидец на случая, а е разбрала за
станалото от думите на своите родители. Показанията на свид.
Карагьозова изцяло противоречат на установеното посредством останалите събрани
и кредитирани от съда гласни доказателства.
В хода на съдебното
следствие е изискана и приложена по делото преписка №10929/19г. на ВРП
образувана по подадена жалба на подс. М. във връзка в
инцидента на 01.07.2019г. По преписката са снети сведения от различни лица в
това число Г. Д., Р. Д. и Т. М.. Съдът кредитира материалите по преписката.
Следва да бъде отбелязано, че по преписка №10929/19г. на ВРП не се съдържат доказателства, че именно подсъдимият е
нанесъл
телесна повреда на частната тъжителка и
частния тъжител. В тази насока са единствено сведенията давани от Г. Д. и Р. Д.-частните
тъжители.
Подс.
М. не дава обяснения. Същият обяснява накратко за случая в последната си дума.
Изложените
обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите Г.К., Д.К., Кирил Трайков, Станислава И., СМЕ и
всички други писмени доказателства приобщени по реда
на чл. 283 от НПК.
По възведеното обвинение в частната тъжба:
След като прецени, че
всички доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия
състав на обвинението и авторството, съдът:
ПРИЗНА
ПОДС. Т.М.Т.:
ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ
На 01.07.2019г.,, в гр.Варна,
да е причинил на Г.М.Д. временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно контузни рани по гърба, по първи пръст на дясното стъпало,
оток и кръвонасядане по главата, множество дълбоки
ожулвания и кръвонасядания по гърба, предната
повърхност на гръдния кош, по лактите и коленете,
поради което на основание чл. 304 от НПК
го оправдава по така възведеното обвинение
за престъпление по чл. 130 ал. 1
от НК
ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 01.07.2019г., в гр.Варна, да е причинил
на Р.С.Д. временно разстройство на здравето, неопасно за живота - лека телесна
повреда, изразяваща се в слабо изразени подкожни хематоми двустранно в областта
на долночелюстните ъгли и към шията, охлузна рана по десния лакет,
отоци и кръвонасядания по главата и по гръдния кош,
поради което на основание чл. 304 от НПК
го оправдава по така възведеното обвинение
за престъпление по чл. 130 ал. 1
от НК.
Горното решение, съдът взе по следните
правни съображения:
По начина на депозиране на кредитираните показания на
свидетелите Г.К., Д.К., Кирил Трайков, Станислава И. и във връзка с другите доказателства
по делото, съдът приема казаното от тях за достоверно. Специално внимание
следва да се обърне на показанията на свид. Г.К., Д.К.,
Кирил Трайков - преки
очевидец на събитията, които убедително опровергават твърденията на частната
тъжителка и частния тъжител в тъжбата за нанесен удари от подс.
М.. Съдът намира, че по делото не се доказа по несъмнен начин телесните
увреждания получени от частната тъжителка и частния тъжител да са в резултат на
нанесени удари или други действия извършени от подсъдимото лице. В хода на
производството не бе събрано нито едно пряко доказателство, че подсъдимият е
нанесъл телесна повреда на частната тъжителка и частния тъжител. По делото не
се събраха доказателства сочещи по безспорен и категоричен начин, че подс. М. е нанасял удар. Обстоятелствата изложени в
частната тъжба не се подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства.
По делото не се
събраха и доказателства сочещи по безспорен и категоричен начин, че именно
подсъдимият, а не друго лице е нанесло удар на частните тъжители. Безспорно се
установи обстоятелството, че частната тъжителка и частният тъжител имат
травматични увреждания, не се установи по несъмнен начин обаче извършителят на
деянието. Нито един от разпитаните свидетели по делото не е видял подсъдимият
да нанася удари на частните тъжители. Твърденията посочени в частната тъжба за
нанесен удар се оборват от показанията на свид.К. и свид. К./и двамата свидетели допуснати по молба на повереника на частните
тъжители/, както и всички събрани
писмени доказателства. Частната тъжителка и частният тъжител не посочват други
свидетели очевидци на случилото се и не подкрепят с никакви доказателства
твърденията посочени в тъжбата.
По изложените съображения, съдебният състав
прие, че повдигнатото с частната тъжба обвинение не е доказано по безспорен и
категоричен начин, съгласно изискванията на чл. 303 НПК, поради което постанови
оправдателна присъда спрямо подсъдимия.
По отношение на възведеното
обвинение по чл.130 ал.1 от
НК, съгласно
чл.16
и чл.303,
ал.2 от НПК подсъдимият се признава за
виновен само при пълна и несъмнена
доказаност на обвинението.
С
оглед на така приетото за
установено от фактическа страна и изложените правни съображения, настоящия състав на съда
прие, че обвиненията
срещу подс. М. не
са
доказани по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303,
ал.2 НПК, за да бъдат признати за виновни и конкретно, че преди
всичко не е установено безспорно да са
осъществили състава на престъпления по чл.130 ал.1
от НК, в който
случай, съгласно чл.304 от НПК, следва да бъдe признат
за невиновен и ГО ОПРАВДАВА.
Предвид обстоятелството, че
съдът оправда подсъдимата по възведеното им обвинение, отхвърли
предявените граждански искове като
неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК разноските направени от подсъдимото лице бяха възложени на частните
тъжители.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: