РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. В. 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20221300500104 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
Подадена е въззивна жалба от АС. П. АС. с ЕГН: ********** и адрес в
гр.В. против Решение № 578/29.12.2021г. по гр.д.№369/2021г. на Видински
районен съд, в частта, в която А.П. В. е осъден да заплати на ОТП Ф. Б.“ ЕАД
сумите 15010.78 лева главница, представляваща непогасено задължение по
договор за кредит за текущо потребление от 16.04.2014г., изменен с
допълнителни споразумения от 11.03.2015г., и 23.12.2015г., сключен между Б.
ДСК ЕАД и АС. П. АС., ведно със законната лихва, считано от 25.02.2021г
/подаване на искова молба/ до окончателното издължаване, 3604.69 лева
лихви за забава върху главницата за периода 09.02.2018г.-25.02.2021г., както
и 2083.29 лева общо разноски по делото.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение в тази част е
неправилно. Излага се, че осъдителният иск е недопустим, неоснователен и
1
недоказан. Поддържа, че договорът за цесия не е произвел действието,
предвидено в чл.99 ЗЗД, тъй като е връчено на особения представител, и
длъжникът не е уведомен за цесията, както и че по заявлението на кредитора е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, което прави
произнасянето по осъдителния иск недопустимо.
Иска се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното
решение в частта на уважения осъдителен иск и същият да се отхвърли, с
произтичащите от това последици.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна . Сочи се, че жалбата е
неоснователна и се моли решението да бъде оставено в сила.Поддържа се, че
цесията поражда прехвърлителен ефект от сключването на договора, а
уведомяването не е елемент от фактическия състав на договора, както и че
липсва правен интерес от оспорване на уведомлението за цесията в случая,
тъй като не се твърди, че длъжникът е платил на друг кредитор.
Страните не са направили доказателствени искания и пред въззивната
инстанция не са събрани нови доказателства.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Делото е образувано по искова молба от „ОТП Ф. Б.“ ЕАД със седалище и
адрес на управление в гр.С. против АС. П. АС., за установяване на вземане в
размер 15010.78 лева главница, представляваща непогасено задължение по
договор за кредит за текущо потребление от 16.04.2014г., изменен с
допълнителни споразумения от 11.03.2015г., и 23.12.2015г., сключен между Б.
ДСК ЕАД и АС. П. АС., ведно със законната лихва, считано от 12.01.2017г. до
изплащане на вземането, 120.00 лева такса изискуемост, 2156.58 лева
договорна лихва за периода 09.02.2016г. до 11.01.2017г., 44.30 лева
санкционираща лихва за периода 09.01.2017г. до д11.01.2017г. и разноските
по делото.В условия на евентуалност е предявен осъдителен иск за заплащане
на сумата 15010.78 лева главница , ведно със законната лихва, считано от
25.02.2021г /подаване на искова молба/ до окончателното издължаване,
3604.69 лева непогасена лихва за забава върху главницата за периода
09.02.2018г.-25.02.2021г., и разноските по делото.
2
Ответникът, чрез назначен особен представител при условията на чл.47,
ал.5 ГПК в отговор е оспорил претенцията, като излага, че предявеният
установителен иск е недопустим, тъй като по отношение на ищеца , който е
цесионер на кредитора цедент Б. ДСК ЕАД, липсва активна процесуална
легитимация поради несъобщаване на цесията на длъжника. Сочи се, че е и
неоснователен, тъй като не е посочено как е изчислен размера на вземанията,
от кой период е прослочието, какъв е размера на претендираната лихваи за
какъв период е претенцията.Твърди се и изтекла погасителна давност по
отношение на претенцията за лихви.
Оспорва се предявеният осъдителен иск като недопустим ,поради
издаването на заповед за незабавно изпълнение. По изложените по-горе
съображения се твърди и неоснователност на евентуално предявения иск.
Не се спори между страните, че между АС. П. АС. и Б. ДСК ЕАД е
сключен договор за кредит за текущо потребление от 16.04.2014г., съгласно
който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 14 500.00
лева,със срок на издължаване 108 месеца, считано от датата на неговото
усвояване, което е уговорено да бъде еднократно и да се отчита по
индивидуална банкова сметка, по която и се погасява от длъжника. Не се
спори, и че са сключени допълнително споразумение от 11.03.2015г. , с което
е установен остатъка от дълга и дължимите редовна и наказателна лихви и е
посочен лихвения процент към датата на сключване на споразумението , и
такова от 23.12.2015г. ,с което е установен остатъка от дълга и дължимите
редовна и наказателна лихви и е изменен срока на погасяване на кредита с
крайна дата 23.12.2015г. и е посочен лихвения процент към датата на
сключване на споразумението.Не се спори, че с нотариална покана на
Нотариус Л.Ц. с район на действие ВРС, връчена лично на ответника на
2912.2016г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Съгласно приетото от
първоинстанционния съд заключение за размера на вземанията на кредитора,
същите са установени в претендирания размер. Липсва спор и по
обстоятелствата, че е подадено заявление по чл.417 ГПК от Б. ДСК ЕАД, въз
основа на което е образувано ч.гр.д. 63/2017г.,по което е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените вземания.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.03.2017г. вземането
на Б. ДСК ЕАД към длъжника е прехвърлено на ОТП Ф. ЕАД,като
3
цесионерът е упълномощен да уведоми длъжника за цесията от името на
цедента, удостоверено с потвърждение на цесията и приемо-предавателен
протокол, в който е включено и процесното вземане.
Първоинстанционният съд е приел, че предявеният установителен иск с
правно основание чл.422 ГПК е недопустим, прекратил е производството в
тази част и е обезсилил издадената заповед. В тази част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
По осъдителните претенцие е прието от първоинстанционния съд, че е
осъществен фактическите състави на чл.79 и чл.86 ЗЗД и е постановил
осъждането на длъжника да заплати вземанията - 15010.78 лева главница,
ведно със законната лихва, считано от 25.02.2021г /подаване на искова молба/
до окончателното издължаване, 3604.69 лева лихви за забава върху
главницата за периода 09.02.2018г.-25.02.2021г., както и 2083.29 лева общо
разноски по делото.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
4
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
определени категории уязвими лица, като по останалите въпроси въззивният
съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките
на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК ,вр. с чл.415 ГПК
и евентуално – чл.79 и чл.86 ЗЗД. Поради липсата на обжалване в частта на
предявения установителен иск, решението, което е с характер на определение
не е обжалвано и е влязло в сила.
В обжалваната част настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по
силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС-В. а по конкретно
наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, съдът намира за неоснователни, поради
следното:
Длъжникът следва да се счита за надлежно уведомен, когато цесията е
съобщена на особения му представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК,
тъй като той не следва да черпи права от своето недобросъвестно поведение -
особен представител му е назначен, тъй като длъжникът не може да бъде
намерен. Исковата молба, заедно с приложенията, включително и
уведомление за договора за цесия са връчени на длъжника на посочения в
договора адрес, който съвпада в регистрираните постоянен и настоящ адрес
на длъжника, видно от изготвена справка,а след назначаването на особен
5
представител същите книжа са връчени на особения представител.
Кредиторът е положил всички усилия за надлежно връчване, поради което
длъжникът не би могъл да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение. От друга страна съобщението на цесията на длъжника не е елемент
от фактическия състав, който поражда действие между страните –
респективно правата по цесията преминават върху цесионера със сключването
на договора за цесия. Значението на съобщението е с оглед на третите лица,
между които и длъжника. Прехвърлянето на правото има действие за всички
трети лица от момента, в който съобщението е получено от длъжника- чл.99
ал.4 от ЗЗД. До този момент титуляр на вземането за третите лица остава
цедентът. Затова до момента на получаване на съобщението от длъжника,
негов кредитор е цедентът, като едва след уведомяването за извършеното
прехвърляне, същият престава да бъде кредитор на длъжника. Уведомяването
лично на длъжника би имало значение при направено плащане от същия на
друг кредитор, каквито доказателства по делото няма, а и не се твърдят.
Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, че осъдителния иск е
недопустим, респективно постановеното решение в тази част, тъй като е
издадена заповед за изпълнение. Както бе посочено, същата е обезсилена от
първоинстанционния съд, производството в тази част е прекратено с
решението и не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед на горното съдът счита, че изводите на ВРС в обжалваното
решение са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело на жалбоподателя не се следват
разноски. Насрещната по жалбата страна е направила искане за присъждане
на разноски пред въззивната инстанция и е представила списък на разноски
по чл.80 от ГПК, поради което следва да бъде присъдено внесеното
възнаграждение за особен представител в размер на 1 049.59 лева и
юрисконултско възнаграждение в размер 400.00 лева, съгласно чл.25, ал.1 вр.
с ал.2 Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното Видинският окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 578 от 29.12.2021г., постановено по
гр.д.№ 369/2021г., по описа на Районен съд – В..
ОСЪЖДА АС. П. АС. с ЕГН: ********** и адрес гр.В. да заплати на
„ОТП Ф. Б. „ЕАД, ЕИК. и седалище и адрес на управление гр.С. 1000,
разноски по делото в размер на 1 049.59 лева и юрисконултско
възнаграждение в размер 400.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7