№ 1991
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500871 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗК „Л.И.“ АД срещу решение от
12.112.2021 г. по гр.д. №4681/2021 г. на Софийския районен съд, 51 състав, в частта, в която
жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца Н. ИВ. Б. на основание чл.405 ал.1 КЗ сумата
от 2247,72 лв. - застрахователно обезщетение за отстраняване на щетите по л.а. „Ауди А6
Авант“ с рег. № ****, причинени при произшествие, представляващо удар на автомобила с
куче, настъпил на 14.11.2020 г. около 12:00 ч. на центъра на с. Бреница, на главен път
София-Плевен, ведно със законната лихва от 27.01.2021 г. до окончателното плащане, както
и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено в нарушение
на съдопроизводствените правила. Сочи, че от приетото по делото заключение на САТЕ е
установено, че между претендираните вреди при процесното ПТП и сочения механизъм
липсва причинно-следствена връзка. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н. ИВ. Б. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният осъдителен иск е
отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, поради което е влязло в законна сила
в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
1
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.405 ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108 ал.1–3 или 5.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по
безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са
били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на
действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да
представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната
страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си
по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите
изисквания, респ. Общите условия на договора.
С настъпването на застрахователното събитие ответникът дължи заплащането на
застрахователно обезщетение в уговорения размер, който е действителният размер на
откраднатото имущество. Това следва и от разпоредбата на чл.386 ал.2 вр. чл.400 ал.2 КЗ,
като последната норма предвижда, че за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка, и при съобразяване и уговорките по застрахователния договор с общите условия
–чл.405 ал.1 КЗ. Обезщетеното трябва да кореспондира с размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната стойност
на вещта към момента на ПТП при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в
размер на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, от приетото по делото
заключение на САТЕ и от обясненията на вещото лице, дадени в о.с.з., е установено
безспорно и категорично, че процесното ПТП е настъпило при удар на л.а. в изскочило на
пътя куче с метален синджир, вследствие на което кучето се е завъртяло по цялата дясна
страна на л.а. и му е причинило одрасквания, охлузвания и вдлъбнатини. От заключението
на САТЕ и от обясненията на вещото лице, дадени в о.с.з., се установява, че при посочения
механизъм могат да се получат сочените от ищеца вреди по л.а., вкл. и тези по дясната му
странична част.
Настоящият въззивен състав кредитира заключението на САТЕ напълно като
обосновано и компетентно изготвено. Съдът кредитира изцяло и показанията на
разпитаните по делото свидетели като ясни, последователни и базирани на
непосредствените им впечатления, доколкото и двамата свидетели са очевидци на
процесното ПТП.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички
2
сочени от ищеца вреди по собствения му л.а. „Ауди“, които вреди са в общ размер на сумата
от 2247,72 лв.
Поради изложеното и поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 1500,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав констатира, че в процесното първоинстанционно
решение е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в липса на диспозитив
относно отхвърлената част от иска, която ЯФГ следва да бъде отстранена от СРС, 51 състав,
по реда на чл.247 ГПК след връщане на делото.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20210822 от 12.11.2021 г., постановено по гр.д.
№4681/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, да заплати на Н.И. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, на основание
чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1500,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
ВРЪЩА делото на СРС, 51 състав, за поправка на допуснатата очевидна фактическа
грешка съобразно мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3