Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
В., 18.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл.с-я ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 1156 по описа
за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по две въззивни жалби на С.Д.С..
Първата
е срещу решение № 1856/30.04.2018г., постановено по гр.дело №4392/17г. по описа
на ВРС, ХVІ-ти с-в, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника
срещу „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В.,
бул. „Сливница“ № 28, искове последният да бъде осъден да заплати солидарно с
„ВМ Интернешънъл“ ЕООД сумата от 452,67 щатски долара, представляваща
неизплатено брутно трудово
възнаграждение за месец март 2015г., на
основание чл.128 т.2 КТ, както и сумата от 95,04 щатски долара - обезщетение за неползван
платен годишен отпуск.
Втората
жалба е депозирана срещу допълнителното решение №202/14.01.2019г., с което е
отхвърлен предявения иск за солидарно осъждане на ответниците „Булминерал“ АД и
„ВМ Интернешанъл“ ЕООД да заплатят на жалбоподателя, обезщетение за забава в
размер на 65,54 щ.д. за периода 01.04.2015г. до 03.06.2016г.
Жалбоподателят
счита решението в тази част за неправилно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон, както и в противоречие с ратифицираната
Конвенция 2006 на Международната организация на труда. Твърди, че съдът не е
обсъдил писмените доказателства, установяващи по безспорен начин, че реалният
корабопротежател на кораба в процесния период е бил „Булминерал“ АД, действащ
чрез член на своя СД и действителен собственик - А.В.У.. Всички оперативни
решения, вкл. и тези свързани с плащанията на задължения и с експлоатацията на
кораба, са били взимани именно от това лице, действащо от името на „Булминерал“
АД - лицето, което реално е експлоатирало кораба. Излага, че не са обсъдени и
доводите му, че българското законодателство не допуска вписване в регистровите
книги за беърбоут чартър на наематели, които не са български физически или
юридически лица. Счита, че вписването на Шипинг Лоджистик СА. в регистровите
книги на беърбоут чартърите е нищожно и не е породило правно действие, с оглед
на което се приеме, че дружеството „Булминерал“ АД е носител на отговорността
по чл.199з от КТК. Твърди, че отговорен за изплащане на възнагражденията на
екипажа е именно ответникът Булминерал АД, поради качеството му на беърбоут
чартьор и лице, експлоатиращо кораба през процесния период по договор за
беърбоут чартър по аргумент от нормата на чл. 199ж, ал.1 от КТК. Налице е била
и забрана за преотдаване под наем на кораба, затова и сключеният договор за
подбеърбоут чартър е незаконосъобразен. Сочи, че е налице императивна норма,
която урежда кое лице следва да се счита за работодател на българския екипаж,
плаващ под български флаг- нормата на чл.88б от КТК и пар. 1 т.7 от наредбата-
работодател е корабособственикът или беърбоутчартьора, наемащи лица на кораба. Счита,
че опитът на ответника „Булминерал“ АД
да се освободи от отговорностите си на работодател чрез сключване на договорите
с членовете на екипажа от трето лице /първия ответник/, което няма регистрация
на посредник при наемане на работна сила, е опит за заобикаляне на закона. Твърди
се, че неправилно ВРС е приел, че е недоказан факта откога ответникът е в
забава за заплащане на дължимите суми. Сочи, че това е от момента на
прекратяване на трудовото правоотношение за обезщетението за неплатен годишен
отпуск и трудовото възнаграждение за март 2015г. Моли Решенията да бъдат
отменени и да бъде осъден ответника „Булминерал“ АД да заплати на С.С. сумата
от 452,67щ.д. – трудово възнаграждение за месец март 2015г., както и 95,04
щ.д.- обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г. и да бъдат
осъдени двамата ответници да заплатят на С. обезщетение за забава в размер на
65,54 щ.д. за периода 01.04.2015г. до 03.06.2016г.
Срещу
въззивната жалба не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК от въззиваемата
страна- „Булминерал” АД, както и от въззиваемото дружество „ВМ Интернешанъл“
ЕООД.
При извършената на основание чл.269 ГПК
проверка съставът констатира, че решенията на ВРС са валидни и допустими в
обжалваните им части. Предвид това и ВОС следва да разгледа и да се произнесе
по наведените в жалбата основания.
ВРС е бил сезиран с предявени в
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.128 КТ вр. чл.
199з и 199ж от КТК за
солидарно заплащане от ответниците на сумата от
452,67 щатски долара, представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение за месец март 2015г., както и сумата от 95,04 щатски долара,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен за 2015г. и сумата от
65,54 щ.д.- обезщетение за забавено плащане за периода 01.04.2015г. –
03.06.2016г., както и законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че е
работил в периода 29.12.2014г. – 10.03.2015г.
на м/к „Батя” съгласно трудов договор, сключен на 22.12.2014г. с ответника „ВМ
Интернешанъл” ЕООД на длъжност „рулеви“ с месечно възнаграждение 1500 щ.д.
Излага, че трудовото му възнаграждение не е изплатено. В трудовия договор не
бил уговорен падеж на задължението за заплащане на трудовото възнаграждение,
поради което счита, че същото е било
дължимо към датата на прекратяване на трудовото правоотношение 10.03.2015г.,
поради което работодателя е изпаднал в забава на 01.04.2015г. Твърди,че
„Булминерал”АД е бил беърбоат чартьор на кораба, като в това му качество и на
основание чл.199з от КТК същият отговаря за задълженията срещу трети по
отношение на договора за беърбоат чартър лица за основателните претенции,
свързани с експлоатацията на кораба. Разпоредбата на чл.199ж КТК изрично
сочела, че възнагражденията на екипажа на кораба са разходи, свързани с
експлоатацията на кораба. Излага,че „Булминерал”АД в друг отделен случай
направил писмено признание,че носи отговорност за задълженията на кораба,
произтичащи от задължения за заплати, въпреки че няма качеството на работодател
на членовете на екипажа.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „ВМ Интернешанъл „ ЕООД не е
депозирал отговор на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
„Булминерал”АД е депозирал отговор на исковата молба, в който
е изразено становище за неоснователност на иска. Твърди се, че не е страна по
сключения трудов договор с „ВМ Интернешанъл”ЕООД и няма основание за ангажиране
на отговорността му. Сочи се, че разпоредбата на чл.199з КТК не е относима. Твърди,
че е бил наемател на кораба „Батя“ въз основа на сключен със собственика на
кораба – „Индивидюъл Технолъджи СА“ – договор за беърбоут чартър от 06.01.2012
год., по отношение на който договор е приложимо английското право, а не
българското, поради което и нормите на КТК в случая са неприложими. Не оспорва,
че е универсален правоприемник на дружество „Булминерал“ ЕООД, с ЕИК *********,
както и че е бил беърбоут чартьор на кораба в периода от 08.01.2015 год. до
13.11.2015 год. Твърди още, че поради преотдаването на кораба под наем на
„Шипинг Лоджистик СА“ с договор за подбеърбоут чартър от 07.05.2013 год., не е
назначавал корабен екипаж, съответно не е страна по трудовия договор на ищеца и
няма информация за извършени и дължими по договора плащания. Не оспорва, че по
споразумение от 11.08.2015г. е встъпил в задълженията на „ВМ Интернешънъл“ ЕООД
за заплащане на трудови възнаграждения към петима моряци – членове на екипажа
на кораба, но ищецът не е сред тях. Излага, че на 06.01.2012 г. е сключил с
корабособственика „Индивидюъл технолъджи СА“, Маршалови острови договор за
беърбоут чартър за срок от 11.01.2012 год. до 06.01.2017 год. Договорът е бил
прекратен на 13.11.2015 год. поради продажбата на кораба. Съгласно стандартен
договор за беърбоут чартър от 07.05.2013 г. ответникът „Булминерал“ АД е
преотдал кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА“, Маршалови острови за срок от
07.05.2013 год. до 07.05.2016 год. Между пренаемателя „Шипинг Лоджистик СА“, в
качеството му на корабопритежател и първият ответник „ВМ Интернешънъл“ ЕООД е
бил сключен договор от 07.05.2013 год. за мениджмънт на кораба за периода от
07.05.2013 год. до 07.05.2016 год. Посочва, че трудовият договор на ищеца е
сключен с първия ответник „ВМ Интернешънъл“ ЕООД – мениджър на кораба, който
при сключването на трудовия договор е действал от свое име и именно „ВМ
Интернешънъл“ ЕООД е поел задълженията и отговорностите на корабособственик по
смисъла на чл. ІІ (j) от Морската трудова конвенция. Поради изложеното счита,
че в периода 22.12.2014 год. – 10.03.2015 год. не е бил работодател на ищеца по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, поради което и не е материалноправно
легитимиран да отговаря по исковете.
Описаната в исковата молба и в отговора на „Булминерал“ АД фактическа
обстановка се установява от приложените по делото доказателства.
Видно
е, че с Трудов договор от 22.12.2014г., сключен между „ВМ Интернешенъл” ЕООД
и С.Д.С., последният е назначен на
длъжността „Моряк” с място на работа м/к „Батя“ при петдневна работна седмица
183 часа месечно, при ненормирано работно време, с основна месечна заплата 720
щатски долара, 420 щатски долара за извънреден труд; 260 щатски долара за отл.
седм. почивка и бонус 100 щатски долара. Договорът е сключен за срок от три
месеца +/- един месец в полза на работодателя. Няма спор, че договорът е
прекратен на 10.03.2015г., както и че възнаграждението за месец март 2015г.,
както и обезщетение за неползван отпуск не са изплащани.
С
Договор за беърбоут чартър от 06.01.2012г. „Индивидуал Технолоджи“ С.А. в
качеството на собственик на кораб „Батя“ с ИМО №8000836 е предоставило на
„Булминерал” ООД ползването на кораба като беърбоут чартьор за период от
06.01.2012г. до 06.01.2017г. С Договор за беърбоут чартър от 07.03.2013г.
„Булминерал” ООД в качеството на основен беърбоут чартьор е предоставил на „Шипинг
Лоджистик“ С.А. за периода 07.05.2013г.
до 07.05.2016г. м/к Батя, плаващ под български флаг с ИМО №8000836 с период на наемане 06.01.2012г. –
06.01.2017г. С Договор за мениджмънт от 07.05.2013г. чартьорът „Шипинг
Лоджистик“ С.А. е назначил за мениджър на м/к Батя „ВМ Интернешанъл.”ООД, до
07.05.2016г. С последното дружество е сключен и трудовия договор на ищеца. Съгласно
приложения по делото Непрекъснат
документален запис №7 на историята на кораб с ИМО №8000836 Батя
от 17.05.2013г. за собственик е вписан Индивидуал Технолоджи, за
беърбоут чартьор „Булминерал”ООД и за поднаемател „Шипинг Лоджистик“, в графа 9
международно управление на безопастността е вписано „ВМ Интернешанъл” ООД.
Съгласно
Удостоверение, издадено от Морска администрация по справката в Регистъра на
корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър на пристанище В., моторен кораб
Батя с ИМО №8000836 е вписан беърбоут
чартьор „Булминерал” ООД, срок на договора 11.01.2012г. – 06.01.2017г. и
подбеърбоут чартьор „Шипинг Лоджистик“ С.А. Представена е копие от заглавната
страница на Корабния дневник на кораб Батя с вписан корабособственик „Булминерал“.
В
споразумение от 11.08.2015г., сключено между „ВМ Интернешанъл”ЕООД,
„Булминерал” АД и членовете на екипажа на м/к „Батя“ – К. Д. К., Г. М. Р., Р. С.
С., Л.И. С., по повод на неизплатени трудови възнаграждения на изброените
членове на екипажа, „ВМ Интернешанъл” ЕООД е декларирало и признало конкретно
посочените в споразумението парични задължения към участващите в него членове
на екипажа, като „Булминерал” АД е
встъпило в дълга на „ВМ Интернешанъл” ЕООД и е поело задължението да носи
солидарно отговорност.
Съгласно
представената по делото справка, изготвена и подписана от „ВМ Интернешанъл“
ЕООД, на ищеца се дължи възнаграждение за месец март 452,67 щ.д. и обезщетение
за неползван отпуск в размер на 95,04 щ.д.
По
делото са събрани гласни доказателства, от които се установява следното:
Свидетелят
С. Д. Д. излага, че докато е бил член на екипажа и още когато управлението е
поето от „ВМ Интернешанъл“ ЕООД собственикът на кораба- г-н Усачов лично е
представил хората, които ще менажират кораба. На кораба пишело „Булминерал”.
Екипажът носел първоначално облекло с надпис
„Булминерал”, а след това с надпис „ВМ Интернешанъл”, като облеклото
било предоставено от „ВМ Интернешанъл”. Мислели, че корабособственик е „Булминерал”.
За въпросите, свързани с кораба, отговарял г-н Генчев, който обяснявал, че
забавата в плащанията се дължи на проблеми с превода от фирмата –майка-
„Булминерал“ АД. Обещавал, че при събиране на навлата от някои от другите два
кораба на г-н Усачов /собственик на „Булминерал“ АД/, ще бъдат изплатени и
заплатите. Чувал името „Шипинг Лоджистик” във връзка с воденето на делата.
Свидетелят
И. В. П. е бил заедно с ищеца на рейс през периода декември 2014г.- март 2015г.
Знае, че корабът е бил собственост на „Булминерал“ АД, тъй като така пишело на
кораба и на облеклата им също. Заплатите им са били плащани от „ВМ
Интернешанъл“.
По наведените в жалбата основания,
съставът намира следното:
Съгласно Глава Втора т.1, б. а и б. с от Морска трудова конвенция,
моряците, работещи на кораби, плаващи под знамето на държава, ратифицирала
конвенцията, притежават моряшки трудов договор, подписан както от моряка, така
и от корабособственика или негов представител, които се явяват страни по
трудовия договор. Във вътрешното ни законодателство това правило е
регламентирано в чл. 886, ал. 1 КТК, съгласно който текст трудовите и
непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на
обслужващия персонал на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя
се уреждат от този кодекс и с наредба на Министерския съвет. Съгласно Наредбата
за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на
екипажа на кораба и корабопритежателя, „работодател" е корабособственикът
или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба (§1,7 ДР), а съгласно
чл. 6, преди постъпване на работа между кандидата и работодателя или негов
представител, се сключва трудов договор в писмена форма, който трябва да
съдържа данни за моряка и работодателя: наименование, седалище, адрес на
управление, БУЛСТАТ или ЕИК.
Така установената уредба на трудовите правоотношения с екипажа на кораб,
плаващ под българско знаме, изключва възможността морският трудов договор да
бъде сключен с лице, което не е корабособственик (беърбоут чартьор) или негов
представител. Мениджърът (лице, компания, институция, агенция или друга
организация, занимаваща се с набиране на моряци от името на корабособственици
или настаняване на работа на моряци при корабособственици - чл. II, б. h от
Морска трудова конвенция) не е работодател по смисъла на §1, т. 7 от ДР на
Наредбата за трудовите отношения с екипажа на кораба. Мениджърът комплектува
корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя (чл. 225а, т. 2 КТК),
поради което данните за представителната му власт са включени в минималното
съдържание на договора за корабен мениджмънт (чл. 225б КТК). Той действа като
представител на корабопритежателя (беърбоут чартьора) - работодател, поради
което правните последици от договора възникват пряко в сферата на представлявания
- чл. 36, ал.2 ЗЗД.
По силата на чл. 27, ал.1, т. 5 КТК, под знамето на Република България може
да плава кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от българската
държава или от лице по чл. 27 ал.1 т. 2, т.З и т. 4 КТК, т.е. от българско
физическо или юридическо лице; повече от половината от кораба да е собственост
на българско физическо или юридическо лице, или от физическо или юридическо
лице от страна - членка на Европейския съюз при спазването на определени
изисквания. Корабът трябва да бъде вписан в регистровите книги на
Изпълнителната агенция "Морска администрация" (чл. 33, ал.1 КТК), а
условията за вписване на договора за беърбоут чартър, съгласно чл. 39а, ал.1,
т. 1 КТК е корабът да бъде нает от лицата по чл. 27, ал.1, т.5 КТК. Само при
спазване на тези изисквания на кораба, може да бъде издадено свидетелство за
регистрация, удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме -
чл. 35а КТК. Между страните не е спорно, а и от доказателствата по делото се
установява, че „Шипинг лоджистик" СА. е учредено по правото на Република
Маршалови острови, т.е., акционерното дружество е правен субект извън кръга на
изчерпателно посочените в чл. 39а, ал.1 КТ - не е българско юридическо лице,
нито повече от половината е собственост на българско физическо или юридическо
лице, нито е собственост на физическо или юридическо лице от страна - членка на
Европейския съюз. Ето защо, договорът от 07.05.2013 г. за подбеърбоут чартър с
„Шипинг лоджистик" СА. за моторен кораб „Батя" не е следвало да бъде
вписан в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска
администрация". Вписването на този договор е извършено в нарушение на
императивни норми на закона и е недействително. Поради тази причина и на
„Шипинг лоджистик" СА. не е издадено временно свидетелство за регистрация,
удостоверяващо правото на кораб „Батя" да плава по време на действие на
договора под българско знаме. Корабът е отплавал от българско пристанище, под
българско знаме, с временно свидетелство за регистрация, издадено на
„Булминерал" АД, вписан като корабопритежател и в корабния дневник,
удостоверяващ фактите, изискващи се, както от международните договори, страна
по които е Република България, така и от националното законодателство - чл. 2
от Наредбата за корабните документи.
Договорът за подбеърбоут чартър от 07.05.2013 г., сключен между
„Булминерал" АД и „Шипинг лоджистик" СА., е валиден в отношенията
между страните, доколкото чартьорът е могъл да плава под чуждо (но не и
българско) знаме. Същият обаче е непротивопоставим на членовете на екипажа на
кораба, явяващи се трети добросъвестни лица. Такова спрямо тях се явява и
извършеното в нарушение на закона вписване на договора в регистровите книги на
Изпълнителна агенция "Морска администрация". Съгласно чл. 225а, т. 2
КТК комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя, т.е.
действа като негов представител, поради което, съгласно чл. 6 от Наредбата за
трудовите отношения в трудовия договор, следва да се посочат данни за работодателя
и представителната власт на мениджъра, което не е сторено от ВМ
Интернешанъл" ЕООД в трудовия договор, сключен с ищеца. При сключването на
трудовите договори и изпълнението им, работникът е действал добросъвестно,
поради което и съгласно принципите на трудовото право, отношенията с работника
следва да се уреждат като при действителен трудов договор - на работника се
дължи уговореното по недействителния договор трудово възнаграждение и то се
дължи от работодателя, независимо дали той е точно посочен в трудовия договор.
Кой е работодателят на екипажа на кораба следва от легалната дефиниция на §1,
т. 7 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между
членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл.
199ж, ал. 1 КТК корабопритежателят отговаря пряко за трудовите възнаграждения
на екипажа. По отношение на екипажа на кораб „Батя" работодател по смисъла
на §1, т. 7 от ДР на Наредбата за трудовите отношения е корабопритежателя
„Булминерал" АД, вписан валидно като такъв в регистровите книги на
Изпълнителна агенция "Морска администрация" и в корабния дневник, с
чието свидетелство за регистрация корабът е плавал в процесния период през 2015
-2016 година. По делото няма спор, а е и установено по несъмнен начин, че С.С.
е престирал труда си в изпълнение на поетите по договора задължения.
Корабопритежателят (беърбоут чартьор) „Булминерал АД е приел изпълнението на
работата - осигурил е отплаването на кораба с наетия в него екипаж от
българското пристанище под националния ни флаг, предоставил е временното си
свидетелство за регистрация, както и плаването на кораба в процесния период с
документи, осигуряващи му правото да плава по море с този екипаж под българско
знаме, изплатил е трудовото възнаграждение на част от екипажа, независимо от
твърдението, че плащането е извършено в изпълнение на чужд дълг. Разгледани в
тяхната съвкупност, посочените факти обуславят несъмнения извод, че беърбоут
чартьорът „Булминерал" АД е работодател на екипажа по смисъла на § 1, 7 ДР
от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между
членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл.
199ж, ал. 1 КТК отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа.
Предвид изложеното, ответникът „Булминерал" АД дължи както
претендираното трудово възнаграждение на ищеца С. за исковия период от време,
така и обезщетение за неползването на отпуск пропорционално на отработеното
време. Няма спор, че суми не са изплащани.
Искът не е оспорен по размер от ответника „Булминерал“ АД, а само по
основание. Приложената още с исковата молба справка за дължимите суми като
трудово възнаграждение и обезщетение за неползван отпуск, също не е оспорена
относно верността на съдържанието си. Вече се коментира, че извършените от
мениджъра действия по отношение на работника, възникват директно в правната
сфера на работодателя. Предвид това и установяването на претенцията по размер
чрез представената справка и неоспорването й от работодателя „Булминерал“ АД обвързва
последния. Последният следва да бъде осъден да заплати на С. сумата от 452,67
щатски долара, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2015г., както и сумата от 95,04 щатски долара - обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2015г.
Работодателят е изпаднал в забава за заплащане на трудовото възнаграждение,
както и по отношение на обезщетение за неползване на платен годишен отпуск
най-късно към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, което е на
10.03.2015г. Ето защо и претенцията на работника, която е за период, следхождащ
тази дата, а именно-01.04.2015г. до 03.06.2016г., е доказана по основание. След
извършени изчисления с програма „законна лихва“ се установи, че размерът на
дължимата такава за периода от 01.04.2015г. до 03.06.2016г. върху главницата от
общо 547,71 щ.д. възлиза на 66,71 щатски долара. Доколкото претенцията на ищеца
С. е в по-малък размер- 65,54 щ.д., то същата следва да бъде уважена изцяло.
Искането за солидарното осъждане на ответника „Булминерал" АД ведно с
„ВМ Интернешанъл" ЕООД не обвързва съда, който извършва самостоятелна
преценка дали вземането се дължи при условията на солидарност. Обстоятелството,
че има влязло в сила решение, с което първият ответник - „ВМ Интернешанъл"
ЕООД, е осъден да заплати дължимото на С.С. трудово възнаграждение иобезщетение
за отпуск, няма отношение към допустимостта на иска, предявен и разгледан срещу
втория ответник - „Булминерал" АД, както и за основателността на същото.
Съдът не е обвързан от влезлия в сила съдебен акт поради липсата на субективен
идентитет. Солидарността между двама или повече длъжници, съобразно нормата на чл.121 ЗЗД, освен в определените от закона
случаи, възниква, само когато е уговорена. В настоящото производство
не се установява нито по силата на закона да е предвидена такава солидарност,
нито да е налице уговорка между двамата ответници за възнисване на солидарна
отговорност. Подписаното споразумение касае поемане на солидарна отговорност по
отношение на изрично посочени поименно лица, измежду които ищецът не попада,
поради което и не може да бъде тълкувано, като валидно изразена воля от страна
на въззиваемото дружество са встъпване солидарно в дълг. Извод за наличие на
солидарна отговорност не може да бъде направен и от цитираните законови
разпоредби на нормите на чл.199з КТК, тъй като последната предвижда
ангажирането отговорността на беърбоут чартърьора, но само при
определени обстоятелства. Извод за солидарност не може да бъде направен. Искът
за солидарно осъждане следва да бъде отхвърлен.
По
изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която са отхвърлени
предявените от С. срещу „БУЛМИНЕРАЛ“ АД искове с правни
основания чл. 199з вр. с чл. 199ж ал. 1 т. 1 КТК и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за
солидарното му осъждане ведно с другия ответник „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД за
заплащане на претендираните суми, като вместо него бъде постановено друго, с
което „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, в несъстоятелност, ЕИК ********* бъде осъден да заплати
на С.С. на основание чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1,
т. 1 КТК следните суми: 452,67 щатски долара, представляваща неизплатено
брутно трудово възнаграждение за
месец март 2015г., сумата от 95,04 щатски долара - обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2015г. и сумата от 65,54 щ.д.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово
възнаграждение за м. март 2015г. и върху обезщетението
за забава, на
основание чл.86 от ЗЗД.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за
разноските, с която ищецът е осъден да заплати на Булминерал АД разноски в размер
на 630лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, с оглед изхода на спора, въззиваемият
„Булминерал“ АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС сумата 240 лв.
– държавна такса за първоинстанцинното производство и заплатен депозит за вещо
лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1856/30.04.2018г., постановено по гр.дело
№4392/17г. по описа на ВРС, ХVІ-ти с-в, допълнено с решение №202/14.01.2019г.,
в частта, с която са отхвърлени предявените от С.Д.С., ЕГН **********, срещу „БУЛМИНЕРАЛ“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., бул. „Сливница“
№ 28, искове последният да бъде осъден да заплати солидарно с „ВМ Интернешънъл“
ЕООД сумата от 452,67 щатски долара, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2015г., на основание чл.128 т.2 КТ,
както и сумата от 95,04 щатски долара -
обезщетение за неползван платен годишен отпуск и сумата от 65,54 щ.д.-
обезщетение за забава за периода 01.04.2015г. до 03.06.2016г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, в несъстоятелност, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Сливница” № 28, представлявано
от синдика Я.Н.С. да заплати на С.Д.С., ЕГН **********,***, на основание чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1,
т. 1 КТК, следните суми: 452,67
/четиристотин петдесет и два щ.д. и шестдесет и седем ц./, представляваща
неизплатено брутно трудово възнаграждение
за месец март 2015г., сумата от 95,04
/деветдесет и пет щатски долара и четири цента/ - обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане,
както и сумата от 65,54 /шестдесет и пет
щ.д. и петдесет и четири цента/- обезщетение за забава за периода
01.04.2015г. до 03.06.2016г.
ОТХВЪРЛЯ искането за солидарно осъждане на „БУЛМИНЕРАЛ“ АД,
в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. В.,
бул. „Сливница” № 28, представлявано от синдика Я.Н.С. ведно с „ВМ
ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. В.,
ул. „Девня” № 10, ет.2, офис 4.
ОСЪЖДА „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, в несъстоятелност, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Сливница” № 28, представлявано
от синдика Я.Н.С., да заплати по сметка на ВОС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата 240 /двеста и четиридесет лева/,
представляваща направените пред ВРС разноски, от които 100 лв. държавна такса
по уважените искове и 120 лв. заплатен депозит за вещо лице.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.