№ 1547
гр. Бургас, 29.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500945 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.413,ал.2 ГПК и е образувано е по частна
жалба на „Профи кредит България“ с ЕИК: ********* против разпореждане
№713/01.06.2022г.,постановено по ч. гр.д.№ 489/2022. по описа на PC-Карнобат ,с което е
оставено без уважение заявление по чл.410 ГПК, предявено от заявителя/ настоящ частен
жалбоподател/ срещу М. Д. С. от с.***, обл.***, в частта му, с която е поискано издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на парично вземане за следните парични задължения: сумата
от 126,44 лв.,-законна лихва ,дължима от 31.07.2019 г.-датата на просрочената изискуемост до
30.05.2022 г.
В частната жалба се заявява становище за необоснованост на обжалваното
разпореждане ,като се твърди, че в случая е изпратено до длъжника уведомително писмо преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,поради което районният съд неправилно е обосновал
отказа си да остави без уважение искането за присъждане на законната лихва за сочения от
заявителя период . Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за
изпълнение за соченото вземане .
Бургаският окръжен съд като взе предвид, че частната жалба е предявена правно-
легитимирано лице в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт и като съобрази
разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния жалбоподател и приложените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирано заявление от „Пофи
кредит България „ЕООД –гр.София ,с което се претендира по реда на чл. 410 от ГПК да
бъде разпоредено длъжникът М. Д. С. от с.***, обл.*** да му
заплати следните суми: 241,76 лв.-остатъчна главница ;60,14 лв.-договорно
възнаграждение ,дължимо за периода от 10.05.2019 г. до 31.07.2019 г.-датата на предсрочната
изискуемост ; ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното им
изплащане ,както и сумата от 197,26 лв. лв. –неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и 126,44 лв. –законна лихва ,дължима за периода от 31.07.2019 г. – датата на
предсрочната изискуемост до 30.05.2022 г. – които суми са изискуеми по силата на сключен
1
между страните договор за потребителски кредит от 08.11.2017 г. при общи условия.Към
заявлението по чл.410 ГПК е представен списък на разноските и два броя пълномощни.
Районният съд е е уважил заявлението в частта досежно претендираните вземания за
главница, договорното задължение за лихва за сочения период , законната лихва върху главницата
и съразмерно за разноски.
С обжалваното разпореждане от 01.06.2022 г.първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането в частта му по отношение на претендираните 197,26 лв., представляващ
неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и сумата от 126,26 лв. – законна
лихва ,дължима за сочения период ,както и за разноските над присъдения размер от 75лв.
Делото е висящо пред настоящата инстанция само в частта относно претенцияза за
заплащане на 126,26 лв. - законна лихва ,дължима за периода от 31.07.2019 г. – датата на
предсрочната изискуемост до 30.05.2022 г.
За да отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение за тази сума ,районният
съд е посочил ,че сумата е неясна-не е ясно върху каква главница е изчислено .Освен това
,съгласно представения договор за потребителски кредит ,фиксиращ условията за настъпване на
предсрочната изискуемост ,наред с останалите условия се изисква и писмено уведомление до
длъжника от кредитора ,а такова не е представено по делото .Твърдението ,че кредитър бил
обявен за предсрочно изискуем на 31.07.2019 г. ,не е доказано ,а приложената разписка за доставка
на писмо с получател длъжника е от 21.01.2022 г.,което не съотвества на посочената дата на
настъпване на предсрочната изискуемост .
Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за
правилно.
На основание чл. 410, ал. 1 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за
изпълнение за вземания за парични суми или
заместими вещи, ако искът е подсъден на районния съд. Хипотезите, в които съдът не издава
заповед за изпълнение са посочени в чл. 411, ал. 2, т. 1- 4 вкл. ГПК.
В заявлението кредиторът е твърдял,че длъжникът не е изпълнявал задължениято си за
извършване на плащания съгласно изготвения погасителен план и е изпаднал в забава ,като
съгласно уговореното в ОУ към договора кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от страна
на кредитора-заявител на 31.07.2019 г. ,за което длъжникът бил уведомен .Доказателство за такова
уведомяване и за връчено на длъжника съобщение ,че кредитът е обявен за предсрочно изискуем
обаче не е представено по делото .Представено е копие от обратна разписка за доставка на писмо
до длъжника ,връчено му по реда на чл.46 ал. 2 ГПК ,в която се сочи ,че писмото съдържа
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост по договор за потребителски кредит.Тази
разписка обаче е връчена на 21.01.2022 г. ,което действително не съответства на твърдяната от
заявителя дата – 31.07.2019 г. Затова правилно районният съд е приел ,че липсват доказателства
,че предсрочната изискуемост е настъпила на сочената от молителя дата ,като правилно се
подчертава ,че съгл. т.12.3 от договора предсрочната изискуемост се обявява при настъпване на
изброените в раз“Санкции“Предсрочна изискуемост“ условия ,като тази предсрочна изискуемост
се обявява с писмено уведомяване до длъжника.Такова уведомление е изпратено и получено от
длъжника чак на 21.01.2022 г./когато вече е настъпила изискуемостта на целия договор /,поради
което датата 31.07.2019 г. се явява произволно избрана и липсват доказателства ,че това е датата
,на която е обявена предсрочната изискуемост на кредита.Затова и отказът да се издаде заповед за
изпълнение за претендираната законна лихва за сочения период е правилен .
2
По тези съображения Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №713/01.06.2022г.,постановено по ч. гр.д.№
489/2022. по описа на PC-Карнобат ,с което е оставено без уважение заявление по чл.410 ГПК,
предявено от заявителя/ настоящ частен жалбоподател/ „Профи кредит България“ с ЕИК:
********* ,адрес на управление-гр.София ,бул.“България „№ 49,бл.53Е,вх.В-чрез пълномощника
си юк.Радина Иванова Илиева срещу М. Д. С. от с.***, обл.***, в частта му, с която е поискано
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на парично вземане за следните парични
задължения: сумата от 126,44 лв.,-законна лихва ,дължима от 31.07.2019 г.-датата на
просрочената изискуемост до 30.05.2022 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3