Решение по дело №1107/2020 на Районен съд - Троян

                                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

            №  

 

                                           гр. Троян, 07.06.2021 година

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                            първи състав

на пети май                                                   две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ценка Банчева,

като разгледа докладваното от съдията Симеонова

гражданско дело № 1107 по описа на съда за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД

 

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, предявени от „НД Мениджмънт“****, със седалище и адрес на управление: гр.****.71, представлявано от ****  с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД, с цена на иска 745.00 лв. и по чл.86, ал.1 ЗЗД, с цена на иска 148.17 лв., против Ц.Д.Д. с адрес: ***.

                Ищецът се легитимира като кредитор на ответника, като твърди, че между тях е съществувало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен  договор за кредит № 24308 от 14.03.2018г. Твърди се, че  кредиторът е предоставил на Ц.Д.Д.  кредит в размер на 1080.00 лева, която сума е уговорено да бъде издължена на 40 равни седмични вноски, всяка в размер на 27.00 лв., с краен падеж 24.12.2018г.

Твърди се, че е настъпила изискуемост на цялото задължение поради изтичане срока на договора, като Д. не е погасил изцяло задълженията си, а платил само сума в общ размер 335.00 лв. на пет броя вноски. С оглед на което ищецът претендира сума в размер на 745.00лв. за главница и 148.17лв. лихва за забава , считано от 25.12.2018г. до 09.12.2020г.

           Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът Ц.Д.Д.  да заплати на „НД Мениджмънт“ ****,  сумата от 745.00 лв. – главница по договор за кредит № 24308 от 14.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, както и сумата 148.17 лв., представляваща  лихва за забава за периода от 25.12.2018г. до 09.12.2020г.

            Ищецът претендира присъждане на направените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на ИМ, не е взел становище по иска и не е ангажирал доказателства.  За последниците от неподаване на отговор и неупражняване на права ответникът е уведомен с разпореждане  от 05.01.2021г., връчено му лично.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява законен представител и не се представлява от пълномощника си – адв.К.Т. от ВТАК. От последната е постъпила писмена молба, в която се поддържа предявения иск и се моли същият да бъде уважен, както и акцесорната претенция за обезщетение за забава, като на ищеца бъдат присъдени направените по делото разноски.      

 В съдебно заседание ответникът Ц.Д.Д.  се явява лично и не оспорва  по същество предявения иск. В хода на устните състезания ответникът заявява, че ще заплати сумите, претендирани в настоящето производство.  

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото е представен договор за кредит № 24308 от 14.03.2018 г., от който се потвърждават твърденията, изложени в исковата молба, че ищцовото дружество е предоставило на  отв. Ц.Д.Д.  кредит в размер на 1 080.00 лева, която сума е уговорено да бъде издължена на 40 равни седмични вноски, всяка в размер на 27.00 лв., с краен падеж 24.12.2018 г.

Представено е приложение № 1 към договора за заем, сключен между страните, неоспорен от ответника, от който е видно, че същият е направил пет погасителни вноски, както следва: -2 бр. х 27.00 лв., 1 вноска по 81.00 лв. и 2 х 100.00 лв., общо 335.00 лв.

Във връзка с твърдения на ответника, изложени в проведеното първо с.з. относно направени вноски за погасяване на задължението му, подкрепено с представени разписки,  е изискана справка от ищеца дали тези суми по представените разписки са отразени във връзка с изпълнение на задължението. Получена е справка от „НД Мениджмънт“ **** в която е посочено, че сумите по платежните нареждания са отразени в погасителния план, а и това се установява от данните, отразени в самия погасителен план на л.13 от делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Договорът за заем за потребление (паричният заeм) е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.

Договорът за заем е  реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Фактическият състав на договора за заем е статичен, т.е. без значение е кой от елементите ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другият елемент.

По иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл. 240 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е доказването, както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем. Съдът счита, че в производството се доказаха и двете обстоятелства. На база представения договор за кредит съдът счита, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение. По делото е представен РКО № 10/14.03.2018г., подписан от ответника и неоспорен от него, от който се установява, че на посочената дата същият е получил сумата от 1 080.00 лв. 

С оглед на което съдът намира, че искът с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД

Ищецът претендира обезщетение за забава върху непогасената главница за периода 25.12.2018г. до датата на предявяване на иска – 09.12.2020 г. в размер на 148.17 лв. По делото е представена справка за направеното изчисление на мораторната лихва в посочения размер. Разпоредбите на чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 85, ал. 1 от ЗЗД свързват дължимостта на законна лихва единствено с факта на забавата на длъжника при изпълнението на срочно парично задължение, каквото е в настоящия случай.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на мораторна лихва е дължимо от деня на забавата – 25.12.2018г. - датата, следваща крайния падеж на задължението по кредита, до датата на предявяване на иска –   09.12.2020г.

ПО РАЗНОСКИТЕ

Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски. При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на  ищеца направените разноски в размер на  540.00 лв. , съгласно списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р             Е             Ш            И             :

 

 

 ОСЪЖДА  на основание чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД Ц.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „НД Мениджмънт“ **** със седалище и адрес на управление: гр.**** бл.*******, представлявано от *****,   сумата от 745.00 /седемстотин четиридесет и пет/ лева – главница по договор за кредит № 24308 от 14.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 09.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

  ОСЪЖДА  на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Ц.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, ****, със седалище и адрес на управление: **** **** представлявано от ***** *в,   сумата 148.17 / сто четиридесет и осем лв. и 17 ст./ лева, представляваща  лихва за забава за периода от 25.12.2018г. до 09.12.2020г.

Присъдените суми може да се преведат по банкова сметка *** „Банка ДСК“ IBAN: ***, BIC: ***.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                    

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: