№ 1461
гр. Пловдив, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300501701 по описа за 2022 година
-
Обжалвано е Решение № 261947/12.072021г. на Пловдивския районен съд, ХІV
ти
гр. с. постановено в по гр. д. № 14816/19г., с което се отхвърля предявените от А. С.
Ч., ЕГН ********** срещу Л. Х. Ч., ЕГН ********** и И. Й. Й., ЕГН **********,
искове, за признаване за установено по отношение на страните, че следният недвижим
имот, а именно: 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.531.1051.2.16 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от
03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Пловдив, ул. ***, със застроена площ от 98.30
кв.м., разположен в жилищна сграда 2 в поземлен имот с идентификатор
56784.531.1051, при граници на обекта: самостоятелни обекти с идентификатори
56784.531.1051.2.17, 56784.531.1051.2.13, 56784.531.1051.2.19, ведно с избено
помещение № 2, таванско помещения № 23 и 2.24% ид.ч. от общите части на сградата,
не принадлежи на длъжника по изпълнението Л. Х. Ч., ЕГН **********.
Жалбоподателят А. С. Ч., ЕГН ********** моли съда да отмени решението на
районния съд като неправилно по съображения изложени в жалбата и постанови друго,
с което уважи предявения иск.
Възизваемият Л. Х. Ч. не взема становище, а И. Й. Й. моли съда да остави без
уважение въззивната жалба, като потвърди първоинстанционното решение.
Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
1
Няма спор, а и от представения препис от удостоверение за граждански брак се
установява, че А. и Л. Ч.и са сключили брак на 18.12.1982г. По изпълнително дело №
20138210401062 на ЧСИ Петко Илиев е насочено изпълнение върху жилище в гр.
Пловдив, ул. *** за личен дълг на съпруга Л. Х. Ч..
По реда на чл. 440 от ГПК А. Ст. Ч. е предявила настоящия иск, с който до
установи спрямо взискателя И. Й. Й. и длъжника Л. Ч., че процесния апартамент е
нейна лична собственост. Като основание да претендира, че е изключителен
собственик на имота А. Ч. твърди, че стойността на имота е заплатена изцяло с нейни
лични средства дарени ú от нейните родители.
От приетите писмени доказателства по делото се установява, че А. Ч. е сключила
предварителен договор на 13.01.1998г. в качеството ú на купувач с продавача Стоян Г.
Стойчев с предмет процесното жилище, в който е посочено, че цената на жилището е
16 000 щатски долара, а капарото възлиза на 1 430 $, която сума купувачите, въпреки,
че като такъв в договора е посочена, само Ч., броят на продавача в деня на
предварителния договор. След печатния текст на договора е добавено ръкописно, че
договорът продължава до десети март поради осигуряване на заем от ДСК.
На 09.03.1998г жалбоподателката е сключила договор за заем с ДСК „Жилищно
строителство“ гр. Пловдив за сумата 16 500 000 неденоминирани лева и на същата дата
е сключила окончателния договор, в който е посочено, че продажната цена на имота е
23 571 600лв., от които 16 500 000лв. заемни средства, а останалите 7 071 600лв. са
собствени средства на купувача.
От така представените доказателства става ясно, че по – голямата част от
стойността на процесната вещ са заплатени чрез получена парична сума по договор за
заем. Тук следва да се посочи, че статутът на закупен недвижим имот по време брак се
преценява към момента на придобИ.ето му в зависимост от произхода на вложените
средства за заплащането на цената. Налице е последователна съдебна практика
(например Решение № 60080 от 11.06.2021г. на ВКС по гр. д. № 3814/2020 г., I г. о., ГК;
Решение № 904 от 2.10.2008 г. по гр. д. № 3167/2007 г., І г. о.; Решение № 415 от
22.10.2012 г. по гр. д. № 231/2012 г., Іг. о. и други), според която средствата получени
по договор за заем за закупуване на жилище, не са лични, а общи, тъй като за
задължението за тяхното връщане съпрузите отговарят солидарно, като погасяването
на кредита с лични средства на единия съпруг не се отразява върху принадлежността
на придобитото право на собственост и не променя правата в съсобствеността, а
поражда облигационни задължения за другия съпруг и то при прекратяване на брака.
Ето защо, не влияе върху режима, при който е придобит процесния апартамент,
обстоятелството дали вноските по договора за заем от 09.03.1998г. са погасявани със
средства дарени от родителите на въззивницата.
Следователно дори всяка една от вноските по договор за заем да е погасена с
2
лични средства на жалбоподателката, това не прави придобитото преди това
имущество лично по смисъла на нормата на чл. 22 и 23 от СК.
За останалата част от сумата по продажната цена на апартамента няма
категорични доказателства да е изплатена с лични средства. Показанията на
свидетелката Б., която е сестра на А., не са конкретни, понеже не сочат определен
момент, а периоди 2000г. – 2005г. и 2006г. Но дори и да се приеме, че отдалечеността
във времето е причина за тази неточност, то посочената от нея сума от около 3 500 –
4 000лв., която е предадена от майка ú на сестра ú (жалбоподателката Ч.) и ако
приемем, че са деноминирани, то те биха могли да представляват едва половината от
посечените в окончателния договор 7 071 600 неденоминирани лева като „собствени
средства“. За остатъка от тази сума няма данни защо е посочена като собствена на
купувача, нито дали се приспада платено капаро, а това прави недоказано твърдението
за влагането на лични средства при закупуването на апартамента.
Съдът не обсъжда показанията на свидетелката Б. в останалата им част, тъй като
се отнасят до погасяването на заема, за което вече се посочи по – горе, че не променя
режима, в който е придобита вещта.
Всичко изложено дотук налага извода, че А. Ч. не установява придобИ.ето на
процесния апартамент да е извършено с лично имущество и затова тази вещ е в режим
на съпружеска имуществена общност.
Ето защо предявения иск да се установи, че А. Ст. Ч. е собственик на ½ ид. ч. от
процесния имот не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело – Л. Ч. е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е достигнал до същия креен правен извод и е отхвърлил иска районният съд
е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателката следва да заплати на въззиваемия И.
Й. сумата от 1300лв. разноски направени във въззивното производство.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261947/12.072021г. на Пловдивския районен съд,
-ти
ХІVгр. с. постановено в по гр. д. № 14816/19г.
ОСЪЖДА А. С. Ч., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул. *** да заплати на И. Й.
Й., ЕГН **********, чрез адвокат С. Т., гр. София, ул. „*** сумата 1 300 (хиляда и
тесто) лева разноски за въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4