Р Е
Ш Е Н
И Е
№
128
гр.
Перник, 19.04.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в закрито заседание на 19.04.2019 г., ІІІ-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман
Николов
като
разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00202 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба от ЕТ „Е.Х.“ - взискател, против постановление от 23.01.2019 г. по
изп. д. № 20197530400001 по описа на С.
Б., рег.№ ***, с район на действие ПОС, с което на основание чл. 454 ГПК
е разрешено разсрочено изплащане на задължението, вдигане на наложените по
делото запори и е спряно изпълнителното производство. По съображения, че
разпоредбата на чл. 454, ал. 1 ГПК е неприложима спрямо длъжник- юридическо
лице, какъвто в случая е „Елейа“ ЕООД, като освен това съдебният изпълнител няма
право да вдига и наложените по изп. дело запори, тъй като от страна на
взискателя няма такова искане или съгласие за това, жалбоподателят моли съдът
да отмени като незаконосъобразни действията на съдебния изпълнител. Претендират
се разноски.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, длъжникът „Елейа“ ЕООД е подал писмено възражение,
в което излага становище за недопустимост на жалбата, евентуално – за нейната
неоснователност.
Съгласно
чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага
своите действия в хронологичен ред, като посочва, че същите са извършени в
съответствие със закона. Изразява становище за това, че жалбата вече е
безпредметна, тъй като длъжникът е изплатил изцяло задължението си и сумата е
преведена на взискателя и след произнасяне на съда изп. дело ще бъде прекратено
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите
на страните, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от
легитимирана страна – взискател по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване
по см. на чл. 435, ал.
1, т. 3 от ГПК. При вдигане на съответните обезпечителни мерки –
запор и възбрана, съставляващи, според т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия по насочване на
принудителното изпълнение спрямо конкретните имуществени обекти, за които са
предприети, взискателят разполага с право на жалба в хипотезата на чл. 435, ал.
1, т. 1 ГПК на отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително
действие. Следователно, жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
По основателността на жалбата, съдът съобрази
следното:
Изп. д. № 20197530400001 е образувано въз основа на
изпълнителен лист № 872/18.12.2018 г. по гр. д. № 1039/2017г. на РС – Радомир за
парично вземане на взискателя ЕТ „Е.Х.“ в размер на 5162,40 лв., ведно със
законната лихва от 31.07.2017г. до окончателното изплащане и 1364,75 лв. –
разноски по делото, срещу длъжника „Елейа“ ЕООД. На 23.01.2019 г. е депозирана
молба от А.Г.М. – управител на „Елейа“ ЕООД, с искане да й бъде разрешено
разсрочено плащане на задължението й по изп. дело и бъдат вдигнати банковите
запори, като за целта е представила ПКО за внесена сума в размер на 2000 лева и
се е задължила ежемесечно да внася по 900 лв. до 10-то число на месеца. Съдебният
изпълнител е уважил искането и с постановление от 23.01.2019 г. на осн. чл. 454
от ГПК
е разрешено разсрочване на плащането,
спряно е производството по изп. дело и е разпоредено да се вдигнат наложените
запори върху банковите сметки, което постановление е и предмет на обжалване в
настоящото производство.
С оглед на така установеното при извършената
проверка за процесуална законосъобразност, настоящият състав съобразява, че като
основание за постановеното спиране е посочена хипотезата на чл. 454 ГПК,
съгласно която съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на
движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с
устно наддаване, а за публичната продан на имот - до деня, предхождащ деня на
проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 20 на сто от вземанията по
предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на
съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях (ал. 1).
Целта на нормата на чл. 454 от ГПК е запазване на секвестируемото имущество на
длъжника и то само на длъжника – физическо лице и само тогава, когато
изпълнението е насочено към публична продан на неговите вещи.
В разглеждания случай изпълнителното производство е
спряно по инициатива на длъжника „Елейа“ ЕООД, който е юридическо лице, за
които основанието за спиране по чл. 454, ал. 1 от ГПК е неприложимо поради
липсата на изискуемата от закона предпоставка длъжникът да е физическо лице,
която в процесния случай не е налице. За пълнота следва да се посочи, че липсва
и друга кумулативно изискуема предпоставка на чл. 454, ал. 1 от ГПК доколкото
защитата на длъжника по чл. 454, ал. 1 от ГПК се дава само тогава, когато
изпълнението е насочено към публична продан на неговите вещи, но тази
разпоредба не го брани при останалите изпълнителни способи и след спиране на
изпълнението по чл. 454, ал. 1 от ГПК, взискателят може да прибегне и до други
способи на изпълнение. В случая предприетият от взискателя конкретен способ за
принудително изпълнение е запор на банкова сметка на длъжника, като този изп.
способ не касае изпълнение върху вещи и съответно не е от естество да обуслови
спирането на изпълнението по чл. 454, ал. 1 от ГПК.
След като липсват предпоставките за спиране на
изпълнението на посоченото основание – чл. 454 от ГПК, още по-малко е налице и основание
за вдигане на наложените запори по изпълнителното дело, доколкото последното е
последица от прекратяването и приключване на изпълнението съгласно 433, ал. 3
ГПК, но не и в която и да е от общите или специални хипотези на спиране на
изпълнението. Това е така, защото спирането на изпълнителното производство не е
пречка да се извършват действия, обезпечаващи вземането, каквито са запорът и
възбраната – арг. от чл. 391, ал. 5 ГПК, като в тази насока спирането на
изпълнителното производство не е пречка и за изпълнителни действия посредством изпълнение
върху вземания на длъжника – арг. от чл. 432, ал. 2 ГПК. За пълнота следва да
се посочи, че чл. 443 от ГПК регламентира възможност за длъжника да предложи замяна на обекта
или на начина на изпълнение. В настоящия случай е предложено да се заплаща
дължимата сума разсрочено като е извършено и доброволно плащане на част от
дълга, но за да е налице в процесния случай основание за замяна на начина на
изпълнение следва да има съгласие на взискателя за удовлетворяване по така
предложения начин по отношение погасяването на дължимия остатък от дълга, който
да поиска спиране на изпълнението, каквото в настоящия случай не е налице.
Доводът на длъжника, че съдебният изпълнител е
разсрочил изпълнението, като е спрял принудителното такова с цел избягване на
вреди за длъжника, поради наложените на два пъти запори на вземания в едни и
същи банки, на практика представляват доводи за несъразмерност по смисъла на чл.
442а от ГПК. Същите съдът намира за неоснователни, на първо място поради това,
че нямат отношение към законосъобразността и приложението на последиците на чл.
454, ал. 1 ГПК. На следващо място, размерът на вземанията на взискателя по
изпълнителния лист е 5162,40 лв. - главница и 1364,75 лв. - разноски, а заедно
с дължимите лихви, такси и разноски по изпълнението общата сборна сума на дълга
към взискателя към 15.03.2019 г. възлиза на 9098,26 лв., видно от подробна
сметка на дълга по изп.дело. Същевременно са наложени запори на банкови сметки
на длъжника в две банки във всяка до размер на сумата от 5162,40 лв., като в
една от банките не се установява наличие на суми по запорираната банкова сметка.
При тези данни, не може да се стигне до извод за несъразмерност на наложените
от съдебния изпълнител запори с размера на задълженията на длъжника. А щом това
е така, то липсва законово основание за съдебния изпълнител да вдигне
посочените обезпечителни мерки. Освен това, дори и при наличие на няколко
запорирани банкови сметки на длъжника, то това е основание да се приеме не
несъразмерност на обезпечителните мерки, а наличие на възможности за изплащане
на задължението без затруднение и приключване на изпълнителното производство по
см. на чл. 433, ал.2
от ГПК, но едва след това ще е налице основание за вдигане на
наложените запори съгласно чл. 433, ал. 3 ГПК.
Извън предмета на настоящото производство стои
въпросът дали задължението към взискателя междувременно е платено изцяло и
съответно ЧСИ предстои да прекрати изпълнителното производство на осн. чл. 433,
ал. 1, т. 1 ГПК /макар коректното основание в тази хипотеза да е чл. 433, ал. 2 ГПК/, тъй като този въпрос няма отношение към законосъобразността на
обжалваното в настоящото производство изпълнително действие и приложението на последиците
на чл. 454, ал.
1 ГПК. Ето защо доводите на длъжника и изложеното от ЧСИ в мотивите
му за пълното плащане на задължението към взискателя не следва да се обсъждат
по същество.
След всичко изложено, жалбата е основателна и обжалваното
постановление за спиране на производството по изпълнителното дело на осн. чл. 454 от ГПК и вдигане на наложените запори следва да бъде отменено.
По разноските
Съгласно чл. 81 ГПК
съдът дължи произнасяне и по отношение разпределяне между страните на
отговорността за разноските, поискани и направени в настоящото производство.
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя
се дължат претендираните и доказани разноски по делото (съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК): 25 лв. – заплатена ДТ, 240 лв. заплатено
адв. възнаграждение и 48 лв. – заплатени такси по ТТРЗЧСИ, или общо 313 лв.,
които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло от длъжника, съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК и по аргумент от чл. 79 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба с вх. № 4384/21.02.2019г. от ЕТ „Е.Х.“
ЕИК *********, ***, постановление от 23.01.2019 г., издадено
по изп. дело № 20197530400001/2019г. на ЧСИ С. Б., рег.№ ***, район на
действие- ПОС, с което е разрешено разсрочване на плащането, спряно е производството
по изп. дело и е разпоредено да се вдигнат наложените запори върху банковите
сметки.
ОСЪЖДА
„Елейа“ ЕООД, ЕИК *********, с. Долна Диканя, общ.
Радомир, махала Милева, да заплати на ЕТ „Е.Х.“ ЕИК *********, ***, сумата 313
лв. – разноски за производството пред ОС - Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437,
ал.4, изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.