№ 4486
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. К.
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. К. Гражданско дело №
20221110165815 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Старт Спед“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Гео Милев,
ул. Венера № 6, ет. партер, офис 1, уточнена с молби с вх. № 11411/16.01.2023
г., с вх. № 46878/20.02.2023 г., с вх. № 93414/04.04.2023 г., подадена чрез
законния му представител – управител Б.М.А., против Т. А. А., с ЕГН
**********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 12072,62 лева /левовата равностойност на 5400 британски лири/,
представляваща наложена глоба на лицето Т. А. А. в качеството му на
работник при ищеца на длъжност „шофьор на товарен автомобил –
международни превози“ за установено откриване на 9 нелегални мигранти на
03.02.2020 г. на пристанище Кале в управляван от него служебен автомобил,
която глоба е заплатена от ищцовото дружество, ведно с законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба – 01.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество „Старт
Спед“ ЕООД, като подизпълнител и дружеството „Сигма голд“ ЕООД, като
възложител, е имало сключен и действащ рамков договор, по силата на който
ищцовото дружество се задължава да превозва товари по поръчка на
възложителя.
От своя страна ищцовото дружество „Старт Спед“ ЕООД било в трудово
правоотношение с ответника в периода от м. декември 2019 г. до м. март 2020
г., като ответникът заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил –
1
международни превози“. Посочва се, че в изпълнение на трудовите си
задължения ответникът с Допълнително споразумение № 1/20.12.2019 г. е бил
командирован за периода от 20.12.2019 г. до 19.03.2020 г. до страни-членки на
ЕС с товарен автомобил с рег. № СА **** ХТ и ремарке с рег. № СВ **** ЕА.
На следващо място се твърди, че служителят бил запознат с инструкции
и вътрешни заповеди за предотвратяване на неправомерно качване на
мигранти в управляваното от него превозно средство. Посочва, че при
постъпване на работа служителят е преминал и обучение в 7 видеоурока, в
които се разяснява и е разработена методология как следва да действа при
ситуация с неправомерно качване на мигранти в превозното средство. Твърди,
че според тази методология и вътрешни правила след почивка и при потегляне
със служебното превозно средство, служителят е бил длъжен да провери
ремаркето, пломбажното въже и катинара, както и дали брезента, с който е
покрито ремаркето не е срязан и да попълни резултата от всички тези
проверки в чек листове, които са му били предоставени. Според така
разработената методология при съмнение за неправомерно проникване в
превозното средство, служителят е бил длъжен, когато стигне до
компетентните органи на съответната държава да изиска проверка, като
поиска при откриване на нарушение органите, извърпили проверката да
отразяват своите констатации в двуезичините чек листове, за да се оправдаят
евентуални нанесени щети по превозваната стока.
В процесния случай обаче ответникът изпълнявал курс до
Великобритания. На 03.02.2020 г. на пристанище Кале е проверено
служебното превозно средство, с което е осъществяван превозът, като при
извършване на проверката е установено, че в ремаркето са скрити общо 9
души – нелегални мигранти или лица, които укриват такива.
Вследствие на така установеното нарушение, на ищцовото дружество и
на шофьора първоначално е наложена глоба в размер на по 8100 британски
лири. За налагане на глобата обаче ищецът разбрал едва на 22.04.2020 г.,
когато е бил уведомен от Гранична полиция на Великобритания, като е
предупреден, че при неплащане на наложената глоба следващият автомобил
на фирмата, който иска да премине граничния пункт, ще бъде спрян. Посочва,
че глобата е наложена на дружеството и на водача Т. А., като за глобата на
водача дружеството отговаря солидарно с него.
На следващо място се излагат подробни доводи, че ищцовото дружество
наело адвокатска кантора във Великобритания, на която платил хонорари,
разноски, такси /останали за негова сметка/, вследствие на което е успял да
намали глобата от 900 на 600 британски лири за всяко намерено (укрито) лице.
Поради солидарната отговорност дружеството се е наложило да заплати две
санкции – едната, наложена на дружеството и другата – наложена на лицето,
работещо за дружеството. Твърди, че е влязъл в контакт с водача след като е
разбрал за налагане на глобата, поискал е да заплати задълженията си или да
остане да работи при ищеца, докато покрие глобата, но ответникът е отказал.
След извършване на нарушението, за което е наложена глобата,
ответникът се прибрал в България, по не искал да изпълнява заявките на
2
ищцовото дружество-работодател и да осъществява повече курсове – като
уточнил, че е оставил влекача на платен паркинг, тъй като не се е чувствал
добре от случая.
Поради допуснатите тежки нарушения на трудовата дисциплина ищецът
уволнил ответника.
Излагат се подробни доводи, че глобата е наложена заради тежко
нарушение на трудовите задължения от страна на ответника, за които е бил
запознат и които са били уредени в длъжностната харакеристика, в
Правилника за вътрешния трудов ред, в Заповед за отговорностите на
шофьорите в Западна Европа, Допълнително споразумение № 36/13.12.2019 г.
и извършено умишлено, с което нарушение е причинил имуществена вреда на
своя работодател – наложена глоба, заплатена от ищцовото дружество-
работодател. Поради това навежда, че е налице основание за ангажиране на
пълна имуществена отговорност на работника по чл. 203, ал. 2 от КТ, вр. с чл.
45 от ЗЗД.
В последната уточнителна молба се твърди, че ищецът е заплатил иззяло
процесната глоба – както тази наложена на самото дружество, така и тажи на
водача /поради солидарната отговорност/ - за което представя платежни
нареждания – като поддържа, че това станало на 25 вноски.
С тези аргументи иска претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени: трудов договор № 36/13.12.2019 г.,
длъжностна характеристика на Т. А., заповед за отговорностите на шофьор-
Западна Европа, Правилник за вътрешния трудов ред, Допълнително
споразумение №1/20.12.2019 г., декларация от 13.12.2019 г., подписана от Т.
А., бланка за ЧЕК листове, уведомително писмо за наложена глоба с превод от
английски на български език, протокол от гранична полиция, ведомости за
преведени заплати, снимков материал - 2 бр черно-бели снимки.
С допълнителни молби са представени платежни нареждания, заповед за
уволнение, съдебно решение, извлечение от електронно банкиране.
Представени са в превод и документи от гранични власти във Великобритания
и във връзка с производството по обжалване.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Т. А. А. е постъпил отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и
недоказан.
Посочва, че изложените в исковата молба твърдения са неверни.
Признава, че е работил като международен шофьор при „Старт Спед“ ЕООД.
Посочва, че при извършване на превоза, по време на който му е наложена
процесната глоба, стриктно е изпълнявал своите служебни задължения и
дадените от работодателя инструкции за проверка на ремаркето. Твърди, че
работодателят не му е предоставил пломбажно въже и катинар и поради това
служителят ги е закупил със собствени средства и е заплатил сума от 158
евро, която все още не му е възстановена от ответника.
Относно процесния случай посочва, че при първоначална проверка
композицията е минала през скенер и е отворен брезента за извършване на
3
физическа проверка, като митничарите не са открили мигранти. Едва след
извършване на полицейска проверка с кучета и след разчуване на
превозваните каси се е установило, че са налице тайници, в които са се
намирали нелегални мигранти. Посочва, че мигрантите са били там при
натоварване на камиона и шофьорът не е знаел за това, при извършване на
превоза и поради това отрича наличието на умисъл.
Тайниците, в които са се намирали мигрантите, са били в превозвания
товар и водачът на превозното средство не е имал достъп до тази част на
камиона. Посочва, че според констатациите на белгийските и английските
власти служителят не е знаел за наличието на тайници и прекарването на
мигранти. Поддържа, че не за първи път на камиони на ищцовото дружество
са откривани скрити нелегални мигранти. Твърди, че наложената на ищеца
глоба е в размер на 5400 британски лири или по 600 лири на намерен
нелегален мигрант и че наложената санкция е солидарно на работодателя и
шофьора.
След налагане на глобата ответникът твърди, че е поискал от ищцовото
дружество да осъществява превоз по друг курс, работодателят му е обещал да
удовлетвори искането му, но след това му е възложен отново курс по същата
дестинация и при следваща проверка отново са открити нелегални мигранти.
Твърди, че поради нежеланието си да бъде използван за извършване на
нелегални дейности категорично е заявил на работодателя си, че желае да
прекрати курса, но работодателят му не е взел никакви мерки и е продължил
да издава незаконни разпореждания. Ответникът твърди, че е чувствал
застрашени здравето и живота си, тъй като е бил принуждаван да превозва
агресивни мигранти от своя работодател, което е незаконно, поради което е
отказал да изпълнява незаконните разпореждания на работодателя и е спрял
да осъществява превози. Оспорва наличието на вина, причинната връзка,
отрича да е имал противоправно поведение.
Евентуално, при установяване на небрежност, посочва, че следва да
носи ограничена имуществена отговорност, но тя не може да се реализира по
съдебен ред преди да е спазена извънсъдебната процедура по чл. 210 КТ.
Моли съдът да отхвърли предявените искове.
В условията на евентуалност, ако съдът уважи иска, прави възражение за
прекомерност и оспорва иска по размер, като посочва, че като солидарен
длъжник по наложената глоба, ответникът следва да отговаря не за пълния
размер на глобата, а само за половината от глобата или за 2700 британски
лири.
Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
По делото са разпитани и свидетели – Любослав Сергеев Любенов
/служител на ищеца/ и В. Д. П. /без дела и родство със страните по делото/.
В проведеното на 12.11.2024 г. процесуалният представител на ищеца
изрично уточнява, че за процесния случай са наложени две глоби – всяка по
5400 евро – едната на самото дружество и едната лично на шофьора.
Доколкото обаче дружеството отговаряло солидарно с шофьора за наложената
на него глоба, то ищецът бил принуден да заплати същата. В тази връзка се
4
уточнява изрично, че претендираната по настоящото дело сума е именно
глобата, наложена лично на шофьора, която ищецът заплатил в качеството му
на солидарен длъжник / а не глобата, която дружеството платило на собствено
основание/.
В съдебно заседание по делото, проведено на 18.02.2025 г. ищцовото
дружество чрез адв. К. счита иска за доказан и иска същият да бъде уважен.
Ответникът редовно призован, не се явява. От процесуалния
представител на същия е постъпило писмено становище, с което се иска
отхвърляне на иска.
От ищеца по делото са постъпили писмени бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от приложения трудов договор от 13.12.2019 г. се
установява, че същите са били в трудово правоотношение като ответникът е
бил назначен да изпълнява длъжността „шофьор, товарен автомобил,
международни превози“. Трудовият договор е подписан от ответника като
същият е постъпил на работа на 20.12.2019 г. Заедно с трудовия договор е
подписана и декларация от 13.12.2019 г., с която ответникът е посочил, че е
запознат с отговорността, която носи в хипотезата на чл. 203 от КТ, както и чл.
216 и чл. 217 от НК.
Видно от заповед за отговорностите на шофьори Западна Европа от
23.12.2019 г. /л. 25 от делото в двуезичен вариант – български и английски
език/ – връчена на ответника срещу подпис на 08.01.2020 г., като подписът му
не е оспорен – преди абсолютно всяко влизане в Англия, шофьорът трябва
задължително да посети митницата и задължително да поиска и настоява, да
бъде извършено сканиране и проверка с рентген на цялата композиция. При
такъв преглед ако има емигранти в ремаркето, те ще бъдат открити, задържани
и тогава шофьорът не носи никаква отговорност. Ако митницата извърши
такъв преглед и се установи, че няма емигранти в ремаркето, шофьорът
задължително да поиска документ за извършен преглед. Дори и митничарите
да не издадат такъв документ, шофьорът пак няма да носи отговорност,
защото ако впоследствие пътна полиция открие емигранти, шофьорът ще
заяви, че е извършен рентгенов преглед на митницата. Полицията ще си
направи справка с митницата и тогава отпада всякаква отговорност на
шофьора. Ако митничарите откажат да извършат рентгенов преглед на
композицията, то шофьорът трябва да поиска документ, че митницата отказва
да извърши такъв преглед.
Задължително шофьорът попъпва при всеки курс от/до Великобритания
бланка за проверка /т.нар. „чек лист“ – получен при тръгване от България/, в
която отбелязва извършените проверки със скенер, рентген и митническа
такава, както и всички огледи, направени на композицията по време на всяко
спиране за товарене, разтоварване или друго / нощувка, пауза/. Попълването
на такава бланка е задължително за всеки един транспорт, за да може да се
установи къде, кога и при какви обстоятелства в композицията са проникнали
5
мигранти.
След натоварване според заповедта, задължително се слага пломбажно
въже, поставят се допълнително пломби и вратите се заключват с катинари.
От приложения по делото „чек лист“ се установява, че ответникът е
инструктиран на 09.01.2020 г. и му е поверен влекач с рег. № СА ****ХТ с
ремарке с рег. № СВ **** ЕА. Документът е попълван до 23.01.2020 г.
Видно от документ на Гранична полиция Великобритания – на 03.02.2020
г. при извършена проверка на пристанище Кале на композиция влекач с рег. №
СА ****ХТ с ремарке с рег. № СВ **** ЕА, управляна от ответника Т. А. са
открити девет нелегални мигранти. Поради това е взето решение на фирмата,
стопанисваща превозното средство и на шофьора – да бъде наложена на всеки
глоба от 600 лири за открит нелегален мигрант – или по 5400 лири – на ищеца
и на ответника. Отбелязано е че работодателят носи солидарна отговорност
със служителя си за наложеното на последния наказание, независимо от
наказването на дружеството.
В документа е отбелезяно, че към момента на инцидента превозното
средство не е било обезопасено по никакъв начин. Имало е налично странично
въже за ремаркето, но не е било използвано / опънато/. Няма данни шофьорът
да е направил някакви проверки на превозното средство по време на
пътуването. Няма данни контролните листове за сигурност да са попълнени от
водача с отбелязани проверки.
От заповед № 52/10.03.2020 г. се установява, че трудовото
правоотношение с ответника е прекратено.
Видно от споразумение за заплащане на парични суми /л. 69 от делото/
дружеството ищец е уговорило заплащането на сумата от общо 15 790
британски лири – на вноски – като е направено плащнае от 2671.64 лири, а
останаващата сума се разсрочва от 20.07.2021 г. при първа вноска от 518.36
лири и оставащи 25 вноски от 504 лири. Видно от платежни нареждания и
справка от електронно банкиране – сумите са заплатени изцяло от
дружеството. Предвид това и съдът приема, че сумата от 5400 лири / с оглед
липсата на друго разграничение/ е платена до датата на исковата молба /
01.12.2022 г./.
От показанията на разпитан по делото свидетел Любослав Сергеев
Любенов /служител на ищеца/ се установява, че работи за ищцовото
дружество от средата на 2022 г. като заемал длъжността „диспонент
спедитор“. Уточнява, че ответникът също бил служител при ищеца като
заемал длъжността „шофьор“, но допълва, че двамата не са работили по едно
и също време и свидетелят никога не е виждал ответника.
Въпреки това свидетелят поддържа, че е запознат с процесния случай,
доколкото когато настъпил същия – началото на 2020 г. свидетелят живеел във
Великобритания. Твърди, че тогава лице на име В. П. /другият свидетел/ по
искане на ищцовото дружество го потърсил, за да окаже съдействие на
дружеството във връзка с комуникацията с анлгийските гранични власти.
Именно поради познанството си с управителя на дружеството свидетелят
започнал по-късно работа при него.
6
В тази връзка свидетелят разказва, че бил потърсен по повод камион на
ищеца, в който били открити бежанци – на границата от Кале към Дувър.
Свидетелят не посетил границата „на място“, но посетил сайта на „Гранична
полиция“ във Великобритание и успял да се снабди с документи относно
случая, както и да проведе комуникация по повод случая. Разказва, че
английските власти му обяснили, че не била спазена от шофьора процедурата
по безопасност при превозването на товари предвид ситуацията по границата.
Разяснява, че шофьорът трябвало да попълва т.нар. „чек листове“ - с данни
къде е натоварил стоката, къде е спирал, къде ще разтовари. В частност след
спиране шофьорът трябвало да обиколи камиона и да се увери, че
пломбажното въже и пломбите са на място вкл. преди преминаване на
границата. Ако у шофьора имало съмнение, че в камиона му може да има
мигранти, същият трябвало незабавно да потърси съдействие от съответните
власти. В случая обаче свидетелят научил от последните, че „чек-листовете“
не били надлежно попълвани, нито камионът бил минал скенер.
След като свидетеля постъпил на работа при ищеца през 2022 г. узнал, че
била наложена глоба – на дружеството и на шофьора – като дружеството
плащало разсрочено и двете глоби. Уточнява, че ищецът бил принуден да
плати и глобата на самия шофьор, доколкото преди плащането други камиони
на ищеца били спирани при влизане във Великобритания.
Относно ответника свидетелят уточнява, че доколкото знаел, същият вече
не работел за ищеца, а няколко седмици след процесния случай изоставил
камиона си в чужбина.
Свидетелят разказва и че бил запознат с политиката във Великобритания
относно залавянето на мигранти при превоз през граница. Уточнява, че докато
живеел там, се занимавал с превозване на багажи на хора от България към
Великобритания. Поддържа че не знае за друг случай, при който камион на
ищеца отново да е бил залавян с мигранти.
Уточнява, че поначало ако у шофьора се появи съмнение за мигранти, той
трябвало да поиска преди проверката на камиона му да се извърши скенер. В
процесния случай обаче шофьорът не поискал такова нещо и нямал бележка за
направен такъв, а направо извъшил опит да премине границата.
В показанията си свидетелят В. Д. П. /бивш служител на ищеца/ твърди,
че работил при ищеца от средата на 2018 г. до средата на 2021 г. – като
работата му била да намира шофьори и да извършва с тях превози по заявка в
западна Европа.
Относно ответника си спомня за случай в който през 2020 г. в неговия
камион били заловени мигранти – като това станало в Кале, Франция. Поради
това и била наложена голяма глоба, а след това ответникът „изчезнал“,
изоставяйки камиона в западна Европа, доколкото свидетелят помни – в
Белгия.
Свидетелят разказва, че към онзи момент работил с няколко дружества и
имало и други случаи да бъдат откривани мигранти в камиони – не само на
ищеца, а и на другите дружества. Свидетелят обаче не знаел за друг случай, в
който да е наложена глоба. Разказва, че имало утвърдени процедури как да
7
действат шофьорите при курсове към Великобритания – с които процедури
ответникът бил запознат, но не спазил. Поради това и ищецът обжалвал
глобата чрез адвокатска кантора във Великобритания, в хода на което се
наложило дружеството да изпрати допълнителни документи. В резултат от
това обжалване глобата била намалена, но ответникът не се върнал повече на
работа при ищеца.
Свидетелят разказва, че по правило – шофьорът трябвало да попълва
„чек листове“ – с дати и часове досежно точките на спиране по пътя, и след
всяко спиране да си проверява камиона за скъсан брезент, наличие на пломби
и т.н. като поначало било препоръчано по възможност да не се спира поне на
200 км от границата. В тази връзка и шофьорът бил инструктиран, че ако у
него се появят съмнения на мигранти трябва да се обърне при първа
възможност към полицията или граничните власти като поиска проверка на
камиона по своя инициатива – т.е. мигрантите да не бъдат открити при
преминаване на границата, а преди това по инициатива на шофьора. Допълва,
че в случая ответникът разполагал с „чек листи“, но свидетелят не може да
каже дали са попълвани надлежно, предвид станалото.
Показанията на свидетелите съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК,
доколкото същите са служители на ищеца /с отношение към случая/ и за тях е
налице вероятна заинтересованост от изхода на делото. Независимо от това
съдът съобразява показанията им като последователни и дотолкова, доколкото
кореспондират на останалия доказателствен материал.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 203, ал. 2 от КТ вр.
с чл. 45 от ЗЗД е да докаже: 1/ наличието на трудово правоотношение с
ответника през процесния период, по който служителят да е полагал труд в
момента, в който са причинени имуществени вреди на работодателя; 2/
противоправно поведение на работника или служителя; 3/ че вредата е
причинена умишлено от работника или служителя – че е знаел, че поведението
му е неправомерно, съзнавал е, че с него ще или може да причини настъпване
на вреда на работодателя си, като е искал или допускал настъпване на вредите;
4/ претърпяна имуществена вреда на работодателя, изразяваща се в
претърпени имуществени загуби, 5/ причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на работника и причинените вреди; 6/ размер на
вредата. От своя страна ответникът следва да установи заплащане на
претендираната от него сума – стойност на вредата.
По предпоставките за отговорността на водач на МПС за наложената
му лично на него глоба (в случая поради открити нелегални мигранти в
превозното средство, управлявано от него) пред работодателя му, когато
последният е погасил задължението, му е налице практика на ВКС –
Решение № 244/22.12.2023 г. по гр.д. № 85/2023 г. на ВКС, 4-то г.о. В тази
връзка според ВКС работникът носи отговорност по чл. 203, ал. 2 от КТ,
когато вредата е причинена умишлено, като последната се предполага,
доколкото намират приложение разпоредбите за деликтната отговорност. В
8
същата, намерила израз и в постановени по реда на чл. 290 от ГПК /ред.ДВ.
бр. 47/2009 г./ - Решение от 15.05.2013 г. по гр.д. 745/2012 г., ІV г.о. и Решение
от 26.05.2015 гр.д.№ 234/2015г., ІV г.о. се приема, че липсата на влязла в сила
присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата
може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява
престъпление.
Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното
настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на 203, ал.1 КТ, а
когато са причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на
гражданския закон. Посочва се, че разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от КТ
препраща към гражданския закон, относно реализацията на отговорността на
служител или работник, причинил вредата умишлено. Гражданският закон,
към който препраща горната разпоредба и който следва да се определи при
реализирането на отговорността на работника в този случай, са разпоредбите
на ЗЗД, като в различните хипотези на обстоятелствата, изложени в исковата
молба, следва да се определи и приложимата разпоредба от ЗЗД или друг
закон, доколкото ищецът се позовава на общите разпоредби за деликтната
отговорност, при което работникът е причинил вреди на работодателя, ако има
обстоятелства по исковата молба, които водят до тази правна квалификация на
предявения иск.
По правилата на чл. 82 от ЗЗД, когато отговорността следва да се
квалифицира като отговорност за вреди, причинени умишлено от работника
или служителя, в дължимото обезщетение се включва и пропусната полза, при
наличието на предпоставките за това, във всеки конкретен случай. В този
смисъл е и задължителната съдебна практика, изразена в Решение №
493/23.11.2011 г. по гр.д.№ 586/2011 г. на ВКС, ІV гр.отд, Решение № 336/2010
г. по гр.д.№ 767/2009 г. на ІV гр.отд., постановени по реда на чл.290 от ГПК.
В процесния случай по делото е установено, че между страните е бил
сключен трудов договор, по силата на който ответникът е изпълнявал
длъжността „шофьор на товарен автомобил – международни превози“. На
03.02.2020 г. на пристанище Кале, Франция компетентни органи на
английската гранична полиция / Border force/ са извършили по своя
инициатива контролна проверка на управляваното от ответника превозно
средство – влекач с рег. № СА **** ХТ с прикачено ремарке с рег. № СВ ****
ЕА, стопанисвано от ищцвото дружество. При проверката в поверения на
ответника и управляван от него товарен автомобил скрити девет нелегални
мигранти, поради което за установеното нарушение (превозването им) са
наложени санкции, както следва: на дружеството – 5400 британски лири /по
600 лири на мигрант/ и на ответника – 5400 британски лири /по 600 лири на
мигрант/ - като това е размерът на санкциите след извършено от ищеца
обжалване. За заплащането на глобата на водача дружеството е солидарно
задължено – съгласно приложения формуляр от английските гранични власти.
Общата стойност на санкциите – 10 800 британски лири, както и разноските
по делото – 4090 лири – са заплатени от дружеството по банков път на
разсрочено плащане – изцяло към датата на приключване на устните
състезания /видно от приложени множество платежни нареждания - като
9
плащането е на вноски/.
Според приложената по делото заповед за отговорностите на шофьори в
Западна Европа, в сила към 23.12.2019 г. – връчен на ответника срещу подпис
в същата са включени специални и задължителни инструкции към водачите
като превантивни мерки за обезопасяване на превозното средство срещу
проникване на нелегални мигранти: предвидено е задължение за редовно
проверяване на транспортните средства на път към Великобритания, за да се
предотврати нелегалното проникване на мигранти, а документ, описващ
превантивната система за сигурност срещу нелегалното проникване на
външни лица, трябвало да бъде носен в транспортното средство, за да може да
бъде незабавно представян, в случай че бъде изискан от емиграционен офицер
при съмнение за действия, водещи до имуществена или наказателна
отговорност, данните за всяка проверка трябвало да бъдат нанасяни върху
контролен лист, чието попълване било задължение на водача, по време на
чието управление е извършена проверката; последващите проверки трябвало
да бъдат извършвани при всяко спиране без значение дали автомобилът е бил
оставян без надзор и т.н.
При проверката на 03.02.2020 г. контролните органи установили, че
водачът не е представил попълнен чек лист за проверки на сигурността на
автомобила. Документирано е че превозното средство не е било обезопасено
по никакъв начин, наличното странично въже на ремаркето не е било
използвано/опънато, няма данни шофьорът да е направил някакви проверки
по време на пътуването, няма доказателства, че контролните листове са
попълнени от водача с отбелязани проверки по време на пътуването.
По делото не се установява и не се твърди ответникът да е преминал
през пункт за доброволен контрол, за да се освободи от отговорност при
евентуално намиране на нелегални мигранти.
Поради това и съдът приема, че в случая са налице всички предпоставки
за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника, доколкото по
делото са приети доказателства, че последният е причинил вредата умишлено
– деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици,
т.е. ответникът, макар и да не е целял настъпване на причинените вреди, е
допускал същите, като е дал възможност за укриване на имигранти в
ремаркето на товарният автомобил управляван от него, и не е изпълнил
задължителните предписания на работодателя за предотвратяването на
настъпването на вредите.
Тук следва да се отбележи и че твърдението на ответника, че мигрантите
са укрити в специално изработени тайници – не се доказват от доказателствата
по делото вкл. от констатациите в документите, представени от английските
гранични власти. Така или иначе обаче това не променя обстоялеството, че
водачът след като не е знаел какво представлява товара, а е имал задължение
да проверява превозното средство, не е предприел никакви действия
доброволно да се извърши проверка на товарния автомобил от контролните
служби /чрез скенер, проверка с кучета, кантар или друго/.
10
Поради това и искът се явява доказан по своето основание. Относно
размера на иска от страна на ответника не са въведени възражения досежно
неговото правилно изчисляване от гледна точка превалутиране на британска
лира в български лев.
Относно довода, че от ответника се дължи само половината сума –
същият е неоснователен, доколкото на ответника е наложена глоба от 5400
лири – за която ищецът бил солидарно задължен /съгласно акта на
компетентните гранични власти/, като на ищеца е наложена и отделна глоба –
пак от 5400 лири – на собствено основание. Поради това и доколкото и двете
глоби са платени изцяло от ищеца, а солидарната отговорност е предвидена с
цел обезпечаване погасяване на задължението – то ответникът следва да му
възстанови сумата от 5400 лири – наложена именно на водача глоба.
Поради това и искът следва да се приеме за доказан и по размер, в която
връзка и следва да бъде уважен изцяло.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски от общо 2052.90 лева, от които 482.90 лева
– държавна такса, 70 лева – депозит за свидетел и 1500 лева – адвокатски
хонорар – съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Посочените разноски са
действително извършени – видно от съответни платежни документи.
Предвид цената на иска – общо 12 072.62 лева и фактическата и правна
сложност на делото, както и събрания обем доказателствен материал – така
претендираният хонорар не се явява прекомерен. Поради това и сумата от
2052.90 лева следва да бъде присъдена изцяло.
Претенцията за разноски на ответника се явява неоснователна.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. А. А., с ЕГН ********** и адрес: ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Старт Спед“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Гео Милев, ул. Венера № 6, партерен етаж, офис 1, сумата от
12072,62 лева /левовата равностойност на 5400 британски лири към датата на
исковата молба/, представляваща наложена глоба на лицето Т. А. А. в
качеството му на работник при ищеца „Старт Спед“ ЕООД на длъжност
„шофьор на товарен автомобил – международни превози“ за установено
откриване на 9 нелегални мигранти на 03.02.2020 г. на пристанище Кале,
Франция, в управляван от него служебен автомобил, която глоба е заплатена
от ищцовото дружество, ведно с законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба – 01.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Т. А. А., с ЕГН ********** и адрес: ***********, ДА
11
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Старт Спед“ ЕООД, с ЕИК:
********* и адрес на управление: гр. София, ж.к. Гео Милев, ул. Венера № 6,
партерен етаж, офис 1, сумата от 2052.90 лева – разноски в настоящото
исковото производство по гр.д. № 65815/2022 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12