Р Е Ш Е Н И Е
№170
26.05.2016 г., град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен
съд на 26.04.2016 г., в публичното съдебно
заседание в следния състав:
Председател : Красимир Маринов
Членове : Методи Величков
Димитър Ковачев
Секретар : Росица Игнатова,
като разгледа
докладваното от съдия Методи Величков въззивно гражданско дело № 200 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1261 от
08.01.2016 г., постановено по гр. д. № 02263 / 2015 г. по описа на П.районен
съд, е отхвърлен предявения от Д.И.Х. ***, иск за
осъждане на ответниците П.И.Ч. и П.П.И.,***, солидарно да му заплатят сумата от
6 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат на причинено му от ответниците охлузване и кръвонасядане по външната повърхност на дясното коляно, от
извършените от ответниците неправомерни действия на *** г. на ф.с. „М.“, находящ се в ****, заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - *** г. до
окончателното заплащане на сумата.
С решението Д.И.Х.
е осъден да заплати на П.И.Ч. и П.П.И. сумата от 1500 лева разноски по делото.
Недоволен от така постановеното
решение е останал Д.И.Х., който чрез пълномощника си адвокат С. Й., го е обжалвал изцяло, като постановено в нарушение на закона, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Моли същото да
бъде отменено и исковата претенция да бъде уважена. След приключване на устните
състезания, в писмената защита, адвокат Й. е направила искане на жалбоподателя
да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемите П.И.Ч. и П.П.И., чрез пълномощника си адв. Е.А.
са подали писмен отговор. С него оспорват въззивната жалба като неоснователна и
молят обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло. Моли да им бъдат присъдени
направените разноски в настоящето производство.
За да постанови решението си, П. районен съд е приел следното:
Въз основа на събраните
по делото доказателства - Съдебно-медицинско удостоверение № *** г. издадено от
МБАЛ “Р. А.“ АД гр.П., заключение на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице
д-р М. М., преписка рег. № ** г. по описа на СДВР и показанията на разпитаните
по делото четирима свидетели, съдът е приел е, че на *** г. около 14.30 часа, ищецът е присъствал, като зрител в ложата на с. “М.“ гр.П., на ф. с. между отборите на ФК“М.“ – П. и ФК“В.“-Б., на която среща присъствали и
двамата ответници. Приел е, че по време на мача ищецът започнал да обижда
и „псува“ футболистите на ФК“М.-П.“ и техните
привърженици, като тази му проява провокирала реакция на недоволство от страна на
ответниците и част от феновете на
ф. о.. Приел е, че въпреки отправените забележки към ищеца
да спре с нецензурните думи, той продължил, което провокирало ответниците П.П.И. и П.П.Ч., заедно с част от привържениците на ф. к. “М.“ да се качат в ложата, където последвал скандал. Съгласно събраните гласни
доказателства, съдът е приел, че не се е
стигнало до физически сблъсък между ищеца и двамата ответници. Отбелязал е, че свидетелите С., З. и К. са категорични, че физически сблъсък между страните
не е имало. Отбелязал е, че свидетелят С. също потвърждава това обстоятелство, но пояснява,че видял П. да хваща
Д. за горната дреха, но не е видял удари, нито пък ищецът да
е паднал в резултат на дърпането. Отбелязал е, че нито един от свидетелите не е видял ищеца
да пада на
земята, нито да са му нанасяни удари
от ответниците, които факти се
потвърждават и от приложената по делото полицейска преписка.
От Съдебно-медицинско удостоверение № *** г., издадено от МБАЛ “Р. А.” АД гр. П. и заключението на съдебно-медицинската експертиза с вещо лице д-р М., съдът е приел за безспорно безспорно, че на ищеца са причинени вреди, изразяващи се в „охлузване на въшната повърхност на дясно коляно с размер 3.5/3 см. и кръвоизлив
с площ от 5 см. в диаметър“, като в експертизата подробно е конкретизарано състоянието на ищеца в резултат на травмата.
Отбелязал е, че непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, предполага наличието на три основни
елемента, които следва да бъдат
доказани от ищцеца, а именно: противоправно действие на определено лице;
настъпили вследствие на това действие
вреди по отношение на него
и причинна връзка между първите две обстоятелства, като не е необходимо да се
доказва четвъртия елемент на фактическия
състав - вината, тъй като
същият съгласно чл. 45, ал.
2 ЗЗД се предполага
до доказване на противното.
Съдът е направил извод, че макар ищецът да е доказал
в настоящето производство да е претърпял вреда, то не
е установено
с действията си ответниците да са я причинили, нито пък е доказана причинно-следствена връзка между противоправното действие на ответниците
и настъпилата вреда. Отбелязал е, че между ищеца и ответниците
е имало словесен конфликт, но не е установено да
е имало физическо спречкане, а още по –малко същото
да е довело до описаната от
ищеца травма, а именно „охлузване на въшната повърхност
на дясно коляно с размер 3.5/3 см. и кръвоизлив
с площ от 5 см. в диаметър“.
С оглед на гореизложеното
П.районен съд е
приел, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло
като неоснователен и недоказан, включително и акцесорния иск за
заплащане на законна лихва, върху главницата от 6 000 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда - **** г. до окончателното изплащане на задължението.
Съдът е определил
дължимите разноски.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и
по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият
окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се
явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността
на обжалваното решение, Пернишкият окръжен съд намира
следното :
Обжалваното решение
не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия от П.районен съд, в рамките
на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
За допустимостта на
обжалваното решение, въззивната инстанция следи служебно. Обжалваното решение се
явява процесуално допустимо. Налице е гражданскоправен
спор, между процесуално правоспособни и дееспособни страни, подведомствен на
съда, като родово и местно компетентен, да разгледа делото, се е явявал П.
районен съд. При предявяването на иска са били налице положителните процесуални
предпоставки за неговото предявяване и не са били налице отрицателни
процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Районният съд се е
произнесъл именно по предявения иск.
Пернишкият окръжен
съд следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по
въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в жалбата. В жалбата са изложени доводи, че събраните доказателства не са обсъдени в
съвкупност, прави се анализ на свидетелските показания на Р.С. и В.С. за
телесно съприкосновение между двамата ответници и жалбоподателя, включително и
на Г.К., че е имало предишни инциденти между жалбоподателя и ответниците,
акцентира се върху обстоятелството, че жалбоподателят като служител на М. н. в.р.,
не би потърсил безпричинно помощ от органите на реда, навеждат се доводи, че от
свидетелските показания и медицинската документация, се установява, че
нараняванията на жалбоподателя са получени при спречкването на с.а. В писмената
защита се развиват доводи, че свидетелят Б., разпитан пред Пернишкия окръжен
съд, е чул викове „*****“, обърнал се е и е видял, че ищецът е паднал на
земята, а в непосредствена близост се намира ответникът П.П..
Преценявайки
изложените оплаквания в жалбата, доводите в писмената защита, както и доводите
на противната страна, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Действително между Д.Х.
и ответниците П.И.Ч. и П.П.И. /и свидетеля Г.К./, отношенията са влошени по
повод предходен ф. м. на ФК „М.“ П. през лятото на ***г., проведен в *****. В
тази насока е приложеното постановление за отказ от образуване на наказателно
производство от ***г. на С. районнна прокуратура.
Това, че взаимоотношенията им не са добри, не е доказателство, че ответниците И.
и Ч. са нанесли побой с юмруци и ритници на Д.Х. на ****г., на с. „М.“ в гр. П.,
по време на ф. с. между ФК „М.“ П. и ФК Б.“ Б..
По делото са
оформени две групи свидетелски показания :
Едната на
свидетелите Р.И. З., Г. И. К. и разпитания пред Пернишкия окръжен съд свидетел С.
С.Т.. Съгласно техните свидетелски показания по време на ф. м. е възникнал
конфликт между ищеца и двамата ответници, но той е бил само словесен, помежду
им не е стигнало до физическо стълкновение, ответниците не са нанасяли удари на
ищеца и той не е падал на земята.
Другата група
свидетелски показания е тази на Р. Г. С.и В. С. С., според които е възникнал
словесен скандал между ищеца и ответника П.П., при който те са се хванали взаимо за реверите на дрехите си и по този начин е имало
блъскане и бутане между тях. И двамата свидетели са категорични, че не е имало
нанасяне на удари по Д.Х. и той не е падал на земята.
При наличието на
тези петима свидетели очевидци, присъствали в ложата, където е станало
действието и тяхната категоричност, че ответниците не са нанасяли удари по Д.Х.
и той не е падал на земята, свидетелските показания на Б.Г. Б., който е бил на
около 50 – 60метра от ложата, че чул викове „****“ и видял, че Д. лежи на
земята в ложата, са напълно изолирани. Освен това те са и нелогични, тъй като
свидетелят Б. обяснява, че се е намирал в ниската част на с.а, а ложата се е
намирала в горната част на с.а, като освен това тя е била с плътна бетонова
стена в долната си част, играеща роля на парапет. Освен това в лаконичната
искова молба и лаконичното й уточнение, никъде не се споменава ищецът Д.Х. да е
падал или да е бил събарян на земята. С оглед изложеното Пернишкият окръжен съд
не кредитира свидетелските показания на свидетеля Боянов.
Това, че блъскането
е продължило около 15 минути, че свидетелят В.С. е тръгнал да разтървава дърпащите
се Д. и П.П., при което последвало дърпане между него и П.П., също не дава
основание на съда да приеме, че ударите в областта на дясното коляно на Д.Х. са
нанесени от двамата ответници. В тази насока съдът следва да отбележи, че
съгласно свидетелските показания на Р.С., там е имало много хора, Д. и бил
дърпан от фенове на „М.“, но е имало и други фенове на „М.“, които пък са го
защитавали и е последвало бутане и дърпане.
Обстоятелството, че
Д.Х., който е полицай, се е обаждал по телефона на полицията, както и че същият
бил посъветван от свидетеля В. С. да си тръгне малко преди края на мача, също
не дава основание да се направи извод, че ударът по дясното му коляно е нанесен
от ответниците.
Действително ищецът
Д.Х. се е снабдил с медицинско удостоверение изх. № **** г. на МБАЛ „Р. А.“ гр.
П., от което е видно, че на *** г. около 14,45ч. двама мъже му нанесли побой,
като го удряли с юмруци и го ритали с крака по тялото и долните крайници, при
което освидетелстване били установени – охлузване и кръвонасядане
по външна повърхност на дясно коляно. Това обстоятелство кореспондира и със
заключението на съдебно – медицинската експертиза на вещото лице д-р М. П.М.
относно характера на причинените на *** г. увреждания на Д.Х.. С оглед
отбелязаните по–горе свидетелски показания на петимата свидетели очевидци,
присъствали в ложата по време на инцидента, които са категорични, че ответниците
не са насяли удари по Д.Х. и той не е падал на
земята, отразеното в медицинските документи, не би могло да бъде основание,
съдът да приеме, че уврежданията на Х. са причинени именно от двамата
ответници.
С оглед изложеното
съдът намира, че искът се явява неоснователен. Следователно въззивната жалба се
явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Пернишкият окръжен съд изцяло възприема по реда на чл. 272 от ГПК
аргументираните мотиви на П. районен съд.
С оглед изхода по
делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите
ответници сумата 800 лв., представляваща направените от тях разноски пред
Пернишкия окръжен съд за адвокатско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 1261 от 08.01.2016 г.,
постановено по гр. д. № 02263/2015 г. по описа на П. районен съд.
Осъжда Д.И.Х., с
ЕГН **********, да заплати на П.И.Ч. и П.П.И. ***, сумата 800лв. /осемстотин
лева/, представляваща направените от тях разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може да
обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок, считано от датата на
връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.