Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 337 от 01.04.2013 година по гр. д. № 182/2013 година Районен съд – град В. Т. е изменил, на основание чл. 150 СК, размера на издръжката, определена с решение № 494 от 26.04.2012г. по гражданско дело № 1166/2012г., по описа на ВТРС, като И. С. И. е осъден да заплаща на детето си С. И. С., месечна издръжка в размер на 160.00 лева, считано от 18.01.2013 година до настъпването на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане. Със същото решение Районен съд – град В. Т. е изменил, на основание чл. 150 СК, размера на издръжката определена с решение № 494 от 26.04.2012г. по гражданско дело № 1166/2012г., по описа на ВТРС, като И. С. И. е осъден да заплаща на Елмира Бонева Тодорова, като майка и законен представител на малолетното дете Б. И. С. месечна издръжка в размер на 130.00 лева, считано от 18.01.2013г. до настъпването на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск по чл. 150, във връзка с чл. 143 СК за разликата от 130.00 лева до 140.00 лева като неоснователен и недоказан. И. С. И. е осъден да заплати в полза на Районен съд – град В. Т., сумата в размер на 172.80 лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка, както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Недоволен от така постановеното решение в частта му, с която е осъден да заплаща месечна издръжка на сина си С. И. за разликата от 110.00 лева до пълния уважен размер от 160.00 лева, както и в частта, с която е съден да заплаща издръжка на дъщеря си Б. И. за разликата от 100.00 до 130.00 лева е ответникът по делото И. С. И., който го обжалва в тази му част в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си развива съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните му части. Твърди, че определеният от първоинстанционния съд размер на издръжките, които следва да заплаща на децата си е значително завишен. Посочва, че от съвместното си съжителство с Галя Александрова Борисова на 12.04.2013 година им се е родило дете – Калоян И. С.. Моли решението, като неправилно и незаконосъобразно в обжалваните му части, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени за разликата от 110.00 лева до пълния уважен размер от 160.00 лева по отношение на детето С. И. и за разликата от 100.00 лева до 130.00 лева по отношение на детето Б. И.. Не претендира разноски във въззивното производство. Въззиваемите Елмира Бонева Тодорова, в качеството й на майка и законен представител на детето Б. И. С. и С. И. С., действащ лично и със съгласието на майка си Елмира Бонева Тодорова, заемат становище, че въззивната жалба на И. С. И. е неоснователна и недоказана, респективно – решението, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения относно неоснователността на възраженията, изложени във въззивната жалба. Не претендират разноски във въззивното производство. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на И. С. И. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Елмира Бонева Тодорова, в качеството й на майка и законен представител на детето Б. И. С. и С. И. С., действащ лично и със съгласието на майка си Елмира Бонева Тодорова, основават исковите си претенции по делото на чл. 150, във връзка с чл. 143 СК. Претендират определената с решение № 494 от 20.04.2012г., постановено по гр. д. № 1166/2012г. на Районен съд – град В. Т., издръжка в размер на 90.00 лева месечно за С. И. С. и в размер на 80.00 лева месечно за детето Б. И. С. да бъде изменена, като И. С. И. бъде осъден да заплаща издръжка за напред в размер на 160.00 лева месечно за детето С. И. С. и в размер на 140.00 лева месечно за детето Б. И. С., заедно със законната лихва за закъснелите вноски, считано от 18.01.2013 година до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Видно от Удостоверение за раждане серия Р, № 197330 от 29.03.1997г. на община В. Т. и от Удостоверение за раждане серия Р, № 000726 от 17.11.2003г. на община В. Т., С. И. С., роден на 24.03.1997 година е син, а Б. И. С., родена на 12.11.2003г. е дъщеря на И. С. И.. От решение № 494 от 26.04.2012г. на Районен съд – град В. Т. по гр. д. № 1166/2012г. се установява, че И. С. И. се е задължил да заплаща на издръжка в размер на 90.00 лева месечно за С. И. С. и в размер на 80.00 лева месечно за детето Б. И. С., считано от 01.03.2012г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Видно от уверение, изх. № 36/14.01.2013г., издадено от ПГЕ „Александър Степанович Попов” и от удостоверение № 28 от 14.01.2013г., издадено от СОУ „Емилиян Станев”, С. И. С. е записан през учебната 2012/2013г. в ІХ „а” клас – дневна форма на обучение, а Б. И. С. – в ІІІ „г” клас. От Удостоверение, изх. № 652/14.01.2013 година, издадено от „В и К Йовковци” ООД – град В. Т. за периода от 01.01.2012 година до 31.12.2012 година се установява, че Елмира Бонева Тодорова е получила брутно трудово възнаграждение общо в размер на 8 132.87 лева. Видно от удостоверение, изх. № 19/04.02.2013 година на ръководител на МЕР – град Горна Оряховица, за периода от 01.01.2012 година ди 31.12.2012 година И. С. И. е получил брутно трудово възнаграждение и включено към него допълнително възнаграждение в размер на 20 856.16 лева. По делото е представена и служебна бележка, изх. № 21/07.02.2013 година на ръководител на МЕР – град Горна Оряховица, от която се установява, че от трудовото възнаграждение на И. С. И. ежемесечно се удържа и превежда по сметка на Ралица И. С. - негова дъщеря, сумата в размер на 100.00 лева. От представените по делото във въззивното производство удостоверения за раждане се установява, че И. С. И. е баща на още две деца – Антония И. С., родена на 25.06.2005 година и Калоян И. С., роден на 12.04.2013 година. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи: Уважаването на иск по чл. 150, във връзка с чл. 143, ал. 1 СК се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. Основните фактори, които обуславят нуждите на издържания, са неговата възраст и с оглед на това – социалните, битовите и културните му потребности. В случая такова изменение на нуждите на С. С. и Б. С. безспорно е налице. От предходния момент на определяне размера на издръжката на двете деца до настоящия момент е изминал период от време, през който са се променили нуждите и потребностите им. Те са пораснали, като едното е навършило 16 години, а другото е навършило 10 години. И двете деца са ученици. Това от своя страна по категоричен начин налага извода, че и потребностите им са се завишили. Именно това обстоятелство обуславя и необходимостта от осигуряване на повече средства за издръжката им. При иск по чл. 143, ал. 1 СК - за издръжка на ненавършило пълнолетие дете, издръжката е безусловна, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл. 142 СК в зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като в същото време размерът на минималната издръжка на едно дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната. Нуждите на децата се преценяват, като се вземат предвид възрастта им и разходите, които са необходими за облекло, храна, обучение, специфични потребности и други. От събраните по делото писмени доказателства по категоричен начин се установява, че детето С. С. е на 16 години и е ученик в девети клас, а Б. С. е на 10 години и е записана в трети клас, поради което съдът приема, че същите имат завишени потребности за храна, облекло и учебни помагала в сравнение с предходния момент, в който е определен размерът на присъдената на двете деца издръжка. С оглед посочените по-горе обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че необходимата издръжка на С. И. С. е в размер на 240.00 лева месечно, а на Б. И. С., която е шест години по-малка 210.00 лева. По делото липсват данни двамата родители да заплащат наем за жилищата, които обитават. От събраните както в първоинстанционното производство, така и в настоящото въззивно такова доказателства се установява, че И. С. И. има още три деца, които също издържа. От друга страна същият реализира доходи, които значително надхвърлят тези, които получава майката на децата Елмира Тодорова. Тя от своя страна осъществява грижи за децата, за тяхното образование, възпитание и израстване. Предвид изложеното и като взе предвид доказаните нужди на децата С. С. и Б. С. и при съпоставката на възможностите на родителите, при която се установи, че бащата е в трудоспособна възраст, в добро здравословно състояние и реализира доходи доста над средните за страната, както и обстоятелството, че майката полага лични грижи за отглеждане и възпитание на децата, настоящият състав счита, че размерът на издръжката, който бащата следва да заплаща на С. И. С. е в размер на 160.00 лева, а на Б. И. С. – в размер на 130.00 лева, като останалата част следва да бъде осигурявана от майката, включително и с личните си грижи за възпитание и отглеждане на двете непълнолетни деца. Съдът приема, че издръжка, в посочени размер за всяко едно от децата е съобразена с нуждите им, както и с възможностите на родителите им, в какъвто смисъл са и изводите на Районен съд – град В. Т.. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на И. С. И. е неоснователна и недоказана. Решението, в обжалваната от него част, е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 337 от 01.04.2013 година на Районен съд – град В. Т. по гр. д. № 182/2013 година в обжалваната му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |