Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
25.04.2018 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
районен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
26.03. |
Година |
2018 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Анелия
Янчева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Гр. |
дело номер |
1 440 |
по
описа за |
2017 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Предявен е иск с правно основание чл.422
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В исковата молба
„Топлофикация София“ЕАД-София сочи обстоятелството, че на 24.07.2017 г. е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника И.С.Ш. за сумата в размер на 2547,20 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия периода от месец
м.05.2013 г. до месец 04.2016 г., както и сума за топлинна енергия отразена в
общи фактури с № **********/31.07.2014 г., № **********/30.09.2015 г. и № **********/31.07.2016
г.; сумата в размер на 438,03 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 15.09.2014 г. до 10.07.2017 г., както и сумата в размер на 23,63 лв.,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.05.2013 г. до м.04.2016 г. и 4,78 лв., представляващи законна лихва за забава
за периода от 15.09.2014 г. до 10.07.2017 г.
Вследствие на
депозираното заявление било образувано гр.дело № 1181/2017 г. по описа на
РС-Кърджали, като с издадената заповед по горепосоченото дело изцяло било
уважено депозираното заявление.
В срока по чл. 415 от ГПК,
длъжникът депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради
което и с оглед указанията на съда, за ищецът възникнал правен интерес от
предявяване на настоящият установителен иск.
Изложени са подробни съображения,
че ответникът И.С.Ш. е титуляр на партидата и потребител на топлинна енергия на
топлоснабден имот, представляващ ***,
находящ се в ***, съответно ответникът се явявал клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
смисъла на чл. 140, ал. 1, т. 2, както и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3 от
ЗЕ.
Сочат, че в съответствие с
разпоредбата на чл.150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди,
които се изготвяли от дружеството и се одобрявали от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет.
Посочените ОУ влизали в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и се ползвали със силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителя.
За процесният период в сила са
били действащи Общи условия за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация София" АД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на
ДКЕР на основание чл.106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ, както и Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София" ЕАД
на потребители
в гр.София, приети с Решение по т.5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение
по т.7 от Протокол № 45/15.09.2005 г. на Съвета на директорите на
"Топлофикация София" АД и одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г.
на ДКЕВР.
В раздел XI от ОУ от 2014 г.
„Заплащане на ТЕ", чл. 33, ал. 1 /раздел VIII от ОУ от 2008 г., чл.
33, ал.1, раздел VII от ОУ от 2005 г., чл. 32, ал.1 ;раздел VI - чл. 30, ал. 1
от ОУ от 2002 г./ бил определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ, в т.ч.
и ответникът, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
Изложени са съображения, че
съгласно разпоредбата на чл. 33 и чл.3 2 от ОУ, клиентите били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок, считано
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като за
отоплителен сезон 2014 г., „Топлофикация София“ЕАД-София ежемесечно удостоверявала
публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ за периода
от месец февруари до месец август, включително, в присъствието на нотариус,
като били съставяни констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус
и извършените действия по публикуване на данни за дължимите суми за ТЕ.
За процесният период, а именно от месец м.05.2013 г до м.04.2016 г. за ответникът било изготвено извлечение от сметка за абонатен № 45521 относно доставяната от дружеството топлинна енергия, като ответникът не бил погасил задължението си да заплати същата.
Сочат, че сградата-етажна
собственост, в която се намирал имота на ответника не била сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, поради което
не била въведена система за дялово разпределение на топлинната енергия и и
съответно за топлоснабдения имот не били изготвяни изравнителни сметки.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на И.С.Ш., че дължи на „Топлофикация София" ЕАД сумата в размер
на 2547,20лв. главница, представляваща стойност па незаплатената топлинна
енергия за периода от месец м.05.2013 г. до м.04.2016 г., както и сума за
топлинна енергия отразена в Общи фактури с № **********/31.07.2014 г.,
№**********/30.09.2015 г. и № **********/31.07.2016 г.; сумата в размер на
438,03 лв. законна лихва за забава от 15.09.2014 г. до 10.07.2017 г., както и
сумата в размер на 23,63 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна
енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г. и сумата в размер на 4,78 лв.
законна лихва за забава за периода от 15.09.2014г. до 10.07.2017г., ведно със
законната лихва, считано от 24.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендират деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание редовно
призован, не изпраща представител. От юрк.Т. е постъпила писмена молба вх.№
1952/26.02.2018 г., в която моли съда да разгледа делото в отсъствие на
представител на „Топлофикация София“ЕАД-София. Заявява, че поддържа искането за
изслушване на СТЕ и ССЕ. Релевира възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Моли да им бъдат присъдени направените по делото разноски по
компенсация.
В преклузивният срок по
чл. 131 от ГПК ответникът И.С.Ш., действащ чрез адв.К.Б.
депозира писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен.Оспорва изцяло исковата претенция
по основание и размер.
Сочи, че потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на нормативната уредба и ОУ на
ищецът могат да бъдат физически лица, които или са собственици или са титуляри
със запазено вещно право на ползване на имотите в топлоснабдена сграда, като в
конкретният случай ответникът бил настанен под наем в процесният имот, явяващ
се общинска собственост, а именно със Заповед за настаняване в общинско жилище №
ЖН-77-И-8/06.11.1992 г.
Счита, че ответникът
никога не е бил собственик или вещен ползвател на имота, за който се
претендират процесните суми от "Топлофикация
София" ЕАД, като в тази връзка релевира доводи, че
собственик на имота е Столична община, поради което и единствено основание за
възникване на облигационни отношения с нея наличието на писмен договор, какъвто
по делото не е представен.
В тази връзка сочи
съдебна практика на СГС.
Въвежда твърдения, че
обстоятелството дали ответникът е наемател на имота само по себе си не
обуславяло извода за съществуване на договор за доставка на ТЕ при липса на
данни за дадено съгласие на собственика.
В тази връзка излага
съображения, че И.С.Ш. никога не
е имал облигационна връзка с „Топлофикация София" ЕАД, поради което и не се явява потребител
на ТЕ по смисъла на закона.
Оспорва представените по
делото извлечения от сметки, които счита, че представляват едностранно
изготвени частни документи, удостоверяващи изгодни за представилата ги страна
обстоятелства и нямат обвързваща за съда доказателствена сила.
Оспорва редовността на
водене на счетоводните книги на ищеца, както и, че през процесният период
ищецът е доставял стоки или услуги на процесната стойност, респ., че е доставял
ТЕ на посочения в исковата молба адрес, отговаряща на БДС за топлопреносната
мрежа.
Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявеният иск, като присъди деловодни разноски.
В съдебно заседание редовно
призован не се явява и не се представлява.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетите по делото: Съобщение
към Фактура № **********/31.07.2016 г.; Съобщение към Фактура №
**********/31.07.2014 г.; Съобщение към Фактура № **********/30.09.2015 г.;
Извлечение за абонат № 045521 за периода от месец юни 2013 г. до месец юли 2017
г.; Договор за наем от 15.07.2005 г.; Писмо от Столична община, район „Искър“ с
изх. № РИС17-ТД26$8/16.01.2017 г.; Заповед № ЖН – 77 – И – 8/06.11.1992 г.;
Констативен протокол № 1140/05.10.2009 г.; Заявление за издаване на заповед за
изпълнение вх. № 3057722/24.07.2017 г. на СРС; Пълномощно; Справка от ТР и Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в гр.София и ч.гр.д. № 1 181/2017 г. по описа на КРС се
установява, че ответникът И.С.Ш. е
наемател на общинско жилище, находящо се в ***, *** по силата
на сключен договор със Столична община от 15.07.2005 г.; процесната сграда, а
именно ***
не е сключила договор за дялово разпределение на ТЕ, поради
несъгласие на живущите, което обстоятелство е удостоверено с Констативен
протокол №1140 от 05.10.2009 г.; на 24.07.2017 г. ищецът "Топлофикация София" ЕАД
е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против длъжникът И.С.Ш. за сумата в общ размер на 3 013.64
лева, от които 2 570.83 лв., представляващи главница, произтичаща от дължима
стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.5.2013 г.
до м.4.2016 г., както и дължима сума за реално потребена енергия, начислена по
Общи фактури с №**********/31.07.2014г., №**********/30.09.2015г. и
№**********/31.07.2016г. и лихва за забава в размер на 442,81 лв. за периода от
15.09.2014 г. до 10.07.2017 г. Със Заповед № 539/0509.2017 г. по ч.гр.дело № 1 181/2017
г. по описа на РС-Кърджали депозирано от ищеца заявление е било уважено, като в
законоустановения 14-дневен срок, длъжникът е депозирал възражение по смисъла
на чл.414 вр чл.415 от ГПК.
Видно от заключението на
вещото лице Г.Д. по назначената съдебно – счетоводна експертиза и дадените
показания в съдебно заседание, счетоводството
на “Топлофикация София" ЕАД
– Софи е водено редовно по отношение на процесния имот и период; За периода
01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. за имот, представляващ апартамент № 29, намиращ
се в *** по прогнозна цена са начислени месечни вноски в общ размер на 807.48
лв. и съответно са издадени месечни фактури; След отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, “Топлофикация
София" ЕАД е издало за отчетния период кредитни известия към издадените
фактури/анулират се прогнозните суми/ и фактура за потребено количество ТЕ за
отчетния период; За потребеното количество ТЕ за отчетния период 01.05.2013
г. – 30.04.2014 г. е издадено съобщение към фактура № **********/31.07.2014 г.
на стойност 803.12 лв. Извършени плащания 0.00 лв.; Дължима сума за подгряване
на вода в размер на 803.12 лв. – главница; Изравнителната сметка за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. е в размер на 4.36 лв., която сума е приспадната
от прогнозно начислените суми за топлинна енергия за подгряване на топла вода (807.48
лв. – 4.36 лв. = 803.12 лв.), представляваща стойността на общата фактура. С
изравнителната сума не са погасени задължения извън процесния период; За
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. за имот, представляващ апартамент № 29,
намиращ се в *** по прогнозна цена са начислени месечни вноски в общ размер на
760.98 лв. и съответно са издадени месечни фактури; След отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, “Топлофикация
София" ЕАД е издало за отчетния период кредитни известия към издадените
фактури/анулират се прогнозните суми/ и фактура за потребено количество ТЕ за
отчетния период; За
потребеното количество ТЕ за отчетния период 01.05.2014 г. –
30.04.2015 г. е издадено съобщение към фактура № **********/30.09.2015 г. на
стойност 741.34 лв. Няма извършени плащания от ответника, отнасящи се до
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.; Дължима сума за подгряване на вода в
размер на 741.34 лв. – главница; Изравнителната сметка за периода 01.05.2014 г.
– 30.04.2015 г. е в размер на 19.64 лв., която сума е приспадната от прогнозно
начислените суми за топлинна енергия за подгряване на топла вода (760.98 лв. –
19.64 лв. = 741.34 лв.). С изравнителната сума не са погасени задължения извън
процесния период; За периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. за
имот, представляващ апартамент № 29, намиращ се в *** по прогнозна цена са
начислени месечни вноски в общ размер на 852.71 лв. и съответно са издадени
месечни фактури; След отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, “Топлофикация
София" ЕАД е издало за отчетния период кредитни известия към издадените
фактури/анулират се прогнозните суми/ и фактура за потребено количество ТЕ за
отчетния период; За
потребеното количество ТЕ за отчетния период 01.05.2015 г. –
30.04.2016 г. е издадено съобщение към фактура № **********/31.07.2016 г. на стойност
993.63 лв. Няма извършени плащания от ответника, отнасящи се до периода
01.05.2015 г. – 30.04.2016 г.; Дължима сума за подгряване на вода е в размер на
993.63 лв. – главница; Изравнителната сметка за периода 01.05.2015 г. –
30.04.2016 г. е в размер на 130.92 лв., която сума е прибавена към прогнозно
начислените суми за топлинна енергия за подгряване на топла вода (862.71 лв. – 130.92
лв. = 993.63 лв.); Общо дължимата сума за подгряване на топла вода за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2016 г. е в размер на 2 538.09 лв.; Законната лихва
за периода от 15.09.2014 г. до 10.07.2017 г. върху сумата в размер на
2 538.09 лв. е в размер на 437.42 лв.; По счетоводни записвания ответникът
дължи за дялово разпределение по фактури сума в размер на 23.63 лв.; Законната
лихва за периода от 15.09.2014 г. до 10.07.2017 г. върху сумата в размер на
23.63 лв. е в размер на 4.78 лв.
От заключението на
вещото лице В.П. и разпита му в съдебно заседание се установява, че: Към
момента на изготвяне на експертизата процесният имот с аб. № 045521 е
топлоснабден като ползва топлинна енергия/ТЕ/ за битово горещо водоснабдяване/БГВ/.
През процесния период не е ползвана топлинна енергия за отопление; Съгласно
представените от ищеца фактури, касаещи ежемесечни разпределения на ТЕ за БГВ
за процесния имот, вещото лице е констатирало, че е ползвана топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване; На процесния имот е разпределяна топлинна енергия
само за битово горещо водоснабдяване. Количеството ТЕ за БГВ на ответника се
формира като произведение от начисленото количество топла вода, умножено със
специфичния разход за ТЕ за подгряване на 1м3 вода, съгласно
наредбата за топлоснабдяване. В случая на ответника се начислява топла вода (м3)
на базата на брой обитатели в имота, поради неизправен или липсващ водомер за
топла вода; Тъй като в процесния имот е ползвана ТЕ само за БГВ, суми за
мощност и топлинна енергия за общите части на сградата не са начислявани;
Начислените суми за ТЕ на ответника за процесния период са в съответствие с
Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и последвалите изменение и
допълнения към нея; Отчислените за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД
технологични разходи на ТЕ в абонатната станция/Ас/ за процесния период вещото
лице е дало в Приложение № 1 (кол. „Техн. разходи kwh“); Общият водомер, монтиран в Ас,
предназначен за търговско измерване на ТЕ е преминал първоначална и последващи
метрологични проверки, съобразно изискванията на Закона за измерванията;
Ежемесечното начисляване на ТЕ на базата на прогнозни дялове е в съответствие с
нормативната уредба. Изравнителната сметка на ответника, изготвена от ФДР
отговаря на нормативната уредба.
При така събраните
доказателства, съдът намира предявеният иск за допустим, доказан по основание,
но завишен по размер. Съгласно
чл.415, ал.1 от ГПК кредиторът може да
предяви иск относно вземането си, като видно от чл. 422 от ГПК искът за
съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на
заявлението.
Ответникът
има качество на клиент на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от
ЗЕ и е длъжен да заплаща съответната цена за ТЕ. В този смисъл съдът не приема
довода в отговора по исковата молба, че И.Ш. не следвало носи задължението за
заплащане на цената на топлинната енергия, тъй като между него и „Топлофикация София“ ЕАД не
съществувала облигационна връзка. Пасивната процесуална легитимация на
ответника произтича от качеството му на наемател на процесния топлоснабден имот
с аб. № 045521 по силата на договор за наем от 15.07.2005 г., което
обстоятелство е безспорно по делото. По смисъла на чл. 153 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Несъмнено в полза на И.С.Ш.
налице предоставено вещно право на ползване/чл. I.1 от договора/ на процесния имот, представляващ апартамент №
21, намиращ се в ***, поради което ответникът се явява клиент на топлинна
енергия, респ. е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск за
установяване на вземане, произтичащо от дължимо задължение за заплащане на
цената на топлинна енергия и лихва за забава върху забавеното плащане на
парично задължение. В този смисъл следва да се отбележи, че съгласно
константната съдебна практика, в това число и постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения/Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III
г. о., ГК/, лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на
облигационно право на ползване се явява потребител на топлинна енергия, като по
между него и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя.
В случая за сградата, в
която се намира процесният имот не съществува договор между етажната
собственост и фирма/лице, извършващо дялово разпределение на топлинната
енергия, респ. потребителите в сградата в режим на етажна собственост не са
изпълнили задължението си по чл. 152, ал. 1 от Закона за енергетиката/ЗЕ/,
поради което и на основание чл. 61, ал. 2, т. 4 от Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването, разпределението на топлинната енергия между
клиентите в сграда - етажна собственост/в това число и ответникът/, се извършва
само от топлопреносното предприятие. В този смисъл и дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва
от топлопреносното предприятие съгласно чл. 139, ал. 2, предл. 1-во от ЗЕ.
Съгласно чл. 155 от ЗЕ клиентите
на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната
топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини: на 11 равни месечни
вноски и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска или по реална месечна
консумация.
В конкретния случай
видно от заключенията на вещото лице по извършената съдебно техническа
експертиза, процесният имот с аб. № 045521 е топлоснабден като ползва топлинна
енергия/ТЕ/ за битово горещо водоснабдяване/БГВ/. На процесния имот е
разпределяна топлинна енергия само за битово горещо водоснабдяване.
Количеството ТЕ за БГВ на ответника се формира като произведение от начисленото
количество топла вода, умножено със специфичния разход за ТЕ за подгряване на
1м3 вода, съгласно наредбата за топлоснабдяване. Тъй като в
процесния имот е ползвана ТЕ само за БГВ, суми за мощност и топлинна енергия за
общите части на сградата не са начислявани; Начислените суми за ТЕ на ответника
за процесния период са в съответствие с Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за
топлоснабдяването и последвалите изменение и допълнения към нея; Монтираният в
абонатната станция водомер е преминал първоначална и последващи метрологични
проверки, съобразно изискванията на Закона за измерванията; Ежемесечното
начисляване на ТЕ на базата на прогнозни дялове е в съответствие с нормативната
уредба. Изравнителната сметка на ответника, отговаря на нормативната уредба.
От заключението на
вещото лице по изготвената съдебно счетоводна експертиза се установява, че счетоводството
на “Топлофикация София" ЕАД
– Софи е водено редовно по отношение на процесния имот и период. Общо дължимата
сума за подгряване на топла вода за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г. е в
размер на 2 538.09 лв.; Законната лихва за периода от 15.09.2014 г. до
10.07.2017 г. върху сумата в размер на 2 538.09 лв. е в размер на 437.42
лв.; По счетоводни записвания ответникът дължи за дялово разпределение по
фактури сума в размер на 23.63 лв.; Законната лихва за периода от 15.09.2014 г.
до 10.07.2017 г. върху сумата в размер на 23.63 лв. е в размер на 4.78 лв. Няма
извършени плащания от страна на ответника по отношение на дължимите суми за
заплащане на топлинна енергия за процесния период.
Така обсъдените
заключения на вещите лица отговарят на поставените от съда въпроси и не са
оспорени от страните, поради което като обективни и обосновани изцяло се
възприемат от съда. В този смисъл съдът намира, че в процеса ищецът проведе
пълно и главно доказване на релевантните по делото обстоятелства, а именно, че
налице на валидно правоотношение между страните, при наличие на влезли в сила
ОУ, реално доставена топлинна енергия за процесния период, начин на формиране
на дължимата стойност за ТЕ и наличие на парично задължение от страна на
ответника.
По изложените по-горе
съображения съдът намира за безспорно установено, че ответникът се явява
потребител на топлинна енергия, като ползвател на топлоснабден имот с аб. № 045521 и като такъв дължи заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за
01.05.2013 г. – 30.04.2016 г. Представените по делото и приети като доказателство
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД на клиенти в гр.София – публикувани на 10.02.2014 г./чл. 32 и чл.
33/ установяват начина на формиране на месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиентите и срокът, в който за последните възниква
задължение за заплащане на стойността на съответната фактура – в 30 дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. В конкретния
случай начислените на ответника суми за процесния период са изцяло в
съответствие с методиката за определяне на цената на топлинната енергия и в
съответствие с Общите условия на продавача/топлопреносното предприятие и
разпоредбите на ЗЕ и Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, което
се установява, както от приетите писмени доказателства, така и от заключението
на вещите лица.
Предвид горното и
съобразно приетите за установени фактически обстоятелства съдът приема за доказано
по делото, че И.С.Ш. *** дължи на „Топлофикация София“, ЕАД гр.София, ЕИК ***
сумата в размер на 3 003.92 лв., от която 2 538.09 лв. главница,
представляващи стойност на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за
01.05.2013 г. – 30.04.2016 г. съгласно фактура № **********/31.07.2014 г.,
фактура № **********/30.09.2015 г. и фактура № **********/31.07.2016 г. и 23.63
лв. сума за дялово разпределение по фактури, лихва за забава в размер на 437.42
лв. за периода от 15.09.2014 г. до 10.07.2017 г. върху сумата в размер на
2 538.09 лв. и лихва за забава в размер на 4.78 лв. за периода от
15.09.2014 г. до 10.07.2017 г. върху сумата в размер на 23.63 лв., ведно със
законната лихва за забава върху сумата в размер на 2 561.72 лв., считано от
24.07.2017 г. до окончателното заплащане на сумата, за което вземане съществува
издадена Заповед № 539/0509.2017 г. по
ч.гр.дело № 1 181/2017 г. по описа на РС-Кърджали, като в останалата си част за
разликата до предявения размер на иска в частта му относно претендираната
главница от 2 547.20 лв. и в частта за лихва за забава в размер на 438.03
лв., искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като
такъв.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид обстоятелството, че с поведението си
ответникът е станал причина за завеждане на делото, от следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски съобразно уважената част на иска, в размер
на 828.92 лв., произтичащи от държавна такса, депозит за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78 от ГПК.
Процесуалният
представител на ответника адв.К.Б. е
оказал безплатно адвокатска помощ в исковото производство в хипотезата на чл.
38, ал. 1, т.3 ЗАдв., видно от договор за правна помощ и
съдействие от 11.12.2017 г. На
основание чл. 38, ал. 2, изр. последно от ЗАдв. във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г., съдът определя възнаграждението на адвоката в размер на 440. 95 лв., което се дължи от ищеца съразмерно с отхвърлената част на иска, т.е. дължимото на адвокат Б. възнаграждение възлиза на
сумата в размер на 1.42 лева.
Искането
на ищеца за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение се явява
неоснователно, предвид обстоятелството, че горепосоченият размер на
възнаграждение е изцяло в съответствие с фактическата и правна сложност на
делото и с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/9.07.2004 г.
Предвид т.11 г. от ТР №4/18.06.2014 г.
съдът следва да се произнесе и по направените в заповедното производство, като
е налице искане за заплащане на разноски в размер на 336 лв., произтичащи
безплатна адвокатско помощ на ответника в заповедното производства от адв. В.В.
съгласно договор за правна помощ и съдействие от 08.09.2017 г. На основание чл. 38, ал. 2, изр. последно от ЗАдв. във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г., съдът определя възнаграждението на адвоката в размер на 336 лв., което се дължи от ищеца съразмерно с отхвърлената част на иска, т.е. дължимото на адвокат В. Т. възнаграждение възлиза на
сумата в размер на 1.08 лева.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното
производство съобразно уважената част на предявения установителен иск, а именно
в размер на 109.91 лв.
Водим от изложеното, съдът :
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на И.С.Ш. ***, с ЕГН **********,
че дължи на „Топлофикация София“, ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата в размер на 3 003.92 лв., от която 2 538.09 лв.
главница, представляващи стойност на топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване за 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г. съгласно фактура №
**********/31.07.2014 г., фактура № **********/30.09.2015 г. и фактура №
**********/31.07.2016 г. и 23.63 лв. сума за дялово разпределение по фактури,
лихва за забава в размер на 437.42 лв. за периода от 15.09.2014 г. до
10.07.2017 г. върху сумата в размер на 2 538.09 лв. и лихва за забава в
размер на 4.78 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 10.07.2017 г. върху сумата в
размер на 23.63 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата в размер
на 2 561.72 лв., считано от 24.07.2017 г. до окончателното заплащане на
сумата, за което вземане съществува издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 539/0509.2017 г. по
ч.гр.дело № 1 181/2017 г. по описа на РС-Кърджали, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част и за разликата до
претендираната главница от 2 547.20 лв. и в частта за разликата до
претендираната лихва за забава в размер на 438.03 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА И.С.Ш. ***, с ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“, ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, деловодни
разноски в исковото производство в размер на 828.92
лв. и разноски в заповедното производство в размер на 109.91 лв.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“, ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати
на адвокат К.И.Б. с ЕГН **********, с адрес: *** ***, възнаграждение в размер
на 1.42 лева.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“, ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати
на адвокат В.В. Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, възнаграждение в размер на 1.08
лева.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Решението
подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му.
Председател: