№ 406
гр. Пазарджик, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220103477 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.240,
ал.1, ал.2 и чл.86 ЗЗД за съществуване на вземането по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК №1554/01.07.2024 г. по ч.гр.д. №2734/2024г. на РС -
Пазарджик в размер на 3231.12 лв., от които 1255.98 лв. - главница на
задължение по договор за потребителски кредит; 473.97 лв. – договорно
възнаграждение за периода 20.07.2018 г. – 15.08.2019 г.; 186.53 лв. – лихва за
забава за периода 21.08.2017 г. – 15.08.2019 г.; 1314.64 лв. – лихва за забава за
периода 15.08.2019 г. – 26.06.2024 г. /датата на предсрочна изискуемост на
кредита/, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 27.06.2024 г. до плащането.
Кумулативно с установителния иск ищецът е предявил срещу същия
ответник и осъдителен иск по чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3 ГПК вр. чл.10а, ал.1
ЗПК за заплащане на сумата 910.08 лв. – дължимо възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда – 27.06.2024 г. до плащането.
Ищецът „П**я“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление в гр.
1
Со** твърди, че е изправна страна по валидно облигационно отношение с
ответника Т. Й. Д. с ЕГН ********** от гр. **, произтичащо от договор за
потребителски кредит №**, сключен на 17.07.2017г., по който е предоставил
на ответника за срок от 36 месеца потребителски кредит в размер на 1550 лв.
срещу фиксирана годишна лихва в размер на 41.17% и годишен процент на
разходите (ГПР) в размер на 49.89%. Твърди, че във връзка с кредита
ответникът е закупил пакет от допълнителни услуги с цена от 1365.12 лв.,
платима разсрочено на 36 месечни погасителни вноски по 37.92 лв. с падежи
като на погасителните вноски по кредита. Твърди още, че общата дължима
сума по договора възлиза на 4087.80 лв., от която ответникът е заплатил
1380.40 лв., както следва: на 05.09.2017г. – 124.80 лв., на 18.09.2017г. – 113.80
лв., на 02.11.2017г. – 113.80 лв., на 08.01.2018г. – 153.80 лв., на 22.01.2018г. –
108.80 лв., на 15.05.2018г. – 148.80 лв., на 15.06.2018г. – 150.80 лв., на
16.08.2018г. – 150.80 лв., на 15.10.2018г. – 155.00 лв. и на 15.11.2018г. – 160.00
лв. Твърди, че за останалата част от вземането е поискал от съда да издаде
срещу ответника заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, което е съдът е
уважил частично, с изключение на претенцията за заплащане на цената на
пакета от допълнителни услуги. Поради подадено от длъжникът възражение
по чл.414, ал.2 ГПК иска от съда да установи съществуване вземането в
размера по заповедта за изпълнение. Освен това, на основание чл.415, ал.3 вр.
ал.1, т.3 ГПК, претендира осъждането на ответника да му заплати сумата от
910.08 лв. – дължима цена на закупения пакет от допълнителни услуги, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда – 27.06.2024 г. до плащането. Претендира и съдебни разноски в
исковото и в заповедното производство.
Ответникът не оспорва сключването на договора за кредит и
получаването на кредита /не поддържа първоначалното си възражение в
писмения отговор/. Не оспорва, че във връзка с този кредит е заплатил на
ищеца 1380.40 лв. Твърди, че договорът за кредит е нищожен. Нищожността
се претендира на основание чл.22 ЗПК поради неспазване изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, който задължава кредитора да посочи в договора начина
за формиране на годишния процент на разходите по кредита и кои са неговите
компоненти. Твърди, че действителния ГПР е по-висок от посочения в
договора, тъй като последният не включва разходите на потребителя за
закупения пакет от допълнителни услуги. Твърди, че с тези разходи ГПР би
2
надхвърлил прага по чл.19, ал.4 ЗПК. Оспорва действителността на клаузата
за заплащане на договорна лихва от потребителя, която накърнява добрите
нрави поради високия размер на лихвата. Оспорва осъдителния иск с
възражение за недействителност на клаузите в договора за кредит, които го
задължават да заплати възнаграждение за пакет от допълнителни услуги
поради тяхното противоречие с добрите нрави и неравноправен характер.
Твърди, че дължи само чистата стойност на кредита на основание чл.23 ЗПК.
В първото съдебно заседание е предявил възражение за погасяване по давност
на претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на 186.53 лв.
за периода 21.08.2017 г. – 15.08.2019 г. и 1314.64 лв. за периода 15.08.2019 г. –
26.06.2024 г. Възражение е направено след изтичането на срока по чл.131, ал.1
ГПК и не може да бъде слушано в настоящото производство на основание
чл.133 ГПК.
Съдът въз основа на събраните доказателства и на закона прие от
фактическа и от правна страна следното:
Исковете са допустими, тъй като са предявени между страните в
заповедното производство и имат за предмет вземане, което е идентично с
посоченото в заявлението по чл.410 ГПК.
За основателността на иска по чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.240, ал.1
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е предоставил на ответника кредит в
размера най-малко на сумата чието връщане претендира.
За основателността на иска по чл.422 ГПК, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.240, ал.2
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи лихвоносния характер на кредита,
размера на лихвата и нейната изискуемост.
За основателността на осъдителният иск ищецът следва да установи
закупуването на допълнителните услуги от потребителя и на каква цена, както
и тяхното предоставяне.
За основателността на възражението за недействителност на договора
ответникът следва да установи обстоятелствата, които го опорочават, като
съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори.
С доклада по чл.146, ал.1 ГПК съдът е обявил за безспорни и не
подлежащи на доказване обстоятелствата, че страните са сключили договор за
потребителски кредит в изпълнение на който ищецът е предоставил на
3
ответника кредит в размер на 1550 лв., както и че във връзка с този договор
ответникът е заплатил на ищеца общо 1380.40 лв.
От представения от ищеца договор за потребителски кредит №** от
17.07.2017г. е видно, че кредитът е с фиксирана годишна лихва от 41.17 % и в
него е посочен ГПР в размер на 49.89 %. Срокът на кредита е 36 месеца.
Предвидено е задължение на потребителя да заплати на кредитора
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги към кредита в
размер на 1365.12 лв., което е разсрочено и включено в месечните погасителни
вноски. Заедно с него размерът на МПВ е 113.55 лв., а общото задължение на
потребителя по кредита е в размер на 4087.80 лв.
Страните спорят дали посоченият в договора годишният процент на
разходите е определен правилно и дали надхвърля прага по чл.19, ал.4 ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя това
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
При процесния кредит известните и предвидими разходи за потребителя
към момента на сключване на договора се изразяват в заплащането на годишна
договорна лихва от 41.17 % и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1365.12 лв. В този случай годишният
процент на разходите, съгласно приетата СИЕ, е в размер на 115.06 %.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съгласно чл.1, ал.1 от Постановление № 426 на МС от
4
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени
парични задължения е равен на основния лихвен процент на Българската
народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година
плюс 10 процентни пункта. Процесният договор за кредит е сключен на
17.07.2017 г. Към 1 юли, 2017 г. ОЛП е 0 %, респ. към 17.07.2017 г. размерът на
законната лихва е 10 %, а максимално допустимият размер на ГПР по
потребителски кредити е 50 %. Следователно действителният ГПР за
процесния потребителски кредит не съответства на посочения в договора и
превишава максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Това означава,
че изискването на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК е нарушено и договорът за
кредит е недействителен на основание чл.22 ЗЗП.
Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът е недействителен потребителят
дължи единствено чистата стойност на кредита. Чистата стойност на
процесния кредит е 1550 лв. Ответникът е заплатил на ищеца 1380.40 лв.
Непогасеното задължение по кредита е 169.60 лв. Установителният иск следва
да се уважи до този размер и да се отхвърли за разликата до претендираните
1255.98 лв. - главница на задължение по договор за потребителски кредит;
473.97 лв. – договорно възнаграждение за периода 20.07.2018 г. – 15.08.2019 г.;
186.53 лв. – лихва за забава за периода 21.08.2017 г. – 15.08.2019 г.; 1314.64 лв.
– лихва за забава за периода 15.08.2019 г. – 26.06.2024 г.
Пак с оглед нищожността на договора за кредит ответникът не дължи и
включеното в него възнаграждение за пакет от допълнителни услуги към
кредита в размер на 910.08 лв. Това налага осъдителният иск също да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца съдебни разноски съразмерно с уважената част от
иска. Ищецът е представляван от юрисконсулт, на когото следва да се
определи възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 НЗПП в размер на
200 лв. Освен това ищецът е заплатил държавна такса в размер на 119.47 лв.
Общите разноски възлизат на 319.47 лв., от които по съразмерност следва да
се присъдят 13.08 лв.
Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на основание т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
5
ОСГТК за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на
135.77 лв. От тях по съразмерност следва да се присъдят 5.56 лв.
Ответникът също има право на съдебни разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска – чл.78, ал.3 ГПК. Представил е доказателства за
направени разноски в исковото производство в размер на 500 лв. за
адвокатско възнаграждение и 300 лв. за възнаграждение на вещо лице. От тях
по съразмерност следва да се присъдят 767.24 лв. Ответникът не е представил
доказателства за разноски в заповедното производство и не претендира
такива.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът Т.
Й. Д. с ЕГН ********** от гр. ** дължи на ищеца „П**я“ ЕООД, ЕИК **,
седалище и адрес на управление в гр. Со**, сумата от 169.60 лв. - главница по
договор за потребителски кредит №** от 17.07.2017г., ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
27.06.2024 г. до плащането, за която е издадена заповед за изпълнение
№1554/01.07.2024 г. по ч.гр.д. №2734/2024г. на РС - Пазарджик, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 1255.98 лв. - главница на
кредита; 473.97 лв. – договорно възнаграждение за периода 20.07.2018 г. –
15.08.2019 г.; 186.53 лв. – лихва за забава за периода 21.08.2017 г. – 15.08.2019
г.; 1314.64 лв. – лихва за забава за периода 15.08.2019 г. – 26.06.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ иска „П**я“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление
в гр. Со** за осъждане на ответника Т. Й. Д. с ЕГН ********** от гр. ** да
заплати на ищеца на основание чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3 ГПК вр. чл.10а, ал.1
ЗПК, сумата 910.08 лв. – дължимо възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда – 27.06.2024 г. до плащането.
ОСЪЖДА ответника Т. Й. Д. да заплати на ищеца „П**я“ ЕООД съдебни
разноски в настоящото производство в размер на 13.08 лв. и съдебни разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. №2734/2024г. по описа на
РС-Пазарджик в размер на 5.56 лв.
6
ОСЪЖДА ищеца „П**я“ ЕООД да заплати на ответника Т. Й. Д. съдебни
разноски в исковото производство в размер на 767.24 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7