Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 29.08.2018
година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 20.06. 2018 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА Т.А
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Т.А
т.дело № 162 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание: чл.432 от КЗ и чл.45
от ЗЗД.
В исковата
молба ищцата М.К.П. твърди, че е майка на починалия следствие на ПТП А.С. Т.
на 42г.
Посочва, че на 11.08.2016г. около 21:30 ч. между селата Б.
и П. в посока от село Б. към село П., общ.С.З. на около 1100м. след указателна
табела за село П. настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ф.Г." с ДКН СТ ***
СС, собственост и управляван от П.Д.В. ЕГН:********** /в пияно състояние/ и
стоящите на пътя А.С. Т. ЕГН:********** и синът му С. А. Т. ЕГН:********** -
установени в покой за ремонт на мотопед „С.", с рег№ СЗ-Н *** ПС, както и
с паркиран лек автомобил „П." **, с рег.№ СТ *** ВА. Вследствие
настъпилото ПТП А. Т. почива на място, а С.Т. изпада в кома продължила 48 часа,
както и получава множество травматични увреждания изразяващи се в контузия на
главата, шията, гръдния кош и крайниците,сътресение и контузия на мозъка, оток
на мозъка.
Твърди, че причина за настъпилото ПТП е виновното
поведение на водача на лек автомобил марка „Ф.", с ДКН СТ *** СС П.Д.В.,
който нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в ЗДвП, чл.20 и чл.77,следствие
на което причинил смъртта на А. Т. и средна телесна повреда на С.Т..
Сочи, че за увреждащия л.а. марка „Ф.Г." с ДКН СТ ***
СС управляван от водача В. има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" със З. „Б.В.И.Г." АД, обективирана в полица
№ВG/03/116000210960 със срок на валидност от 12:00ч. на 06.01.2016г. до 23:59
ч. на 05.01.2017г., т.е. към момента на настъпване на ПТП на 11.08.2016г. същия
е имал валидно сключена застраховка ГО. По силата на този договор
застрахователя покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., която сума
представлява максималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2016г. при
повече от едно увредено лице, какъвто е настоящия случай.
В исковата молба се твърди, че в ОД на МВР С.З. по повод
настъпилото ПТП е образувано ДП №зм285/2016г. по описа на СКАТ “ПП” С.З..
Повдигнато е обвинение на водача П.В.. Безспорно установено е, че както
настъпилата смърт на А.С. Т., така и телесните увреждания получени от С. А. Т.
са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на
водача П.Д.В.. Към настоящия момент делото е висящо и не е налице окончателен
съдебен акт.
Сочи се, че съгласно задължителната съдебна практика,
право на обезщетение имат съпругът, лицата, живеещи на съпружески начала с
пострадалия, както и най-близките му роднини -низходящи и възходящи от първа
степен и взетите за осиновяване, но неосиновени деца. В тази връзка ищцата е
майка на починалия вследствие на настъпилото ПТП А.С. Т. и имаща право на
обезщетение за неимуществени вреди.
Твърди се, че М.К.П. - майка на А. Т. ще търпи до края на
живота си загубата на своя син. Двамата живеели в едно домакинство в село П.,
обл. С.З.. М..Той се грижил за нея, непрекъснато и помагал. След смъртта му П.
станала необщителна, затворила се в себе си и отказвала да общува с когото и да
е било. Единствената опора в живота й останал нейния съпруг С., на когото можела
да излее мъката си от загубата на дете им. Последният, също като нея, имал
силна емоционална връзка със сина им, но при него мъката
и болката надделели и починал на 27.12.2016г.
Сочи се, че в конкретния случай, съгласно разпоредбата на
чл.380 от КЗ със застрахователна претенция с вх.№27/08.02.2017г. М.П. е
предявила претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред З.
„Б.В.И.Г."АД. Представила е и всички налични документи, в това число и
протокол от ПТП. На 15.05.2017г., с молба с вх. №78/15.05.2017г. М.П. е
представила пред застрахователя и тройна автотехническа експертиза, Протокол за
оглед на местопроизшествие, схема към протокол за оглед и съдебно медицинска
експертиза. Въпреки представянето на всички изброени документи, доказващи по безспорен начин вината на водача на лек
автомобил марка „Ф.", с ДКН СТ *** СС П.Д.В. З. „Б.В.И.Г." АД не е
определило и изплатило обезщетение. Съгл. нормата на чл.496 от КЗ
застрахователя следва да определи или мотивирано да откаже изплащане на
обезщетени в срок до 3 месеца от предявяване на претенцията по чл.380 от КЗ. В
тази връзка срока по настоящата претенция е изтекъл на 08.05.2017г. и от тази
дата застрахователя е изпаднал в забава. Следователно за ищцата възниква правен
интерес да предяви осъдителен иск против З. „Б.В.И.Г." АД, със седалище и
адрес на управление гр.С., *****, ЕИК *****, представлявано от К.Р., Н.Д.Ч., И.И.Г.и
П.А.Ш. въз основа, на който последния да бъде осъден да заплати на М.К.П.,
сумата в размер на 25500 лв., представляващ частичен иск от целия в размер на
180 000 лв. , представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина й А.С. Т., настъпила
следствие на ПТП на 11.08.2016г.
По изложените съображения, моли съда, да осъди З. „Б.В.И.Г."
АД, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, ЕИК *****, представлявано от
К.Р., Н.Д.Ч., И.И.Г.и П.А.Ш. да заплати на М.К.П. следните суми:
1. Сумата в размер на 25 500
лв., представляващ частичен иск от целия в размер на 180 000 лв., представляващи обезщетение за
понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
сина й А.С. Т., настъпила следствие на ПТП на 11.08.2016г.
2. Законна лихва върху
сумата, считано от 08.05.2017г. датата, на която е изтекъл срока за произнасяне
на З. „Б.В.И.Г." АД по заведената на 08.02.2017г. застрахователна
претенция по чл.380 от КЗ до окончателно изплащане на сумата.
Претендира направени по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл.38 от ЗА.
С определение от 20.06.2018 г. съдът е приел увеличение на частично предявения иск, който
се счита предявен за сумата от 150 000 лв., представляващ частичен
иск от сумата 180 000 лв. и законна лихва, считано от 08.05.2017 г.,
датата на която е изтекъл срока за произнасяне на З. „Б.В.И.Г." АД по
заведената на 08.02.2017 г. застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът с отговора
на исковата молба оспорва иска изцяло по основание и размер.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение.
Сочи, че ЗАД "Б.В.И.Г." е сключило застрахователна полица по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
с № ВG/03/116000210960.
Сочи, че към исковата молба е приложен Констативен протокол
за ПТП от 12.08.2016г. за събитие, настъпило на 11.08.2016 г., т.е. Протокола е
съставен ден по - късно и от лице, което не е било на мястото на ПТП и не е
имало възможност лично да възприеме обстоятелства, пряко свързани с причините
за настъпване на ПТП, механизма и мястото на самото ПТП, поведение на
участниците в ПТП, а оттук и наличие на вина за
настъпването на ПТП от всеки един от участниците. Във връзка с изложеното,
оспорва изцяло приложения в копие като доказателство Констативен протокол за
ПТП от 12.08.2016 г.
Ответникът твърди, че съгласно Наредбата за условията и
реда за взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните
работи при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни
средства при ПТП с убит или ранен човек се съставя констативен протокол за ПТП
от органите на полицията, посетили местопроизшествието. В него се отразяват
формални обстоятелства, като напр. имената на участниците в ПТП;
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП; резултатите от задължителната
проверка за алкохол на водача (ите); данни за пострадалите и др. под. Този
констативен протокол е констативен административен акт, с който се удостоверява
факт с правно значение и по никакъв начин не се доказва вина или виновно поведение
или нарушение на правилата за движение по пътищата, а още по-малко и доказано
нарушение на правилата за движение по пътищата. В тази връзка изцяло оспорва
твърдението и еднозначният извод, направен от процесуалния представител на
ищцата в исковата молба, че вина за ПТП има водачът П.Д.В..
Твърди, че в констативния протокол няма изписано в
обстоятелствената част, че загиналият на пътя А.С. Т. е пресичал на изрично
обозначено за това място с нужното внимание на пешеходец по пътното платно,
нещо повече, самото ПТП е станало на път, извън населено място и в тъмната част
на денонощието при заслепяване на водача от паркиран в лентата за насрещно
движение автомобил, както и че А.С. Т. е ремонтирал на пътя мотоциклет „С.",
т.е. той не е пресичал, а е стоял на пътя и е извършвал ремонт на
нерегламентирано и неразрешено за подобни дейности място - по средата на
пътното платно, на отворен за движение път, в тъмната част от денонощието.
Във връзка с изложеното твърди, че е налице възможност
поведението и мястото на движение/стоене на пътното платно от страна на А.С. Т.
да е причина за настъпилото ПТП. Счита, че съществува обоснована възможност
същият да се е намирал на самото пътно платно в тъмната част на денонощието
извън населено място, където липсва осветление видимост. С голяма степен на
вероятност, мястото на ПТП не е означено или отбелязано като пешеходна пътека
или няма обозначено място за пресичане, или обозначено място за ремонт на мотор
в тъмното. Твърди, че нито в исковата молба, нито в документите, приложени към
нея са налице данни паркираният мотор да е бил обозначен със светлоотразителен
триъгълник на пътя, поставен на място, достатъчно да предупреди водачите за
наличие на аварирало ППС на пътя. Твърди, че няма също данни моторът марка „С."
да е бил оборудван със светлоотразители, които при осветяване да дават
индикация на другите водачи на пътя. Нещо повече, твърди, че срещу него е било
паркирано друго МПС, марка „П. **", с рег. № СТ***ВА, което е било
паркирано и с включени фарове, заслепяващи насрещно движещите се автомобили,
като така е била ограничена възможността на водача на застрахованото МПС да
забележи наличието на мотор и хора на пътя, които го ремонтират в този момент.
Във връзка с изложеното остава напълно неясни причините за ПТП и механизма на
настъпилите наранявания на лицата, намиращи се на пътя.
Ответникът заявява, че към исковата молба няма
представени налични доказателства за удостоверяване на безспорно виновно
поведение или нарушение на правилата за движение на водачът на МПС „Ф.Г.",
с рег. № СТ***СС, ангажиращо от своя страна отговорността на застрахователя.
Заявява, че при предявяване на доброволната претенция подобни документи са били
изискани и не представени от страна на процесуалния представител на ищцата.
Оспорва твърдението в исковата молба, че след завеждане
на доброволната претенция и до настоящия момент застрахователното дружество не
се е произнесло. Твърди, че с писмо изх. № П00431/01.06.2017г., получено като
препоръчано с обратна разписка, разписана при получаването от пълномощника адв.
К. на 07.06.2017г., е уведомил ищцовата страна, че след преглед на
представените документи и с оглед изясняване на обстоятелствата, свързани с
настъпилото произшествие, е необходимо да представи резултат от досъдебното
производство (Постановление) или Присъда с мотиви. Сочи, че до настоящия момент
нито пред Застрахователя, нито по настоящото производство са представени
цитираните документи.
Посочва, че в исковата молба има вписани данни за водено
наказателно производство - д.п.№з.м.285/2016г. по описа на СКАТ „ПП" гр. С.З.,
както и избирателно представена една от няколкото правени експертизи по това
производство.
Заявява, че решаването от страна на наказателния съд
и/или Прокуратурата на въпросите, свързани с обстоятелствата, оспорванията им и
вината на участниците в ПТП са важни, съществени и определящи преди да приключи
настоящото съдебното производство по т.д. № 162 описа на ОС С.З. за 2017г. Това
е изключително важно и с оглед на наличието на виновно поведение и от страна на
загиналия, чиито наследник е ищец в настоящото производство. Поддържа наличие
на преюдициален спор, имащ пряко отношение към ангажирането на отговорността на
застрахователя, което е основание съдът да спре разглежданото на настоящото
дело до решаването на досъдебното производство/наказателното дело по случая. На
основание изложеното, прави искане съдът да спре производството по т.д №
162/2017г. описа на ОС С.З. до приключването на наказателното производство във
връзка със същото ПТП с окончателен и влязъл в сила акт.
Счита, че в противен случай, ако делото не бъде спряно,
може да се изпадне в ситуация, в която гражданския съд да определи виновен за
ПТП на основание единствено съдебна експертиза в гражданското производство,
която е изготвена единствено с приложения по делото документи - Протокол за
ПТП, който от своя страна е и оспорен от ответната страна в спора. В случай, че не
бъде уважено искането за спиране на настоящото производство има възможност да
се стигне до произнасяне на настоящия съд преди да е изяснено поведението и
вината на участниците в наказателното производство, което ще приключи по-късно
и след разпити на очевидци, за които няма информация в това производство,
следствени експерименти и замервания и пр., преди и постановяването на
компетентен съдебен акт от наказателен съд или Прокуратурата, по отношение на
виновен за конкретното ПТП или наличието на данни за съществено съпричиняване.
На основание изложеното, оспорва и прави възражение за
наличието на данни за доказано по безспорен начин виновно поведение от страна
на водача на застрахованото МПС.
Оспорва и формалното право на ищцовата страна да
претендира застрахователно обезщетение поради липса на доказателства, че попада
в кръга на имащите подобно право.
Сочи, че алтернативно, видно от представеното от ищцовата
страна копие на Протокол за ПТП - съществува реална и обективна възможност А.С.
Т. сам да е създал предпоставки и да се е поставил в опасност, както и с поведението си
в значителна степен да е и допринесъл за случилото се.
Твърди, че е налице съпричиняване от страна на А.С. Т.,
който вероятно неочаквано за водача се е появил на пътното платно в тъмната
част на денонощието.
В отговора на исковата молба ответникът сочи, че съгласно
чл.113, ал.1 от Закона за движението по пътищата, при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване
на следните правила:
1. преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;
2. да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение;
4. да не преминават през ограждения от парапети или
вериги.
Сочи, че чл. 114 от Закона за движението по пътищата
забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение, както и
да пресичат платното за движение при ограничена видимост.
Твърди, че ремонтираният на пътя мотор не е отговарял на
изискванията, предвидени в ЗДвП за ППС, за които е разрешено да се движат по
републиканските пътища. Съгласно разпоредбите на ЗДвП по републиканските пътища
могат да се движат единствено ППС, които отговарят на изискванията на този
закон (ЗДвП) и са регистрирани по съответния ред и с регистрационен номер,
поставен на определените за това места. Твърди, че не са представени данни
относно факта, дали това пътно-превозно средство е имало регистрационни табели и
отговаряло ли е въобще на изискванията за движение по републикански пътища,
извън обстоятелството, че не е било оборудвано със светлоотразители за
безопасно движение в нощни условия, както и при извършвания нерегламентиран
ремонт от страна на загиналия на пътното платно не е поставен на подходящо
отстояние светлоотразителен триъгълник. Твърди, че не е разрешено ремонтирането
на ППС на пътното платно, както и оставането на пътното платно от лица в
активна лента и в тъмната част на денонощието.
Счита, че от представените с исковата молба писмени
доказателства не става ясен точния механизъм на настъпване на произшествието,
не се разкриват в достатъчна степен обстоятелствата, при които е настъпило
същото и действията на участниците в него. Предпоставките за носене на деликтна
отговорност по чл.45, ал.1 от ЗЗД трябва да бъдат доказани пред гражданския съд
с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на делото по иска на
увреденото лице, съобразно принципите за непосредственост и равенство на страните.
Още повече, съществуват редица противоречия по отношение на съществени
обстоятелства - къде и как точно се е намирал на платното за движение
загиналият - по средата или отстрани на платното, доколко е било възможно да
бъде избегнат удара, в кой момент е бил забелязан от водача на застрахованото
МПС, налично ли било обозначено място за пресичане на пешеходци или престой на
други автомобили в зоната на ПТП и пр.
Във връзка с изложеното, счита, че при определянето на
размера на обезщетенията следва да се отчете факта на съпричиняване. Съгласно
чл.51, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, ако увреденият е допринесъл
за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Заявява, че освен, че не е доказана основателността на
предявения срещу ЗАД "Б.В.И.Г." иск счита, че той, от една страна, е
недоказан по размер, а от друга страна - е силно завишен.
Сочи, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Счита за
безспорно, че нараняванията на човек не може да бъдат изцяло оценени в пари,
предвид което при определянето на размера на обезщетението се следват принципа
на справедливостта, законовите разпоредби и съдебната практика при определяне
на обезщетения от подобен вид и с подобна степен.
Оспорва претендираната от ищеца в исковата молба лихва от
датата на събитието. В тази връзка сочи, че пред ЗАД "Б.В.И.Г." не е
представяна с доброволната претенция банкова сметка ***, като единственият
задължен по отношение на лихвите за забава следва да се счита деликвента
(застрахования).
Предвид гореизложеното, моли съда, да отхвърли изцяло
предявените срещу ЗАД "Б.В.И.Г." искове, като неоснователни и
недоказани, заедно с всички произтичащи от това законови последици. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените по делото разноски.
С допълнителната
искова молба, ищецът изцяло поддържа всички обстоятелства, изложени в
искова молба.
Относно възражението на ответното дружество, че иска не е
доказан по основание, счита същото за неоснователно. Сочи, че в процеса на
размяна на книжа по т.д. №162/2017г. по описа на ОС С.З. също в ОС С.З. е
внесен обвинителен акт срещу П.Д.В.. Образувано е НОХД №313/2017г. по описа на
ОС Ст.Загора. С присъда от 11.07.2017г. по цитираното дело деликвентът П.В. е
признат за виновен в това, че на 11.08.2016 година, около 21:30ч., по път между
с. Б. и с. П., общ. С.З., около 1100 м. след указателна табела за с.П., при
управление на МПС - лек автомобил марка „Ф.Г." с регистрационен номер
нарушил правилата за движение визирани в Закона за движение по пътищата, а
именно:
- чл. 20, ал.2 изр. последно от ЗДвП: „Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението"- като не направил това и не намалил своевременно
скоростта, и
- чл. 77 от ЗДвП: „При заслепяване водачът е длъжен да
намали скоростта и при необходимост да спре"- като не намалил скоростта и
не спрял при възникналата необходимост за това, в резултат на което по
непредпазливост е причинил смърт на едно лице- на А.С. Т. и средна телесна
повреда на друго лице- на С. А. Т. изразяваща се в контузия на главата, шията,
гръдния кош и крайниците, сътресение и контузия на мозъка, отток на мозъка,
представляващи разстройство на здравето временно опасно за живота, като
деянието е извършено в пияно състояние, и от него са настъпили смърт на едно
лице и телесна повреда на друго лице, поради което и на основание чл.343, ал.4,
във вр, ал.З, б."б", предл. 1-во, вр. ал.1, б."в", вр.
чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на три години "лишаване от свобода"
като изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в
законна сила..
Ищцата посочва, че присъдата е влязла в сила на
26.07.2017г. При това положение оспорва възраженията на ответника за липса на
правно основание за завеждане на иска. Съгл. чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. С влязлата в сила присъда е
признато със сила на присъдено нещо виновността на деликвента. Застрахователят
от друга страна не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между
него и деликвента. Ето защо счита, че в конкретния случай е налице правен
интерес от страна на ищеца да заведе пряк иск срещу застрахователя на
деликвента.
Счита искането на ответника за спиране на производството
по т.д.№162/2017г. по описа на ОС С.З. до приключване на наказателното
производство във връзка със същото ПТП с окончателен влязъл в сила акт за
изгубило смисъл към настоящия момент предвид и влязлата в сила присъда по
наказателното производство във връзка със същото ПТП.
Счита за изцяло неоснователно и оспорването на формалното
право на ищцовата страна да претендира застрахователно обезщетение, тъй като
към исковата молба са представени доказателства - удостоверение за раждане на
пострадалия А. Т., от което е видно, че ищцата е негова майка, като излага
съображения.
Категорично оспорва като неоснователно и невярно
възражението на ответника, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия А.С.
Т., който вероятно неочаквано за водача се е появил на пътното платно в тъмната
част на денонощието. Сочи, че с нито едно свое действие пострадалия не е
допринесъл за настъпване на ПТП-то. Същия се е намирал дори и извън платното за
движение по време на удара. Счита твърдението на ответника, че е възможно
пострадалия внезапно да е решил да пресича за лишено от фактическа основа, като
твърденията са хипотетични и не се сочат доказателства в тази посока. Счита за
ирелевантно в конкретния случай, дали поправяния мотор е отговарял на
изискванията предвидени в ЗДвП. Сочи, че в множество решения на ВКС е прието,
че възражението за съпричиняване следва да бъде релевирано от застрахователя
чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде установен по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от позоваващата се
на съпричиняването страна в процеса, а ответника не сочи доказателства в
подкрепа на тези си твърдения. Ето защо счита, че в тежест на ответника е да
докаже, че е налице съпричиняване. Извън горното оспорва изцяло твърденията за
каквато и да е форма на съпричиняване от страна на пострадалия А. Т..
Счита за неоснователно и възражението на ответника
относно размера на претендираната сума. Сочи, че същата е съобразена със
действително преживените болки и страдания на ищцата от загубата на нейния син,
както и с обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, а именно управлението с
несъобразена скорост на виновния водач и буквалното прегазване на пострадалия в
съвкупност и с пияното състояние, в което се е намирал деликвента. В допълнение
към горното счита, че следва да се добави и младата възраст на пострадалия.
Сочи, че претендираната сума е съобразена и с утановените лимити за
застрахователите към периода на настъпване на събитието.
Счита за неоснователно и възражението за претендираната
лихва, тъй като не отговаряло на истината твърдението, че лихвата се претендира
от датата на събитието. Сочи, че видно от петитума на исковата молба ищцата е
претендирала лихва от 08.05.2017г.-датата на която е изтекъл максимално
допустимия срок за произнасяне на застрахователя. Съгл. чл.497 от КЗ
застрахователя дължи лихва върху обезщетението считано от изтичане на срока, в
който е следвало да определи и изплати обезщетението. Счита, че не отговаря на истината и факта, че не е
представена банкова сметка ***, тъй като още с предявената претенция от страна
на ищцата съгл. чл.380 от КЗ е представена и банкова сметка.
***азателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Видно от приложеното
НОХД №313/2017г. по описа на Окръжен съд - С.З., с присъда №37/11.07.2017г. П.Д.В. е признат ЗА ВИНОВЕН в това,
че на 11.08.2016г., около
21:30ч., по път между с. Б. и с. П., общ.С.З., около 1100 м. след указателна
табела за с.П., при управление на МПС- лек автомобил марка „Ф.Г.“ с
регистрационен номер СТ *** СС, нарушил
правилата за движение визирани в Закона за движение по пътищата- по чл.20,
ал.2, изр.посл. от ЗДвП, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и като
не направил това и не намалил своевременно скоростта, и по чл. 77 от ЗДвП, че при заслепяване
водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре- като не
намалил скоростта и не спрял при възникналата необходимост за това, в резултат
на което по непредпазливост
причинил смърт на едно лице- на А.С. Т.
и средна телесна повреда на друго лице- на С. А. Т., изразяваща се в
контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, сътресение и контузия на
мозъка, отток на мозъка, представляващи разстройство на здравето временно
опасно за живота, като деянието е
извършено в пияно състояние
и от него са настъпили смърт на едно
лице и телесна повреда на друго лице, поради което и на основание чл.343, ал.4, във вр. ал.3, б.“б“, пр.1 във
вр. с ал.1, б.“в“ и във вр. с чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК, го е осъдил на 3 г. “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”,
като на основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 5 г., като присъдата е
влязла в сила на 26.07.2017г.
Безспорно е по делото, че за л.а. марка
„Ф.Г." с ДКН СТ *** СС, управляван от П.В.
е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" с ЗАД "Б.В.И.Г.", видно от полица № ВС/03/116000210960 със срок на валидност от 06.01.2016г. до 05.01.2017г. включително. Така
към момента на настъпване на ПТП на 11.08.2016г.
същият е имал валидно сключена застраховка ГО, като по силата на този договор ЗАД "Б.В.И.Г."
следва да покрие отговорността
на застрахованото лице/П.Д.В./ за причинените от него имуществени и
неимуществени вреди на трети лица.
От заключението на съдебната
комплексна психолого – психиатрична експертиза се установява следното:
След смъртта на сина си М.К.П.,
ЕГН: ********** ***, първоначално е преживяла състояние на ОСТЪР ЕМОЦИОНАЛЕН
СТЕС, преминал в ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО. Понастоящем се намира е
състояние на сериозна депривация и фрустрация, които я лишават от нормален
баланс и равновесие на психичния й живот и водят до негативни емоции ежедневно.
Останала сама на тази възраст, лишена от подкрепа, разбиране и балансиран начин
на живот като майка и съпруга, състоянието и крие риск от евентуални
дезадаптивни реакции, свързани предимно с психически дисбаланс на настроението
и на собствената й сома.
Освидетелстваната се е
намирала в състояние на ОСТЪР ЕМОЦИОНАЛЕН СТЕС, непосредствено след научаване
за смъртта на сина си в рамките на кратък период от време-няколко дни. Към
момента се наблюдават персистиращи преживявания, свързани с ПОСТТРАВМАТИЧНО
СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО. Същевременно е загубила усещане на сигурност, подкрепа и
баланс, които се отразяват негативно на психичния й живот като цяло, най- вече
в емоционален план и в пониженото качество на живот.
Освидетелстваната П. е била
емоционално свързана със сина си, с който е живяла в едно
домакинство и е била подпомагана финансово и материално от него.
По делото е назначена авто –
техническа експертиза, изпълнена от И.Р.И., чието заключение е оспорено от
процесуалния представител на ответното дружество и съдът е назначил повторна авто
– техническа експертиза, която е изпълнена от С.Н.Н.. Съдът кредитира заключението на повторната авто – техническа
експертиза, тъй като тя се подкрепя от събраните по делото доказателства, които
съдът цени като достоверни.
От заключението на повторната
авто – техническа експертиза, изпълнена от С.Н.Н. се установява следното:
Произшествието е възникнало в нощни
условия, извън населено място, в прав участък на път
ориентиран изток- запад, покрит с износена асфалтова настилка, при сухо време. Лекият автомобил П. е бил спрян в южния край на
асфалтовото покритие, левите колела са били върху южния край на платното за движение, на границата с банкета, а десните върху асфалтовото покритие, с включени фарове. На около два метра пред/западно от него, е бил спрян
мотопед Симеон. Мотопеда е бил успоредно на оста на пътя,
като от двете му страни, двамата пострадали, са
го ремонтирали. Към него момент л.а. Ф.Г. е бил управляван в посока на изток, като
на не по- малко от 250 метра от мотопеда, е бил вече в правия участък на пътя.
Водачът на л.а.Ф., е продължил да се движи
без да променя скоростта си. Когато е приближил мотопеда и л.а.П., е започнало
да настъпва неговото заслепяване от фаровете на П.то. Той отново не е предприел промяна на скоростта и е продължил
движението си, като при доближаване на мотоциклета, не го е забелязал, както и
двамата мъже до него. Непосредствено
преди да настъпи първия удар, удара в мотопеда, водачът на л.а.Ф. е предприел маневра за завиване в дясно.
Настъпил е удар в задната част на
мотопеда. Г.а със средна челна част е ударил мотопеда, а непосредствено след това и двамата мъже, които в
този момент са били от двете страни
на мотопеда. Телата на пострадалите са били качени на предния капак и носени, като главите на двамата са достигнали и
са се ударили в горната част/ръб на
челното стъкло на автомобола, виж сн.№7 от албума на досъдебното производство. След този процес са били отхвърлени
напред спрямо посоката на движение
на л.а. В следващия момент л.а. Ф. се е ударил с предната си челна лява част в предна челна лява част на л.а.П..
При този удар директрисата на ударния импулс минава в ляво от масовите
центрове и на двата автомобила. След удара
автомобилите са се придвижили на изток, по посока на първоначалното движение на л.а.Ф. и едновременно с това са се
завъртяли обратно на часовниковата
стрелка гледано от горе и са се установили в покой на местата където са намерени при огледа.
На мястото на ПТП са намерени три следи от задиране по
асфалтовото покритие. Най-западната,
най-близката до л.а.Ф., спрямо посоката му на движение, е на 15,34м.западно и 4,8м.южно от т.01, точката приета за допълнителен ориентир по време на огледа. Намерена
е чанта с инструменти на 15,04м.западно и на 5,3м.южно от т.О1. Чантата е на
южния край на асфалтовото покритие - ширината на платното за движение е 5,3м.
Анализа на тези находки определя мястото на удара между
л.а. Ф. и мотопеда Симеон, на 16,0м. западно и 4,8м.южно от
т.О1. Спрямо елементите на платното за движение,
удара е в половината за движение в посока изток, на около 0,5м от южния край на платното за движение. При този първи удар л.а.Ф. е бил с
предно дясно колело на около 0,3 м в южния банкет. Надлъжната ос на автомобилът е била под ъгъл 7-8° спрямо оста на
пътя, в посока югоизток.
След удара с мотопеда е последвал удар на л. а. Ф. в двамата пострадали, който е настъпил почти едновременно на
около 15,2м. западно от ориентира. А.
Т. е бил прав от дясната страна на мотопеда, а С. Т. е бил прав от лявата страна на мотопеда. Основание
за този извод дава факта, че главите
на двамата са достигнали до приблизително еднакво ниво върху челното стъкло на автомобила. Транслацията на пострадалите
съответства на удар на пешеходец от автомобил под масовия център на тялото. А. Т.
е бил на границата между асфалтовото
покритие и началото на банкета. С. Т. е бил на около 0,8м.северно от южния край
на платното за движение.
Обективните находки на мястото на ПТП, в своята
съвкупност, определят проекцията върху платното, на
центъра на място на удара между л. а. Ф. и л.а.П. на около 11,8м западно и 4,9м
южно от ориентира. Следва да се има предвид,
че удара е със застъпване на челните части от около 0,8м. Спрямо елементите на платното за движение, центъра на
ударът е в южната половина на платното
за движение. При удара левите колела на л.а.П. са били на южния край на платното за движение. Лекият автомобил Ф.
е бил с десните си колела на около 0,8м в банкета, а левите на асфалтовото
покритие.
Непосредствено преди удара, А. Т. и С. Т. са били в изправено положение. Те са стояли от двете страни на мотопеда. А. Т. е бил от дясната страна на мотопеда, а С. от лявата страна. Мотопеда е с
предна част наизток, към с.Б.. А. Т. е бил на границата между асфалтовото покритие и
началото на южния банкет. С. Т. е бил на около 0,8м.северно от южния край на платното за движение. Двамата са
били на около 15,2м.западно от т.01.
Мястото, на което са стоели пострадалите е в южния край
на платното за движение, това е половината
предназначена за движение в посока изток, т.е. към с. Б., посоката в която се е движил л.а.Ф..
В материалите по делото има достатъчно
категорични данни, че двамата пострадали са били до
мотопеда. Те са извършвали ремонт. Произшествието е настъпило преди да приключи ремонта. В момента преди удара са били в
статично положение, изправени до мотопеда на посочените места. Не са пресичали платното за движение, на пешеходна пътека нито извън такава. Мястото на ПТП
е на междуселищен път, без маркировка.
Произшествието е настъпило на неоживен междуселищен път
около 21:30часа. Това обуславя ниско ниво на фоновия шум. Двигателя на л.а. П. е работил на празен ход. Скоростта на въртене на
коляновия вал на двигателя в този режим е около 600-800об/мин. Шума от
приближаващия автомобил Ф., отчетливо
се е различавал от шума на двигателя на л.а. П.. Двамата пострадали са имали възможност първо да чуят шума от
приближаващ автомобил, макар и без да
могат да определят какъв точно е автомобила. Вниманието им е било ангажирано с
извършвания ремонт и погледите им са били насочени към мотопеда. С
приближаване на л.а.Ф. към тях, те са имали възможност първо с периферното си зрение да възприемат светлинния сноп на фаровете
му, който сноп е променял направлението си в пространството,
поради движението на надресорните
части на автомобила. С приближаване на автомобила на разстояние 150-100 м., те вече са имали
възможност да възприемат светлината от фаровете,
да се ориентират за приблизителната скоростта, с която се движи автомобила и дали е лек или товарен.
Разстоянието от което са имала възможност да възприемат
приближаващия автомобил е над 250м. За целта е
било необходимо да погледнат в западна посока.
Ответникът по делото е поставил въпрос
да бъде направена оценка на степента на заслепяване
точно по скалата на Де Боер и Шрьодер. Накратко метода се основава на статистически обработени данни от субективна оценка на степента
на заслепяване на 60 бр. доброволци поставени на разстояние 45м от източника на
светлина. В случая, е от значение източник с волфрамова
нажежаема жичка на дълги и на къси светлини. Скалата е с девет степени.
Нечетните са получили следните определения: непоносимо
заслепяване, обезпокояващо заслепяване, приемливо заслепяване,задоволително заслепяване,слабо забележимо заслепяване. Средният резултат показан от изследването, при източник на дълги светлини е 2,5, което е над обезпокояващо заслепяване.
Средният резултат показан от
изследването, при източник на къси светлини е 4,0, което е между обезпокояващо заслепяване и приемливо заслепяване.
Изследването е валидно при
разстояние до източника на светлина - 45м.
Вещото лице
посочва, че за настоящия анализ, тази оценка няма
приложение.
Втората част на въпроса е дали
водачът на л.а. Ф. е управлявал в заслепено състояние
непосредствено преди ПТП.
Понятието непосредствено няма
еднозначно техническо определение. Поради това е направен
анализ на хипотезата, че фаровете на л.а.П. са включени „миг" преди удара.
Тази хипотеза се основава единствено на показанията на св.В. - водач на л.а,Ф..
За целта на анализа, е необходимо да бъде определена скоростта на л.а.Ф. в
момента на удара с мотопеда и опасната зона при тази скорост.
Скоростта на движение на двата
автомобила в момента на удара се определя, като се използва закона за
съхранение на количеството на движение на механичната система от два автомобила.
Избира се произволна правоъгълна координатна система. В случая за ос „х"
се приема оста на платното за движение, а за „у" - ос перпендикулярна на
нея. Проекцията на векторното равенство върху координатните оси е алгебрична
система от две уравнения относно скоростите на автомобилите преди удара. В
случая скоростта на л.а.П. преди удара е била нула. Автомобилът е бил в покой.
Резултата за скоростите на двата
автомобила в момента на удара между тях е:
Скоростта на л.а.Ф. в момента на
удара с л.а.П. е 63,5км/ч. Скоростта на л.а.Ф. в момента на удара с мотопеда е:
67 кm/h. Опасната зона за спиране на л.а. „Ф." е 69,48 т.
Свидетелят В. /водач на л.а Ф./ в с.з от 18.04.2018г. твърди:....след един
остър завой изминах някъде около 250-З00м. и насреща ми светнаха дълги
светлини, които ме осветиха и веднага свих към канавката. Миг след заслепяването избягах в дясно, но последва удар и това е. Светлините светнаха изведнъж, дълги светлини. След като излязох от завоя нямаше светлини. Светнаха изведнъж и ме заслепиха
Вещото лице
посочва, че ако тези показания отразяват точно
случилото се следва, че фаровете на л.а. П. са били включени „миг" преди удара с мотопеда. Пак от показанията става ясно, че
водачът за времето което той възприема
като миг е успял да реагира със завиване на волан надясно. В технически източници се посочва, че реакция с
волана в ляво или дясно водачите предприемат
рефлекторно, а не волево при възникнала опасност от противоположната посока. Времето за осъществяване
на реакцията е по-малко от времето за реакцията за спиране и е в рамките на 0,6
- 1,2 сек. в зависимост от конкретните условия. В конкретния случай водачът не
е реагирал със спиране. На мястото
на ПТП не са установени следи от аварийно спиране нито преди мястото на удара, нито след него. Следователно ударът е
настъпил не по-късно от 2,2сек. след
включването на фаровете на л.а. П.. В противен случай водачът би задействал аварийно и спирачната система.
Анализът е продължен с това
максимално възможно време.
Разстоянието, на което е бил л.а.Ф.
от мястото на удара с мотопеда, в момента 2,2сек. преди удара е: 40,81 м.
Разстоянието, на което късите
светлини на фаровете осветяват полето с 2 Lux е до 55м. пред
автомобила. Тази осветеност гарантира възприемане на обекти намиращи се на
платното за движение от човешкото око. Технически допустимата скорост с оглед
възможността на водача да спре в рамките на зоната на осветеност от фаровете на
къси светлини е: 55,7 км/ч.
Същата осветеност при включени дълги
светлини се получава на разстояние до 120м. пред
автомобила.
Сравнението показва, че скоростта на л.а.Ф. е била по-висока от технически допустимата, безопасна скорост при движение на къси светлини.
Сравнението показва, че преди да бъде заслепен /при условията на разглежданата хипотеза/, водачът на л. а. Ф. е имал възможност да възприеме ясно мотопеда и фигурите на двамата пострадали.
Сравнението показва, че опасната зона за спиране на автомобила при избраната от водача скорост е по-голяма от
осветената зона при включени къси светлини.
Сравнението, показва, че опасната зона за спиране
на автомобила при избраната от водача скорост е по-малка от осветената зона при включени дълги светлини.
На базата на четирите математически сравнения се правят
следните изводи:
- водачът не е бил заслепен към
момента, в който е имал техническа възможност да възприеме мотопеда и двамата
пострадали на платното за движение. Той се е
движил в състояние на заслепяване близко до обезпокояващо 40, 8 м преди удара.
-водачът сам се е поставил в невъзможност да предотврати
настъпилото ПТП, като е управлявал автомобила със
скорост по-висока от технически допустимата безопасна
скорост, при която би имал възможност да спре в рамките на осветената зона от късите светлини на фаровете.
- разглеждания процес на заслепяване, при посочената
хипотеза, е без значение за изхода от пътната
ситуация при идентичност на останалите параметри и действия на
участниците в ПТП.
- в случай, че водачът на л.а. Ф. е управлявал с включени
дълги светлини, той е имал възможност да възприеме
мотопеда, пострадалите и л.а.П. от около 100-120м. и е имал техническа възможност да намали скоростта до безопасна за преминаване покрай спрелия мотопед и л.а.П.. Включването на дългите светлини на л.а.П. би настъпило след като той вече е бил ориентиран
в пътната обстановка и в момент когато вече се е
подготвял за заобикаляне в ляво.
Разглежданата хипотеза не се потвърждава от установените
обстоятелства при които е настъпило ПТП.
На мястото на произшествието са пристигнали С. Т. и приятелката му като са знаели предварително, че се налага ремонт на мотопеда. Те са спрели автомобила така, че да го използват за осветяване на
мотопеда по време на ремонта. В материалите по делото и в
досъдебното производство няма данни да е
използван друг източник на светлина или пострадалите да са били снабдени с
уреди за нощно виждане. С. Т. е бил до мотопеда в момента на удара. До мотопеда е намерена чантичка с
инструменти. Следователно, ремонтът
е бил вече започнал към момента на удара и е логично фаровете на л.а.П. да са били включени поне 1
минута по-рано. Това е минималното
време за излизане на С. Т. от л.а.П., ориентиране в характера на неизправността на мотопеда и
разтваряне на чантата с инструменти.
При хипотезата - приближаване на
л.а.Ф. към мястото на удара при включени дълги или къси
свелини на л.а.П., преди навлизане на л.а.Ф. в правия участък
от пътя - водачът В. не е бил заслепен от фаровете на л.а.П., след
излизане от завоя. Разстоянието до завоя е по-голямо от 250м. Фаровете на л.а.П. не са в състояние да
предизвикат заслепяване на такова разстояние.
Водачът е имал възможност да прецени обстановката и да предприеме намаляване на скоростта и/или спиране в
зависимост от темпа на нарастване на заслепяването
с приближаване към мястото на удара.
От техническа гледна точка пострадалите са взели неправилни
решения, които са създали предпоставки за възникване на
процесното ПТП. Лекият автомобил П. е бил
неправилно позициониран по време на извършвания ремонт. Правилно
би било да бъде спрян с предна част насочена на изток, т.е. зад мотопеда. Така той би представлявал и своеобразен щит при подобно ПТП.
Ремонтът на мотопеда не е било наложително да се извърши
на място. Мотопедът е можел да се тика до по-безопасно място.
За времето на това придвижване, л.а.П. е можело да бъде
зад тикания мотопед с включени къси и аварийни светлини, на дистанция от
мотопеда. Мястото на ПТП е на 1100м от с.Б.. Терена е
равен, разстоянието би могло да се измине с тикане на мотопеда, за 20 минути.
При хипотеза - приближаване на л.а. Ф. към мястото на удара при включени дълги или къси свелини на л.а.П., преди
навлизане на л.а.Ф. в правия участък
от пътя.
Водачът на л.а.Ф. е имал техническа възможност да
възприеме светлината от фаровете на л.а.П. от разстояние
по-голямо от 200-250м. От това разстояние светлината не го е заслепявала. Той е
имал възможност да предприеме намаляване на скоростта, а в зависимост от
настъпващото постепенно заслепяване, при необходимост
и спиране, за да избегне на процесното ПТП.
Водачът не е имал възможност да
възприеме детайли от пътната обстановка, в т.ч. и
пострадалите. Той е имал възможност да възприеме общата опасност за движението от насочените срещу него фарове включени на дълги или къси светлини.
При хипотеза - приближаване на л.а.Ф. към мястото на удара при изключени светлини на л.а.П. и включването им „миг" преди удара.
Водачът на л.а.Ф. не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара. Той е управлявал
автомобила със скорост, която не му позволява да спре в рамките на зоната
осветена от светлината на фаровете включени на къси светлини.
При включени дълги светлини, той е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Скоростта му на
движение е позволявала да спре в рамките
на зоната осветена от дългите светлини.
Мястото на което е настъпило ПТП представлява прав
участък с дължина в западна посока - над 250м., в
източна посока дължината на правия участък е над 400м.
Водачът на л.а. Ф. е имал възможност
да спре и да предотврати удара при разгледаната
хипотеза “при включени дълги или къси свелини на л.а.П.”
При разгледаната хипотеза “при
изключени светлини на л.а.П. и включването им „миг" преди удара”
са възможни два случая. Ако водачът на л.а.Ф. е
управлявал на дълги светлини, е имал възможност да предотврати ПТП. Ако е управлявал на къси светлини, не е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП, тъй като се е движил със
скорост по-висока от технически съобразената за спиране в рамките на осветената
зона от фаровете.
Банкета е с ширина 2,0м. В мястото на ПТП той е обрасъл с
треви. В това състояние банкета не може да
се използва за ремонт на мотопеда.
Ако се допусне, че пострадалите са
предприели утъпкване на тревата за
да използват банкета, то положението на л.а.П. ще е различно от установеното за да може светлината на
фаровете му да е насочена към банкета,
т.е ако бяха изцяло в банкета двамата пострадали, при това поведение на виновния
водач, не би настъпило процесното
ПТП. Нямаше да настъпи първия удар - удара в мотопеда и в двамата пострадали.
В случай, че водачът на л. а. Ф. се
е почувствал заслепен правилното поведение е веднага да предприеме намаляване
на скоростта и/или спиране. В материалите по делото, няма данни водачът да е
предприел спиране.
От
свидетелските показания на И. П.Т., се установява, че ищцата е изпаднала
в трагично състояние, което за една майка е най-лошото нещо на света, същата не
спирала да плаче и не намирала смисъл да живее повече. Впоследствие загинал и
съпругът й. След смъртта, свидетелят посещавал многократно къщата в с.П.,
винаги ищцата плачела като го видела. Свидетелят твърди, че я посещавал, тъй
като неговите племенници живеят в жилището, където живее ищцата. Мъката й не била
отшумяла, къщата на ищцата се намирала в близост до гробищата в самото село,
още като го видела започвала да плаче и да го прегръща. Свидетелят посочва, че
ищцата има друго дете – дъщеря, синът й живеел в нейния дом, а дъщерята при
съпруга си, който имал къща в същото село. Свидетелят сочи,че А. й помагал
финансово преживе, с къщна работа, живеели в едно домакинство, така че двамата
взаимно си помагали. Свидетелят го виждал лично да купува различни консумативи, както за дома, така и за майка
си, подпомагал я с плащане на сметки и т.н.
От свидетелските показания
на М.М.С., която е приятелка на ищцата се установява, че преди смъртта на сина
й, тя била много жизнена, весела, приветлива. След смъртта на сина й буквално
рухнала, четири месеца след това и съпруга й починал. Все още не можела да
приеме смъртта на сина си, имали много силна връзка. Синът й много й помагал,
докато живеел при нея и тя не извършвала физическа работа. Според свидетелката
ищцата е много съсипана и имало момент, в който искала да се самоубива.
Свидетелката П. Ю.Ж.заявява,
че били заедно със С., когато баща му звъннал и казал, че на разклона между с. Б.
и с. П. моторът се повредил. Със С. тръгнали с нейната кола. Когато отишли,
моторът бил обърнат към с. Б., на тревата бил спрян. Свидетелката спряла срещу
мотора в посока с. П., била на къси светлини на аварийни. Било прав участък.
Свидетелката останала в колата, а С. отишъл да помага на баща си. Минали четири
– пет коли да питат дали искат помощ, но те отказали помощ. След това се
появила поредната кола. Тя ударила С., баща му и свидетелката. Тя започнала да
търси баща му, но не могла да го намери. В последствие разбрала, че е навътре в
нивата. С. бил на земята, целият в кръв, в безсъзнание. Шофьорът на другата
кола слязъл и започнал да ги обижда. Казал, че не ги е блъснал, че тя е ненормална.
Бил видимо пиян, миришел на алкохол, неадекватно се държал. Свидетелката го
помолила да извика линейка, но той казал, че няма за какво да вика линейка,
защото нищо не е направил. След това звъннала на майка си и тя извикала
линейката. Пристигнали полицаи, линейки и тогава полицаите намерили бащата на С.
и установили, че е починал, а С. го закарали в болницата.
Според
свидетелката доста е голям правият участък, там имало една кула, почти към с. П.
има завой, но те били почти до с. Б.. До тях не е имало завой, участъкът е
прав. Според нея шофьорът на другата кола ги е видял, тъй като и тя го е видяла
много отдалече.
Според
свидетелката връзката на А. с майка му била много силна. Всички пари, които изкарвал
давал на децата си и на майка си. Помагал в градината, орял, сеел, с животни се
занимавал.
Свидетелят
П.Д.В. заявява, че тръгнал спонтанно към с. Б. някъде към девет часа, девет и
петнадесет, и двадесет минути, вечерта. Било тъмно и облачно. Някъде по –
нататък, след един остър завой, изминал около 250 – 300 метра и насреща му светнали дълги
светлини, които го осветили и той веднага свил към канавката. Миг след
заслепяването избягал в дясно, но последвал удар. Според свидетелят след като
излязъл от завоя нямало светлини и след
това светнали изведнъж и го заслепили.
Свидетелят
заявява, че не е имал възможност да спре, натиснал спирачки, но колата поднесла.
Опитал да намали скоростта, само че колата поднесла и след това последвал удара.
Свидетелят признал, че същата вечер е употребил алкохол.
Според свидетелят ударът
станал 80% в тревата, 20% на платното, относно автомобила. Не може да каже къде
е бил разположен моторът. Не може да каже дали ударът е бил на платното или на
тревата.
Свидетелят С. А. Т.,
който е внук на ищцата и син на загиналия заявява, че бил с приятелката си, когато
баща му звъннал и казал, че е закъсал с мотора. Свидетелят и приятелката му
тръгнали с нейната кола. Според свидетелят колата била половината на банкета,
половината на платното. Моторът бил на банкета, на къси светлини с включени
аварийни. Поправяли мотора двадесетина минути, през което време минали три,
четири коли, които подминали без проблем. Свидетелят пробвал да запали мотора и
оттам, нататък нищо не си спомня. Това било на разклона на с. П., на прав
участък без завои. Имало завой, но бил на доста голямо разстояние, около
километър. Моторът бил спрян в посока към с. Б., в неговата лента. Колата
спряла срещу мотора в насрещната на тях лента. Когато приятелката му паркирала
колата левите гуми били в банката, десните били на платното. Спрели на метър от
мотора, за да го осветят. Моторът имал отзад светлоотразител, стоп светлина.
Свидетелят посочва, че отношенията
между баща му и баба му били много силни. Баща му винаги е помагал на баба
му/ищцата/. Последните години живеел при нея. Помагал й с всичко, финансово
също. Той работел на частно в една италианска фирма, и където другаде го
повикат на работа.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.
В случая, наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП – 11.08.2016г., по силата
на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при
използуването на застрахования автомобил трети лица, се установява от
представената по делото застрахователна
полица №ВG/03/116000210960
със срок на валидност от 06.01.2016 г. до 05.01.2017 г. за сключена застраховка „Гражданска отговорност" в
З. „Б.В.И.Г." АД, т.е. към момента на настъпване на ПТП на 11.08.2016г.
същия е имал валидно сключена застраховка гражданска отговорност.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба
на чл. 498, ал. 3 КЗ,
която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура
по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на
рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск
на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищцата е
отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция с вх.№27/08.02.2017г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по
която до настоящия момент няма писмен отговор. Поради това съдът намира, че
предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно също така се
установи, че смъртта на А.С. Т. се
намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил – П.Д.В., което е
установено влязла в сила
присъда № 37/11.07.2017 г.
по НОХД №313/2017г. по описа на Окръжен съд- С.З., която според чл. 300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд.
Следователно отговорността
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ
следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява
доказан по основание.
Относно размерът на иска за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В случая, съдът взе предвид, изключително близките отношенията между ищцата
и сина й, които са живели в едно домакинство, с който са
имали изключително близки отношения. Внезапната и преждевременна загуба на сина е довела до изключителен срив в психиката на ищцата. Видно от показанията на разпитаните свидетели
привързаността им е била много силна и взаимна, между тях са съществували
отношения на обич и разбирателство, характерни за връзката между родител и
дете, силна духовна близост и уважение. Внезапната смърт на сина на ищцата е лишила завинаги майка му от
неговата обич и морална и материална опора. Смъртта на дете на всякаква възраст
и при всякакви обстоятелства е най-тежкия удар, който родител може да преживее,
поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психически
товар. Преминаването през мъката на родителя е много дълго, трудно и болезнено,
но съобразявайки горните критерии съдът определи размера на обезщетението от 150 000 лв. за ищцата.
Ответното дружество е направило
евентуално възражение за съпричиняване на вредата от
страна на пострадалия.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди
от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението
си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г. Неспазването на установени в нормативен акт правила за
извършването на определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва
изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на
определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване,
освен в случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. При спазването на тези критерии следва да бъде извършена
преценката за наличие на съпричиняване и в настоящия случай.
Ответното дружество е направило
възражение за нарушение на разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Съдът
намира същото за неоснователно, тъй като от заключението на автотехническа
експертиза се установява, че А.С. Т. и
сина му не са пресичали платното за движение, на пешеходна пътека нито извън
такава, тъй като мястото на ПТП е на междуселищен път, без маркировка.
Видно от заключението на приетата по
делото автотехническа експертиза, вещото лице е разгледало различни хипотези за
настъпване на процесното ПТП и изводът, е че основната причина за настъпване на
процесното ПТП е виновното поведение на водача на лекия автомобил „Ф.- Г.".
Вещото лице е посочило, че дори да се възприеме тезата, че водачът на лекия
автомобил „Ф.- Г." се е почувствал заслепен правилното поведение е веднага
да предприеме намаляване на скоростта и/или спиране, но в материалите по делото
и приложеното досъдебно производство няма данни водачът да е предприел спиране.
От друга страна съдът намира, че от
заключението на автотехническата експертиза се установява, че А.С. Т. е нарушил
разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП при възникване по време на движение на
повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава
безопасността на движението, водачът
е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В този случай, ако
спряното пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно,
водачът, когато се намира извън превозното средство, трябва да е облечен със
светлоотразителна жилетка. По делото няма данни А.С. Т. да е бил с
светлоотразителна жилетка. При така установеното, съдът приема, че проведеното
от А.С. Т. поведение е в пряка-причинна връзка с настъпили вреди, като приноса
му за настъпване на вредоносния резултат е 10%. За този извод, съдът съобрази
засилената отговорност на водачите на превозни средства проведена от
законодателя в Закона за
движение по пътищата в сравнение с тази на пешеходците - арг. по чл. 5
и чл. 20 от ЗДвП. Отделно, съдът съобрази и обстоятелството, че в случая и
двамата участници в ПТП са извършили нарушения на правила за движение по
пътищата, но тежестта на нарушението на А.С. Т., а и приноса му за настъпване
на вредите, е значително по-малка от водача на автомобил.
Ето защо,
съдът след преценка на заключението на автотехническата експертиза и отчитане
на посочените по - горе обстоятелства следва да приеме, че допуснатите от А.С. Т.
нарушения обосновават съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 10%.
Поради
това настоящата съдебна инстанция намира, че размерът на дължимото обезщетение
за ищцата следва да се определи на сумата от 135 000 лв.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че З. „Б.В.И.Г." АД следва да заплати на М.К.П. сумата от 135 000 лв., представляващи
обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от смъртта на сина й А.С. Т., настъпила следствие на ПТП на 11.08.2016г., ведно
със законна лихва, считано от 08.05.2017г.,
датата на която е изтекъл срока за произнасяне на З. „Б.В.И.Г." АД по
заведената на 08.02.2017 г. застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ до
окончателното изплащане на сумата, като за сумата над 135 000 лв. до
претендирания размер от 150 000 лв., представляващ частичен иск за сумата 180 000 лв., искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските :
От представените по делото доказателства се
установява, че М.К.П. е материално затруднено лице, поради което адвокатската
защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ,
има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата
страна да го заплати. В този смисъл, съдът намира за необходимо да посочи, че
при прилагане на нормата на чл. 38 от ЗАдв., съдът определя размера на възнаграждението,
а не адвокатът оказващ безплатно адвокатска помощ. Поради това, не следва да се
присъжда поисканото от адв. П.К. адвокатско възнаграждение в размер на
10 060 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до
1 000 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. Следователно
при спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение
е в размер на 4 530 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба за заплащане на
правната помощ. Така в настоящия случай приложение следва да намери нормата на
чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, където е посочено,
че за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението може
да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1.,
което от 100 до 300 лв. Поради това дължимото юрисконсултско възнаграждение на З.
„Б.В.И.Г." АД в настоящия случай е в размер 450 лв.
С огледа изхода на делото ответникът З. „Б.В.И.Г."
АД следва да заплати на М.К.П. направените в настоящото производство разноски в
размер на 592, 93 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът З. „Б.В.И.Г." АД следва да
заплати на адвокат П.Х.К. сумата от 4 077 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществена правна защита в настоящото исково производство по банкова сметка ***
***, в „П.” АД, с титуляр “К. и С.А.Д.”
Ищецът М.К.П.
следва да заплати на З. „Б.В.И.Г." АД направените в настоящото
производство разноски в размер на 145
лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът “З. „Б.В.И.Г." АД следва да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 5 400 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г." АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр.С., ***да заплати на М.К.П. с ЕГН **********,*** следните
суми: сумата от 135 000 лв.,
представляващи
обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от смъртта на сина й А.С. Т., настъпила следствие на ПТП на 11.08.2016г., ведно
със законна лихва, считано от
08.05.2017 г., датата на която е изтекъл срока за произнасяне на З. „Б.В.И.Г." АД по
заведената на 08.02.2017 г. застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
сумата над 135 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв., представляващ частичен иск за сумата 180 000
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г." АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр.С., ***да заплати на М.К.П. с ЕГН **********,*** направените
в настоящото производство разноски в размер на 592, 93 лв.,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г." АД с ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление гр.С., ***да заплати на адвокат П.Х.К. сумата от 4 077
лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита в настоящото исково
производство по банкова сметка *** ***, в „П.” АД, с титуляр “К. и С.А.Д.”
ОСЪЖДА М.К.П. с ЕГН **********,*** да заплати на З. „Б.В.И.Г."
АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.С., ***направените в
настоящото производство разноски в
размер на 145 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г." АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.С.,
***да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 5 400 лв.
съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: