Решение по дело №386/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от В. М. М., чрез пълномощник- адвокат Г. М. от АК-Пловдив, против решение № 48/23.01.2025г. по АНД № 4708 по описа за 2024г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено НП издадено срещу касатора.

Жалбоподателят намира, че оспореното решение е неправилно. Счита, че съдът не се е съобразил с „тълкувателна практика“, съгласно която лицето на първо място следва да е уведомено, че автомобилът му е дерегистриран и след това да носи административно-наказателна отговорност за това, че не го е регистрирал. Не се спори, че има забавяне в в регистриране на данните на новия собственик на превозното средство, което в случаят е минимално, за което отговорност следва да носят и органите на МВР, че не са го уведомили за този негов пропуск. След това се сочи, че така описаната „тълкувателна практика“ касае случаите, в които нарушителите са пропуснали да сключат застраховка „ГО на автомобилистите“, но това дава насоки каква трябва да бъде отговорността на МВР в случаите, когато е пропуснат срока за регистрация на автомобила, а именно в уведомяването на лицето за неговия пропуск. В случаят действията на собственика са укорими, но се са извършени виновно, т.е. не е налице умисъл и поради това не следва да понесе такава сериозна санкция- глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – Началник група в ОД на МВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител в открито заседание. Не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилно постановено решение на съда.

След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил НП № 24-0769-003523 от 30.09.2024г., с което са наложени административните наказания, както следва: за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, както ии лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП.

В обстоятелствената част на процесното НП се сочи, че на 05.05.2024г. около 15.45 часа в [населено място], по път 1-9 на КПП 3, изход, В.М. управлява с посока на движение към кв. Крайморие собствения си лек автомобил „БМВ“, с рег.№ [рег. номер]. Сочи се, че при извършената от полицейски служители проверка, посредством справка в ОД на МВР-Бургас е установено, че превозното средство е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП от 01.05.2024г. поради това, че не е спазил законоустановения срок за пререгистрация,видно от договор за покупко-продажба, с посочен рег. номер от 28.02.2024г.

При така описаните обстоятелства, на водача и собственик на автомобила е вменено, че виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.

При постановяване на решението си съдът е приел, че фактическата обстановка описана в НП се установява от събраните писмени и гласни доказателства, съдържащи се в представената по делото административно-наказателна преписка, като не са налице противоречиви доказателства. Съдът е изложил мотиви, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а актът и постановлението са издадени от компетентни органи, като съдържат изискуемите от закона реквизити. Обоснован е извод за правилна квалификация на вмененото административно нарушение.

Обсъден е размерът на наложените две кумулативни санкции, като и двете са наложени в минималния възможен размер, съгласно законовата норма- чл.175, ал.3 от ЗДвП, а именно- глоба 200 лева и лишаване от право да се управлява МПС – 6 месеца, при положение, че глобата може да бъде до 500 лева, а второто наказание- до една година /12 месеца/.

Изтъкнато е, че случаят не е маловажен, поради което правилно е издадено и процесното НП. Съдът е посочил, че продължителността на дерегистрацията в случая е без значение за самата обществена опасност на деянието. Позовал се е и на справката на санкционираното лице, видно от която на същият са наложени множество наказателни постановления /15 на брой/, както и 33 броя фишове, поради което обществената опасност на дееца дори е висока и хипотезата на чл.28 от ЗАНН е неприложима.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на РС подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящата касационна инстанция счита, че решението на РС-Бургас е ПРАВИЛНО.

Всъщност, по делото въобще не се спори относно фактите включени в състава на вмененото нарушение, а осъществяването му е доказано и по категоричен начин от приобщените писмени и гласни доказателства. В случаят, от непротиворечивите писмени и гласни доказателства по делото се установява, че регистрацията е прекратено служебно в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗдвП, считано от 01.05.2024г., защото автомобилът е закупен в края на м.февруари, а срокът за неговото регистриране от новия собственик е двумесечен и е изтекъл на съответната дата в края на м.април 2024г. В този двумесечен срок касаторът очевидно не е изпълнил законовото си задължение, а незнанието на закона не го освобождава от отговорност.

Както е изтъкнал и решаващият състав на БРС, срокът на самата дерегистрация в случаят е без правно значение и фактът, че тя е осъществена само няколко дни преди да бъде установено управлението на автомобил, нерегистриран по надлежния ред не води до извода, че нарушението е маловажно, защото липсват подобни критерии в закона.

Колкото до коментираното в касационната жалба задължение на органите на МВР да уведомят собственика на автомобила за прекратената регистрация, такова задължение не се вменява на тези органи, противно на изложеното от касатора. Задължение за уведомяване е предвидено в съвсем различна хипотеза и то за друг вид обществени отношения по повод сключването на задължителната застраховка „ГО на автомобилистите“ и направената в касационната жалба аналогия с тази хипотеза е несъстоятелна. В този смисъл, не органите на МВР носят отговорност за уведомяването, а водачът, който в случаят е и самият собственик на процесното превозно средство носи отговорност за осъществяване на нарушението, независимо дали е умишлено или непредпазливо. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в предвидените от закона случаи. При това положение, дори деянието да е извършено поради небрежност, като форма на непредпазливостта, законът не предвижда отпадане на наказуемост в този случай и коментирането на формата ни вината не би довело до различен правен извод от направения от предходният съдебен състав. Напълно се споделят и съображенията на БРС относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН, с оглед обществената опасност на самия деец, обективирана от справката за нарушител/водач. Наложените наказания са в минимален размер, поради което не може да се обоснове извод, че не съответстват на тежестта на нарушението.

По изложените съображения, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Разноски не се претендират от ответника по касация, който има право на разноски при този изход на оспорването и съдът не се произнася по този въпрос.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, в настоящият касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 48 от 23.01.2025г. по АНД № 4708 по описа за 2024г на Районен съд – Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.