Решение по дело №2029/2019 на Районен съд - Ловеч

                                                        Р       Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

                                                           гр.ЛОВЕЧ, 15.04.2020 год.

 

                                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2029 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :

 

            Отрицателен установителен обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.

            Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от Р.К.И. ***, чрез пълномощника й адв.Е.Е. *** срещу „ЕОС Матрикс”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Витоша”, кв.”Малинова Долина”, ул.”Рачо Петков Казанджията”№6, сграда Матрикс Тауър, ет.6, в която, на основание чл.439 във връзка с чл.124 от ГПК, моли съда да постанови решение, с което със силата на присъдено нещо да установи по отношение на „ЕОС Матрикс"ЕООД, ЕИК : *********, че Р.К.И., ЕГН-********** не дължи на „ЕОС Матрикс"ЕООД сумите, претендирани на основание изпълнителен лист от 30.06.2009 г. от Районен съд-гр.Ловеч, издаден по Ч.гр.д.№850/2009 г., както и законната лихва върху претендираната главница, считано от 18.06.2009 г. до изплащане на вземането, поради изтекла погасителна давност по отношение на претендираното парично вземане, а въз основа на това и липсата на годно правно основание за предприемане на действия за принудително изпълнение срещу ищеца - от взискателя „ЕОС Матрикс"ЕООД, ЕИК : ********* по образуваното изп.дело №20198790400995 на ЧСИ Велислав Любомиров Петров с peг.№ 879 с район на действие ОС-гр.Ловеч, по което са предприети изпълнителни действия и са начислени допълнителни разноски. Съображенията й затова са следните :

            На 24.06.2009 г., по искане на „Обединена Българска Банка"АД /ОББ”АД/, в качеството му на кредитор, въз основа на възникнали задължения на кредитополучателя Р.И., по договор за кредитна линия от 13.10.2005 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от счетоводните книги на „ОББ"АД по чл.417 от ГПК. Същата е издадена от Районен съд-гр.Ловеч, шести състав, по Ч.гр.дело №850 по описа на съда за 2009 г. под №539. Възражение срещу заповедта не е подадено, поради което на 30.06.2009 г. е издаден изпълнителен лист срещу ищеца Р.И. за следните суми : 3 701,84 (три хиляди седемстотин и един лева и осемдесет и четири стотинки) главница, 231,55 (двеста тридесет и един лева и петдесет и пет стотинки) договорна лихва от 20.01.2009 г. до 17.06.2009 г., 2,49 (два лева и четиридесет и девет стотинки) наказателна лихва за просрочени главници от 21.01.2009 г. до 17.06.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата 3 701,84 (три хиляди седемстотин и един лева и осемдесет и четири стотинки), начиная от 18.06.2009 г. до изплащане на вземането, както и сумата 388,42 (триста осемдесет и осем лева четиридесет и две стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски. 

            На 29.07.2009 г., въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на кредитора е образувано изп.дело №402/2009 г. от Държавен съдебен изпълнител при РС-гр.Ловеч. В изпълнение на възложените му от взискателя правомощия за проучване на длъжниковото имущество, както и на всички други необходими за събирането на вземането действия, на 30.07.2009 г. съдебният изпълнител изпраща искане за справка до ТД на НАП-гр.Ловеч относно наличието на регистрирани трудови договори и банкови сметки на длъжника. Следва искане от ДСИ за справка от Агенция по вписванията-гр.Ловеч за наличие на извършвани вписвания и отбелязвания по партидата на г-жа И., както и до Служба ГРАО-гр. Ловеч от 08.10.2009 г. относно актуален настоящ и постоянен адрес. На 30.07.2009 г. е изпратена и покана за доброволно изпълнение до г-жа И., получена на 10.08.2009 г.

            Твърди, че след тази поредица от действия, едва на 09.07.2012 г., в съдебно-изпълнителна служба при Районен съд-гр.Ловеч постъпва молба от взискателя „ОББ"АД за извършване на справка в НАП, касаеща декларирани движими вещи, недвижими имоти и регистрирани трудови договори на Р.И..

            Видно от всички изложени факти, изпълнителното производство безспорно е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради неизвършването на изпълнителни действия от страна на взискателя, съответно на съдебния изпълнител, във връзка с възложените му правомощия за период от 2 години, считано от издаването на процесния изпълнителен лист на 30.06.2009 г. Заявява, че в доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В настоящият случай прекратителният ефект е настъпил с осъществяването на съответните правно релевантни факти, а именно - липсата на изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години. Следователно перемпцията е настъпила на 30.06.2011 г. Счита, че неправилно съдебният изпълнител не е отчел този очевиден факт, като освен, че не е постановил изрично изявление за прекратяване, имащо единствено декларативно действие и недопустимо е продължил да извършва действия по отношение на длъжника Р.И.. Смята, че началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност, както на правото на принудително изпълнение - реализирано чрез образуваното изпълнително дело, така и този на самото изпълняемото право, обективирано в изпълнителния лист, започва да тече от последното валидно извършено действие - издаването на същия - 30.06.2009 г. Аргументи в подкрепа на това твърдение  извежда от разпоредбата на чл.116, б.„в" от ЗЗД, и от Тълкувателно решение №2/2013 г. от 26.05.2015 г. ОСГТК на ВКС. Съгласно горепосочената разпоредба от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсването на давността се прилага при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В горепосоченото тълкувателно решение ВКС приема, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Намира за безпорно, че в процесният случай описаните извършени от взискателя и съответно от съдебния изпълнител действия, считано от издаването на изпълнителния лист на 30.06.2009 г. до настъпилата по силата на закона перемпция - на 30.06.2011 г., а именно образуването на изпълнителното дело, проучването на длъжниковото имущество и съпътстващите го справки, изпращането на поканата за доброволно изпълнение, по смисъла на даденото от ВКС примерно изброяване, не са изпълнителни действия и съответно не са прекъснали течащия давностен срок. Според мотивите, дадени в т.10 от Тълкувателно решение №2/2013 г. от 26.05.2015 г. ОСГТК на ВКС - във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение, всички предприети до този момент изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания (каквито не са налице в настоящия случай). Обезсилването на изпълнителните действия е специфична правна последица от настъпилия правоотменящ юридически факт на прекратяването на изпълнителното производство. Правната последица при прекратяване на изпълнителното производство е заличаването с обратна сила на процесуалното отношение между взискателя и съдебния изпълнител, както и на всички правни последици, породени въз основа на него. Счита, че всички юридически факти, които са пораждали тези последици, са невалидни. Обезсилването настъпва спрямо всички предприети и извършени изпълнителни действия. Поради това, следва да се приеме, че обезсилването с обратна сила обхваща всички действия по принудително изпълнение, които са предприети по прекратеното изпълнително производство. Последицата от заличаването на тези дейстивия с обратна сила е такава, че не се счита, че тези действия са прекъснали погасителната давност. Този извод е възприет и в Решение №42 от 26.02.2016 г. по гр.д.№1812/2015 г., IV г. о. на ВКС; Решение №371 от 29.10.2015 г. по гр. д.№1385/2012 г., IV г. о. на ВКС и Решение №32 от 11.08.2016 г. по търг.д.№781/2015 г., II т.о. на ВКС.

            С оглед всички изложени факти, следва да се приеме, че и всички предприети изпълнителни действия след перемирането на изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, са нищожни, като такива извършени без правно основание. В настоящият случай, това са всички действия, извършени след 30.06.2011 г., включващи молби за налагане на запор, молба за конституиране на новия кредитор на вземането - „ЕОС Матрикс"ЕООД, действията по уведомяването на длъжника за извършената цесия, молба за възбрана на имот на длъжника и нейното удовлетворяване и др. Всички тези действия са правно ирелевантни - извършени във вече прекратено производство, поради което и тяхното извършване не може да породи своите последици - да прекъсне погасителната давност. В този смисъл са и Решение №64 от 02.04.2018 г. по т.д. №262 по описа за 2017 г. на Добрички окръжен съд, Решение от 12.03.2018 г. по гр.д.№7822 по описа за 2017 г. на Варненски районен съд.

            На 06.12.2013 г. между кредитора „ОББ"АД и ответника по настоящото производство „ЕОС Матрикс"ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който „ОББ"АД прехвърля вземането си към Р.И. на „ЕОС Матрикс"ЕООД. Същото е подало молба до ДСИ на 13.04.2013 г. за конституиране в изпълнителното производство като взискател на основание договора за цесия, която е уважена на 13.02.2015 г., чрез поредно невалидно действие на държавния съдебен изпълнител. Видно от чл.116 от ЗЗД и от константната съдебна практика, погасителната давност не се прекъсва с прехвърлянето на вземането. Последващите изпълнителни действия на новия взискател, които биха били извършени в един законосъобразен изпълнителен процес биха прекъснали давността - конституирането на новия кредитор, поисканите изпълнителни действия за възбрана на длъжниково недвижимо имущество, в настоящия случай са изцяло невалидни - извършени са след прекратяване по право на изпълнителния процес и нямат правно значение, било то като извършени в светлината на валидно правоотношение между ДСИ и взискателя, или имащи значение относно прекъсването на давността на изпълняемото право. По силата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В съдебната практиката е утвърдено разбирането, че давността на вземането, установено посредством заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, започва да тече от нейното влизане в сила и срокът й зависи от давностния срок на самото вземане. В настоящият случай, независимо дали процесното вземане, произтичащо от договор за кредитна линия се ползва с кратката 3-годишна давност, представено като периодично плащане или с общата 5-годишна давност, е безспорно погасено по давност на 30.06.2014 г., считано 5 години от влизането в сила на заповедта за изпълнение и съответно издадения изпълнителен лист на 30.06.2009 г. Поради всички изложени факти и обстоятелства, смята, че през този период не е извършено нито едно валидно действие, годно да прекъсне погасителната давност.

            Въпреки очевидната незаконосъобразност на целия проведен изпълнителен процес, действията по принудително изпълнение не приключват за Р.И.. На 17.12.2018 г. при ДСИ постъпва молба от „ЕОС Матрикс"ЕООД с искане за продължаване на изпълнителното производство при частен съдебен изпълнител Велислав Любомиров Петров, с peг.№879, с район на действие Окръжен съд-гр.Ловеч, а в случай, че се установи, че делото е прекратено, на основание чл.433 от ГПК, да бъде върнат на ответното дружество оригиналът на изпълнителния лист. Неправилно ДСИ е отчел, че изпълнителното производство е прекратено по право поради неизвършване на изпълнителни действия за период повече от 2 години, считано едва от 28.05.2015 г., неотчитайки перемирането на производството на много по-ранна дата, а именно на 30.06.2011 г. Поради това на 21.03.2019 г. представител на „ЕОС Матрикс"ЕООД е получил оригиналния изпълнителен лист и на 14.05.2019 г. е подадена молба за образуване на ново изпълнително производство срещу Р.И. въз основа на посочения изпълнителен лист - и.д.№995/2019 г. на ЧСИ №879 Велислав Петров. Направено е искане за събиране на дължимите суми от изпълнителния лист, за 100 лева юрисконсултско възнаграждение, както и за всички направени от „ЕОС Матрикс"ЕООД разноски по изпълнителното производство. Следва покана за доброволно изпълнение от Частния съдебен изпълнител до Р.И., както и налагане на запор на вземанията й и възбрана на нейн поземлен имот, с площ по док. - 682.000 кв.м., имот с №247, който имот е част от УПИ I, в кв.21 с площ от 682 кв.м., а по документ за собственост, съставляващ УПИ 4, с пл.№15 в квартал 6 с площ от 570 кв.м., заедно с построените в имота : Едноетажна полумасивна жилищна сграда-еднофамилна с №247.1, с площ от 32 кв.м. и Едноетажна масивна селскостопанска сграда с №247.2 с площ от 27 кв.м., Област-гр.Ловеч, Община-гр.Ловеч, с.Горно Павликене. 

            Отчитайки погасеното по давност на 30.06.2014 г. право на защита на изпълняемото право, обективирано в процесния изпълнителен лист, счита, че всички извършени действия на принудително изпълнение спрямо Р.К.И. са извършени незаконосъобразно и следва да бъдат преустановени. Поради всички изложени факти и обстоятелства, както и приложените по делото доказателства, на основание чл.439 във връзка с чл.124 от ГПК, моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответното дружество „ЕОС Матрикс"ЕООД, ЕИК : *********, че поради изтекла погасителна давност по отношение за претендираното вземане, ищцата Р.К.И. не дължи на ответника „ЕОС Матрикс"ЕООД суми по договор за кредитна линия от 13.10.2005 г., а именно : 3 701,84 лв. - главница, 231,55 лв. - договорна лихва от 20.01.2009 г. до 17.06.2009 г., 2,49 лв. - наказателна лихва за просрочени главници от 21.01.2009 г. до 17.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3 701,84 лв., начиная от 18.06.2009 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 388,42 лв. - съдебно-деловодни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 30.06.2009 г. по Ч.гр.д.№850/2009 г. при PC-ГР.Ловеч, въз основа на който е образувано изп. дело №20198790400995 по описа на ЧСИ Велислав Любомиров Петров, с peг.№879, с район на действие ОС-гр.Ловеч. Моли съда да осъди ответника „ЕОС Матрикс”ЕООД, ЕИК : ********* да заплати направените в настоящото производство съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.

            В законният едномесечен срок по чл.131 от ГПК е представен отговор на исковата молба с вх.№13365/03.12.2019 год. от „ЕОС Матрикс”ЕООД, чрез неговия пълномощник юрисконсулт Петя Кантарска, в който от името на доверителя си намира иска за недопустим за сумата над 3 701,84 лева, представляваща главница за процесното вземане. Останалата част от цената на иска представлява акцесорни вземания. По отношение на тази част от цената на иска, представляваща разноски по издадения изпълнителен лист изтъква, че разноските не могат да бъдат самостоятелен предмет на иск. Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл.412, т.6 от ГПК.

             По съществото на казуса навежда твърдения, че давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя, в който смисъл се позовава на Решение №32/09.01.2017 год. по гр.д.№24/2017 год. на ОС-гр.Пловдив, Решение №423/27.03.2018 год. по в.гр.д.№647/2018 год. на ОС-гр.Пловдив. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. По тези и други подробно изложени съображения моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан, като присъди на доверителя й разносикте по делото, включително и възнаграждение за юрисконсулт в размер на сумата 300 лева, изчислена в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.4 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП във връзка с чл.25 от НЗПП.

            В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи предявения иск и с оглед претендираното от ищеца заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото, като с отговора сезира съда с искане за присъждане на минимален размер на разноски, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже тяхното заплащане - т.1 на ТР №6/2012 год. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 год. по т.д.№6/2012 год.

            В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от адв.Дамянова, която от името на доверителката си поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск като присъди на доверителката й направените по делото разноски. Счита, че по делото е безпорно установено, че вземането на ответника е погасено по давност. Изтъква, че в обстоятелствената част на исковата молба подробно са изложени в необходимата хронология всички извършени действия и е направена оценка кои от исканите изпълнителни действия са годни да прекъснат давността, респективно перенцията, съгласно ТР №2/26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл моли съда да съобрази подробно изложените в исковата молба обстоятелства, които напълно съответстват на данните от приобщените към настоящото производство изпълнителни дела. 

            Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

            Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :

            По отрицателния установителен обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.

            Разпоредбата на чл.439 от ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това  право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение и въз основа на която е издаден изпълнителен лист, само въз основа на факти, настъпили след издаването му. В конкретният казус ищцата се позовава на изтекла погасителна давност, юридически факт, настъпил след издаване на изпълнителен лист от 30.06.2009 год. в производство по Ч.гр.дело №850/2009 год. по описа на РС-гр.Ловеч, поради което и иска е допустим.

            Не е спорно между страните, че в производството по Ч.гр.дело №850/2009 год. по описа на РС-гр.Ловеч срещу длъжника Р.К.И. е издаден изпълнителен лист от 30.06.2009 год., за сумата 3 701,84 лева главница,  231,55 лева договорна лихва от 20.01.2009 г. до 17.06.2009 г., 2,49 лева наказателна лихва за просрочени главници от 21.01.2009 г. до 17.06.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата 3 701,84 лева, начиная от 18.06.2009 год. до изплащане на вземането, както и сумата 388,42 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски. Изпълнителният лист е издаден в полза на кредитора „ОББ”АД-гр.София.

            Безпорно е и това, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №402/2009 год. по описа на ДСИ при РС-гр.Ловеч по молба на взискателя „ОББ”АД вх.№1560/28.07.2009 год., на основание чл.426, ал.1 от ГПК против длъжника Р.К.И.. Установява се от приобщеното като доказателство по делото копие от изп.дело №402/2009 год., че след образуването му са предприети следните изпълнителни действия, а именно ДСИ при РС-гр.Ловеч е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника на 30.07.2009 год., получена от Р.И. на 10.08.2009 год., наложил е запор върху пенсията на длъжника до размера на дълга на 30.04.2013 год. и едва на 28.05.2015 год. е предприел последващи изпълнителни действия по налагане на възбрана на имот на длъжника, находящ се в с.Горно Павликене. След конституиране на „ЕОС Матрикс”ЕООД като взискател по изп.дело с разпореждане на ДСИ при РС-гр.Ловеч от 06.02.2015 год., същият е сезирал ДСИ при РС-гр.Ловеч с молба вх.№3355/17.12.2018 год., с искане на основание чл.427, ал.5 от ГПК, да бъде предадено изпълнителното производство за продължаването му при ЧСИ Велислав Петров, с рег.№879 при КЧСИ, с район на действие ОС-гр.Ловеч. ДСИ при РС-гр.Ловеч се е произнесъл с постановление от 02.10.2019 год., с което, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е прекратил изп.дело №402/2009 год. по описа на СИС при РС-гр.Ловеч, поради липса на поискани и извършени действия за период по-голям от 2 години. Последните действия са от 28.05.2015 год.

            Пред ЧСИ Велислав Петров, с рег.№879 при КЧСИ, с район на действие ОС-гр.Ловеч е образувано изп.дело №20198790400995/2019 год. въз основа на молба на взискателя „ЕОС Матрикс”ЕООД срещу длъжника Р.К.И., по което са предприети изпълнителни действия, свързани с изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена лично от нея на 12.06.2019 год., видно от разписката по делото и други.

            От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.110 и чл.118 от ГПК следва, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда. Погасителната давност е сложен юридически факт, включващ два елемента : бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време. В разпоредбата на чл.110 от ЗЗД е предвиден общият петгодишен давностен срок, който намира приложение спрямо всички вземания, освен когато в закон не е установено изключение, каквито са хипотезите, регламентирани в чл.111 от ЗЗД.

            В конкретиката на случая продължителността на давностния срок, предвид обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, която не се полза със сила на присъдено нещо, а само с изпълнителна сила, а не въз основа на влязло в сила решение, съдът приема, че е тази за всяко от отделните вземания и в случая не намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, предвеждаща, че когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Следователно давността за погасяване на вземането е три годишна, в който смисъл съдът не споделя доводите на пълномощника на ответника в отговора на исковата молба, че в настоящия случай приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок.

            С влизане в сила на заповедта за изпълнение вземането, предмет на същата, се счита в отношенията между страните за безпорно установено, безпорно установено е неговото съществуване и дължимост, което изключва възможността да бъде оспорено впоследствие от длъжника с възражение за настъпила давност, за периода до влизането в сила на заповедта за изпълнение. След влизане в сила на заповедта за изпълнение, за да може длъжникът да се позове на изтекла давност за вземането, предмет на заповедта за изпълнение, е необходимо да е изтекъл период от влизането й в сила, в който период давността не е прекъсвана или спирана, тъй като поради настъпилата преклузия е преклудирано правото на длъжника да релевира възражението, което е могъл да направи към съответния релевантен момент - двуседмичния срок за подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Относно спирането и прекъсването на давността в изпълнителното производство, съгласно чл.116, б.”в” от ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 на Тълкувателно решение /ТР/ №2/26.06.2015 год. по т.д.№2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното ТР примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността - налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане на събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва - образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка са доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и други.

            В настоящият казус след датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело №402/2009 год. на ДСИ при РС-гр.Ловеч, когато е прекъсната давността - 29.07.2009 год. /същата прекъсва давността, тъй като с нея взискателят е посочил определен способ за секвестиране на имуществото и е сезирал ДСИ в тази насока/ са извършени от ДСИ последващи същински изпълнителни действия, прекъсващи давността. Съдът приема, че това са действията по налагане запор върху пенсията на длъжника с дата 30.04.2013 год., както и налагането на възбрана върху недвижим имот с дата 28.05.2015 год. Следователно на 28.05.2015 год. давността е отново прекъсната. От тогава до сезиране на ДСИ при РС-гр.Ловеч с молба от „ЕОС Матрикс”ЕООД с вх.№3355/17.12.2018 год. са изминали повече от две години, което е дало основание на ДСИ с постановление от 02.01.2019 год. да прекрати в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнително дело №402/2019 год. по описа на СИС при РС-гр.Ловеч. Следователно дори и да не е налично по делото постановление за прекратяване на изпълнителното дело на цитираното по-горе основание, на дата 02.01.2019 год., делото е прекратено  ex lege /по силата на закона/, поради което и последващите извършени от ЧСИ Велислав Петров, с рег.№879 при КЧСИ, с район на действие ОС-гр.Ловеч изпълнителни действия са изцяло нищожни. Изтичането на двугодишния срок обаче не следва да се смесва с течението на общия давностен срок, който тече за погасяване на самото вземане, и както бе посочено по-горе той е тригодишен. В случая той тече от датата на последното изпълнително действие - 28.05.2015 год. /датата на вписване на възбраната върху Поземлен имот на длъжника, находящ се в с.Горно Павликене/. От тази дата до датата на подаване на исковата молба пред РС-гр.Ловеч - 21.10.2019 год. е изтекъл давностния срок за събиране на вземането по процесния изпълнителен лист.

            Всичко изложено дотук прави исковата претенция на Р.К.И., ЕГН-********** *** срещу „ЕОС Матрикс”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Витоша”, кв.”Малинова Долина”, ул.”Рачо Петков Казанджията”№6, сграда Матрикс Тауър, ет.6, по предявения от нея отрицателен установителен обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, за основателна и доказана, което е основание за съда да я уважи, като признае за установено, че ищцата Р.К.И. не дължи на ответника „ЕОС Матрикс"ЕООД суми по договор за кредитна линия от 13.10.2005 г., а именно : 3 701,84 /три хиляди седемстотин и един лева осемдесет и четири стотинки/ главница, 231,55 /двеста тридесет и един лева петдесет и пет стотинки/ договорна лихва от 20.01.2009 г. до 17.06.2009 г., 2,49 /два лева четиридесет и девет стотинки/ наказателна лихва за просрочени главници от 21.01.2009 г. до 17.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3 701,84 /три хиляди седемстотин и един лева осемдесет и четири стотинки/, начиная от 18.06.2009 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 388,42 /триста осемдесет и осем лева четиридесет и две стотинки/ съдебно-деловодни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 30.06.2009 г. по Ч.гр.д.№850/2009 г. при PC-ГР.Ловеч, въз основа на който е образувано изп. дело №20198790400995 по описа на ЧСИ Велислав Любомиров Петров, с peг.№879, с район на действие ОС-гр.Ловеч.

            По разноските.

            Искане за присъждане на разноски са заявили и двете страни, но при този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищцата. Същата е реализирала разноски в размер на сумата 173 лева държавна такса, 532 лева заплатено адвокатско възнаграждение на адв.Е.Е., видно от приетия по делото Договор за правна защита и съдействие №773399/11.10.2019 год., 12 лева за изискване на изп.дело №402/2009 год. по описа на СИС при РС-гр.Ловеч и 540 лева заплатено адвокатско възнаграждение на адв.Светла Дамянова, съгласно Договор за правна защита и съдействие №**********/18.02.2020 год. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от ответната страна, което съдът приема за основателно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но само по отношение възнаграждението на адв.Дамянова. Същото следва да бъде намалено до предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 532,70 лева. Или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер общо на 1 249,70 лева.

            Водим от горното, съдът

 

                                                                           Р   Е   Ш   И   :

 

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от Р.К.И., ЕГН-********** *** срещу „ЕОС Матрикс”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Витоша”, кв.”Малинова Долина”, ул.”Рачо Петков Казанджията”№6, сграда Матрикс Тауър, ет.6, отрицателен установителен обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, че ищцата Р.К.И., с горните данни не дължи на ответника „ЕОС Матрикс"ЕООД, с горните данни суми по договор за кредитна линия от 13.10.2005 г., а именно : 3 701,84 /три хиляди седемстотин и един лева осемдесет и четири стотинки/ главница, 231,55 /двеста тридесет и един лева петдесет и пет стотинки/ договорна лихва от 20.01.2009 г. до 17.06.2009 г., 2,49 /два лева четиридесет и девет стотинки/ наказателна лихва за просрочени главници от 21.01.2009 г. до 17.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3 701,84 /три хиляди седемстотин и един лева осемдесет и четири стотинки/, начиная от 18.06.2009 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 388,42 /триста осемдесет и осем лева четиридесет и две стотинки/ съдебно-деловодни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 30.06.2009 г. по Ч.гр.д.№850/2009 г. при PC-гр.Ловеч, въз основа на който е образувано изп.дело №20198790400995 по описа на ЧСИ Велислав Любомиров Петров, с peг.№879, с район на действие ОС-гр.Ловеч.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Витоша”, кв.”Малинова Долина”, ул.”Рачо Петков Казанджията”№6, сграда Матрикс Тауър, ет.6 да заплати на Р.К.И., ЕГН-********** *** сумата в размер общо на 1 249,70 /хиляда двеста четиридесет и девет лева и седемдесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща 173 лева държавна такса по сметка на РС-гр.Ловеч, 532 лева адвокатско възнаграждение на адв.Е.Е., 12 лева за изискване на изп.дело №402/2009 год. по описа на СИС при РС-гр.Ловеч и 532,70 лева адвокатско възнаграждение на адв.Светла Дамянова.

            Решението може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в законна сила, препис от него да се изпрати на ЧСИ Велислав Любомиров Петров, рег.№879, с район на действие ОС-гр.Ловеч, за сведение.

 

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :