Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 15.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на осми януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова и при участието на
прокурор Василева от Окръжна прокуратура - Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки
административно дело № 409 по описа на КАС за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба от У.С.С. от ***, чрез адв.Ш. от АК-***,
срещу Агенция Митници, със седалище и адрес на управление в ***. В исковата молба
се твърди, че с Решение №30/16.02.2018 г., постановено по анд
№602/2017 г. по описа на Районен съд - Харманли е отменено НП № 1137/2017 г., издадено
от началника на Митница-Пловдив, в частта му, с която на основание чл.123, ал.6
от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е наложена глоба в размер на
6 000 лв., като в останалата част наказателното постановление било потвърдено. Във
връзка с подадена от Агенция Митници касационна жалба срещу горното съдебно решение,
било образувано канд №346/2018 г. по описа на АС-Хасково. С Решение № 552/17.07.2018 г. по канд №346/2018 г., АС-Хасково оставил в сила Решение №30/16.02.2018
г., постановено по анд №602/2017 г. по описа на РС – Харманли.
Ищцата сочи, че в образуваните съдебни производства е била защитавана от адвокат,
на когото заплатила адвокатско възнаграждение общо в размер на 1 250 лв., както следва: 750
лв., за производството по анд №602/2017 г. по описа на
РС-Харманли и 500 лв. за касационното производство по канд
№346/2018 г. по описа на АС-Хасково, съгласно сключени договори за правна защита
и съдействие. Счита, че от незаконосъобразното наказателно постановление, отменено
с влязлото в сила съдебно решение, за нея е произтекла имуществена вреда в размер
на 1 250 лв., съставляваща заплатени суми за адвокатско възнаграждение по водените
дела пред РС – Харманли и АС-Хасково. Иска от съда да постанови решение, с което
да осъди Агенция Митници, да й заплати сумата от 1 250 лв., като обезщетение за
причинените имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски
хонорар по анд №602/2017 г. по описа на РС – Харманли
и канд №346/2018 по описа на АС-Хасково, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението на РС-Харманли до
окончателното й заплащане. Претендира и направените по настоящото дело разноски,
съгласно представен списък. В с.з., чрез процесуалния си представител- адв. М.Ш., поддържа подадената искова молба.
Ответникът
– Агенция “Митници” - София, чрез пълномощника си
– гл.ю.к. Б., оспорва предявения иск. Счита, че в случая не са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр.
чл.203 АПК. Сочи, че последната отговорност се прилага само при вреди, причинени
от отменени по съответния ред административни актове, а наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт. Счита също, че не са доказани
и вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ, поради липсата на причинна
връзка между издаденото наказателно постановление и твърдените имуществени вреди,
тъй като ползваната от ищцата адвокатска защита не е задължителна. Излага и съображение
за неоснователност на искането за присъждане на законна лихва от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното й изплащане.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали намира иска за основателен. Счита, че е осъществен фактическия
състав на чл.1 от ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен акт, частично отменен по съответния
ред, както и претърпени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от този акт. По отношение на размера сочи, че при определяне на обезщетението следва
да се съобрази обстоятелството, че оспореното наказателно постановление е потвърдено
в едната си част.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че с Наказателно постановление
№ 1137/29.11.2017 г., издадено от началника на Митница-Пловдив, на ищцата е била
наложена глоба в размер на 6 000 лв., за нарушение на чл.123, ал.6 от Закона за
акцизите и данъчните складове/ЗАДС/, както и отнемане в полза на държавата на акцизните
стоки, предмет на нарушението.
С Решение №30/16.02.2018 г., постановено по анд №602/2017 г. по описа на Районен съд-Харманли, издаденото
наказателно постановление било отменено в
частта на наложената глоба в размер на 6 000 лв., за нарушение на чл.123, ал.6 от ЗАДС. В останалата част, с която на основание чл.124, ал.1 ЗАДС е било постановено
отнемане в полза на държавата, на 7 бр. кутии цигари, марка „***“, наказателното
постановление било потвърдено.
Във връзка с подадена от началника на Митница Пловдив
касационна жалба, последното решение е потвърдено с окончателно Решение №552/
17.07.2018г. постановено по канд №346/2018 г. по описа
на АС- Хасково.
Видно
от намиращите се в кориците на анд №602/2017 г. по описа
на Районен съд - Харманли, договор за правна защита и съдействие от 12.12.2017 г.,
и пълномощно от същата дата, защитата на У.С. в производството пред РС – Харманли,
е възложена на адв.
Ш. В договора за правна защита е визиран предмет: оказване на правна защита и съдействие
по образуваното дело, свързано с обжалване на НП №1137/2017 г. изд. от началника
на Митница Пловдив, и е договорено възнаграждение в размер на 750 лв. Към датата
на сключване на договора, уговореното адвокатско възнаграждение е отбелязано, като
изплатено в брой.
Установи се от приложения към канд №346/2018 г. по описа на АС Хасково договор за правна защита и съдействие от
28.03.2018 г., и пълномощно от същата дата, че защитата на У.С. в производството
пред АС – Хасково, е възложена отново на
адв. Ш. В договора за правна защита е договорено
възнаграждение в размер на 500 лв., която сума, към датата на сключване на договора, е отбелязана, като изплатена в брой.
При така приетото за установено
от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта
на иска:
Искът е подаден
от лице с надлежна процесуална легитимация и насочен против ответник, притежаващ
характеристиките по чл. 205 от АПК.
Съгласно чл.
204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след
отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния
случай се претендират имуществени вреди от
частично отменено наказателно постановление,
издадено от началника на Митница Пловдив. По отношение на характера на дейността
по административното наказване, е прието Тълкувателно постановление №2/19.05.2015
г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от правораздавателния
й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни
по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически
метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени
му от закона правомощия, и по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
По изложените
съображения, и тъй като в случая се установи, че процесното
наказателно постановление е частично отменено от компетентния районен съд с влязло
в сила съдебно решение, постановено по анд №602/2017 г.
по описа на Районен съд - Харманли, оставено в сила с окончателно решение, постановено
по канд№34682018 г. на АС- Хасково, предявеният иск се
явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд, по реда на чл.203
и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледана по същество исковата претенция е и частично основателна,
по следните съображения:
Предявения
иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разпоредбата
на чл.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна
дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват
и доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на РБ, според която
държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни
органи и длъжностни лица.
За
да възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са налице
едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този
акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките
три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след
засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените
загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Налице е първата предпоставка
– незаконосъобразно, в частта му по т.1 наказателно постановление, издадено от административен
орган, отменено в тази му част, с влязло в сила съдебно решение.
Съдът намира,
че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна
връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт.
В случая, ищецът претендира имуществени
вреди, представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство
и защита от частично отмененото наказателно постановление. Установено е по делото,
че именно във връзка с оспорване на наказателното постановление, и процесуално представителство
и защита пред касационната инстанция, ищецът в настоящото производство е упълномощил
адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на 1250 лв., уговорен и изплатен,
според сключените договори за правна защита и съдействие. Ищецът не би ангажирал
адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено частично
незаконосъобразното НП, като намаляването на имущество му, поради заплащане на адвокатско
възнаграждение, е предизвикано от издаването на акта. В този смисъл, издаденият
от административния орган акт е необходимо условие за съществуване
на договорите за правна помощ и съдействие, сключени именно с цел защита срещу конкретния
акт.
Съдът приема, че адвокатската
защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и
е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси,
поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен
акт. Следва да се има предвид също, че в производствата по Закона за административните
нарушения и наказания, субсидиарно са приложими правилата
на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода на производството
разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане
на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар,
за осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по оспорване на НП,
приключило с неговата частична отмяна, представляват имуществена вреда, по смисъла
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена, и за която ответникът дължи обезщетение
на основание чл.4 от ЗОДОВ /в този смисъл
и ТР №1/15.03.2017 г. по ТД №1/2016 г. на ОСС на ВАС/. По изложените съображения,
неоснователни са възраженията на ответната страна, за липса на предпоставките за
прилагане на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По отношение на размера
на иска, съдът следва да се съобрази с предвиденото в чл.36, ал.2 Закона за адвокатурата,
вър вр. с чл.18, ал.2 и чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.36,
ал.2 ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
В чл. 18 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено,
че за изготвяне на жалба срещу наказателно
постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата
на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 50 лв. За процесуално представителство, защита и съдействие по
дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лв. Материалният интерес по процесното НП е за сумата от 6 052,50 лв., и според чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение
за процесуално представителство по всяко едно от съдебните производства пред РС
Харманли и АС-Кърджали, възлиза на 633 лв. Пълномощникът е изготвил жалбата против
наказателното постановление, за което, съобразно чл.18, ал.1 от горната наредба
се следва възнаграждение в размер на 316 лева, като е взел участие и в проведените
о.с.з. в съдебните производства пред РС-Харманли и АС-Хасково, поради което възнаграждението
не е прекомерно.
Предвид обстоятелството обаче, че оспореното наказателно постановление
е потвърдено в частта му по т.2, размерът
на обезщетението следва да бъде съобразен с тази частична отмяна. Видно от
приложената по делото служебна бележка №***/*** г., издадена от началника на сектор
„АНТИ“ при Митница Пловдив, стойността на отнетите стоки по т.2 от НП - 7 бр. кутии
цигари, марка „***“, възлиза на 52,50 лв. поради което съдът
намира, че обезщетението, което следва да се заплати на ищеца възлиза на 1239 лв.,
съразмерно с отменената част на НП.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав счита, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца
имуществени вреди до установения размер от 1239
лева, представляващи платените разноски за адвокат по анд
№602/2017 г. по описа на Районен съд – Харманли и канд
№137/2018 г. по описа на АС-Хасково, съразмерни с отменената част от наказателното
постановление, поради което предявеният иск е основателен до сумата от 1239 лв. и следва да бъде уважен в този размер. В останалата
част, до пълния предявен размер от 1250 лв., искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
В тази връзка, основателно се явява и искането за присъждане на законната лихва върху сумата от 1239 лв., считано обаче от датата
на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане /в този смисъл и трайната съдебна практика в Решение №15973/19.12.2018
г. по адм.д.№8875/2018 г. на ВАС; Решение №13065/29.10.2018
г. по адм.д.№8399/2017 г. на ВАС; Решение №12894/24.10.2018
г. по адм.д.№8483/2017 г. на ВАС и др.
При този изход на спора, на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати
на ищеца и направените в настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от
иска, общо в размер на 387 лева, от които:
10 лв. за дължимата и внесена от ищеца държавна такса и 377 лв. за изплатеното адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.10.2018 г.
Така мотивиран, Административен съд Кърджали.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Агенция Митници,
със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на У.С.С.
от ***, сумата от 1 239 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди за изплатено адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по анд №602/2017 г. по описа на Районен съд – Харманли и канд №346/2018 г. по описа на АС-Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 10.10.2018
г. до окончателното
й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част.
ОСЪЖДА
Агенция Митници,
със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на У.С.С.
от ***, разноски по настоящото дело, в размер на 387 лв.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: