Решение по дело №966/2023 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 822
Дата: 31 октомври 2023 г. (в сила от 22 ноември 2023 г.)
Съдия: Калин Георгиев Колешански
Дело: 20233630100966
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 822
гр. Шумен, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20233630100966 по описа за 2023 година
Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба на “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – *** срещу А. Е. М., ЕГН : **********, с адрес – *** с посочено
правно основание чл. 422 ГПК и цена от 280,52 лева главница и 38,04 лева
лихви.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 318,56
лева, представляваща – 280,52 лева главница, за дължима цена на
електрическа енергия, консумирана от ответника, в периода 23.07.2021г. –
22.09.2021г., и 38,04 лева лихва за забава, за периода от падежа на
задължението по всяка фактура до 26.01.2023г., в едно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК/09.02.2023г./. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410
ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Издадената заповед по ЧГД № 315/2023г., била връчена по реда на чл. 47
ГПК. Поради изложеното ищецът претендира да се признае за установено, че
ответникът му дължи описаната сума, както и разноските, в производствата.
В срока за отговор на исковата молба ответникът редовно уведомен,
1
подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и
неоснователни. Твърди, че ответницата, не е клиент на ищцовото дружество и
не дължи соченото количеството ел. енергия.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители, ищецът в писмена молба иска отхвърляне на иска поради
погасяване на вземанията с плащане, в хода на производството и присъждане
на разноски, а ответният особен представител не оспорва плащането.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Приложените неоспорени писмени доказателства – Справка №
142246/01.02.2023г. от АВ за вписвания, отбелязвания и заличавания за
ответника /съдържаща запис, за собственост на имота /обект на потребление –
гр. Шумен, бул. „Симеон Велики“ № 11, ет. 8, ап. 96/, извлечение от сметка и
справка за потребление, и фактури от 30.08 и 09.2021г. установяват, че
ответникът е бил клиент на ищеца по смисъла на чл. 98а ЗЕ. Той, издал 2
счетоводни документа /фактури/, за дължима цена на ел. енергия, в общ
размер на 280,52 лева, за период на потребление, от 23.07.2021г., до
22.09.2021г., всеки съдържащ срок за плащане, съобразен с приложимите
публично известни общи условия. Задълженията, въпреки ответното
оспорване, се установяват от тях и представените извлечения за фактури и
плащания за периода, сочещи погасяване на вземанията, в хода на
производството, на 04.09.2023г.. Заявлението по ЧГД № 1807/2022г., по описа
на ШРС, е подадено на 09.02.2023г..
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, е
необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между
страните (валиден договор и/или ответникът е потребител, по смисъла на ЗЕ),
задължение произтичащо от същото, за ответника да заплаща и в какъв
размер предоставената услуга; количеството на употребената от ответника ел.
енергия; настъпил падеж и забавата на ответника, размер на обезщетението.
Всички посочени, са налице. Ответницата е била „краен клиент“, по смисъла
на §27г от ДР на ЗЕ, а ищецът и е продавал електрическа енергия, при
2
публично известни общи условия. Плащането на начислената цена за ел.
енергия, освен от тях, се урежда и от общите правила на договора за
продажба, според които плащането трябва да стане едновременно с
предаването на вещта и на мястото, където то се извършва, или на
документите които дават право на купувача да получи стоката /чл. 200, ал. 2
от ЗЗД и чл. 327, ал. 1 от ТЗ. Процесните фактури нямат обвързващата съда
доказателствена сила спомената от ответния представител, но са
единствените документи издавани на крайния клиент, за получаваната
движима вещ, макар и обикновено, много по-късно от получаването . Имено
като такива, заедно с другите частни документи установяват облигационно
отношение между страните, по което се дължи претендираната сума за
консумирана ел. енергия, а на основание чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 1 от
ЗЗД и лихвите за забава, от падежа посочен във всяка фактура, до
26.01.2023г.. Всичко изложено сочи основателност на ищцовата претенция,
която обаче, следва да се отхвърли, поради погасяване вземанията с плащане.

На основание чл. 78, ал. 1 и 2 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 650 лева разноски, в настоящото производство и по ЧГД №
315/2023г., по описа на ШРС, представляващи 100 лева държавна такса; 150
лева юрисконсултско възнаграждение, за двете производства и 400 лева
разноски за особен представител.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес
на управление – *** срещу А. Е. М., ЕГН : **********, с адрес – *** искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че в
полза на “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***
срещу А. Е. М., ЕГН : **********, с адрес – *** съществува вземане, за
сумата от 318,56 лева, представляваща – 280,52 лева главница, за дължима
цена на електрическа енергия, консумирана от ответника, в периода
23.07.2021г. – 22.09.2021г., и 38,04 лева лихва за забава, за периода от падежа
на задължението по всяка фактура до 26.01.2023г., в едно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.02.2023г., до окончателното плащане, поради
3
погасяване на вземанията с плащане.
ОСЪЖДА А. Е. М., ЕГН : **********, с адрес – *** да заплати на
“***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 650
лева разноски, в настоящото производство и по ЧГД № 315/2023г., по описа
на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4