№57
гр.
Велико Търново, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура В.К.,
разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 018/2021 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба от Агенция „Митници“ ГД – Митническо
разузнаване ТД Дунавска гр. Русе, бул.Липник 117 против Решение №
355/16.12.2020г. постановено по НАХД 700/2020г. на Районен съд Г. Оряховица, с
което е отменено като Незаконосъобразно Наказателно постановление НП №
1463/20г. от 16.9.2020г. на Началник отдел МРРР Дунавска при ГД „МРР“ към
Агенция Митници с което на ЕЛИТ 94 ЕООД при извършени проверки на 3.2.2020г.,
4.02.2020г,24.2.2022г.,28.2.2020г и 4.3.3020г. е констатирано нарушение на чл.126,ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАДС , изразяващо се в държане в
стопанисван от дружеството обект- склад ГСМ ,находящ се в гр. Г.О. дизелово
гориво от 2360 л,без да притежава необходимия от закона документ, с което му е
наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3049,12 лв.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание
по смисъла на чл. 348, ал. 1,
т., 1 от НПК , приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН. Същите могат да бъдат систематизирани по следния
начин: ГОРС неправилно е пиел, че субект на нарушение по чл. 126 от ЗАДС може
да бъде само регистрирано по този закон лице или складодържатели. Доколкото
последните могат да бъдат само търговци, то предвиденото наказание е само
„Имуществена санкция4. След като в нормата е посочено, че може да бъде налагано
и наказание „Глоба“, то нарушението може
да бъде извършено и ФЛ, което не може да има горното качество.
Релевираното в АУАН и НП нарушение
не касае съставянето на документи, доколкото такова обвинение не е повдигано.
Начисляването и задължителното съставяне на документи са различни
административни нарушения от задължението за притежаване документи при държане
на акцизни стоки. Неправилно от ГОРС е прието, че са налице съществени пороци в
процедурата по пробовземане, тъй като не е присъствал представител на
дружеството. Видно от представените по делото документи се установява ,че
пробата е взета в присъствие на служител на проверяваното лице, като в
качеството си на търговец, ответник касаторът не се е противопоставил на този
факт респ. означава, че го е потвърдил. Освен това няма никакви съществени
нарушения, които да са ограничили правото му на защита.От самото съдържание на протоколите за вземане на проби и от
свидетелските показания е видно, че етикирането и опаковането са извършени в
съответствие с Наредба № 3/18.4.2006г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола
върху акцизни стоки- наричана Наредбата. Съдът е приел за установеното,
недоказаното твърдение на извършителя, че върху пробите не са поставени етикети
по образец.
Освен това ГОРС неправилно е
отменил НП в частта, с която е отнет
предметът на нарушението. Това следва от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр.
с чл. 53,ал.2 б“а“ от НК. От съда се иска да отмени решението на ГОРС като
постанови друго по съществото на спора, с което да потвърди издаденото НП.
В о.з. не се явява, не се
представлява.Представена е подробна писмена защита.
Ответникът по жалбата –ЕЛИТ 94
ЕООД чрез ***М.оспорва така подадената жалба. Намира, че въпреки Тълкувателно
постановление № 1/16.2.2023г. по т.д.2/22г на ВАС и ВКС, правилно и
законосъобразно ГОРС е отменил НП. При неговото издаване е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като макар да са посочени пет дати на проверки, не е
посочена датата на извършване на нарушението.
Представителят на Окръжна прокуратура - В.
Търново заема становище за основателност на жалбата. ГОРС е постановил
неправилно решение. Позовава се на ТП 1/23г. за субектите на нарушението по чл.
126 от ЗАДС. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на АУАН и НП, нарушението е доказано, поради което след отмяна на
решението на ГОРС, НП следва да се потвръди.
Административният съд - В. Търново, като
прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,
съгласно чл. 218 от АПК,
приема за установено следното:
|
|
|
|
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от
АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба
на чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
|
|
|
|
Разгледана по същество е
основателна.
|
|
|
|
Предмет на настоящото
производство е против Решение № 355/16.12.2020г.
постановено по НАХД 700/2020г. на Районен съд Г. Оряховица, с което е отменено
като Незаконосъобразно Наказателно постановление НП № 1463/20г. от 16.9.2020г.
на Началник отдел МРРР Дунавска при ГД „МРР“ към Агенция Митници с което с
което на ЕЛИТ 94 ЕООД при извършени проверки на 3.2.2020г.,
4.02.2020г,24.2.2022г.,28.2.2020г и 4.3.3020г. е констатирано нарушение на
чл.126,ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАДС , изразяващо се в държане в стопанисван от дружеството обект- склад ГСМ
,находящ се в гр. Г.О. дизелово гориво от 2360 л,без да притежава необходимия
от закона документ, с което му е наложено наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 3049,12 лв.
За да постанови този правен
резултат, ГОРС е приел за установено от фактическа страна следното : На ЕЛИТ 94 ЕООД при извършени проверки на
3.2.2020г., 4.02.2020г,24.2.2022г.,28.2.2020г и 4.3.3020г. е констатирано
нарушение на чл.126,ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАДС , изразяващо се в държане в стопанисван от дружеството обект- склад ГСМ
,находящ се в гр. Г.О. дизелово гориво от 2360 л,без да притежава необходимия от
закона документ за удостоверяване на плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза по смисъла на чл. 126, ал.1 от ЗАДС. Проверяващите са
взели проби от дизеловото гориво, които са бил поставени в метални контейнери,
съответстващи по видове, уточнени в Приложение № 5 към Наредбата, като на
пробовземането е присъствал Марин Песаров – ръководител транспорт. В
протоколите не е било посочено етикиране съгласно Приложение № 2 от наредбата.
На тези вещества е извършен химически анализ, който е бил обективиран с
приложени по делото експертизи. От страна на дружеството не е бил представен
изискуем от чл. 126, ал.1 от ЗАДС документ. За това нарушение на 29.4.2020г. е
съставен АУАН № 909, който е подписан без възражение. След кат отакива не са
подадени в предвидения от закона срок, АНО е издал процесното пред ГОРС, НП.
Същото е връчено на дружеството, което го е оспорило в срока по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН.
В хода на съдебното дирене се
приобщени освен горепосочените писмени доказателства,разпитани са извършилите
проверката служители на
При така установените факти,ГОРС е
направил извод за незаконосъобразност на НП. Съдът е установил, че при издаване
на АУАН и НП са допуснати съществени
процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на дружеството, които да
са самостоятелно основание за отмяна на НП. Съдът е посочил, че е нарушена
нормата на чл. 5 и чл. 6 от Наредбата , тъй като вземането на пробите не е
станало в присъствието на законния представител на дружеството. Подписалото ги
лице Георги Песаров не е бил надлежно упълномощен. След като не може да се
направи извод, че пробите не са манипулирани, то не може да се твърди, че
изследваното вещество е акцизна стока, поради което НП в частта за отнемане на
2360 л. се явява незаконосъобразно. Нарушено е и изискването на чл.13, ал.1 от
Наредбата, маркиране с етикет одобрен образец. Наистина такъв е бил налице при
получаве на пробите от лабораториите, но в протокола за пробовземане не е
отразен фактът на етикиране , както и от кого е извършен. ГОРС е приел, че е
налице съществено нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не са
посочени изискуемите от закона документи. По този начин съществено е било
ограничено правото му на защита. По приложението на материалния закон , съдът е
посочил, че неправилно е ангажирана отговорността на дружеството, тъй като
същото не може да бъде субект на нарушение по чл. 126 от ЗАДС , тъй като не се
явява регистрирано по този закон лице или лицензиран складодържател.
Така постановеното решение е неправилно.
Установената по делото фактическа
обстановка съответства на събраните в
хода на производството доказателства. От настоящата инстанция не са
констатирани процесуални нарушения на съда при събирането и анализирането на
доказателства, събрани са допустими и относими такива, които са ценени в
съвкупност и поотделно.
Съгласно чл.126 , ал.1 от ЗАДС на лице, което държи, предлага, продава или превозва
акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза, се налага по т.1 глоба в двойния размер на
дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева – за физическите лица. Санкционната норма на чл. 126 от ЗАДС, посочена като
основание за налагане на административното наказание, точно и изчерпателно
установява кои действия на дадено лице се приемат като такива, нарушаващи
установения в този закон ред на държавно управление. Сред тях попадат държането и превозването от физическо лице на акцизни стоки,
непридружени с документ от вида на посочените в разпоредбата.
По отношение
твърдените от ГОРС процесуални нарушения, които съществено са ограничили
правото на защита на дружеството. Съдът не споделя становището на въззивната
инстанция, че след като не е посочил
точно кои са изискуемите документи, правото на защита на извършителя е
нарушено. По делото няма
спор, че към датата на проверката касаторът не е представил необходимите
съгласно ЗАДС документи. Съгласно чл.84,
ал.1 ЗАДС данъчни документи по смисъла на ЗАДС са акцизния
данъчен документ или регистриран електронен акцизен данъчен документ – т.1,
както и по т.2 - известие към акцизен данъчен документ или регистрирано
електронно дебитно или кредитно известие. Тези данъчни документи съгласно ал.2
на чл.84 са частни документи, издавани от лицензиран складодържател или от
регистрирано по този закон лице, за удостоверяване възникването на задължение
за начисляване и заплащане на акциз. Именно
лицензираните складодържатели, регистрираните по ЗАДС лица, както и
лицата по чл.3, ал.1, т.4 и
6 издават регистриран електронен акцизен данъчен документ,
като за лицата по чл.24, ал.1, т.3
и 4, чл. 57,
58в и 60а
от ЗАДС се допуска издаване на съответния документ на хартиен носител в два
екземпляра - за издателя и за получателя, без да се изисква регистрация в
информационната система на Агенция Митници – чл.84, ал.3 и 4. Съгласно
разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗАДС акцизната декларация е документ, в който
лицензираният складодържател или регистрираното лице декларира за всеки данъчен
период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за
възникване на права и задължения. Тази декларация се подава за всеки данъчен
склад, съответно за всеки специализиран малък обект за дестилиране или обект за
винопроизводство на малък винопроизводител, в компетентното митническо
учреждение по местонахождението на склада или обекта в 14-дневен срок от
изтичането на данъчния период, за който се отнася – чл.87, ал.2 от ЗАДС, като
лицензираните складодържатели и регистрираните лица подават акцизна декларация
и в случаите, когато не е начислен акциз за данъчния период – ал.4. В настоящия
казус както се посочи по- горе не е налице нито един от тези документи. Липсата
на изчерпателно изброяване на предвидените от закона документи удостоверяващи
начисляване, заплащането или обезпечаването на акциза не може да се приравни на
съществено процесуално нарушение. Именно това описание „изискуеми от закона-
ЗАДС документи за плащане на акциз“ е
достатъчно, за да е наясно дружеството с административното обвинение. То е именно за липса на
документ,удостоверяващ горните обстоятелства. Другото процесуално нарушение,
твърдяно от дружеството а именно непосочване на място на извършване на
нарушението, ГОРС не е приел, че е налице , поради което в настоящото решение
не е необходимо това да се доразвива. Следва само да се посочи, че датата на
нарушението съвпада с датата на проверката, към която не е представен
изискуемия от закона документ, като на всяка дата от проверките е посочено
точното количество акцизна стока.
Неправилно ГОРС е приел, че са налице процесуални
нарушения при вземането на пробите вкл. Тяхното етикиране. Макар при този
процес да не е присъствал Управителят на дружеството, то е осъществен при
участието на служител на дружеството, за което не е необходимо изрично
упълномощаване, доколкото не се касае за извършване на правни действия, а за
фактически такива. Фактът, че в протоколите за вземане на пробите не е посочено
изрично кои ги е етикирал и че етикетът отговаря на изискванията на Приложение
№ 5 към Наредбата не е основание да се твърди наличието на съществено процесуално нарушение. След като
липсва спор, че към момента на получаване на пробите за експертиза същите са етикирани
по надлежния ред, не може да се твърди, че задължително същите са манипулирани,
след като не е нарушена целостта на пробата.
По приложението на материалния закон съдът намира следното : Неправилен
е извода на ГОРС , че след като не се явява регистрирано по ЗАДС лице
дружеството не може да бъде субект на
нарушение по чл. 126 от ЗАДС. Този въпрос е решен с приетото от ВКС и ВАС
Тълкувателно постановление
№1/16.2.2023г. по т.д.2/22, в което изрично е посочено, че идеята на
законодателя, въплътена в чл. 126, ал. 1 ЗАДС, е, че всяко лице, държащо, предлагащо, продаващо или
превозващо акцизни стоки, следва да разполага с данъчен документ по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗАДС
или друг документ, който да доказва плащането, обезпечаването или начисляването
на дължимите държавни вземания. Така формираният извод следва от логическото тълкуване
на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ЗАДС във връзка с разпоредбите на чл. 84, ал. 1,
чл. 84, ал. 6, т.
7, чл. 57, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 , т.
1, чл. 101в, ал. 1 ЗАДС.Извън съвкупността от изпълнителни деяния
по ал. 1 на чл. 126 ЗАДС остават деянията, свързани с правилата:
за начисляване на акциза (нарушения по чл.112 ЗАДС);
за издаване на акцизен документ (нарушения по чл.112а ЗАДС);
за отразяване на издадения акцизен документ в счетоводството на лицата
(нарушения по чл. 113 ЗАДС) и др., които, за разлика от изпълнителните
деяния по чл. 126, ал. 1 ЗАДС, предполагат специално качество на дееца,
предвидено в закона.
От гореизложеното може да се
направи извод, че с документа, предвиден в чл. 126 ЗАДС,
следва да разполагат не само регистрираните за целите на ЗАДС лица или
лицензираните складодържатели, а всяко лице, което осъществява определена
дейност („държи, предлага, продава или превозва”) с акцизни стоки. Без значение
за реализирането на административно-наказателната отговорност по цитирания
текст е от кого е начислен, платен или обезпечен дължимият акциз. В
Тълкувателното постановление изрично е записано , че аргументите, съдържащи се в съдебните актове от втората група относно специфичното
качество на субекта на деянието по чл. 126 ЗАДС,
не могат да бъдат споделени, доколкото тълкуване в така посочения смисъл на
разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ЗАДС не съответства на нейното съдържание и би
стеснило кръга от субекти, чиято административно-наказателна отговорност се
ангажира с този текст, както и последната не би изпълнила общата и специалната
превенция като цели на административното наказание, което установява.
По делото няма спор, че към датата на
проверката касаторът не е представил необходимите съгласно ЗАДС документи. Съгласно чл.84, ал.1 ЗАДС данъчни документи по смисъла на ЗАДС са
акцизния данъчен документ или регистриран електронен акцизен данъчен документ –
т.1, както и по т.2 - известие към акцизен данъчен документ или регистрирано
електронно дебитно или кредитно известие. Тези данъчни документи съгласно ал.2
на чл.84 са частни документи, издавани от лицензиран складодържател или от
регистрирано по този закон лице, за удостоверяване възникването на задължение
за начисляване и заплащане на акциз. Именно
лицензираните складодържатели, регистрираните по ЗАДС лица, както и
лицата по чл.3, ал.1, т.4 и
6 издават регистриран електронен акцизен данъчен документ,
като за лицата по чл.24, ал.1, т.3
и 4, чл. 57,
58в и 60а
от ЗАДС се допуска издаване на съответния документ на хартиен носител в два
екземпляра - за издателя и за получателя, без да се изисква регистрация в
информационната система на Агенция Митници – чл.84, ал.3 и 4. Съгласно
разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗАДС акцизната декларация е документ, в който лицензираният
складодържател или регистрираното лице декларира за всеки данъчен период
определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за
възникване на права и задължения. Тази декларация се подава за всеки данъчен
склад, съответно за всеки специализиран малък обект за дестилиране или обект за
винопроизводство на малък винопроизводител, в компетентното митническо
учреждение по местонахождението на склада или обекта в 14-дневен срок от
изтичането на данъчния период, за който се отнася – чл.87, ал.2 от ЗАДС, като
лицензираните складодържатели и регистрираните лица подават акцизна декларация
и в случаите, когато не е начислен акциз за данъчния период – ал.4. В настоящия
казус както се посочи по- горе не е налице нито един от тези документи.
След извършена служебна проверка на
съдържанието и материалите по приложената преписка, касационната инстанция
установява, че обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на
административно нарушение са законосъобразни от формална и процесуалноправна
страна, тъй като е спазена административната процедура по съставянето и
издаването им. Не се установяват допуснати процесуални нарушения при
съставянето на акта за установяване на административното нарушение и
наказателното постановление. При така събраните доказателства съдът приема за
доказано, че соченият за нарушител е извършил описаното нарушение, както и че
то било правилно квалифицирано и правилно била приложена санкционната норма. С
оглед на това в полза на държавата правилно е отнет предметът на нарушение с НП
на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 53,ал.2, б“а“ от НК
Няма основание
за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се разкриват
характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл.126б от ЗАДС, съгласно който маловажни случаи са тези, при
които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не
надвишава 100 лева.
С
оглед на гореизложеното, процесното решение на ГОТРС следва да бъде отменено и
постановено друго по съществото на спора.
|
|
|
|
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд - В. Търново
|
|
|
|
|
|
|
|
ОТМЕНЯ Решение № 355/16.12.2020г.
постановено по НАХД 700/2020г. на Районен съд Г. Оряховица,вместо което
ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление НП № 1463/20г. от 16.9.2020г. на Началник отдел МРРР Дунавска при
ГД „МРР“ към Агенция Митници с което на ЕЛИТ 94 ЕООД при извършени проверки на
3.2.2020г., 4.02.2020г,24.2.2022г.,28.2.2020г и 4.3.3020г. е констатирано нарушение на чл.126,ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАДС , изразяващо се в държане в
стопанисван от дружеството обект- склад ГСМ ,находящ се в гр. Г.О. дизелово
гориво от 2360 л,без да притежава необходимия от закона документ, с което му е
наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3049,12 лв и са отнети в
полза на държавата акцизни стоки с общо количество от 2360 л. .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
|
|
|
|
|
|
|
|
2.