Решение по НАХД №131/2025 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 143
Дата: 18 септември 2025 г.
Съдия: Атанас Василев Димитров
Дело: 20254510200131
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Бяла, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и осми август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20254510200131 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр.Р.,
ул."Р.И." №..., вх.., ет..., против Наказателно постановление № 38-0010047 от
28.01.2025г., издадено от главен инспектор в ИА “АА“ – Русе, с което на
жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно
наказание „Глоба” по чл.93, ал.2 от ЗАвПр в размер на 100 лева, за извършено
нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвПр.
Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Претендират се
разноски в производството.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален
представител. В съпроводителното писмо се застъпва становище за
неоснователност на жалбата и се моли същата да не се уважава.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и
не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 31.07.2024г., актосъставителят П. – главен инспектор в ОО „АА“,
изпълнявал служебните си задължения по график с гл. инспектор Д. и ст.
инспектор Д., като около 15:00ч. по разпореждане на Началника на Областния
отдел, били изпратени на бул.“Ф.“, подхода към Кей Русе, за оказване на
съдействие във връзка с установяване законността на извършван превоз на
пътници. При отиването си на място там били служители на Общинска
полиция – Русе, както и служители на Сектор „Пътна полиция“ – Русе.
Служителите на Общинска полиция – Русе установили, че се извършвал
превоз на пътници с регистриран автомобил категория М1G, марка У. с рег.№ .
с прикачени към него две ремаркета, конструирани за превоз на пътници, с
1
монтирани седалки. Водач на МПС бил жалбоподателят Н. С. С.. В момента на
спирането на МПС за проверка, в ремаркетата имало трима пътника, които
били заплатили сумата от 24лв., за което имало издаден фискален бон, за
превоз по маршрут от ул.“А.“ пред Съдебна палата до Кей Русе. Служителите
на Общинска полиция – Русе, предоставили на актосъставителя решение на
кмета на Община Русе от 30.07.2024г., в което за посоченото МПС, с което бил
осъществяван превоза, било отказано извършването на превоз с атракционна
цел. Същото било връчено на жалбоподателя на 30.07.2024г. При това
положение актосъставителят обяснил на жалбоподателят, че при липса на
разрешение за извършване на превоз с атракционна цел, следва да притежава
лиценз за извършване на превоз на пътници срещу заплащане, или вътрешен
за територията на Република България или международен. Жалбоподателя
заявил, че не притежава подобен лиценз, поради което и актосъставителят П.
пристъпил към съставяне на АУАН № 334360 за така констатираното
нарушение. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и
обжалваното НП, връчено лично на жалбоподателя на 10.02.2025г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и разпита на актосъставителя.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в
законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
От доказателствата по делото се установява, че във връзка със
съставения АУАН за нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвПр, била издадена и
ЗППАМ № РД-143569 от 01.08.2024г., с която били наложени ПАМ по
чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАвПр на водача С. и по чл.106а, ал.1, т.1,
б.“а“ и ал.2, т.1 вр. с чл.106а, ал.7 от ЗАвПр на „Д.“ ЕООД. Същата е била
предмет на съдебна проверка, като с Решение № 3451 от 28.11.2024г. по адм.
дело № 652/2024г. по описа на Административен съд – Русе, е била отменена.
Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1 от АПК, решението има сила за
страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен,
решението има действие по отношение на всички. В настоящият случай,
ЗППАМ е била издадена въз основа на съставения АУАН № 334360 от
31.07.2024г., като в рамките на административното производство са
разгледани фактическите обстоятелства по извършената проверка и са
констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. С
решението е разрешен въпроса относно субективната несъставомерност на
нарушението по чл.6, ал.1 от ЗАвПр, като е прието, че водачът /като
физическо лице/ на МПС, с което се извършва превоз на пътници за чужда
сметка или заплащане, не подлежи на лицензиране по чл.6 от закона, освен ако
не извършва таксиметров превоз за своя сметка, а случаят не бил такъв. При
това положение, съдът намира, че оспореното НП, като незаконосъобразно,
също следва да бъде отменено изцяло.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в тежест на ответната страна следва
да бъдат възложени и разноските за адвокатско възнаграждение направени от
жалбоподателя, които съгласно представения договор възлизат в размер на
800лв. По направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът счита същото за основателно, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, разпитан е един свидетел и са
2
събрани писмени доказателства. С оглед размера на наложената имуществена
санкция и при съобразяване на разпоредбите на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа,
минималното възнаграждение е в размер на 400лв., поради което и
възнаграждението следва да бъде редуцирано до този размер.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0010047 от 28.01.2025г.,
издадено от главен инспектор в ИА “АА“ – Русе, с което на Н. С. С., ЕГН
**********, с адрес в гр.Р., ул."Р.И." №..., вх.., ет..., на основание чл.53 от
ЗАНН, е наложено административно наказание „Глоба” по чл.93, ал.2 от
ЗАвПр в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със
седалище в гр.София, ул.“Й.В.Гурко“ № 5 да заплати на Н. С. С., ЕГН
**********, с адрес в гр.Р., ул."Р.И." №..., вх.., ет..., сумата от 400лв.
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _________/п/______________

3