Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261115 08.04.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІ граждански състав, в публично заседание на седемнадесети
март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Радка Цекова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 14833
по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иск от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представлявано от и.д. Б. М. и С.
С., против П.И.К., ЕГН ********** ***, с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД и
чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, за осъждане на ответника да заплати сумата от 641.52
лева, изплатени по щета № ***/12.09.2015 г., представляващо изплатено
обезщетение за имуществени вреди за увредения при ПТП, настъпило на 08.09.2015
г., лек автомобил „Фиат Улайс“, с рег. № ****, собственост на Й.Н.Д., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
09.11.2020 г.
Ищецът твърди,
че е изплатил по щета № ***/12.09.2015 г. обезщетение за имуществени вреди в
размер на 641.52 лева, за увредения при ПТП, настъпило на 08.09.2015 г., лек
автомобил „Фиат Улайс“, с рег. № ****, собственост на Й.Н.Д.. Плащането било
изплатено по банков път с два превода: единият за сумата от 320.75 лева,
преведено на 07.03.2016 г. на В.Х.Д., а другият – за сумата от 320.76 лева,
преведена на 07.03.2016 г. на Й.Н.Д..
Изплатеното застрахователно обезщетение е в общ размер на
сумата от 641.52 лева, формирана както следва: за нови части и материали – 394.51
лева, за труд за демонтаж и монтаж – 76 лева, за труд за възстановителни
операции – 80 лева, за труд за бояджийски операции – 32 лева и за материали – 59
лева.
Твърди се, че
виновен за катастрофата е ответникът П.И.К., който неправоспособен управлявал
т.а. „ЗИЛ-130-Г“, с рег. № ***, като при движение в с. Т., по **** срещу номер *,
поради отклоняване на вниманието, се отклонил вляво, качил се на тротоара и
ударил правомерно паркирания л.а. „Фиат Улайс“ с рег. № ****.
Сочи, че в
нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 КЗ (отм.), сега чл. 461 във вр. с чл.
483 КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Въпреки
отправената покана до ответника да възстанови изплатеното от ищеца, той не
погасил.
С оглед на изложеното, искането е да се постанови
решение, с което да се осъди ответника да му заплати на ищеца сумата от 641.52 лева, представляваща изплатено от
Гаранционен фонд на собственика на увредения автомобил обезщетение, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 09.11.2020 г. до окончателното изплащане и сторените
съдебно - деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
П.И.К., не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание, проведено на 17.03.2021 г. ответникът П.И.К., лично, изцяло признава по основание и
размер предявения от Гаранционен фонд иск.
В открито съдебно заседание, проведено на 17.03.2021 г., ищецът Гаранционен
фонд, чрез процесуалния си представител, е направил искане за постановяване на решение при
признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, като същото е уважено.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното:
Предявеният иск е допустим, валидно е направено
признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на
ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита
за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска,
отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата
страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право,
признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237, ал.3 ГПК, нито
в другите предвидени в закона изключения – т.е. признато е право, с което
страната може да се разпорежда – ответникът лично е извършил признанието,
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не
е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то
съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявения иск.
При този изход на спора и с оглед направеното от пълномощника на ищеца
искане в полза на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.
1 ГПК, за настоящото производство. Съобразно приложен списък на разноските по
чл. 80 ГПК, ищецът е направил разноски
за държавна такса в размер 50 лева, които следва да бъдат присъдени в тежест на
ответника.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.И.К., ЕГН **********
***, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван заедно от и.д. Б. М. и С. С., на основание чл.
45 ЗЗД и чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) /чл.
558, ал. 7 КЗ /нов//, сумата от общо 641.52 лв. /шестстотин четиридесет и един лева и петдесет и две
стотинки/ - главница, представляваща
регресно вземане за изплатено от Гаранционния фонд, по щета № ***/12.09.2015
г., обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил марка „Фиат Улайс“, с
рег. № ****, собственост на Й.Н.Д., настъпили вследствие на ПТП, настъпило на
08.09.2015 г. в село Т., на **** срещу номер *, вследствие на виновно поведение
на П.И.К., като водач на т. автомобил „ЗИЛ-130-Г“, с рег. № ***, като е
управлявал т.ния автомобил, без да е имал сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 09.11.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 50 лв. /петдесет
лева/ - деловодни разноски
в производството по гр.д. № 14833/2020 г. по описа на РС - Пловдив, XVІІІ
гр.с..
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с
оригинала!
РЦ