РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 453
гр. Пловдив, 17.02.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ
състав в открито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г.и с участието на прокурора Мирослав Христев, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 3678 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена
от МБАЛ "Тримонциум" ООД, ЕИК *********,
депозирана чрез адвокат р. с. със съдебен адрес: гр.София, ул.“Иван Вазов“ №29,
вх.А, ап.2 срещу Решение № 1830 от 10.10.2019г. на Пловдивския
районен съд, постановено по НАХД № 3860 по описа на същия съд за 2019г., с
което е потвърдено Наказателно постановление № НП-27-133-57/04.12.2018 г., издадено от проф. д-р З. Г.П.,
ДМН, Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (понастоящем
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“), с което на касатора
на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от Закона за здравето са наложени 12 бр. „имуществени
санкции“ всяка в размер на по 500 (петстотин) лева за
дванадесет нарушения по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. с чл.
86, ал. 3 вр. с чл. 82б от Закона за здравето.
Касационният жалбоподател твърди, че
съдебният акт на първоинстанционния съд, е неправилен, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и поради противоречието ми със
закона.
Твърди се, че възложената проверка от
изпълнителния директор на ИА „Медицински одит“ не съвпада като обхват с
възложената от прокурора, както и че органите на ИА „Медицински одит“ едва на
30.04.2018г. са направили опит да предадат легален вид на действията си по
отношение на установяване на административните нарушения.
Твърди се още, че неправилно районния съд интерпретира показанията
на свидетеля Грудева.
Според касатора, разпоредбата на чл.82б
ал.2 от ЗЗ няма императивен характер, както и че разпоредбата на чл.221 ал.2 от
ЗЗ е свързана с нарушаване правата на пациента, а системното място на чл. 82б
ал.2 от ЗЗ е извън раздел II на
глава 3 на ЗЗ, в която се третират правата на пациента.
Твърди се, че е налице основание за приложение на чл.28 от ЗАНН
Претендира се отмяна на решението на районния
съд, респективно отмяната на НП.
В постъпило по делото заявление от адв. С.се претендират направените разноски в двете съдебни
инстанции.
Ответникът
по касационната жалба, чрез постъпила по делото молба от процесуалния
представител юриск. П., изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от
АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци,
като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява основателна:
Първоинстанционният
съд е установил следната фактическа обстановка:
На 10.10.2016 г. бил сключен договор
между МБАЛ „Тримонциум“ ООД и УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД,
по силата на който последното лечебно заведение се задължавало да доставя чрез
болничната си аптека на жалбоподателя заявени от него количества стоки,
включително медицински изделия, които не се заплащали от републиканския бюджета
и бюджета на НЗОК и трябвало да се осигурят за прилагане в лечението на
пациенти, хоспитализирани при МБАЛ „Тримонциум“ ООД.
Съгласно договора изпълнението на приетите заявки следвало да се извърши в срок
до 7 работни дни.
През календарната 2017 г. МБАЛ „Тримонциум“
ООД заявило към болничната аптека на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД доставка единствено
на лекарствени продукти, но не били отправени заявки за доставка на медицински
изделия, включително вътреочни лещи. Вместо това през посочения период
необходимите очни лещи, които били влагани на пациенти, хоспитализирани в МБАЛ
„Тримонциум“ ООД и лекувани по амбулаторна процедура
№ 19, МБАЛ „Тримонциум“ ООД си набавяла директно от
търговски дружества, извършващи дейност по доставка на тези медицински изделия.
На 21.08.2017 г. пациентът М. И. постъпил в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна
процедура № 19. На 21.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация
и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата
било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“. Била съставена
История на заболяването (ИЗ) № 2826. Пациентът заплатил за очната леща на
лечебното заведение сумата от 230 лева. МБАЛ „Тримонциум“
ООД не осигурило вложената на пациента вътреочна леща чрез болничната аптека на
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.
На 22.08.2017 г. пациентът Ш. Х. постъпил в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна
процедура № 19. На 22.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация
и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата
било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“. Била съставена
История на заболяването (ИЗ) № 2850. Пациентът заплатил за очната леща на
лечебното заведение сумата от 230 лева. МБАЛ „Тримонциум“
ООД не осигурило вложената на пациента вътреочна леща чрез болничната аптека на
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.
На 22.08.2017 г. пациентът И. К. , на 69 години постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по
Амбулаторна процедура № 19. На 22.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена История на заболяването
(ИЗ) № 2851. Пациентът заплатил за очната леща на лечебното заведение сумата от
920 лева. МБАЛ „Тримонциум“ ООД не осигурило
вложената на пациента вътреочна леща чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД.
На 24.08.2017 г. пациентът Х. К. , на 81 години постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по
Амбулаторна процедура № 19. На 24.08.2017 г. й била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена История на заболяването
(ИЗ) № 2871. Пациентът заплатил за очната леща на лечебното заведение сумата от
920 лева. МБАЛ „Тримонциум“ ООД не осигурило
вложената на пациента вътреочна леща чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД.
На 24.08.2017 г. пациентът Е. М., на 79 години постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по
Амбулаторна процедура № 19. На 24.08.2017 г. й била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин
ситу“. Била съставена История на заболяването (ИЗ) №
2874. Пациентът заплатил за очната леща на лечебното заведение сумата от 230
лева. МБАЛ „Тримонциум“ ООД не осигурило вложената на
пациента вътреочна леща чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.
На 24.08.2017 г. пациентът С. Т. , на 70 години постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по
Амбулаторна процедура № 19. На 24.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена История на заболяването
(ИЗ) № 2876. Пациентът заплатил за очната леща на лечебното заведение сумата от
700 лева. МБАЛ „Тримонциум“ ООД не осигурило
вложената на пациента вътреочна леща чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД.
На 24.08.2017 г. пациентът П. И. , на 75 години постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по
Амбулаторна процедура № 19. На 24.08.2017 г. й била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена История на заболяването
(ИЗ) № 2877. Пациентът заплатил за очната леща на лечебното заведение сумата от
880 лева. МБАЛ „Тримонциум“ ООД не осигурило
вложената на пациента вътреочна леща чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД.
На 28.08.2017 г. пациентът Х. П. , на 72 години постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по
Амбулаторна процедура № 19. На 28.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена История на заболяването
(ИЗ) № 2890. Пациентът заплатил за очната леща на лечебното заведение сумата от
230 лева. МБАЛ „Тримонциум“ ООД не осигурило
вложената на пациента вътреочна леща чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД.
На 28.08.2017 г. пациентът П. С. , на 70 години постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по
Амбулаторна процедура № 19. На 28.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена История на заболяването
(ИЗ) № 2894. Пациентът заплатил за очната леща на лечебното заведение сумата от
920 лева. МБАЛ „Тримонциум“ ООД не осигурило
вложената на пациента вътреочна леща чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД.
На 29.08.2017 г. пациентът А. П. , на 71 години постъпил в Очно отделение
на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна
процедура № 19. На 29.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация
и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата
било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“. Била съставена
История на заболяването (ИЗ) № 2921. Пациентът заплатил за очната леща на
лечебното заведение сумата от 700 лева. МБАЛ „Тримонциум“
ООД не осигурило вложената на пациента вътреочна леща чрез болничната аптека на
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.
На 28.08.2017 г. пациентът А. П. , на 92 години постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по
Амбулаторна процедура № 19. На 28.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена История на заболяването
(ИЗ) № 2892. Пациентът заплатил за очната леща на лечебното заведение сумата от
230 лева. МБАЛ „Тримонциум“ ООД не осигурило
вложената на пациента вътреочна леща чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД.
На 28.08.2017 г. пациентът Р. Н. на 84 години постъпила в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по
Амбулаторна процедура № 19. На 28.08.2017 г. й била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена История на заболяването
(ИЗ) № 2896. Пациентът заплатил за очната леща на лечебното заведение сумата от
700 лева. МБАЛ „Тримонциум“ ООД не осигурило
вложената на пациента вътреочна леща чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД.
Във връзка с Разпореждане по писмо с вх. № МО-05-127/20.03.2018 г.
от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив и на основание издадена Заповед №
РД 27-133/30.03.2018 г. и Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018 г. от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ в периода от 02.04.2018 г.
до 02.05.2018 г. включително в лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум“
ООД, гр. Пловдив била извършена проверка от длъжностни лица на Агенцията.
На 27.06.2018 г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № А-27-133-57/27.06.2018 г. против МБАЛ „Тримонциум“
ООД и в присъствието на свидетел. Актът бил съставен в отсъствието на
жалбоподателя, който след покана не изпратил свой представител. На 29.06.2017
г. актът бил връчен на жалбоподателя срещу разписка. Въз основа на така
съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било
издадено и процесното НП.
За да потвърди НП, ПРС е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна
на НП. Според районния съд действително заповедта за удължаване на срока
на контролната дейност до 02.05.2018 г. е с дата 30.04.2018 г., т.е. след
изтичането на първата заповед, но така указаният срок има дисциплиниращ
характер, свързан с вътрешно-организационната дейност на Агенцията и контролните
органи в нея и не се отразява върху законосъобразността на акта. На следващо
място е направен извод, че МБАЛ „Тримонциум“ ООД във
всеки от дванадесетте, описани в НП, случаи е вложил при извършената
манипулация медицинското изделие - вътреочна леща, което не е било осигурено
чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, а е било доставено на
жалбоподателя директно от търговски дружества-доставчици на тези изделия. За
неоснователно е прието възражението, че описаните общо 12 деяния не представляват
нарушения поради липса на императивност на ал. 2 от
чл. 82б от Закона за здравето, тъй като при всяко едно от процесните нарушения
се касае за хипотеза, при която за лечението на пациента е необходимо
медицинско изделие, което не се заплащат от Националната здравноосигурителна
каса или от държавния бюджет, а разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗЗ също
постановява, че в тези случаи медицинските изделия се осигуряват и заплащат по
реда на чл. 82б от ЗЗ. На следващо място в мотивите на съдебния акт е
посочено, че изискването, въведено от закона, избраното от пациента изделие да
бъде доставено от болничната аптека е съобразено както с изискването за
достъпност, така и с изискването за качество. Направен е извод, че правилно е
била определена и санкционната разпоредба по отношение на всяко от процесните
дванадесет нарушения.
Касационна
инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че действително заповедта за удължаване на срока на контролната
дейност до 02.05.2018 г. е с дата 30.04.2018 г., т.е. след изтичането на
първата заповед, но така указаният срок има дисциплиниращ характер, свързан с
вътрешно-организационната дейност на Агенцията и контролните органи в нея и не
се отразява върху законосъобразността на акта. Но изводите
на ПРС относно съставомерността на нарушенията
са неправилни, тъй като събраните по делото материали не доказват по безспорен
начин извършването на нарушенията.
Няма спор, че в процесния период в МБАЛ "Тримонциум"
на съответна група пациенти са извършени оперативни манипулации, за които са
използвани медицински изделия, който не са закупени от болничната аптека, а от
търговски фирми. Не се спори също, че лечебното заведение за периода е имало
сключен договор с УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД- гр. Пловдив за доставки на
медицински изделия чрез болничната му аптека. Но така установените факти не
водят до обоснован и безсъмнен извод, че лечебното заведение е извършило
нарушение на чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ като не е изпълнило задължението си по
чл. 82б ал. 1 вр. ал.
2 от ЗЗ.
Съгласно чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ пациентът има право на
осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за
лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната
здравноосигурителна каса или от държавния бюджет. Като гаранция за това право е
поставено и задължението по чл. 82б, ал. 1 от ЗЗ лечебните заведения за
болнична помощ да осигурят на пациентите необходимите за лечението им
медицински изделия. В допълнение, за да бъде предадено и съдържание на правото
на пациента, правилото на ал. 3 от посочената норма предвижда, когато
медицинските изделия не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса
или от държавния бюджет, пациентът да ги заплаща по цените, на които ги е
закупило лечебното заведение.
От друга страна по смисъла на чл. 94 от ЗЗ пациентът не е длъжен
да ползва за нужното му лечение само и единствено медицински изделия от
болничната аптека. Ето защо е обосновано да се заключи, че правото на пациента
да получи необходимите му медицински изделия от болничното заведение, в което
се провежда лечението, по същество цели да обезпечи по-голяма достъпност и
ефективност на медицинската помощ, като се снеме тежестта от пациента да
организира набавянето на нужните му медицински изделия, но при гаранцията, че
ще получи качествени изделия на цени не – по-високи от тези на които са
доставени. Отказът да бъдат осигурени медицински изделия от лечебното
заведение, респ. осигуряването на некачествени изделия или такива на цени,
превишаващи цените на доставчиците, несъмнено ще представлява нарушение на
правото на пациента. По делото не е спорно, че пациентите са получили
необходимите за лечението им медицински изделия именно от лекуващото ги
болнично заведение. Освен констатациите за закупуването на медицински изделия
извън болничната аптека, контролните органи не са установили тези изделия да са
несъответни на медицинските изисквания и стандарти, респ. да са били продадени
на пациента на цени по-високи от тези на които ги получава лечебното заведение
в болничната аптека. В закона не се съдържа специална санкционна разпоредба,
която да регулира случаите на изпълнение на задължението по чл. 82б, ал. 1 от
ЗЗ, но не по реда на ал. 2 от същата норма, а именно осигуряване на
медицинските изделия от източник, различен от болничната аптека. Законът не
урежда и задължение за пациента лечението да се проведе единствено чрез
осигурени от болничната аптека на лечебното заведение медицински изделия. Право
на пациента е да избере дали да закупи от болничната аптека или от друго
регламентирано място нужните медицински изделия, които не са поети от
средствата на НЗОК, а лечебното заведение не би могло да откаже изплъзването на
тези изделия, ако пациентът не се е възползвал от услугите на болничната
аптека. В този аспект обстоятелството, че през проверения период при лечението
на съответните пациенти от болничната аптека не са изписвани такива изделия, не
доказва извода, че лечебното заведение не е изпълнило задължението да осигури нужните
медицински изделия на пациентите на установените цени и с нужното качество. За
да се обоснове с категоричност заключение, че лечебното заведение е нарушило
изискването на чл. 82б от ЗЗ би следвало да са налице безсъмнени данни, че е
имало желание на пациенти да се възползват от правото си да получат
медицинските изделия именно от болничната аптека и то не е било удовлетворено.
Поради изложеното съдът намира, че наказващият орган в случая е
поставил квалификация на две самостоятелни нарушения – по чл. 86, ал. 2, т. 2
от ЗЗ и по чл. 82б, ал. 1 от ЗЗ, от които първото се явява недоказано, а
второто не е предмет на приложената санкционна норма.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред
него наказателно постановление, районният съд е постановил неправилен съдебен
акт, който следва да бъде отменен ведно с издаденото наказателно постановление.
С
оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, във връзка с чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя се
следват разноски за двете инстанции и с оглед решаването на спора по същество
на основание чл. 222, ал. 1 от АПК от касационния съд следва да се присъдят
всички направени разноски. Видно от представените пред касационната инстанция
доказателства за направени разноски, същите са в размер на 300 лв.
Представените пред районен съд доказателства за направени разноски са в размер
на 830 лв заплатено адвокатско възнаграждение.
Следователно в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 1130 лв.
разноски.
По изложените съображения, Административен съд
– Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1830 от 10.10.2019г. на Пловдивския районен съд, постановено по НАХД №
3680 по описа на същия съд за 2019г и вместо това постанови:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-27-133-57/04.12.2018 г., издадено от
проф. д-р З. Г.П., ДМН, Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“ (понастоящем Изпълнителна агенция „Медицински надзор“), с
което на МБАЛ "Тримонциум" ООД, ЕИК
*********, на основание чл. 221, ал. 2 вр.
чл. 233а от Закона за здравето са наложени 12 бр. „имуществени санкции“ всяка
в размер на по 500 (петстотин) лева за дванадесет нарушения по
чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 86, ал. 3 вр. с чл. 82б от Закона за здравето.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция "Медицински надзор" – гр. София да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение "Тримонциум" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. "Цар Борис III Обединител" № 126,
представлявана от д-р С.И.И., сумата от 1130 (хиляда
сто и тридесет) лева, представляващи съдебни разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.