МОТИВИ към присъдата по НОХД №250 по описа на Варненския окръжен съд за 2014
година, наказателно отделение.
На 27.02.2014
г. Варненският окръжен прокурор е внесъл за разглеждане обвинителен акт ПД
№18/2014 година. В заключителната му част се твърди, че на 13.06.2013 година в с. Радево, област Варна, Н.Н. умишлено умъртвил баща си
- Д.Н.Д., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с
особена жестокост.
Съдебното следствие по делото е в
хипотезата на чл.371 т.1 от НПК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и
предлага да бъде определено най-лекото предвидено от закона наказание – лишаване
от свобода, в размер над предвидения минимум от петнадесет години.
Подсъдимият
дава обяснения, в които фактически
възпроизвежда събитията от инкриминираната дата. Твърди, че поведението му е
било подчинено на необходимата защита за неговата майка от нападението на
пострадалия. В последната си дума заявява, че искрено съжалява за случилото се,
но след заплахата за убийство към майката, му е паднало пердето пред очите. Становището
на защитника му – адвокат Б.Ж. е за правна квалификация на деянието по чл. 124
от НК, алтернативно по чл.118 от НК.
От фактическа страна съдът счита за установени следните
обстоятелства:
Родителите на подсъдимия – пострадалия Д.Д.
и съпругата му К.Т. ***.Двамата страдали от глухонемота, но с околните
успявали да общуват посредством звуци,
съпроводени с жестове. В домакинството на пострадалия Д. и св.Т. живеел синът
им – подс.Н.. Същият трайно се установил в с.Радево, Варненска област през 2011 година. До тогава
работил като заварчик в кораборемонтно предприятие. Трудовата си дейност
преустановил поради една единствена причина – грижа за физическото оцеляване на
св.Т.. Последното било подложено на изпитание от агресивния характер на
пострадалия Д.. Той трайно злоупотребявал с алкохол, като след пенсионирането му
това станало ежедневие. Пред дъщеря си – св.Н., пострадалият демонстрирал силна
привързаност към съпругата си. Въпреки това я биел с бастуна по главата и други
части от тялото, в резултат на което св.Т. често имала множество синини.
Случвало се св.Н. да прибира майка си от гр.Аксаково,
където познати са я отвеждали, за да я спасят от агресията на пострадалия.
Отношенията между подсъдимия
и баща му не били добри. Според св.Н. /сестра на подсъдимия/ “Колкото и грозно
да звучи, баща ми никога не го е обичал, защото винаги се е дразнел с него...”
/показания от съд.следствие – л.58 последен абзац/. Случвало се подсъдимият да
нощува в автомобила си, за да избегне конфликт с баща си. Случвало се също така
той и св.Т. да обикалят с колата из съседни населени места, дори да преспиват
при познати докато пострадалият овладее гнева си.
На 13.06.2013 год. в предиобедните часове подсъдимият с
неговия автомобил, придружаван от св.Т. и св.Н. отишъл в с. Ботево, Варненска
област. Там пазарували хранителни стоки. Подсъдимият консумирал и половин литър бира. След това тримата продължили
с пазаруването в с. Крумово.
Когато се завърнали в с.Радево, подсъдимият установил липсата на част от
покупките. Оставил майка си у дома и се върнал в с. Крумово. Пред магазина в
селото изпил 200 гр. мента, след което се върнал в дома си в с. Радево около
13:00 часа. В момента на паркирането на колата чул шум от караница в къщата.
Подсъдимият влязъл в помещението и видял «...баща ми с една вилица да я мушка в
бедрата, майка ми се дръпна и на масата имаше един нож и той взема него. ...Той
каза, че ще я убие и аз бутнах всичко от масата. Аз бутнах всичко от масата,
като му казах «защо пиеш толкова». Той взема да скача, да замахва със сопата
към мене, а майка ми се беше превила на дивана» /обяснения на подсъдимия в
съдебното следствие, л.64, втори абзац/. Св.Т. напуснала къщата. Когато били
насаме, подсъдимят блъснал баща си. Пострадалият паднал от стола, след
което подс.Н. му нанесъл множество силни удари с тъпи
твърди предмети, включително и с кухненската маса, в областта на главата,
врата, тялото и крайниците.
Веднага след това подсъдимият
излязъл от дома си. Отишъл при св.Н. и набързо му разказал, че пребил баща си,
защото искал да намушка майка му с нож в крака. Поискал заем, за да заведе
майка си на лекар в гр.Аксаково. Свидетелят го
посъветвал да уведоми за случилото се кметския наместник Ж.И..
Непосредствено след разговора подсъдимият отишъл при
св.И.. Казал “...цапнах го с един стол,
ако умре търси родата, събирай родата и го погребвайте, мен полицията ще ме
намери...надупка майка ми в крака с вилица.”
/показания на св.И. в съдебното следствие, л.60, първи абзац/. После се
качил в л.а.”Опел Корса”
с ДК№В 5762 КК и заедно със св.Т. потеглил.
Обезпокоена от разказаното
свидетелката помолила св.Н. да провери какво се случва с пострадалия. Той
отказал, защото не бил в добри отношения с Д.. На молбата й се отзовал свид. Юри В. - съсед на пострадалия. Когато влязъл в
къщата, свидетелят видял Д. да лежи безпомощен на пода във всекидневната стая.
В самата стая царял пълен безпорядък -столовете и кухненска маса били
преобърнати на пода до пострадалия, а той бил покрит с парченца стъкла.
По сигнал на св.И. на место
дошъл спешен медицински екип, както и РИ – св.Т.. Пострадалият бил
хоспитализиран, но в 22.15 часа на 13.06.2013Г. починал.
По повод на започналото разследване около 15:30 часа
на 13.06.2013 год., свид. Д. Стойков и З.С. – полицейски
служители в РУП-Аксаково, спрели за проверка л.а.”Опел
Корса” с ДК№В 5762 КК. Автомобилът се управлявал от
подсъдимия, който се държал неадекватно и отказал каквато и да е проверка за
наличие на алкохол в кръвта. Двадесет минути по-късно св.К.Т. била прегледана в
ЦСМП- Аксаково, като по тялото й не се установили травматични увреждания.
В д.пр. е изследвана причината за смъртта на
пострадалия. Чрез заключението на изготвената СМЕ №103/2013 година се
установява, че смъртта на Д.Н.Д. е резултат от развилата се дихателна
недостатъчност поради вдишването на кръв в белите дробове и травмата на
шията довела до тежък оток на меките тъкани и лигавицата на гръкляна със силно
стесняване на просвета му. Вещото лице е категорично относно наличната пряка
причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и настъпването на
смъртта. Основно значение за настъпването на смъртта има травмата на шията и
шийните органи, както и разкъсно-контузните
рани по устните на устата довели до изтичане на обилно количество кръв и
нейното последващо вдишване в белите дробове.
Посредством заключението
допълнителна СМЕ №487/2013 година се идентифицират броя и проявните
последици на ударите по тялото на пострадалия. Условно вещото лице ги е
разделило на:
Травматични увреждания в областта на главата, както
следва:
1. Синкаво-мораво кръвонасядане е неправилна форма и размери около 5/4 см. в
областта на външния горен ъгъл на дясната очница,
разпространяващо се по дясното слепоочие, по външния полюс на горния клепач,
както и по долния клепач на дясното око, подлежащо кръвонасядане
на меките черепни обвивки;
2. Синкаво-мораво кръвонасядане с неправилна форма и размери около 7/5 см по
дясната скула и надолу по дясната буза;
3. Обширно синкаво-мораво кръвонасядане с неправилна форма и размери около 15/3-8 см
по дясната ушна мида, областта на дясната долночелюстна
става и надолу към десния долночелюстен ъгъл и
дясната и задната повърхности на шията, подлежащо кръвонасядане
на меките черепни обвивки достигащо тилната област на главата;
4. Петнисто синкаво-мораво кръвонасядане с неправилна форма и размери около 4/3 см по
горната устна, в дясно, започващо от дясната носно-устна гънка и достигащо до
лигавицата на устната, подлежащо по цялата си вътрешна лигавична
повърхност, горната устна е мораво-червеникаво кръвонаседнала,
значително от очна, срединно се установява цепковидна рана е неравни ръбове, хоризонтален ход и
дължина около 2 см;
5. Оток и мораво-червеникаво кръвонасядане с неправилна овална форма и размери около 4/3
см. по вътрешната повърхност на долната устна в дясно от срединната
линия и рана с неравни ръбове, хоризонтален ход и дължина около 3.5 см. на
границата между венеца на долната челюст и вътрешната лигавична
повърхност на долната устна;
6. Синкаво-мораво кръвонасядане с неправилна форма и с размери около 6/3-5
см. но предната повърхност на брадичката, в дясно, продължаващо и
разширяващо се по
долната й повърхност
с подлежащо счупване на долната челюст в областта между 3-ти и 4-ти
долни десни зъби, както и в областта зад 8-ми долен десен зъб с отпадане на
4-ти долен десен зъб и кръвонасядане на венеца в
същата област.
7.Порезни рани в областта па дясната буза, горната
устна и лявата челно-теменна област на главата.
В
областта на шията:
1. Синкаво-мораво кръвонасядане с неправилна форма и размери около 16/5-8 см.
по предната й повърхност, по цялата и дължина, в дясно от срединната
линия, продължаващо по вътрешния полюс на дясната ключица и достигащо до нивото
на 2-ро дясно ребро по предната повърхност на гръдния кош;
2. По предната повърхност на
шията, в гори ата й третина, в ляво от срединната
линия се установява синкаво-мораво овално кръвонасядане
с диам. около 5/4 см.
3. Подлежащи обилни кръвонасяданията на меките тъкани на шията, счупване на
дясното рогче на щитовидния хрущял, кръвонасядания и
оток на лигавицата, на гръкляна;
Други:
1.По горната повърхност на лявото рамо, в областта на
торния ръб на лявата лопатка - синкаво-мораво кръвонасядане
с овална форма и размери около 4/3 см., което е резултат на удар с или върху
твърд тъп предмет е ограничена по площ удряща повърхност.
2.По предната му повърхност, по предната мишнична линия, на ниво 4-то ребро- кръгловато
синкаво кръвонасядане с диаметър около 2 см.
3.По десния горен крайник:
- Синкаво-мораво кръвонасядане с овална форма и размери около 4/2 см по
външната повърхност на дясната мишница, в средна третина;
-Синкаво-мораво кръвонасядане
с издължена форма, надлъжен ход и размери около 3/1,5 см по задната повърхност
на дясната мишница, непосредствено над дясната лакетна
става;
-Червеникаво ожулване с неправилна
кръгло вата форма и диам. около 3 см. по задната
повърхност на дясната лакетна става;
-Синкаво-мораво кръвонасядане
с неправилна овална форма и размери около 4,5/4 см. по задната повърхност на
дясната предмишница, непосредствено под лакетната
става;
-Синкаво-мораво кръвонасядане
с неправилна кръгловата форма и диам.
около 5 см. тю вътрешната повърхност на дясната предмишница, в горна третина;
-Общо четири синкаво-морави кръвонасядания, разположени по дългата ос на предмишницата,
на около 2,5 см. едно от друго и с размери на всяко около 2/1 см. по вътрешната
повърхност на дясната предмишница, в средна третина;
-Петнисто синкаво-мораво кръвонасядане с диам. около 5
см.По гърба на дясната длан, в областта на 2-ра, 3-та и 4-та предкиткови кости.
4.По левия горен крайник:
-Червеникаво ожулване с неправилна кръгловата форма и диаметър около 3 см. по задната
повърхност на лявата лакетна става;
-Дъговидна рана с неравни ръбове, с
дъга отворена назад и надолу и с размери около 5/1 см. по вътрешната повърхност
на лявата предмишница, на границата между средна и долна третини и подлежащо
синкаво-мораво кръвонасядане е овална форма и размери
около 8/4 см.
-Синкаво-мораво кръвонасядане
с неправилна кръгловата форма и с диаметър около 3 см. по
вътрешната повърхност на лявата предмишница, в долна третина.
-Кръгловато
синкаво-мораво кръвонасядане с диаметър около 3 см.
по гърба на лявата длан, в областта на основите на 4-та и 5-та предкиткови кости;
-Две сиикаво-морави кръвонасядания с
диаметър около 2 см. на всяко по гърба на лявата длан, в областта на главите на
2-ра и 3-та предкиткови кости.
Според вещото лице броят на
ударите с или върху твърди тъпи предмети, причинили травмите е между 2 и 6 за областта на главата, по
един в областта на лявото рамо и гръдния кош, 8 или 9 по горните крайници. При тези наранявания причината за настъпването
на смъртта е острата дихателна недостатъчност в резултат на травмата на
гръкляна, довела до тежък оток на меките тъкани и лигавицата на гръкляна със силно стесняване на просвета
му и аспирацията на кръв в белите дробове от изтичаща кръв от разкъсно-контузните рани по
устните, както и от венеца на долната челюст в областите на счупванията на
челюстта. При подобни травматични увреждания настъпването на смъртта е
възможно, без да е неизбежно.
Травматичните увреждания на гръкляна и разкъсно - контузните рани по устните на
устата и разкъсванията на венеца в областта на счупването на долната челюст са
пряко свързани с настъпването на смъртта. Останалите травми, самостоятелно и в
съвкупност не биха водили до летален изход.
В хода на д.пр. св.К.Т. е била освидетелствана, като
по тялото й не са констатирани видими травматични увреждания /СМЕ №569-2013,
л.131 от д.пр./.
Данни относно физическото състояние на подсъдимия след
деянието се съдържат в заключението на СМЕ №563-2013 /л.133 от д.пр./. Вещото
лице, извършило освидетелстването е установил ожулвания в областта на дясната
предмишница на нивото на дясната киткова става – в
неправилна форма и с диаметър около 1 см, както и ожулване по дясната
подбедрица в средна трета. Травматичните увреждания са констатирани при
проведен преглед на 14.06.2013 година. В заключението си вещото лице е
конкретизирало механизмът на нараняванията – посредством удари с или върху
твърди, тъпи предмети, като същите датират преди повече от 10 дни спрямо датата
на прегледа.
По въпроса за количеството на алкохолната концентрация
в кръвта на подсъдимия към момента на осъществяване на инкриминираното деяние
са налице две СМЕ, както и заключения в трите СПЕ. Според заключението на СМЕ
№315/2013 година /л.136 от д.пр./. към 14.50 часа на 13.06.2013 година,
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била в порядък от 0.73
промила, а към 15.30 часа – в порядък от 0.65 промила. Според заключението на
СМЕ №484-2013 /л.140 от д.пр./ към коментирания часови диапазон няма остатъчна
концентрация на етилов алкохол в резултат на консумацията на бира около 10.30
часа на процесната дата.
Според заключението на СППЕ
/л.94 от д.пр./ подсъдимият Н. не страда от психично заболяване. Вещите лица не
са намерили данни за зависимост към психоактивни
вещества или пък такива за органични изменения в мозъка, когнитивни нарушения,
припадъци. Освидетелстваният е категоризиран като “нестабилен, по-лесно
възбудим, чувствителен, неспокоен, импулсивен и екстраверт
като насоченост” /л.108 от д.пр., последен абзац/. В заключението си вещите
лица са приели, че причиняваните от бащата страдания на семейството чрез алкохолни
ексцесии са достигнали връхна точка на процесната
дата. Поведението на подсъдимия се разглежда по тангентата на психологичния
афект – “емоция, която се появява много бързо, протича бурно и обикновено бързо
отзвучава. Най –често тази емоция се поражда, когато се застрашават значими
потребности на личността /в случая сигурността и живота/. Форми на афекта са
гняв, уплаха, ужас” /л.101 от д.пр., първи абзац/. Вещите лица са третирали
емоционалната реакция на подсъдимия като интензивна и краткотрайна, равнозначна
на психологичния афект. В хода на д.пр.не са приели наличието на симптоми на
физиологичен афект. В тази част заключението търпи промяна в съдебното
следствие пред настоящата инстанция. /л.61 и сл. от съдебния протокол/. Вещите
лица обосновават наличие на физиологичен афект, който не е повлиян от наличната
лека степен на алкохолно опиване към момента на деянието.
По въпроса за афекта и психичното
здраве на подсъдимия, в съдебното следствие е назначена допълнителна петорна
комплексна СППЕ /л.79 и сл. от делото/.
Между авторите на експертизата не е установен консенсус относно хипотезата на физиологичен афект. Тя е
отхвърлена като несъстоятелна от доц. д-р П.М. и д.пс.К.К.
и поддържана от трите вещи лица – д-р Р.Б., д-р К.К. и клиничен психолог Р.Г.
/последните три вещи лица са и автори на комплексната СППЕ от д.пр./.
Назначена е повторна комплексна СППЕ с
идентична задача на допълнителната СППЕ /л.151 и сл. от делото/. Заключението
на вещите лица е, че по време на извършване на инкриминираното деяние
подсъдимият не е страдал от психично заболяване, бил е в състояние на
физиологичен афект, което не е повлияно от употребения преди деянието
алкохол.
Изложените обстоятелства съдът счита за
установени въз основа на обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите И.,
В., Т., П., С., Стойков, Т., Шопов, Жекова, Г.А., Ив.А., Н., Д., Кънев,
Боранова, Ковачева, Н., Симеонов;
протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум; протокол за оглед на
труп; заключенията по шестте СМЕ; заключенията по трите СППЕ, както и от
писмените доказателства.
При
формиране на доказателствената съвкупност съдът прецени собствената
достоверност на всяко от посочените доказателства и тяхната взаимовръзка.
Обясненията на подсъдимия могат да послужат като пълноценно доказателствено
средство относно интерпретираните от него факти, касаещи причината за възникване на конфликта. В тази
част същите кореспондират с показанията на св.К.Т. /майка/, св.С.Н. /сестра/,
св.Ж.И., св.Иванка А., св.Гинка А., св.Н.П., св.Георги Н., св.Симеонов. В
показанията си св.К.Т. се съдържат преки доказателства относно действията на
пострадалия непосредствено преди инккриминираното деяние. Свидетелката сочи, че
съпругът й пиел ракия от сутринта, като от тогава започнал да й се кара и да
посяга да я бие. При завръщането в дома свидетелката останала насаме с
пострадалия. Конфликтът между двамата бил инспириран от претенцията на Д. към
сготвения обяд и обвиненията към съпругата си, че му крадяла парите. После
«Посегна с вилица да ме бучне по ръката – и друг път е правил така и ме е
бучил. В този момент Неделчо дойде и го видя как посяга да ме бучи. Каза на
мъжа ми да не ми се кара. Викаше «стига, стига», но мъжа ми не спря. Аз веднага
избягах» /показания на св. - л.58 гръб от д.пр./. В подобна насока са
обясненията на подсъдимия от фазата на съдебното следствие. Налице е фактическа
идентичност между коментираните два гласни доказателствени източника относно
действията на пострадалия - посягал с
вилица към тялото на съпругата си. В обясненията на Н. се съдържат твърдения за
убождания по тялото на св.Т., както и за наличие на нож, с който пострадалият е
заплашил живота на неговата майка преди тя да напусне помещението /обяснения от
съд.следствие л.64/. В тази част обясненията на подсъдимия се третират само
като средство за защита. Относно твърдението за причинени наранявания по тялото
на св.Т. е налице заключение на СМЕ /л.131 от д.пр./, което изключва
достоверността на обясненията. Подобни факти не се съдържат и в показанията на
неговата майка. По сходен начин стои доказателствената адекватност на твърдението
за използван нож от страна на пострадалия, с който е демонстирал заплахата за
живота на съпругата си. Достоверността на това твърдение се изключва от
показанията на св.Т. – напуснала помещението преди да се развие конфликта между
сина и съпруга й, която не съобщава за наличие, респективно използване на нож.
Тук съдът изрично коментира протокол за оглед на местопроизшествие /л.17/ ведно
с приложения фотоалбум. От съдържанието на писменото доказателствено средство
се установява, че на местопроизшествието не е бил намерен нож. Впечатление
прави и обстоятелството, че във времетраенето на огледа на местопроизшествиено
не е била намерена и вилица.
Въпреки това съдът приема за доказано
наличието на подобен предмет на инкриминираната дата, като в тази насока
кредитира обясненията на подсъдимия, показанията на св.Т. и подкрепящите ги
изцяло показания на св. Т.. В приобщените по
реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК показания от д.пр. /л.61 от
д.пр./, свидетелят изрично е заявил «Като местихме масата под нея забелязах, че
имаше вилица. По нея нямаше кръв или други зацапвания.». Свидетелят
поддържа фактическите си твърдения от
досъдебната фаза, като съдът кредитира същите.
Косвено, влошените семейни
взаимоотношения между св.К.Т. и пострадалия се извеждат от показанията на
посочените по-горе свидетели. Сред тях най-значими по фактическо съдържание са
тези на св.Н. - сестра на подсъдимия. Свидетелката подробно разказва за
алкохолната зависимост на баща си, съпроводена с физическа агресия към нейната
майкка. Н. конкретизира, че пострадалият никога не е обичал брат й /в подобна
насока са и обясненията на подсъдимия/. Конфликтите в семейството са били
известни на св.И. – «Майката идва три пъти да се оплаква от съпруга си, че я
тормози» /показания в съдебното следствие л.59 гръб/, на св.Иванка А. – «Каза,
че баща му много пиел и биел майка му и затова я води със себе си» /л.66 от
д.пр./, на св.гинка А. – «От майка ми Иванка, но и от други хора съм
подучувала, че бащата ги тормози него и майка му» /л.67 от д.пр./, на св.Н. –
«Постоянно я биел с пръчка – често съм виждал
сини по ръцете и краката» /л.79 от д.пр./ и пр.
Значението на тази обстановка за
битността на подсъдимия се описва от него по следния начин «.... те постоянно
ми се обаждаха по телефона, че баща ми бие майка, кара й се, гони я от къщи и
зимата по къс ръкав и по едни чорапи е ходила при кметицата да се оплаче... И
така като ми се обадят на работа и нощно време съм карал колегите да отидем до
вкъщи, за да видим какво става. Колегите бяха бактисали от мене» /л.63 гръб от
съдебния протокол/. В подобна посока са показанията на св.Симеонов – колега на
подс.Н. /л.81 от д.пр./.
Описаната поредица от факти е от
значение за подбудите и мотива за извършване на деянието, като същите следва
да бъдат отнесени към констатациите на
наличните по делото СППЕ. Заключенията са три, като същите съдържат
противоречие по въпроса за наличието на физиологичен афект. Вещите лица имат
единомислие относно психичното здраве на подсъдимия Н. и наличието на кумулиран
афект, резултат от системните конфликтни семейни отношения, които подсъдимият е
преживявал като травматични. Преобладава и консенсус относно липсата на
значение на консумирания алкохол от подсъдимия на 13.06.2013 година за
снижаване на волевите задръжки. На тази теза противостои становището на
в.л.доц.П.М. и клиничен психолог К..
При анализ на заключенията на
комплексните СППЕ, съпоставени детйлно с установените по делото факти, съдът
намира намира следното:
Трите експертизи са базирали своите
изводи на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и на
заключенията на съдебно-медицинските експертизи. Изрично следва да се
подчертае, че по делото не се съдържат конфликтни фактически твърдения. Налице
е стабилна доказателствена съвкупност, изградена от показанията на
непосредствено разпитаните в съдебното следствие свидетели и приобщените по
реда на чл.283 от НПК показания на останалите свидетели. Не се установява и
противопоставяне в заключенията на медицинските експертизи нито по въпроса за
причината за смърттта на Д., нито по въпросите на алкохолната концентрация в
кръвта на Н. отнесена към момента на деянието.
При съпоставка на заключенията съдът
установява, че в тях няма отлика по въпроса за наличието на кумулиран афект у
подсъдимия. В тази част заключенията на вещите лица кореспондират изцяло с
останалите гласни доказателствени източници, поради което като доказателствено
обосновани се кредитират от съда изцяло. Без различие е становището на
експертите и относно фазите на афекта.
Както бе посочено първата от тях – наличието на конфликтни отношения се
установява безспорно. Следващата фаза на физиологичния афект касае наличието на
провокация. Безспорно тук подлежи на коментар значението на възприетият от
подсъдимия опит на бащата да намушка с вилица неговата майка. Според вещите лица, автори на СППЕ от д.пр.
страданията, които бащата е причинявал на св.Т. чрез алкохолните си ексцесии са
достигнали връхната си точка в момента на деянието като са отключили
психологичен афект. В подобна насока е
заключението на повторната СППЕ /л.151 и сл. от делото/. На различно становище
са в.л.М. и К. /поддържано в писменото заключение – л.87 от делото и в с.з.
л.112 гръб от делото/. Според в.л.К. при подсъдимият не се наблюдава скъсен
импулсивен контрол, като действията му са били осъзнати. Становището му се
поддържа от доц.М., който обосновава включително и липсата на физически
симптоми при подсъдимия, характерни за физиологичния афект /протокол от с.з.
л.112/. По отношение на тези симптоми - сърцебиене, изпотяване, често
уриниране, настръфване на космите останалите вещи лица не изразяват конкретно
становище.
При детайлна съпоставка на заключенията
на вещите лица по въпроса за провокацията на деянието прави впечатление,
обединението им около факта че «късосъединителната реакция» е в резултат на
зплахата към живота на св.Т.. По този въпрос например в СППЕ от д.пр. Л.98 и
л.99, вещите лица са посочили следното: «...След това се прибрах вкъщи и видях,
че баща ми се кара на майка ми, и я удряше с бастуна, и я дупчеше с вилица,
встрани на рамото. То беше близо до него. Като видях, че майка ми викаше:
Стига, стига!...... той се обърна и скочи срещу мене и вика: «Не слуша, не
слуша! Питам го: «Какво ти е направила?», а той: «Не слуша, не слуша!». На
масата имаше наредени чашки с ракия и едно шише с ракия. Той беше дръпнал преди
да дойдем. Вземах чашите и ги хвърлих на земята. Казах му «Защо пиеш? Защо се
дразниш? Той винаги е така. Пие едно и така... казах: «Толкоз години съм те
търпял! Толкоз години се дразниш!» и го бутнах. Надигна се и стана с бастуна да
ми посяга. И тогаз го бутнах и той падна на земята. Помъчи се да се подпре на
стола и тогаз падна. Подадох му ръка и казах «Дай да спираме до тук! Стана още
пак с бастуна. Отидох по-близо до него и ме удари. Удари ме два – три пъти с
бастуна. Псуваше, плюеше, жива трагедия! Крещеше «Мама ти да еба! Ти ще заминеш
оттука и аз ще убия майка ти! И тогаз стана... черно ми стана пред очите...
Преди това през зимата боса я караше, биеше я, тормозеше я, гонел я..... Всичко
ми стана черно. Чувам, виждам, но нямам представа какво правя. Ей така, всичко
ми е черно. Казах на майка ми да излезе навън... цялата трепереше». Идентично –
заключение на повторната СППЕ л.155 от делото.
Вещите лица К. и М. отричат изобщо
наличието на афектогенна ситуация поради липса на реална опасност за живота на
св.Т., като поддържат теза само за стеснение на съзнанието / по този въпрос
изрично становище на в.л. К., съдебен протокол л. 110/.
Относно провокиращият елемент
подсъдимият дава обяснения в съдебното следствие. Свързва го със заканата с нож
срещу майка му /съдебен протокол, л.64/, но в тази част обясненията му са недостоверни.
Най-съществена е отликата в
заключението на вещите лица по въпроса на четвъртата фаза на физиологичния
афект – фазата на изчерпването. Вещите лица, изготвили първоначалната СППЕ
защитават наличието на подобна в съдебното следствие, но са я отрекли в
писменото си становище. Съвсем в подобен аспект е становището на в.л. Б., К. и Г.
при допълнителната експертиза, както и становището на авторите на повторната
петторна СППЕ /л.151 и сл. от делото/. Вещите лица М. и К. отричат налично
изтощение при подсъдимия след същинската фаза на разтоварване на агресията,
като излагат аргументи за подредено и целенасочено поведение на Н. след
деянието.
За оценка на обосноваността на разнопосочните
заключения, съдът направи съпоставка с доказателствената съвкупност.Факти за
поведението на подсъдимия непосредствено след деянието се съдържат в
показанията на св.св.Н.П., Ж.И., Деан Стойков и З.С.. Показанията на св.Н.П. от
д.пр. са приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК. Близо два
месеца след деянието свидетелят описва поведението на подсъдимия непосредствено
след деянието по следния начин: «той беше разстроен...Този път беше притеснен.
Каза ми «Стана белята». Питах го «Какво стана». Той каза «Скарахме се с дъртия
и го ударих».Останах с впечатление, че го е ударил със сопа. ...Каза, че отива
в Аксаково да води майка си на лекар...Н. каза, че ще отиде при нея.Той отиде
към кметството.» /л.76 от д.пр./. Св.И. описва състоянието на подсъдимия
«Някъде в 14.50 часа Неделчо дойде в кметството видимо разтревожен, беше сам и
аз затворих вратата на клуба, видях го че е разтревожен и отидохме в кметската
стая. Попитах го какво става, той каза «ебал съм му мамата, цапнах го с един
стол, ако умре търси родата, събирай родата и го погребвайте, мен полицията ще
ме намери, «надупка майка ми в крака с вилица» /л.59 гръб и л.60 от съдебен
протокол/.
Видно от съдържанието на докладна
записка – л.15 от д.пр., в 14.50 часа на 13.06.2013 година /непосредствено след
срещата с подсъдимия/ св.И. ***, че «лицето Н.Д.Н.... след употреба на алкохол
е нанесло побой над баща си...». Този
факт се потвърждава от св.И. след констатиране на противоречия в показанията й.
Отново от същата докладна записка се установява, че подсъдимият е спрян за
проверка в 15.30 часа. Тази проверка е реализирана от св.св.Деан Стойков и З.С..
В показанията си св.Стойков сочи «При разговора с водача не усетих да ми лъха
на алкохол, но забелязах че поведението му е неадекватно – реакциите му бяха
забавени, тръгва, връща се, хваща нещо, пуска го, посяга за нещо, погледът му
беше разсеян, нефокусиран... Когато го попитах защо е тръгнал да кара, той
сподели «Баща ми блъсна майка ми, удари я с бастуна. Аз го блъснах и я качих в
колата и тръгнахме за Доброглед. Там щяхме да се срещнем със сватовете.., че те
знаят при кой лекар и къде да я прегледат». После каза: «Сложих си главата в
торбата». /л.55, 56 от д.пр./. Другият полицейски служител, участвал в
проверката описва състоянието на подсъдимия: «...от момента, в който го
забелязахме той явно бързаше, движеше се в лява лента и изпревали тяколко
автомобила. При проведения разговор усетих, че водача лъха на алкохол, държеше се
странно –гледаше особено, реакциите му бяха забавени.» /л.57 от д.пр./.
Изложената фактическа верига не се
вписва в т.нар. фаза на изчерпването. Тази фаза се характеризира със спад на
нервното напрежение, отпадналост, сън, непълноценни спомени /по този въпрос няма отлика в заключенията на
вещите лица/. Поведението на подсъдимия демонстрира подреденост и целенасоченост,
подчинена на организиране на медицинска помощ за св.К.Т.. Подс.Н. е потърсил
св.П., защото е имал нужда от пари за пътуването си до болничното заведение
/обяснения на подс. л.64 гръб от съдебния протокол/, бил е ориентиран и в
разговора със св.И.. Поведението му е последователно – обяснил е какво е
направил, защо е произлязал конфликта и е вербализирал намерението да помогне
на майка си. Св.С. е възприел бързото шофиране на подсъдимия, включително
изпреварването на автомобили в лявата лента. Това поведение сочи на наличен
контрол върху реакциите и целеустременост – отново подчинена на нуждата от
медицински преглед на св.Т.. Пред полицейските служители подсъдимият е изглеждал нефокусиран, но това е
обяснил с бързането си по пътя за с.Доброглед. Там от роднини по сватовство е
очаквал помощ относно мястото за преглед на св.Т.. Така детайлизираното поведение не предполага
възможност за третирането му като «вегетативна симптоматика» на фазата на
изчерпването. Последният извод намира косвено подкрепа и от изявлението на
в.л.д-р С. в съдебното заседание от 07.10.2014 година /л.172 гръб, втори
абзац/. Вещото лице заявява, че подсъдимият е осъзнал незабавно резултата от
постъпката си. Счита, че е малко вероятно последващото му поведение пред
свидетелите да носи белезите на защитно такова. Съдът обаче намира фактически
основания да приеме подобна хипотеза за налична. Освен коментираната по-горе
поредност на действията на подсъдимия, впечатление в поведението му след
деянието прави възпроизвеждането на същото. Пред св.П. подсъдимият е обяснил,
че «...видял баща си да мушка майка му. С нож я бил намушкал по крака.»
/протокол л.76 от д.пр., втори абзац/. Такива са твърденията му и пред св.И. –
«Баща ми надупка майка ми с вилица и после с нож. Аз взех стола и го цапнах със
стола» /л.49 гръб от д.пр./. В тази част показанията на св. И. са приобщени по
реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК.
Свидетелката поддържа изявлението си от д.пр., като обяснява възникналото
различие с тези от съдебното следствие с дългия период от деянието до
изслушването от съда. Тези доказани фактически обстоятелства заедно с
коментираното отсъствие на нож на местопрестъплението /подкрепено от
показанията на св.Т./ дават основание да се заключи, че подсъдимият още в този
момент се е опитвал да намери защита за поведението си. Последното категорично говори за ориентирано поведение,
изключващо вегетативната симптоматика на фазата на изтощение, налична при
физиологичния афект.
Изложеното дава основание на съда да
кредитира заключението на комплексната СППЕ от д.пр., както и заключениет на
в.л. доц.М. и в.л.К. /л.79 и сл.от
делото/. На процесната дата поведението на подсъдимия е било подчинено на
кумулиран афект, който не е достигнал до нивото и степента на физиологичния
афект. Налице е стеснение в съзнанието в
резултат на силната емоция, довела до рязко скъсяване на волевия път на борба
между мотиви и контрамотиви при осъществяване на деянието.
От друга страна, установеният страх за здравето
и живота на майката също обяснява позицията
на подсъдимия по делото. В обясненията си той не отрича изцяло да е удрял пострадалия,
но настоява, че ударът е само един – с масата. Вещото лице, съдебен медик,
обаче, като изхожда от множествеността и локализацията в различни анатомични
органи на травматичните увреждания, изключва такава възможност. Такова
разбиране се споделя и от съда, защото областите на нараняване са четири – глава,
шия, гръден кош и крайници. Според заключението на допълнителната СМЕ в
областта на главата на пострадалия са реализирани между 2 и 6 удара, един в
областта на лявото рамо и на гръдния кош, 8 или 9 в областта на горните
крайници. Диференциацията на ударите е при изричната бележка на вещото лице, че
е възможно те да са повече на брой в хипотеза на наслагването им в една и съща
област. Силата на ударите в областта на лицето, шията и горните крайници е била
значителна. Изводът се основава на дълбочината на увреждане на органи в тези
области и причинените значителни по размери травматични увреждания, включително
счупване на долна челюст.
Несъстоятелно е
твърдението на подсъдимия, че е имало борба между него и пострадалия /аргумент
от това естество се намира и в защитната пледоария/. Изводът за това се налага
отново от установените травматични увреждания по Д., конкретно в областта на
горните крайници. Установените:
-синкаво-мораво кръвонасядане с неправилна овална форма и размери около
4,5/4 см. по задната повърхност на дясната предмишница, непосредствено под лакетната става;
-синкаво-мораво кръвонасядане
с неправилна кръгловата форма и диаметър около 5 см.
по вътрешната повърхност на дясната предмишница, в горна третина;
-дъговидна рана с неравни ръбове, с
дъга отворена назад и надолу и с размери около 5/1 см. по вътрешната повърхност
на лявата предмишница, на границата между средна и долна третини и подлежащо
синкаво-мораво кръвонасядане е овална форма и размери
около 8/4 см.
-синкаво-мораво
кръвонасядане с неправилна кръгловата
форма и с диаметър около 3 см. по вътрешната повърхност на лявата предмишница, в долна
третина са от категорията на защитните, получаващи се при предпазване от
нанесени удари. Относно
дъговидната рана, вещото лице е конкретизирало че тя е причинена с предмет,
притежаващ подчертан ръб.
В подкрепа на гореизложеното фактическо
положение е и заключението на СМЕ /л.133 от д.пр./, чрез което се установява
липсата на каквито и да е следи от физическа борба по тялото на подсъдимия.
Констатирани са ожулвания, които обаче са с давност по-ранна от датата на
деянието.
Досежно причината за смъртта на
пострадалия е налице еднопосочно заключение на СМЕ №103/2013 година, поддържано
от вещото лице в хода на съдебното следствие. Леталният изход е настъпил поради
развила се дихателна недостатъчност в резултат на вдишването на кръв в белите
дробове и травмата на шията, довела до тежък оток на меките тъкани и лигавицата
на гръкляна със силно стесняване на просвета. Смъртта е била възможна, като
настъпването й е в пракя причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия.
Въз основа на всички изброени
доказателства, събрани и проверени на съдебното следствие, взети в своята
съвкупност, тъй като не съдържат съществени противоречия по така изложените
факти, съдът прави следните правни
изводи:
І. Подсъдимият е осъществил състав
на престъпление против личността, убийство, извършено при евентуален умисъл,
тъй като с юмруци и твърди предмети е нанесъл множество удари по цялото тяло на
пострадалия, част от които съсредоточени в области на жизнено важни органи –
главата и шийната област, и реализирани със значителна сила, при което му
причинил увреждания, несъвместими с живота въпреки оказаната квалифицирана
медицинска помощ. Като се имат предвид този способ на престъплението, вида,
характера на нараняването и засягането на особено жизнено важни органи, то
несъмнено Н. е разбирал, че действията му ще доведат именно до настъпилия и допускан
от него общественоопасен резултат.
ІІ. Подсъдимият е извършил убийството на баща, с особена
жестокост и по особено мъчителен за убития начин.
Особената жестокост е правна
квалификация на поведението на дееца, която се отнася до начина на осъществяване
на умъртвяването и проявеното отношение към жертвата. Наличието й се
предопределя от фактическите обстоятелства по умъртвяване на жертвата - брой,
силата на ударите, оръжието, с което е причинено увреждането, неговата тежест,
както и тези относно демонстрираното отсъствие на състрадание към нея.
Особената жестокост е външна характеристика на убийството, чрез която намират
отражение субективните качества на дееца. Особената жестокост при конкретното
деяние на подсъдимия Н. се обективира от броя и силата на нанесените множество
удари, от различните форми на употребеното насилие и проявите на агресия
–удари, реализирани със значителна сила, възприето от него счупване на челюстта
и обилно кървене, включително и от липсата на каквото и да е отношение към
последиците от действията му и страданията на пострадалия, когото изоставя на
местото на боя. Това онагледява отсъствието на чувство за милост и състрадание.
Убийство по особено мъчителен за
жертвата начин е налице, когато пострадалият изживява тежки физически и душевни
страдания, което обстоятелство се съзнава от дееца. И този квалифициращ признак
се преценява с оглед броя и начина на нанесените удари, както и болезнеността
на уврежданите места, причинените болки и страдания, които са преживявани продължително
време, изживените предсмъртни мъки. В случая подсъдимият е нанасял удари по
главата, шията, лицето, горните крайници. Пострадалият е бил в съзнание и е
изживявал ужаса от този побой, като е понесъл счупване на долна челюст,
счупване на дясното рогче на щитовидния хрущял, оток на лигавицата на гръкляна.
Ударите са нанасяни интензивно и част от тях – със значителна сила. Физическите
страдания на пострадалия са били съпътствани и от болезнени психични
изживявания – изпаднал в безпомощно състояние от побоя, той е осъзнавал
невъзможността си да се защити сам, разбирал е безнадеждността на ситуацията и
се е чувствал безпомощен.
ІІІ. Не се споделя тезата на
защитата, за квалифициране на деянието по чл.124 от НК - като непредпазлива
смърт в резултат на умишлено нанесена телесна повреда.
Тази теза се поддържа въз основа на две
твърдения - от субективна страна се поддържа, че подсъдимият, след като е
нанесъл само удари, но не по жизненоважни части на тялото, не е имало как дори
да допусне, че с действията си ще причини последвалия общоопасен резултат, а от
друга страна - че този резултат обективно не е неизбежна последица от причинените
травми. Становището на адв.Ж. се изолира от формираната доказателствена
съвкупност от една страна, а от друга - от непротиворечивата съдебна практика,
в която предмет на множество решения е бил еднообразният сравнителен анализ на
умишленото убийство с непредпазливото престъпление по чл.124 от НК.Подсъдимият
е нанесъл поредица от удари, като локацията им е в различни анатомични области,
включително и върху жизненоважни части –
глава и шия. С тези удари са били причинени множество телесни увреждания, а
видно от дълбочината на някои поражения, силата, с която са били нанесени, се
определя като значителна – счупена е долната челюст, а в областта на шията е
счупено дясното рогче на щитовидния хрущял. От обективните действия на
подсъдимия – нанасянето на множеството удари, силната интервенция в областта на
шията се налага извод, че в съзнанието му са се съдържали представи за възможно
причиняване на увреждания, несъвместими с живота. Във времетраенето на побоя за
него е било видимо обилното кървене от областта
на главата. За това не може да се твърди, че подсъдимият е имал
представа само за причиняване на телесните повреди, след като напълно
съзнателно е нанесъл на пострадалия жесток побой, а при уведомяването на
кметския наместник е направил коментар »..цапнах го с един стол, ако умре търси
родата, събирай родата и го погребвайте...». Нормата
на чл. 124 НК се прилага тогава, когато деецът е причинил смърт по
непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда.Наличните
увреждания по тялото на пострадалия и най-вече
ударите в областта на главата и уврежданията по шията не сочат на
"умишлено нанесена телесна повреда", от която е последвала смърт.
Разликата между умишленото убийство и умишлената телесна повреда, вследствие на
която по непредпазливост е причинена смърт, се извежда от психическото
отношение към настъпилия смъртен резултат и от обективните действия, чрез които
се причинява този резултат. Силата, с която са счупени челюстта и дясното рогче
на хрущяла, с категоричност установяват евентуален умисъл у подсъдимия за
лишаване от живот.
ІV. Не се споделя тезата на
защитата, за квалифициране на деянието по чл.118 от НК.
За
да се приложи по-леко наказуемият състав на чл.118 от НК е необходимо
състоянието на силно раздразнение у дееца да е предизвикано от пострадалия със
средствата и по начина, визирани в закона – с насилие, с тежка обида или
клевета или с друго противозаконно действие, от което да са настъпили или да е
било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови близки. Дали
действията на пострадалия могат да се приемат за съставомерни по чл.118 от НК
следва да се преценява с оглед конкретните фактически особености. Приетият за
доказан опит на пострадалия да намушка в бедрото съпругата си с вилица не е
провокирал пика на потисканите негативни емоции у подсъдимия. Между този момент
и умъртвителното деяние е изминало известно време на размяна на реплики, бутане
на пострадалия, вдигането му... Коментираният пик е настъпил с факта на
заканата към живота на св.Т.. От нея обаче не е съществувала обективна
възможност да настъпят тежки последици за К.Т.. В същинското развитие на
деянието пострадалата не се е намирала в стаята, т.е пряка и непосредствена
опасност за здравето и живота й не е била налична. Вярно е, че по делото са
установени достатъчно факти, от които да се заключи за съществуването на
дългогодишни негативни отношения между пострадалия и св.Т.. Те обаче не са
излизали от границите, дефинирани включително и от параметрите на инцидента на
13.06.2013 година. Св.Н. дава подробни сведения за тези отношения. Между
пострадалия Д. и съпругата му
конфликтните ситуации са били обичайни. Въпреки това св.Т. се е грижила
непрекъснато за пострадалия. В семейството очевидно е имало ресурс на
търпимост, защото самата св.Н. няколко пъти е молила кметския наместник да не
вика полиция и да остави родителите й сами да се оправят. На друга плоскост са
били отношенията баща – син: «Колкото и грозно да звучи, баща ми никога не го е
обичал, защото винаги се е дразнел с него и винаги като съм ходила аз той се
оплакваше, че брат ми не му помагал с нищо, само си почивал и ходел да помага
на хората, което не е вярно» /показания на св.Н. в съдебното следствие, л.58/.
Тези дългогодишни отношения според вещите лица са установили състояние на
дистрес у подсъдимия. Констатираната от вещите лица негова идентификация с майката /становище на в.л.Д. в с.з., л.172
гръб, последен абзац/, дългогодишно кумулирания гняв от поведението на
пострадалия са преживявани от подсъдимия като травматични компоненти. Не може
да се спори и по това, че възприетото от подсъдимия поведение на неговия баща е
довело до пик на негативните емоции. Последвалите действия са резултат на
особено психическо състояние, което обаче не изключва противоправността на
деянието. Подсъдимият не се е намирал в състояние на силно раздразнение, коте е
правно понятие и е по-широко от медицинския аспект на физиологичния афект.
При индивидуализация на наказанието,
съдът взе предвид следното:
Личността на подсъдимия не дава
основание да се третира като обществено опасна. Той се ползва с добра
харакеристика по местоживеене. Св.П. определя подсъдимия като добродушен, а св.Д.
го описва като добър и кротък. Позитивни данни за общественото му поведение
сочи и кметския наместник на селото св.И..
Той не е бил известен с противообществени прояви на районният инспектор
– св.Т.. Подсъдимият е описан като трудолюбив от негов работодател – св.Кънев,
а св.Симеонов удостоверява в показанията си доброто мнение за Н. в
професионалната му среда. Той е с чисто
съдебно минало, като съдейства за разкриване на обективната истина и е
изключително критичен към стореното. Посоченото разкрива видимата
характеристика на Н. и доказва, че той е бил адекватно адаптиран към общността,
която обитава. Макар и да е допускал някои нарушения на задължителни правила за
поведение, те в никой случай не могат да го характеризират като отклоняващ се
от обичайните правила за поведение.
Съдът изрично отбелязва, че в делото не се съдържат доказателства за сочените
от св.Юри В. факти /протокол от 14.06.13г. л.53 гръб, последен абзац и л.54 от
д.пр./.
Според съда, съществена за
инидивидуализацията на наказанието е спецификата на отношенията на подсъдимия с
неговия баща – пострадалия Д.. По делото са налични множество и еднопосочни
доказателства, че подсъдимият Н. е подчинил човешкото си съществуване на
грижата за майка си. Той не е формирал собствена социална коцепция, като е
останал без работа, останал е без приятелски кръг, останал е без семейство, за
да пази здравето на майка си от непрекъснатите алкохолни изстъпления на
пострадалия. Подсъдимият е подчинил живота си на това, като
включително не се е противил да нощува в автомобила, както и да обикаля по
познати да търси подслон заедно със св.Т.. Особено впечатление правят думите на
Н. от обясненията му пред съда «...но те постоянно ми се обаждаха по телефона,
че баща ми бие майка, кара й се, гони я от къщи и зимата по къс ръкав и по едни
чорапи е ходила при кметицата да се оплаче, че баща ми я гони и не я иска в
къщи. И така като ми се обадят на работа и нощно време съм карал колегите да
отидем до вкъщи, за да видим какво става. Колегите бяха бактисали от мене...» /съдебен
протокол л.5.63 гръб, последен абзац/. Тази последователност, избрана от
подсъдимия при градацията на фактите доказва осъзнато формираната идентичност на
Н. с майката и слага силен акцент върху
ненормалното протичане на житейската му битност. Трите СППЕ съдържат много
подробни данни за постигнатат социална дисхармония в резултат на изключително
травматизиращите отношения между Н. и неговия баща. Натрупаният в годините гняв
съвместно с усещането за безсилие е довоело до постоянно състояние на дистрес у
Н.. Доказателствената съвкупност по делото дава основание да се заключи, че е
налице малформация в отношенията «родител – дете», които не са били подвластни
за промяна на нито една от страните в конфликта. Описаното е в основата на
процесното деяние, но макар да не премахва престъпния му характер, съществено
намалява неговата укоримост /по идентичен казус Р 212 по н.д.145 от 2008г., ІІ
н.о./.
Горното съдът възприе като изключително
смекчаващо вината на Н. обстоятелство. При това положение дори наложено
наказание «лишаване от свобода» и в минимален размер би било несъразмерно
тежко, което предпостави приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Съдът наложи
наказание от пет години лишаване от свобода като съобрази освен данните за
личността на подсъдимия и високата обществена опасност на деянието, предвид
настъпилия тежък съставомерен резултат. Това наказание следва да се търпи при
условията на строг режим в затвор. В условията на пенитенциарното заведение ще
бъде извършвана корекционна работа с подсъдимия Н. за позитивизиране на
нагласите му и възможностите за осъзната ресоциализация. Съдът счита, че с
акцент върху тези дефицити, при този размер и начин на изтърпяване на
наказанието ще се удовлетворят целите на индивидуалната и генерална превенция
на наказателната репресия.
С присъдата съдът зачете
предварителното задържане на подсъдимия, реши въпроса за веществените
доказателства и разноските по делото.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
СЪДИЯ :