Мотиви по
присъда № 260032/13.04.2021г. по НОХД № 386/2021г. по описа на РС гр. Дупница.
Районна
прокуратура гр. Кюстендил, ТО- Дупница е повдигнала обвинение против М.С.М., роден на *** ***, с настоящ адрес:***,
българин, българско гражданство, неженен, безработен, завършено основно
образование, неосъждан, с ЕГН - **********, за това, че на 26.03.2021 г., около
13.30 часа в гр. Рила, обл. Кюстендил на ул. „Св. Варвара“ пред дом № 12 в
посока ул. „Бор“ е управлявал МПС мотоциклет марка „Ямаха“ модел „МВК“, с номер
на рама № 4EF-200 318,
което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а
именно: „По пътищата отворени за обществено ползване се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, който са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места“, във връзка с Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС“ - чл. 2 /изм. – ДВ, бр. 93 от 2006
г., изм. – ДВ, бр. 57 от 2007 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2009 г., изм. –
ДВ, бр. 67 от 2012 г./ „Моторните превозни средства и ремаркетата,
предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се
представят за регистриране от звената „Пътна полиция“ при Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ или областните дирекции на МВР /ОДМВР/ по постоянния
адрес на собственика – за физическите лица, или по адреса на регистрация – за
стопанските субекти“, чл. 3. /1/ /изм. – ДВ, бр. 57 от 2007 г., изм. – ДВ, бр.
20 от 2018 г./ „Моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок
до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса
/постоянен или временен/ от съответния митнически орган“ и чл. 10. /1/ „За
всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен
номер“ – престъпление по чл. 345, ал.
2, във вр. с ал. 1 от НК и за това, че на 26.03.2021 г., около 13.30
часа в гр. Рила, обл. Кюстендил на ул. „Св. Варвара“ пред дом № 12 в посока ул.
„Бор“ е управлявал МПС мотоциклет марка „Ямаха“ модел „МВК“, с номер на рама №
4EF-200 318 в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство /наложена със
ЗППАМ № 20-5310-*********.11.2020 г. на Началник група КПДГПА към ОД МВР гр.
Кюстендил, връчена на 17.11.2020 г. и влязла в сила на 01.12.2020 г./ -
престъпление по чл. 343в, ал. 3, във
вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание участващият представител на Районна прокуратура -гр. Кюстендил, ТО -Дупница
прокурор Ивайло Василев поддържа повдигнатото срещу подсъдимия М.С.М. обвинение,
счита че то е доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и
субективна страна. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде
наложено наказание по справедливост.
Подсъдимият М.С.М.
не е представляван в процеса от защитник. В хода на съдебното следствие е дал
обяснение, че е управлявал мотоциклета в ромската махала, тъй като е искал да
го пробва как върви. Признава се за виновен,
като в последна дума моли да му бъде наложено по-леко наказание.
По делото са
приложени и приети следните доказателства:
-
Протокол за доброволно предаване,
съставен на 26.03.2021 г., в който е описано, че подсъдимият е предал бр.
мотоциклет марка „Ямаха”, модел „МВК“, без регистрационен номер, с номер на
рама: 4EF-200 318,
с контактен ключ, в който подсъдимият е
дал пояснение, че мотоциклета не е негова собственост, а е собственост на една
жена от с. Стоб;
-
2
бр. АУАН от 26.03.20221 г. за нарушение по чл. 140, ал. 1 и чл. 150а ЗДвП;
-
Справка за нарушител водач;
-
Заповед за прилагане на Принудителна
административна мярка № 20-5310-000228 по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП,
издадена от Група КПДГПА на 04.11.2020 г., връчена на 17.11.2020 г. на
подсъдимия, като му е отнето СУМПС за
това, че на 04.11.2020 г. на А3 Струма км 62+500, в посока гр. Благоевград е управлявал лек автомобил „Фиат Пунто“, с
рег. № КН 5087 АТ, собственост на Соня Първанова, като при извършена справка с
РСОД е установено, че водача е управлявал МПС
с наложено наказание глоба с наказателно постановление и/или електронен
фиш, незаплатена в срока за доброволно плащане;
-
Наказателно постановление №
20-5310-001179, издадено от ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил на
10.11.2020 г. за установено нарушение на 04.11.2020 г. за това, че на
04.11.2020 г. на А3 Струма км 62+500, в посока гр. Благоевград е управлявал лек автомобил „Фиат Пунто“ с
рег. № КН 5087 АТ, собственост на Соня Първанова, като при извършена справка с РСОД
е установено, че водача е управлявал МПС
с наложено наказание глоба с наказателно постановление и/или електронен
фиш, незаплатена в срока за доброволно плащане;
-
Заповед за прилагане на Принудителна
административна мярка № 20-0332-000046 по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП,
издадена от Група КПДГПА на 20.06.2020 г., връчена на 24.06.2020 г. за временно
отнемане на СУМПС на подсъдимия за това, че на 20.06.2020 г., в 23.40 ч., на
третокласен път № 107, км 8+800, в посока гр. Кочериново е управлявал лек автомобил „Мерцедес А160“, с
рег. № Е 6874 МР, собственост на Таня Никова, като при извършена справка с РСОД
е установено, че водача е управлявал МПС
с наложено наказание глоба с наказателно постановление и/или електронен
фиш, незаплатена в срока за доброволно плащане- НП № 19-1116-001071 от 01.08.2019
г., влязъл в сила на 05.09.2019 г.;
-
Наказателно постановление №
20-0332-000046, издадено от ОДМВР Кюстендил, ОДМВР Кюстендил, РУ гр. Рила на
10.11.2020 г. за установено нарушение на 20.06.2020 г. за това, че на
20.06.2020 г., в 23.40 ч., на третокласен път № 107, км 8+800, в посока гр.
Кочериново е управлявал лек автомобил
„Мерцедес А160“, с рег. № Е 6874 МР, собственост на Таня Никова, като при
извършена справка с РСОД е установено, че водача е управлявал МПС с наложено наказание глоба с наказателно
постановление и/или електронен фиш, незаплатена в срока за доброволно плащане-
НП № 19-1116-001071 от 01.08.2019 г., влязъл в сила на 05.09.2019 г.;
-
Докладна записка от 30.03.2021 г. за образувано бързо ДП за
престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, образувано на 26.03.2021
г., че е осъществен състава и на чл.
343, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК;
-
Справка за съдимост.
Следните доказателства са
събрани по време на досъдебното производство, обсъдени след приобщаването им по
делото, ведно с др. писмени доказателствени средства, а именно протоколи за
разпит на свидетели, прочетени при условията на чл. 281, ал.1, т. 5 от НПК
Между тях не
съществуват противоречия. Точно и категорично се установяват всички факти от
значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието,
авторството му и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на
дееца. Гласните и писмените доказателства, в своето единство изясняват пълно,
последователно и безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа
обстановка.
Съдът, като прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият М.С.М. е роден на *** ***, с
настоящ адрес:***, българин, българско гражданство, неженен, безработен,
завършено основно образование, неосъждан, с ЕГН - **********. М.С.М. не е
правоспособен водач на такъв вид МПС мотоциклет, тъй като няма издадено СУМПС
по предвидения в ЗДвП ред. Освен това, към датата на деянието,
СУ на МПС е било отнето със Заповед за ППАМ. За извършените деяния срещу М.С.М.
е било образувано бързо производство № ЗМ -26/2021 г. по описа на РПУ-Рила, с
обвинение за престъпление по чл.345, ал.2 във вр.с ал.1 от НК, а впоследствие
повдигнато обвинение и за престъпление по чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК. След приключване на разследването, Районната прокуратура- Кюстендил- ТО-
Дупница е внесла обвинителен акт от
02.04.2021 г. по обвинение за престъпление по чл.345, ал.2 във вр.с ал.1 от НК
и за престъпление по чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
Подсъдимият М.М. взел от друг собственик,
жена живуща *** мотоциклет марка „Ямаха“ модел „МВК“, с номер на рама № 4EF-200 318.
Същият обаче, не бил регистриран по надлежния ред пред съответните органи на
МВР.
На
26.03.2021г., около 13.30 часа свидетелите О. Йордания и Й.В. ***, били на
обход в гр. Рила, със служебния автомобил на ул. „Св. Варвара“ и се придвижвали
в посока към ромската махала. Тогава видели, че от ул. „Септемврийска“ към ул.
„Св. Варвара“ излязъл подсъдимия М. управляващ мотоциклет, на който нямало
поставена регистрационна табела. Настигнали водача пред дом. № 12 на същата
улица, подали звуков и светлинен сигнал и спрели водача за проверка. На място
бил установен подсъдимия М.. Били му поискани документи за проверка и подсъдимия
М. заявил, че не носи у себе си никакви документи. Обяснено му било, че няма
право да управлява мотоциклета, който не с регистриран по надлежния ред.
Разпоредено му било да придвижи мотоциклета до РУ Рила. При направената справка
в РУ Рила се установило, че водачът М.М. е с отнето СУМПС, за неплатени глоби.
На подсъдимия М. били съставени два броя АУАН за констатираните нарушения по
ЗДвП. С протокол за доброволно предаване водача М. е предал управлявания от него
мотоциклет марка „Ямаха“ модел „МВК“, с номер на рама 4EF-200 318,
без регистрационна табела.
В хода па досъдебното производство се
установява, че подсъдимия М. със Заповед
за прилагане на принудителна административна, мярка № 20-5310- 228 от
04.11.2020 г. на М. му е наложено наказание – принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1 Б.“д“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до заплащане на дължимата глоба, която заповед е
влязла в сила на 01.12.2020 г. До датата на инкриминираното деяние подсъдимия М.
не е заплатил наложената му глоба.
Същата принудителната
мярка към момента на деянието, не е в
сила, тъй като съгласно Решение № 3/23.03.2021 г. на Конституционния съд на Р
България нормата на чл. 171, т. 1 Б.“д“ от ЗДвП е обявена за
противоконституционна. В мотивите си Конституционният съд е възприел, че тази
норма ограничава основни конституционни права на гражданите, като същата е
предвидена да компенсира неспособността на държавата да изпълнява задълженията
си, което е недопустимо в една правова държава, като в този смисъл е
постановено друго решение –Решение № 6 от 2013 г. по к.д. № 5/2013 г. В
разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че наложеното наказание
глоба се заплаща в едномесечен срок от влизане на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебно решение, или определение на съда при обжалване.
Предоставеният от закона срок се отнася за доброволно плащане, след изтичането
на който, ако лицето не е заплатило глобата може да се пристъпи към публично
вземане, в което длъжникът разполага с права и средства на защита, уредени в
приложимия процесуален закон. Обстоятелството, че една държава не може да
изпълни задължението си по принудително събиране на наложените глоби, по
никакъв начин не може да бъде основание за фактическо санкциониране на
гражданите. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП предвижда прилагане
на принудителна административна мярка -временно отнемане на свидетелството за
управление МПС на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба,
незаплатена в срока за доброволно плащане. Но временното отнемане на СУМПС по
тази норма не представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
22 от ЗАНН, защото не може да постигне целите на тези мерки. Принудителната
административна мярка е предвидена в закона административна принуда за
предотвратяване или преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване или преустановяване вредните последици от тях. Тя защитава определена правна норма чрез
привеждането ѝ в диспозицията на поведението на конкретен правен субект,
за който има непосредствена опасност да се отклони, отклонява или се е отклонил
от предписанието – Решение № 10 от 2018 г. по к.д. № 4/2017 г. В този смисъл временното
отнемане на СУМПС на водач за неплатени
глоби противоречи на функциите и целите на принудителните
административни мерки и на практика се
превръща в санкция за несъществуващо административно нарушение, което е в
противоречие с принципа на правовата държава чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България.
Чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ урежда конститутивното действие на решението
на КС, установяващо противоконституционност на закон – той занапред не се
прилага, което в практиката на КС (решение № 22 от 31.10.1995 г. по конст. д. №
25/1995 г., КС) се приема за отмяна на закона и евентуално за възстановяване
действието на отменените или изменените редакции на закона преди приемането на
противоконституционната му редакция. Всъщност значението на тази норма е, че от
влизане в сила на решението на КС всички държавни органи, вкл. съдилищата, са
длъжни да не го прилагат. Съдилищата са длъжни да откажат да го приложат по
всички висящи дела, а останалите държавни органи – по всички неприключили правоотношения.
На следващо място, чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ не урежда сила на пресъдено нещо
на решението на решението на КС, установяващо противоконституционност на закон.
Разликата между силата на пресъдено нещо на едно съдебно решение и
конститутивното му действие е, че силата на пресъдено нещо на решението
приключва правния спор, предмет на делото, като отрича или потвърждава правото,
предмет на спора, и го прави безспорно, регулира поведението на спорещите
страни за в бъдеще и прави спора непререшаем, докато конститутивното действие
на решението внася правна промяна в материалните отношения на страните по
спора. Всеки правен спор, приключил с решение по същество, формира сила на
пресъдено нещо, но само определени решения на съда имат преобразуващо действие.
Решението по чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ има конститутивно действие. Същевременно,
съгласно чл. 14, ал. 6 ЗКС решенията на КС са задължителни за всички държавни
органи, юридически лица и граждани. Задължителността, която има предвид ЗКС в
посочената норма, урежда силата на пресъдено нещо на решението на КС– както на
решението, което установява противоконституционност на закон, така и на това,
което отхвърля искането за обявяване на закон за неконституционен. Нейните
субективни предели са изключително широки – тази сила на пресъдено нещо
обвързва всички правни субекти в страната и всички държавни органи – вкл. и
съдилищата. Именно по тази причина, когато противоконституционният закон или
друг акт на НС е приложен по отношение на даден правен субект и му е причинил
вреда преди да бъде постановено решението на КС, правният субект има право на
обезщетение за причинената му вреда, като в процеса на доказване съдът е длъжен
да приеме, че е налице противоправност.
В
случаят подсъдимият М. е извършил деянието на 26.03.2021 г., т.е. управлявал е МПС
- мотоциклет марка „Ямаха“ модел „МВК“, с номер на рама № 4EF-200 318
в срока на изтърпяване принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелство управление на МПС, като решението на Конституционния съд е
постановено три дни по-рано – на
23.03.2021 г., с което обстоятелство органите на досъдебното производство и
представителят на държавното обвинение не са съобразили.
С оглед на гореизложеното съдът призна подсъдимият М.С.М. за невинен по
така повдигнатото му обвинение, а именно: за това, че на 26.03.2021 г., около
13.30 часа в гр. Рила, обл. Кюстендил на ул. „Св. Варвара“ пред дом № 12 в
посока ул. „Бор“ е управлявал МПС мотоциклет марка „Ямаха“ модел „МВК“, с номер
на рама № 4EF-200 318
в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (наложена
със ЗППАМ № 20-5310-000228/04.11.2020 г. на Началник група КПДГПА към ОД МВР
гр. Кюстендил, връчена на 17.11.2020 г. и влязла в сила на 01.12.2020 г.),
доколкото заповедта е наложена на
основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП,
обявена за противоконституционна, съгласно Решение № 3/23.03.2021 г. на
Конституционния съд на Р България, , като съдът прие че престъпление по чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, не е извършено от
подсъдимия нито от обективна, нито от субективна страна. Ето защо на основание
чл. 304 НПК го оправдава по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
По отношение на второто обвинение за
престъпление по чл.345, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК съдът, на основание чл. 304 от НПК, призна подсъдимият М.С.М. за
невинен. Повдигнато е обвинение, за
това, че на 26.03.2021 г., около 13.30
часа в гр. Рила, обл. Кюстендил на ул. „Св. Варвара“ пред дом № 12 в посока ул.
„Бор“ е управлявал МПС мотоциклет марка „Ямаха“ модел „МВК“, с номер на рама №
4EF-200 318, което не е
регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно:
„По пътищата отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, който са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места“, във връзка с Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. на
Министъра на вътрешните работи за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните ППС“ - чл. 2 (изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., изм. –
ДВ, бр. 57 от 2007 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 67
от 2012 г.) „Моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за
регистриране от звената „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните
работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на
собственика – за физическите лица, или по адреса на регистрация – за
стопанските субекти“, чл. 3, ал.1 (изм. – ДВ, бр. 57 от 2007 г., изм. – ДВ, бр.
20 от 2018 г.) „Моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок
до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен
или временен) от съответния митнически орган“ и чл. 10, ал. 1 „За всяко регистрирано превозно средство
се предоставят табели с регистрационен номер“ -престъпление по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като съдът
счете, че същият е извършил административно нарушение по ЗДвП и на основание
чл.301, ал.4 от НПК във вр. с чл.175,
ал.3 от ЗДвП му наложи административно наказание - ГЛОБА в размер на 200.00лв.
(двеста лева) и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест)
месеца, за това, че на 26.03.2021 г., около 13.30 часа в гр. Рила, обл.
Кюстендил на ул. „Св. Варвара“ пред дом № 12 в посока ул. „Бор“ е управлявал
МПС мотоциклет марка „Ямаха“ модел „МВК“, с номер на рама № 4EF-200 318, което не е регистрирано по
надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно: „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места”, във вр. с чл.10, ал.1 от Наредба № I
- 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните ППС, а именно: „За всяко регистрирано превозно средство се
предоставят табели с регистрационен номер” за административно нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.10, ал.1 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства.
Движението с нерегистрирано МПС в случая е
виновно административно нарушение.
Прочитът на съответните норми сочи, че е
налице пълно съвпадение в обективните признаци, включени в съставите на
административното нарушение и на престъплението. Сравнението на съставите
на чл. 345, ал.
2 от НК и чл. 175, ал.
3 от ЗДвП сочи, че едно и също деяние едновременно се третира
като административно нарушение и престъпление, като разликите са в предвидената
санкция и в процесуалния ред за налагането им, но не и в обективната страна на
деянията. Липсват обаче установени в закона критерии, установяващи основанията
за разграничаване на административното нарушение от престъплението. В тази
връзка и поради противоречива съдебна практика, на 09.10.2020 г., е направено
преюдициално запитване до Съдъ на Европейския съюз (СЕС) от Райнен съд гр.
Луковит, като е образувано дело по запитването. Настоящият съдебен състав, с
оглед процесния казус, счита че деянието в което подсъдимия е обвинен за
извършено от него престъпление по
чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК формално М.С.М. е осъществил признаците от
обективна и субективна страна на престъплението, в което е обвинен. Само че
установените обстоятелства в случая сочат на малозначителност на деянието
по чл. 9, ал. 2
от НК, което изключва престъпния му характер. В доктрината и в
съдебната практика е изяснено, че деянието, което привидно осъществява
признаците на състав на престъпление, е малозначително в две хипотези – когато
не е общественоопасно въобще или когато обществената му опасност е явно
незначителна, понеже степента на засягане на защитените обществени отношения е
незначителна. За да се прецени дали се изключва основен признак на
престъплението съобразно чл. 9, ал. 2
от НК, е необходима внимателна преценка на всички елементи от
състава на престъплението. В тях се включат характеристиките на начина, времето
и мястото на извършване на деянието, както и данните за личността на дееца,
макар последните да не са от решаващо значение, доколкото водещото са неговите
обективни характеристики. Обосноваването на извод дали дадено деяние е
малозначително, предполага оценка на обстоятелствата, сочещи на обективното
отрицателно въздействие на извършеното върху обществените отношения- обект на
посегателство, а също и субективните му характеристики извън вината – подбуди,
мотиви. В конкретния случай М. е управлявал мотоциклет в ромската махала, в
която живее. Деянвието е извършено по обяд, около 13.30 ч. Гр. Рила не е голям град, като настоящия съдебен
състав счете, че по никакъв начин подсъдимият не е нарушил широк кръг
обществени отношения, т.е. общестнвената опасност на деянието е явно незначителна. В този смисъл е и съдебната практика вж. Решение №114/26.01.2021 по дело №377/2020 на ВКС, НК, III
н.о. спорек което е посочено следното: „Без да се задълбочава в критики
на законодателния подход при защитата на обществените отношения, свързани с
безопасността на движението, предвид на направените констатации по отношение на
посочените норми, съдебният състав счита, че във всеки конкретен случай следва
да бъде преценена от решаващия съд степента на обществена опасност на извършеното
като критерий за извод дали деянието съставлява престъпление или
административно нарушение. Ако не се установява засягане на обществените
отношения – обект на деянието, или това засягане е явно незначително, не е
налице основен признак на престъплението, понеже деянието не е
общественоопасно. Степента на обществена опасност на извършеното е обосноваваща
вида на отговорността на извършителя в обсъжданите случаи – наказателна или
административна.“
В хода на съдебното
производство безспорно се установи, че подсъдимият виновно е консумирал
деянието по чл. 140, ал. 1, предл. І-во от ЗДвП. Извършеното от М. деяние е
съставомерно и е основание за реализирането на административнонаказателната му
отговорност, а не за наказателна такава. От субективна страна, деянието е
извършено при пряк умисъл. От обективна страна, осъщественото деяние съдържа
признаците на административно нарушение на транспортното законодателство в
частта му за спазване на законоустановения режим за движение по пътищата.
Съгласно
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. Чл.
20, ал. 1 от ППЗДвП предвижда, че на регистрираните МПС отпред и отзад се
поставят табели с регистрационни номера, а ал. 4 на чл. 20 от същия правилник -
че табелите с регистрационни номера отговарят на съответните изисквания на
стандартизационните документи. В чл. 10 на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, са уредени
подробно изискванията за табелите с регистрационен номер. В процесния казус
безспорно се установи по-горе, че М.С.М. е управлявал нерегистрирано по
надлежния ред МПС по път отворен за обществено ползване в нарушение на чл. 140,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
След
като М. е управлявал по път от републиканската пътна мрежа нерегистрирания по
установения от закона ред лек автомобил, непритежаващ регистрационен номер,
изписан на регистрационна табела, съгласно изискванията на БДС, то той
безспорно е извършил административно нарушение. При установеното по-горе, че М.М.
в нарушение на нормативните изисквания е управлявал нерегистрирано МПС, следва
че е налице приложното поле на санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП,
която предвижда за всеки водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. При
определяне на административното наказание, съдът счете, че следва да наложи
санкция в предвидения от закона минимален размер, по отношение и на двете кумулативно
определени наказания в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, като се съобрази с обществената
опасност на дееца и деянието, приемайки че същите не са високи, предвид
конкретния случая, младата възраст на подсъдимия и обстоятелството, че същия не
е осъждан и не са му налагани административни наказания по ЗДвП, същият е учащ,
към датата на деянието е навършил пълнолетие, поради което наложи на подсъдимия
М. административно наказание на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на 200 лв.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът
разпореди вещественото доказателство по делото – 1 бр. мотоциклет марка
„Ямаха”, модел „МВК“, без регистрационен номер, с номер на рама: 4EF-200 318, с контактен
ключ, находящ се на съхранение в РУ – Рила, след влизане на присъдата в сила да
бъде върнато на неговия собственик. Тъй като по делото не са приложени
доказателства относно собствеността на мотоциклета, а същият е приложен като
доказателство по делото съдът дължи произнасяне досежно вещественото
доказателство по това производство.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
По делото не са
направени разноски, поради което съдът не е осъдил подсъдимия М.С.М., със снета
по-горе самоличност, да ги заплати.
По горните
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: