Решение по дело №249/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 298

Гр. Видин, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд  Видин,

шести административен състав

в публично заседание на

Петнадесети януари

 две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Борис Борисов

при секретаря

К.Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

 Борисов

Административно дело №

249

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Образувано е по жалба на Н.В.В. срещу акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11, „биолгочно земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. кампания 2023г. и за установяване на публично държавно вземане № 016500/4803/16.11.2023г. на „ДФЗ- РА“ София.

Жалбоподателят счита оспореният акт за незаконосъобразен като твърди, че е немотивиран. Моли за отмяна.

Ответникът , чрез процесуалния си представител в писмено становище счита подадената жалба за неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Н.В.В., с уникален регистрационен номер /УРН/ 656893, е кандидатствал и е одобрен за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР за периода 2014-2020г. с направление "Биологично пчеларство" през Кампания 2020, като е поел многогодишен ангажимент и задължението за спазване на изискванията по прилагане на мярката. жалбоподателят е подал заявления за плащане: заявление с УИН 05/240621/19354 за Кампания 2021 и заявление с УИН 05 030622/21849 за Кампания 2022. По подадените от кандидата заявления са изплатени следните суми: за Кампания 2020 - 8 273.03 лв., за Кампания 2021 -  10 756. 90 лв. и за Кампания 2022 -  12 047.73лв, или общо сумата от 31 077.66 лв.

С писмо изх. № 01-6500/4803 от 18.10.2023г. на зам,- изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, получено от жалбоподателя на 20.10.2023г., същият е уведомен, че при извършени административни проверки за спазване на ангажимент, поет през Кампания 2020 е установено, че не е подал заявление за плащане по направление "Биологично пчеларство" от мярка 11 „Биологично земеделие“ през Кампания 2023. Предвид това и във връзка с разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК ДФ „Земеделие“ открива производство по прекратяване на ангажимента и издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В писмото са посочени изплатените по направлението суми, както и общата сума, представляваща сбора от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента 31 077.66 лв. В съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "б" от Наредба № 4 от 24.02.2015г. на жалбоподателя е указано, че следва да възстанови 40 % от посочената сума, а именно - 12 431.06 лв., като при несъгласие с направените констатации, е даден 14-дневен срок от получаване на писмото, в който да се представят възражения и писмени доказателства. В указания в писмото срок, такива не са представени. Административното производство е завършено с оспорения административен акт.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид доказателствата, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл. 168 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на акта насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, за който е налице правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган. В разпоредбата на чл. 20а, ал.1 и ал. 2 от ЗПЗГ е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е и изпълнителен директор на РА, и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции иа фонда, а съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на АПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закопа за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, като съгласно ал. 6 изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 и по чл.73 и 74 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е предвидено, че разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗПЗП регламентира, че вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК. Наред с горното, чл. 15, ал. 3 от приложимата в случая Наредба № 4 от 24.02.2015г. предвижда възможност за ДФЗ за едновременно прекратяване на ангажимента и предприемане на действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4 в пет конкретно посочени хипотези, сред които попада и настоящия случай. Анализът на цитираните разпоредби сочи, че прекратяването на ангажимента по мярка 11 и издаване на АУПДВ във връзка с възстановяване на получената финансова помощ, макар и различни като предпоставки и правни последици, са актове, чието едновременно постановяване е нормативно закрепено и поставено в правомощията на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ или оправомошено от него длъжностно лице. Видно от представената по делото Заповед № 03-РД/3203# 1 от 24.07.2023г., изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на Петя Славчева зам. - изпълнителен директор на ДФЗ, правомощието да издава и подписва административни актове по мярка 11 "Биологично земеделие", с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление.

Оспореният акт е в писмена форма, като съдържа правни и фактически основания за издаването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В производството по издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 35 от АПК. Актът е издаден и в съответствие с материалния закон. Видно от доказателствата съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., срокът от пет последователни години по ал. 1, в който трябва да се изпълняват биологичните дейности от съответното направление, започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане”, т. е. от 2020г., и изтича през 2024г. В настоящия случай, безспорно е установено, че жалбоподателят не е подал заявление за плащане по мярка 11 "Биологично земеделие” с направление "Биологично пчеларство" през кампания 2023. и в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., не е изпълнявал задължението си в изискуемия петгодишен период но биологичните дейности в направление "Биологично пчеларство", което в съответствие с чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредбата което обуславя законосъобразността на оспорения административен акт. При съобразяване на обстоятелството, че неподаденото заявление за плащане касае четвъртата година от поетия ангажимент, респ. че същият е прекратен преди края й, то съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "б" от Наредба № 4 от 24.02.2015г., правилно административният орган с разпоредил възстановяване на 40 % от изплатената финансова помощ. В жалбата се излагат твърдения за сериозно заболяване на жалбоподателя, поради което същият не може да продължи участието си по мярка 11, като са приложени амбулаторен лист от 15.12.2022г. и резултат от извършено специализирано медицинско изследване от същата дата. Представените доказателства са неотносими към приема на заявления за плащане по процесната мярка за Кампания 2023, чиято начална дата е 04.05.2023г., съгласно Заповед РД09-490/03.05.2023г. на Министъра на земеделието. В случая не са налице форсмажорни или изключителни обстоятелства съгласно §, 1, т. 9 от ДР на Наредба № 4 от 24.02.2015г., при наличието на които, за жалбоподателя би била приложима нормата на чл. 15. ал. 5 от Наредбата. Съгласно §, 1, т. 9 от ДР на Наредба № 4 от 24.02.2015г. форсмажорни или изключителни обстоятелства са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013г. Според определението на посочените понятия в чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/201 Зг., за такива се приемат случаите на: а) смърт на бенефицнера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера; е) отчуждаване на
цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не с могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Здравословните проблеми на жалбоподатеяя, каквито се твърдят в случая, не са свързани с "дългосрочна професионална нетрудоспособност", и не са измежду обстоятелствата, които могат да бъдат признати за "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства". Липсват данни заболяването да е професионално, доколкото няма данни да е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредни фактори на работната среда и експертно решение за потвърждаване на професионалния му характер, нито може да се определи като дългосрочно, за да бъде признато като основание по чл. 2, параграф 2, б. "б" на Регламент № (ЕС) №1306/2013г., във вр. с §, I, т. 9 от ДР на Наредба № 4 от 24.02.2015г., за отпадане на последиците по 15, ал. 4, т. 2, б. "б" от Наредбата. Всъщност, представените документи не удостоверяват дори временна неработоспособност, тъй като няма данни да е издаден болничен лист. Липсват и данни жалбоподателят да е уведомил ДФ „Земеделие“ за настъпилите и възприети от него като форсмажорни или изключителни обстоятелства, каквото е изискването на чл.15, ал. 6 от Наредба N° 4 от 24.02.2015г.

Съда счита за неоснователни наведените доводи от жалбоподателя. Всъщност конкретни такива няма, посочено е декларативно, че е налице някаква незаконосъобразност, но не са представени никакви доказателства. Следва да се каже, че задълженията произтичат от нормативни актове – посочената наредба, която е  публикувана по съответния ред.  

Ето защо в обобщение следва да се посочи, че в хода на валидно проведено административно производство, компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти. Постановеното в процесния акт е в съответствие със закона и неговата цел, и подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, съгласно в полза на ответника следва да бъдат присъдени, платими от жалбоподателя, поисканите разноски. Направени са разноски за ю.к. възнаграждение, което определено съобразно спецификата на производството по реда на чл. 7 ал. 1 т. 4 вр. с параграф 1 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 100 лева.

Воден от горното и на осн. чл.172,ал.1 от АПК, Административният съд

                                           РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.В.В. срещу акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11, „биолгочно земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. кампания 2023г. и за установяване на публично държавно вземане № 016500/4803/16.11.2023г. на „ДФЗ- РА“ София, като неоснователна.

ОСЪЖДА Н.В.В. *** да заплати на  ДФЗ София сумата от 100 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

Съдия :