Р Е Ш Е Н И Е
№ 260091
гр.Б., 27.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И. Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №478 по описа за 2020
година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И.Н.П. с ЕГН********** ***, чрез адв.Я.С. от АК-Б.е обжалвал
в законния срок наказателно
постановление *от 26.08.2020г., издадено от Директора на РД „АА” – С.,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което за извършено нарушение по чл. 6, ал.1 от ЗАвП /Закон за автомобилните превози/, на
основание чл.
93, ал. 1, т. 1 ЗАвП,
му е
наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2000.00лева. В жалбата се излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Я.С.
от АК-Б., който поддържа жалбата, като сочи доводи за неправилност на
атакуваното НП.
Въззивната страна
РД „Автомобилна администрация” гр.С., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: АУАН */29.07.2020г.
оригинал, АУАН */29.07.2020г.; позволително за сеч */22.05.2020г.; известие за
доставяне; писмо; справка от ИА“АА“; свидетелство за регистрация на МПС – част
ІІ и ЗППАМ № */30.07.2020г.; копие от заповед */24.02.2020 г. на Министъра на
Министерство на транспорта, копие от заповед */31.01.2020г. на Министъра на
Министерство на транспорта и събраните
гласни доказателства – показанията на Г.Г.Д. и Л.С.М.,
се установява следната фактическа обстановка:
На 29.07.2020 г. около 10:50 ч. в гр.Б., обл.Софийска,
на в м.“З.“, на второкласен път, в
близост до бензиностанция „И.“, жалбоподателят И.Н.П. управлявал товарен автомобил м. " З. *" с
ДК № *, негова собственост, натоварен с
иглолистна дървесина. Тогава същият бил спрян за проверка от инспекторите при РД „АА“ - С.– свидетелите Г.Г.Д. и Л.С.М., които по това време изпълнявали служебните
си задължения по контрол на обществения превоз.
В хода на проверката установили, че дървата,
превозвани от П. са добити от „С.“ ООД, съгласно позволително за сеч №0557906. След извършена справка, свидетелите Д. и М. констатирали,
че за гореописания товарен автомобил няма издадено удостоверение към лиценз за
обществен превоз на товари или заверено копие към лиценз на Общността за превоз
на товари, за което св.Д. съставил срещу П. АУАН */29.07.2020г.. Актът бил
съставен в присъствието на св.М. и на П., като последният го подписал и получил
препис от същия. Актосъставителят
квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗАвП.
Въз основа на така съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление *от
26.08.2020г. от Директора на РД
„АА” – С. - гр.С..
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена от показанията на свидетеля Д. и М., както и от писмените
доказателства по делото, които са безпротиворечиви и
съдът ги кредитира изцяло.
Съдът не кредитира обясненията на
жалбоподателя, като ги намира за изолирани,
неподкрепени от други доказателства.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна по следните съображения:
Съдът намира, че събраните по делото
доказателства, не установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил
нарушението по чл. 6, ал.1 от ЗАвП.
Няма спор, че
при извършената на 29.07.2020 г. проверка от контролните органи е установено, че И.П. е осъществявал
превоз на товар - дървесина с товарен автомобил м. " З. *" с ДК № *, негова собственост, за който
автомобил няма издадено заверено копие от лиценз
на Общността или удостоверение за обществен превоз
на товари.
Спорът се свежда
до това дали
извършеният превоз представлява "обществен превоз на товари"
по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗАПр и §1, т.1
и т.2 от ДР на ЗАПр.
Съгласно чл. 6, ал.1 от ЗАПр, обществен превоз на товари се
извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на
превоз на товари на територията
на РБ, лиценз за извършване на
международен превоз на товари - лиценз
на Общността. Според легалните дефиниции на понятията
"превоз на товари" и "обществен превоз", дадени в §1, т.2
и т.1 от ДР на ЗАвП,
"превоз на товари" е дейност на физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки
срещу заплащане със собствени или
собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени
или не, а "обществен превоз" е превоз, който се
извършва с моторно превозно средство срещу заплащане.
В случая и в съставения АУАН, и в заповедта липсва обосноваване на извод за наличие
на обществен превоз с релевантния факт - извършване на превоза срещу
заплащане.
Неоснователно, базирайки се само на приложеното
по делото позволително за сеч и това че, получателят му и превозвачът са различни лица, АНО е направил автоматично извод за наличие
на обществен превоз на товар.
Само по себе си позволителното за сеч не определя възмездния характер на превоза,
за разлика от товарителницата, която установява договор за превоз
и сред реквизитите й е и превозната цена - чл. 50 и чл. 53, ал.1, т.9 от ЗАПр и е недопустимо обосноваването на извършването на обществен превоз
на товари само с обстоятелството, че получателят на позволителното
за сеч и превозвачът са различни лица. Извършването на превоза срещу
заплащане е релевантният факт, установен от законодателя, за преценката за
наличието на обществен превоз и същият следва да е доказан безспорно в
административно-наказателното производство.
Следва да се
има предвид и обстоятелството, че в закона липсва презумпция,
която да предвижда, че след
като един превоз не отговаря
на изискванията за "превоз за собствена сметка"
по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАПр,
то същият непременно следва да се квалифицира
като "обществен превоз на товари".
Както се посочи, законодателят е дефинирал изрично понятията "обществен превоз" и "превоз на товари", като е посочил възмездността на превоза като задължителен
елемент на тези превози. /В този смисъл е трайна
и постоянна съдебната практика - Решение по АД № 10801/15 г. на ВАС, Решение по АД № 8940/15 г. на ВАС, Решение по АД № 2192/16 г. на ВАС и др./
След като нито
в административното, нито в
съдебното производството не е установено по безспорен начин
и с годни доказателствени средства, че превозът
на чужд товар
е извършен срещу заплащане (или уговорка за такова),
следва да се приеме, че
не е доказана възмездността на предоставената услуга, респ. не се
установява заплащането на превоза, а именно
последният факт е обуславящ извършването на превоза като
обществен.
Поради
изложеното дотук, съдът приема, че обжалваното наказателното постановление
следва да бъде отменено, като неправилно и несъобразно с материалния закон.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
*от 26.08.2020г., издадено от Директора
на РД „АА” – С. против И.Н.П. с ЕГН********** ***, като неправилно и незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: