Р Е Ш Е Н И
Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, ………………г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл. съдия Адриана Атанасова
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 347 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение под № 25148 от 22.10.2019г. по
гр.дело № 2977/ 2016г. на СРС, 71 състав в
частта, с която „М.Б.“ ЕООД е
осъдено да заплати на Д.Е.М. на
основание чл.200,ал.1 от КТ – разликата над сумата от 2 000,00лв.- до
размера на сумата от 5 000,00лв. като обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания във връзка с травматични
увреждания- контузия на раменния пояс и мишница и психологически увреждания –
стрес и душевен дискомфорт/ , настъпили
в резултат на трудова злополука от 30.04.2015г., ведно със законната лихва,
считано от 30.04.2015г. – до окончателното изплащането. Решението се обжалва и
в частта за разноските, присъдени на ищеца съобразно изхода на делото, както и
тези, които ответникът е осъден да заплати по реда на чл.78,ал.6 от ГПК.
Първоинстанционното решението се обжалва в
горепосочената част от ответника.
Въззивникът „М.Б.“ ЕООД В.Л“ ЕООД заявява искане
за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част като постановено в
нарушение на принципа за справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД.
Възразява, че присъденото от първата инстанция обезщетение от 5 000,00лв.
е прекомерно и надхвърля справедливото възмездяване на претърпените от ищеца
болки и страдания с оглед характера на същите и тяхната продължителност. Не претендира разноски за въззивното
производство.
Въззиваемият Д.
Е.М. оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част по доводи
развити в отговора по чл.263,ал.1 от ГПК.
Въззиваемият-ищец твърди, че присъденият от първата инстанция размер на
обезщетението съответства на установените по делото неимуществени вреди,
претърпени от него. Поддържа, че тези вреди са установени с приетото по делото
заключение на медицинската експертиза и събраното гласно доказателство. Моли съда да съобрази ,че освен доказаните
претърпяни от него физически увреждания е доказан и преживян силен психологически
шок. Счита, че при определяне на размера на дължимото му обезщетение за
претърпяните неимуществени вреди освен характера и продължителността на същите
следва да бъдат съобразени и мястото , както и механизмът на настъпване на
трудовата злополука. При съобразяване на тези правно- релевантни обстоятелства
въззиваемият – ищец счита, че присъденото му с обжалваното решение обезщетение
в размер на 5 000,00лв. е справедливо и съответно на доказаните по делото
претърпяни неимуществени вреди. Претендира присъждане на направените по делото
разноски във въззивното производство.
Софийският
градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената от съда проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. По съществото на спора в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които съдът е ограничен съгласно нормата на чл.269,предл.2
от ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:
Съдът е сезиран с иск
с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ за сумата от 5.000,00лв.,
претендирана като обезщетение за претърпяни от ищеца неимуществени вреди /физически болки и
страдания и психологически страдания/ в резултат на процесната трудова
злополука..
В частта, с която предявеният иск по
чл.200,ал.1 от КТ е уважен за сумата от 2000,00лв., първоинстанционното решение
не е обжалвано и е влязло в сила. Настоящият съдебен състав зачита по реда на
чл.297, вр. с чл.298,ал.1 от ГПК силата на пресъдено нещо на
първоинстанционното решение във влязлата му в сила част, с която е установено
наличието на предпоставките по чл.200,ал.1 от КТ /отм./ за ангажиране
отговорността на ответника, а именно: съществувало между страните трудово правоотношение , в рамките на което е
настъпила трудовата злополука, призната с влязло в сила разпореждане под №
18374/ 14.10.2015г. на НОИ, /стискане и извиване на ръцете на ищеца от негови
колеги/, вследствие на която на ищеца са причинени травматични увреждания на
здравето, представляващи контузия на раменен пояс и мишница на лявата ръка.
Правният спор между страните в
настоящото въззивно производство, с
оглед доводите заявени от въззивника-ответник с подадената от него а жалба срещу
първоинстанционното решение е относно размера на дължимото на ищеца обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, съгласно принципа за справедливост,
установен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че присъденото от
първата инстанция обезщетение в размер на 5 000,00лв. е прекомерно и не
съответства на принципа за справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД.
Настоящата инстанция намира, че при спазване на посочения принцип дължимото на
ищеца обезщетение възлиза на сумата от 3 000,00лв. по следните съображения:
При
определяне на този размер на обезщетението, настоящият съдебен състав зачита,
че в резултат на процесната трудова
злополука ПТП на ищеца са причинени
следните физически травми – контузия на левия раменен пояс и мишница, установени с протокола за установяване на
трудовата злополука, усложнили се в травматичен периатртит на лявото рамо,
съгласно представените по делото медицински документи и приетата и неоспорена
от страните СМЕ. Съдът зачита установеният от СМЕ релевантен факт за търпяни от
ищеца физически болки от посочената травма в рамките на 20- 25 дни, които в
първите дни са били с по-висок интензитет, поради развилия се в резултат на
травмата оток на меките тъкани и излив на кръв от разкъсаните мускулни влакна и
сухужилия, както и установеното от вещото лице възпаление на тези тъкани ,
довело до по-продължителни болки с характер на вълнообразна болезненост при
движение на ставата за период от 20 - 25 дни. Физическите болки са налагали
приемането на болкоуспокояващи лекарства от страна на ищеца. Зачита също така
като обстоятелство обосноваващо по-висок размер на обезщетението от посочения от ответника като
справедлив такъв, установеният със СМЕ факт, че в резултат на причинената на
ищеца травма се наблюдава болка при претоварване на ръката и при влошаване на
времето, свързано с ниска температура и повишена влажност – т.е. налице са
остатъчни прояви на физическо неразположение в резултат на травмата , които се
проявяват само при определени случай, а не са с постоянен характер. От приетата по делото СМЕ се установява, че
при претърпяната от ищеца травма при
липсата на последващи усложнения- както в конкретния случай, прогнозата от
медицинска гледна точка е за пълно възстановяване. Съдът отчита, че освен
гореописаните претърпяните от ищеца физически
болки и страдания по делото се установява, че в резултат на трудовата злополука
за ищеца са настъпили и неблагоприятни последици , свързани с неговото
психическо и емоционално състояние и изразяващи се в развила се остра стресова
реакция по времето на самия инцидент, преминала след това в смесена
тревожно-депресивна реакция със страхови и натрапливи елементи и вегетативно
разстройство- установени с приетата по делото и неоспорена от ответника СМЕ. Наличието
на смесена-тревожно депресивна реакция от страна на ищеца в причинно-следствена
връзка с процесната трудово злополука се потвърждава и от показанията на
разпитания по делото свидетел. Св.Н.установява ,че след трудовата злополука
ищецът се е изолирал социално, като е ограничил общуването си само до кръга на
най-близките хора. От показанията на същата свидетелка се установява също така,
че ищецът е имал нарушен сън, , бил е притеснен, тревожен. От показанията на
свидетелката се установява, че към датата на разпита й- 3 години след трудовата
злополука, ищецът е напълно възстановен психически и емоционално, като този
факт се потвърждава и от приетото по делото заключение на СМЕ. Съдът кредитира показанията на свидетелката Н.относно
горепосочените факти, като отчита по реда на чл.172 от ГПК нейната евентуална
заинтересованост като сестра на ищеца, но съобразява също така, че относно
горепосочените обстоятелства показанията й почиват на нейни преки и
непосредствени впечатления, житейски са логични и кореспондират на
констатациите на вещите лица от СМЕ. Съдът не кредитира показанията на св.Н.относно
установените от нея факти на продължила около 6 месеца социална изолация на
ищеца , притеснения да излиза и да бъде сам в този 6 месечен период, тъй като
относно тези факти показанията й се опровергават и влизат в противоречие с
други установени от нея обстоятелства, а
именно, че на втория месец след трудовата злополука ищецът е започнал работа на
друго място, адаптирал се е към новата служебна /социална среда и работа на втория месец от започване на
работа /трети след процесната трудова злополука/. Съдът намира, че за
определяне на горепосочения размер на обезщетението като по-висок от посочения
от ответника, допринасят и установените по делото с писмените доказателства
/протокола за установяване на трудова злополука/ правно-релевантни факти относно и характерът ,
мястото и начинът на причиняване на трудовата злополука – чрез упражняване на
физическа сила върху ищеца от служители на ответника, на публично място - в
двора на служебната сграда на ответното дружество и в присъствие на трети лица
–служители на ответника , различни от преките причинители на физическото
увреждане. Тези правно-релевантни факти са се отразили неблагоприятно върху
психиката и емоциите на ищеца, предвид и на факта, че той е бил служител от 5
години в ответното дружество към момента на злополуката. Последните
обстоятелства освен, че са установени със СМЕ следват от нормалната житейска
логика.
От друга
страна , за да приеме по-нисък от определения от първата инстанция размер
настоящата счита, че следва да бъде отчетен фактът, че физическите болки на
ищеца не са били с голяма травматична тежест, отшумяли са в рамките на до 1
месец, както са били в по-висока степен на интензивност само в първите няколко
дни. На следващо място, по делото не се установява както от медицинските
документи, така и от СМЕ от ищеца да е ползвана твърдяната от него имобилизация
– митела. Съдът отчита също така благоприятната прогноза на СМЕ за пълното
физическо възстановяване на ищеца, както и доказаното такова психическо
/емоционално възстановяване към момента на приключване на съдебното дирене пред
първата инстанция, установено със събраното гласно доказателство. Не се доказва
наличие на дълго и продължително в
годините депресивно – посттравматичното стресово разстройство, каквото се
поддържа от ищеца. От приетото по делото и неоспорено от ищеца заключение на
СМЕ се установява, че наличието на такова не е доказано с медицински документи,
а почива само на анамнестични данни- т.е. – на данни / информация от ищец. В
тази връзка съдът не кредитира показанията на св.Н.относно установените от нея
факти на продължила около 6 месеца пълна социална изолация на ищеца ,
притеснения да излиза и да бъде сам в този 6 месечен период, тъй като относно
тези факти показанията й се опровергават и влизат в противоречие с други
установени от нея обстоятелства, а
именно, че на втория месец след трудовата злополука ищецът е започнал работа на
друго място, адаптирал се е към новата служебна /социална среда в рамките на втория месец от започване на
работа /трети месец след процесната трудова злополука.
При зачитане
на вида на физическите травми на ищеца, относително ниската тежестта на
същите , сравнително краткият период
от време /около месец/, през който той е
търпял физически болки и страдания и възстановяването му след този период от
време , от една страна. И от друга, като зачита, че са към момента са налице
остатъчни прояви на физически дискомфорт, които се проявяват при определени
ситуации /промяна на време и влажност/, за които обаче е налице благоприятна прогноза за пълно
възстановяване. При зачитане и на доказаните претърпяни негативни емоции и
душевен дискомфорт от ищеца, обсъдени по-горе и периодът от време, през който
те са преживяни, както и механизмът и мястото на причиняване на трудовата
злополука, доказаното пълно психологическо и емоционално възстановяване на ищеца към момента на приключване на съдебното
дирене пред първата инстанция, както и при съобразяване на
социално-икономическите условия и възрастта на ищеца, съдът приема, че приема,
че дължимото му обезщетение за претърпяните
и доказани неимуществени вреди в резултат на процесната трудова злополука възлиза
при спазване на принципа за справедливост на сумата от 3 000,00лв. За разликата над тази сума- до пълния предявен
размер от 5 000,00лв. съдът приема, че исковата претенция се явява
неоснователна.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция частично съвпадат с тези на първата, обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта, с която искът по чл.200,ал.1 от КТ е уважен за
разликата над сумата от 3 000,00лв.- до пълния предявен размер от
5 000,00лв. и вместо него- да бъде постановено друго, с което искът за
тази разлика да бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част, с която исковата
претенция е уважена за разликата над сумата от 2000,00лв.- до размера на сумата
от 3 000,00лв., като
законосъобразно и правилно решението на СРС следва да бъде потвърдено.
При горния изход на делото и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК в тежест на ищеца са направените от него разноски
по делото в първоинстанционното производство
в размер на 360,00лв.- адвокатско възнаграждение, като за разликата над
тази дължима сума – до пълния присъден размер от 600,00лв. първоинстанционното
решение следва да бъде отменено. За въззивното производство на ищеца се следват
разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата на ответника от 166,00лв.-
адвокатско възнаграждение.
Съответно, на основание чл.78,ал.3 ,
вр. с ал.8 от ГПК ответникът има правото на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за първата инстанция съразмерно
на отхвърлената част от иска от 40,00лв.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК
ответникът дължи държавна такса съразмерно на уважената част от иска от
120,00лв. и възнаграждения за вещи лица в размер на 323,74лв. или общо дължи
443,74лв. по сметка на СРС. За разликата над тази сума до пълния размер от
739,58лв., който ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС като държавна
такса и депозит за вещи лица- обжалваното решение следва да бъде отменено.
За въззивното производство
ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което при
спазване на принципа за диспозитивното начало такива не му се следват.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение под № 25148 от 22.10.2019г.
по гр.дело № 2977/ 2016г. на СРС, 71 състав в частта, с която „М.Б.“
ЕООД е осъдено да заплати на Д.Е.М. на
основание чл.200,ал.1 от КТ – разликата над сумата от 3 000,00лв.- до
размера на сумата от 5 000,00лв. като обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания във връзка с
травматични увреждания- контузия на раменния пояс и мишница и психологически
увреждания – стрес и душевен дискомфорт/ ,
настъпили в резултат на трудова злополука от 30.04.2015г., ведно със
законната лихва, считано от 30.04.2015г. – до окончателното изплащането, в частта, с която „М.Б.“ ЕООД е осъдено
да заплати на Д.Е.М. разликата над дължимата сума от 360,00лв.- до пълния присъден
размер от 600,00лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, както
и в частта, с която „М.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати да заплати по сметка на
СРС , на основание чл.78,ал.6 от ГПК – разликата над дължимата сума за държавна
такса и депозит за вещи лица от общо 443,74лв.- до пълния присъден размер от
739,58лв. , ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Е.М.
срещу „М.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл.200,ал.1 от КТ
/отм./ – за разликата над сумата от 3000,00лв.- до пълния предявен размер
от 5 000,00лв. , претендирана като обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания във връзка с травматични
увреждания- контузия на раменния пояс и мишница и психологически увреждания –
стрес и душевен дискомфорт/ , настъпили
в резултат на трудова злополука от 30.04.2015г., ведно със законната лихва,
считано от 30.04.2015г. – до окончателното изплащането.
ПОТВЪРЖДАВА решение под № 25148 от
22.10.2019г. по гр.дело № 2977/ 2016г. на СРС, 71 състав в останалата обжалвана част, с която „М.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на Д.Е.М. на основание чл.200,ал.1 от КТ – разликата
над сумата от 2 000,00лв.- до размера на сумата от 3 000,00лв. като
обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания във връзка с травматични увреждания- контузия на
раменния пояс и мишница и психологически увреждания – стрес и душевен
дискомфорт/ , настъпили в резултат на
трудова злополука от 30.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от
30.04.2015г. – до окончателното изплащането, в частта, с която „М.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на Д.Е.М. сумата
от 360,00лв. - разноски по делото, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, както и в частта, с която „М.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати да заплати по сметка на
СРС , на основание чл.78,ал.6 от ГПК общо сумата от 443,74лв.
В останалата
част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА„М.Б.“ ЕООД да заплати на Д.Е.М. – сумата
от 166,00лв. – разноски по делото за въззивното производство, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Е.М. да заплати на „М.Б.“ ЕООД сумата от 40,00лв.- разноски по делото за
първоинстанционното производство, на
основание чл.78,ал.3, вр.с ал.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.