РЕШЕНИЕ
№ 993
Ловеч, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ловеч - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: | ДИМИТРИНА ПАВЛОВА |
Членове: | ГЕОРГИ ХРИСТОВ МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ |
При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА и с участието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНА ПАВЛОВА канд № 20247130600197 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Л. Л. Д. от гр. София, срещу решение № 53 от 15.03.2024 година, постановено по наказателно административен характер дело № 903 по описа за 2023 година на Районен съд /РС/ Ловеч, с което първи наказателен състав е потвърдил Електронен фиш серия К № 7941961 на ОД на МВР Ловеч за налагане на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.
По изложените в касационната жалба подробни доводи, че решението на районият съд е постановено без мотивировка или аргументация на база, на което съдът е отхвърлил жалбата, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на издаденият електронен фиш като незаконосъобразен. Твърди се, че не е спазена процедурата при поставяне и прилагането на пътни знаци, че районният съд не е съобразил факта, както и че електронния фиш не показва ясно и безусловно кои разпоредби от закона са нарушени, както и липсва разбираемо посочване на санкционната норма, въз основа на която е наложена глоба от 400 лева. Освен това електронният фиш не описва разбираемо за санкционираното лице мястото на извършване на нарушението.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Д. Т., който поддържа жалбата. Излага, че ответникът по жалбата не е изпълнил тежестта си на доказване относно това, че знакът, който предвижда ограничението на скоростта, за чието нарушение е съставен акта, е бил наистина там, където се твърди извършване на административното нарушение.
Ответникът - ОД на МВР – гр.Ловеч, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на законосъобразността на проведена процедура по издаване на оспорения ЕФ, като е прието, че същият съдържа всички необходими реквизити и е спазена процедурата по неговото издаване, както и по неговото предявяване на нарушителя.
В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.
Административен съд - Ловеч, в настоящият си касационен състав, предвид очертаният в чл.218 от АПК предмет на касационна проверка, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна съгласно чл.210 ал.1 от АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Посочените в касационната жалба касационни основания са за неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН.
Като съобрази наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност настоящият състав приема по същество касационната жалба за неоснователна по следните съображения:
Предмет на разглеждане пред Районен съд - Ловеч е бил издаден от ответника електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К № 7941961 на ОД на МВР Ловеч, с който на касатора за извършено нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП е наложено на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лева.
Административнонаказателната отговорност е била ангажирана за това, че на 01.08.2023 год. в 15.43 часа на ПП 1-
За да потвърди процесният електронен фиш районния съд е приел, че при издаването на ЕФ, не са допуснати съществени процесуални нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Счел е нарушението за безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и снимков материал, представляваща годно доказателствено средство. По отношение на ограничението от 60 км./ч. приел наличието на знак В26 съгласно представената схема, която е съгласувана по надлежния ред, както и, че въпросният знак е поставен поради наличието на бензиностанция, където е била позиционирана стационарната камера за засичане на скоростта, която е със срок на валидност и от одобрен тип средство за засичане на скоростта.
Посочил е, че в приложената разпечатка изрично е отразено че фиксираната скорост е 105 км/ч след като е приспаднат автоматично 3% толеранс, което приспадане изрично е отбелязано в ЕФ. Намерил е за прецизна правната квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. С оглед превишението на скоростта с 45 км/ч. е приел наложената глоба за съобразена с предвидения в чл.182 ал.2 т.5 размер и не са налице основания за изменение на наложената санкция.
Решението е правилно.
В съответствие с чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства. Изложените от първоинстанционния съд мотиви за законосъобразност на ЕФ са обосновани от съвкупната преценка и анализа на представените към преписката писмени доказателства и се споделят от настоящият касационен състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на решаващият съд за законосъобразност на издаденият електронен фиш, които са обосновани и се споделят от настоящият състав, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.
С разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е създаден облекчен ред за налагане чрез ЕФ на административно наказание глоба за нарушение, установено и заснето с техническо средство, което в случая според редовно събраните по делото доказателства е стационарно, а и изрично този факт е отбелязан в издадения ЕФ. Минимално изискуемото съдържание на ЕФ е установено в същата разпоредба на закона и то е спазено. В случая с оглед формата и вложеното съдържание ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити. В частност, в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение, които да индивидуализират по безспорен и категоричен начин нарушението от обективна и субективна страна. Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност именно на касатора, предвид факта, че в срока по чл.189 ал.5 изр. 2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението съобразно нормата на чл.188 ал.1 изр.2-ро от ЗДвП, и като собственик на автомобила на същата е наложено наказанието, предвидено за извършеното нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП.
Пред първоинстанционния съд са представени безспорни доказателства в подкрепа на данните по ЕФ – разпечатка на снимков материал /чл. 189 ал. 15 от ЗДвП/ от изготвения от техническото средство видеоклип с посочени дата, час, място /посочени са GPS – координати, които дори и да изискват допълнителен анализ и съпоставка, правят мястото на нарушението напълно определяемо и индивидуализирано/, ясно видим регистрационен номер на МПС, данни за измерената скорост на движение и за въведените ограничения. Представени са доказателства за изправността на техническото средство за контрол. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 на Български институт по метрология /л.12/ и от протокол от проверка № 223-ИСИ на ГД „МИУ” при БИМ /л.8/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална проверка на годността, като е отговаряла на нормативните изисквания. По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство - стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила запис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото.
Събраните по делото доказателства установяват по безспорен и категоричен начин, че е извършено нарушение на транспортното законодателство като моторното превозно средство се е движило с превишена скорост от 105 км.ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с пътен знак В-26 и е важало ограничение от
Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ и съответно на приложената Схема на републикански път. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От наказващият орган са представени безспорни доказателства към преписката, които да обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам да докажат вмененото на касатора нарушение.
Като взе предвид изложеното до тук, настоящият касационен състав приема, че издаването на ЕФ е законосъобразно и правилно. Същият съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите се в ЕФ данни. При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкцията.
За извършеното нарушение на транспортното законодателство, при определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и законосъобразно е наложил единственото предвидено в чл. 182 ал.2 т.5 от ЗДвП по вид и размер /ДВ, бр.101 от 20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, действащ към датата на извършеното нарушение наказание. Съгласно чл. 182 ал. 2 т. 5 от ЗДвП, водач на МПС, който превиши разрешената скорост за движение извън населено място от 41 до 50 км/ч, се наказва с глоба 400 лева. В този смисъл наложеното наказание е справедливо, съобразено е с извършеното нарушение, с неговата обществена опасност, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.
В решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. По делото не се представиха никакви доказателства, които да опровергават съдържащите се в ЕФ и преписката по издаването му данни.
При преценка законосъобразността на ЕФ, настоящият състав намира решението на РС Ловеч за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата.
От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първо инстанционния съд, а позоваването в касационната жалба на необоснованост е неоснователно. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.
В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателят, касатор в настоящото производство, вкл. относно неспазване на процедурата за издаване на ЕФ, реквизитите и съществуването на п.з. В 26, доколкото такъв е наличен, видно от представената схема/л. 13/, която е съгласувана по надлежния ред и е поставен именно във връзка с контрола на скоростта на процесния участък и поради наличието на бензиностанция, като съдът обосновано ги е приел за неоснователни. В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. Видно от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на описания в електронния фиш място на извършване на нарушението е поставен ограничителен знак за скорост В26, поради което са неоснователни доводите на касатора относно наличието и мястото на ограничителния знак, който е следвало да бъде съобразен от водача-съществуващ реално и документално по представената скица извлечение на Генералния план за организация на движението.
По същество основните оплаквания в касационната жалба повтарят тези, релевирани в жалбата до РС Ловеч, по които оплаквания решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни – чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.
Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 53 от 15.03.2024 година постановено по наказателно административен характер дело № 903 по описа за 2023 година на Районен съд Ловеч.
Решението е окончателно.
Председател: | |
Членове: |