№ 28204
гр. София, 01.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
202511***17829 по описа за 2025 година
Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по молба на ответника Институт за и. изследвания към Б.,
с която се иска съдът да допълни първоинстанционното Определение №
22107/20.05.2025г., постановено по гр. д. № 17829/2025 г. по описа на СРС, в
частта за разноските. Молителят сочи, че с оглед резултата по делото-делото е
било прекратено и предвид направеното с отговора на искова молба искане за
присъждане на разноските, то прекратителното определение следва да се
допълни, като се осъди ищеца да заплати на ответника сторените разноски за
адв. възнаграждение.
На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да
се допълни определението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна изразява становище по
молбата за изменение на определението в частта, касаеща разноските. Сочи,
че възможността за претендиране на разноски е била преклудирана, поради
това, че договорът за правна защита и съдействие не е бил представен с
отговора на исковата молба. На следващо място се моли, в случай че се уважи
молбата на ответника за изменение на определението в частта за разноските,
то същите да бъдат намалени поради прекомерност.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение/определение в
1
частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1
ГПК и доколкото молбата за изменение на решението/определението в частта
за разноските на другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване,
съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради
съображения:
С Определение 22107/20.05.2025г., постановено по гр. д. № 17829/2025
г. по описа на СРС, съдът е прекратил производството по делото, като е
върнал исковата молба на ищеца.
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
В случая се иска допълване в частта за разноските на Определение №
39756 от 02.10.2024г. по гр.д. № 48125/2024 г. на СРС, ГО, 66 състав, с което,
на основание чл. 130 от ГПК, съдът е прекратил производството по дело, като
е върнал исковата молба на ищеца. В този смисъл и молбата на ответника за
допълване на акта в частта по разноските се явява основателно.
Съдът не споделя становището на ищеца, в което твърди, че
възможността за претендиране на разноски от ответника е преклудирана,
поради това, че договорът за правна защита и съдействие не е представен с
отговора на исковата молба.
В Определение № ***/12.03-2012 година, постановено по ч. гр. д. №
12.03.3012 година и Определение № 455/12.11.2010 година, постановено по ч.
гр. д. № 405/2010 година, Определение № 233/21.10.2015 година, постановено
по ч. гр. д. № 5214/2015 година и трите по описа на ВКС, ГК, е посочено, че
разпоредбата на чл. 78, ал. от ГПК предвижда право на ответника на разноски
и при прекратяване на делото, без обаче да установява краен срок, в който
трябва да се направи искане за присъждането им. При липсата на такъв срок за
това искане трябва да намери приложение общото правило, че страните са
длъжни да изчерпят всичките свои процесуални искания до приключване на
устните състезания пред съответната инстанция. В същия срок трябва да
бъдат представени и доказателствата за реалното извършване на
претендираните разноски. Видно от разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ГПК
ответникът не е задължен да включи в отговора на исковата молба искането за
присъждане на разноски, нито е задължен да представи такива. Това следва и
2
от обстоятелството, че част от тези разноски или всичките могат да бъдат
извършени в хода на производството и след подаването на отговора. Искането
за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК може да се направи в
открито съдебно заседание и то, ако ответникът е редовно призован за него.
Когато не е налице редовно призоваване за откритото съдебно заседание или
когато основанието за прекратяване е по причина извън поведението на
ответника (оттегляне или отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на
жалба), което е разгледано в закрито заседание, без предварителното
уведомяване и вземане на становище на ответника, то искането му за
присъждане на разноски може да бъде направено с допълнителна молба след
съдебния акт за прекратяване на производството, която съдът разглежда по
реда на чл. 248 от ГПК. Тези определения са постановени по реда на чл. 274,
ал. 3 от ГПК и представляват задължителна съдебна практика за съда.
В този смисъл, ответникът по прекратено дело има право да получи
направените от него разноски, дори да е пропуснал да ги заяви с отговора на
исковата молба. Той може да реализира това свое право като подаде молба за
допълване на определението за прекратяване по реда и в срока по чл. 248
ГПК. Представената съдебна практика е категорична в подкрепа на този
извод.
По отношение на размера на възнаграждението, съдът не намира
същото за прекомерно, доколкото надвишава минимално размера на
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени съгласно
чл. 7, ал.1, т.4 от наредбата (1000 лв., съгласно чл. 7, ал.3 то Наредбата)
колкото е претендиран от процесуалния представител на ответника без ДДС.
Предвид изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решението
следва да се допълни в частта за разноските като на ответната страна се
присъдят 1200 лв. разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 22107/20.05.2025г., постановено по гр. д.
№ 17829/2025г. по описа на СРС, в частта за разноските, като:
3
ОСЪЖДА В. К. Б. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Институт за и.
изследвания към Б. гр. С., Булстат ***, сума в размер на 1200 лв. с ДДС,
представляваща съдебни разноски в исковото производство.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4