Присъда по НОХД №259/2018 на Районен съд - Враца

М  О  Т  И  В  И

към присъда, постановена на 12.11.2018 г. по НОХД № 259 по описа за 2018 г. на ВРС

 

Против подсъдимия Б.П.Б. е внесен обвинителен акт на ВРП за това, че в гр. К., след като е осъден с влязло в сила на 26.05.2016 г. определение по гражданско дело № 972/2016 г. по описа на Районен съд – гр. В.да издържа свой низходящ – малолетната К.Б.П., родена на *** г., съзнателно не е изпълнил това свое задължение да изплати на майката и законен представител П.П. Х.на малолетната сумата в размер на две или повече месечни вноски, а именно: от месец май 2016 г. до месец ноември 2017 г., включително – общо 19 месечни вноски по 105,00 лв.  – общо за сумата от 1995,00 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

         Участващият по делото прокурор пледира, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, което е обвинен, но с оглед факта, че преди постановяването на присъдата е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалата, то не следва да му се налага наказание.

         Подсъдимият - редовно призован, не се явява в съдебното заседание, като за него се явява служебният му защитник, който също пледира за приложението на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК.

Съдът даде ход на делото и след като изслуша доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Свидетелката П.П. *** живеела на съпружески начала с подсъдимия Б.П.Б.. В резултат на съвместното им съжителство двамата се сдобили с едно дете – К.Б.П., с ЕГН: **********. Впоследствие през 2012 г. свидетелката Х.и подсъдимият Б. се разделили, като малолетното дете остава да живее при майка си.

С оглед издържане на детето, на 27.02.2016 г. Х.подала иск срещу подсъдимия Б. пред ВРС, пред който било образувано гр. д. № 972/2016 г. по описа на съда. Посоченото гражданско дело приключило с протоколно определение от 16.05.2016г., с което съдът одобрил постигнатата между страните спогодба. По силата на същата подсъдимият Б. се задължил да заплаща на свидетелката Х., като майка и законен представител на малолетното им дете, месечна издръжка в размер на 105,00 лв., както и да изплати месечна издръжка за минал период за една година назад, считано от 27.02.2015 г. до 27.02.2016 г. в общ размер на 1260 лв. Бил определен и режим на свиждане на бащата с детето, който подсъдимият не изпълнявал – грижите били поети изцяло от майката.

След влизане в сила на съдебният акт (26.05.2016 г.) подсъдимият Б. не изплатил нито една месечна издръжка на малолетното си дете, по повод на което на 06.07.2016 г. Х.образувала изпълнително дело пред ДСИ към РС – В., но поради липса на постъпления по него от страна на длъжника Б., същата сезирала ВРП с жалба от 17.07.2017 г.

Въпреки задължението му и знанието му, че дължи издръжка за детето си К.Б.П., подсъдимият Б.П.Б. не е изплатил нито една от дължимите от него вноски — а именно от месец май 2016г. до месец ноември 2017 г. включително - 19 /деветнадесет/ месечни вноски, всяка по 105,00 лв. или общо дължима издръжка за целия период от месец май 2016 г. до месец ноември 2017 г. включително – 1995,00 лв.

Преди последното съдебно заседание подсъдимият Б. е възстановил на свидетелката Х.сумата от 1995,00 лв.

Гореописаната фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите П.П. Х.– майка на непълнолетната К., като показанията на същата от досъдебното производство са приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.5 НПК. Бащинството на подсъдимия безспорно се доказва от приложеното на ДП удостоверение за раждане на детето (л. 32 от  ДП - 996/2017 г.). Изплащането на дължимата по обвинителен акт издръжка преди постановяване на настоящата присъда се доказва несъмнено от приложените по настоящото Н.О.Х.Д. молба от служебния защитник на подсъдимия, ведно с платежно нареждане за посочената сума (л. 60-61). В съдебно заседание служебният защитник потвърждава категорично и недвусмислено, че сумата, посочена в обвинителния акт, е внесена по банкова сметка ***, с което е изпълнено конкретното задължение на Б. към малолетното си дете.

Предвид гореизложеното съдът направи следните правни изводи:

Налице са всички съставомерни елементи, квалифициращи деянието на Б. като престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, а именно след като е осъден с влязъл в сила съдебен акт да издържа свой низходящ, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – в конкретния случай 19 вноски, всяка от които в размер на 105,00 лв. за малолетното му дете или обща сума в размер на 1995,00 лв. Безспорно се установява наличието на едно продължено престъпление, изпълнителното деяние на което подсъдимият е осъществил с бездействие, като не е заплащал определените за издръжката парични вноски.

На следващо място, от обективна страна безспорно се установява настъпилият от деянието отрицателен престъпен резултат, а именно -подсъдимият е изпаднал в забава в размер на 19 месечни вноски.

От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението с пряк умисъл, тъй като е съзнавал за вмененото му по силата на съдебен акт задължение за заплащане на издръжка и въпреки това не е изпълнил същото в размер на повече от две месечни вноски.

Съдът взе предвид обстоятелството, че преди постановяване на присъдата подсъдимият е изплатил цялата дължима сума и не са настъпили други вредни за пострадалата последици, както и обстоятелството, че по отношение на същия не е прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК.

Водим от гореизложеното, съдът се произнесе с присъда, с която призна подсъдимия Б.П.Б. за виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, но на основание чл. 183, ал. 3 от НК не му наложи наказание.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                     Районен съдия :