РЕШЕНИЕ
Номер 1303 10.07.2019г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд XІV
наказателен състав
На седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Катя Чокоевска
като разгледа докладваното от съдията
АН дело номер
7442 по описа за 2018
година
намира и приема за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление
№ 16-002165/30.10.2018г. на Директора на Дирекция “ИТ” - гр.Пловдив, с
което на „Интермоб” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, жк „Марица Гардънс”
№ 9, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Н.Ц.П., е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 2000 лева за
нарушение по чл.128, т.2 от Кодекса на
труда / КТ/, на основание чл. 416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят,
моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно
и необосновано. В условията на евентуалност, моли Съда да намали размера на
така наложеното наказание. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител – адв. С., поддържа жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител – юрк. К., моли да бъде потвърдено
процесното НП.
Съдът,
след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е
подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана
по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На
20.08.2018г. била извършена проверка от служители към Дирекция „Инспекция по
труда" - Пловдив /Д ИТ – Пловдив/,
сред които и свид. В.Б. – ***, на офис
на агенция за недвижими имоти „Ера”, намиращ се в гр. Пловдив, ЖК
„Тракия", бул. „Освобождение" № 33 А, стопанисван от жалбоподателя
„Интермоб” ЕООД. От
представените документи в Д ИТ –
Пловдив на 11.09.2018г. и 27.09.2018г., а именно ведомост за заплати за месец
март 2018г. и индивидуален фиш за работна заплата на И.П.С., било установено,
че от страна на работодателя „Интермоб" ЕООД в установения срок до
10.04.2018г. не е изплатено уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа на И.П.С. за месец март 2018г., работил в офиса на дружеството в гр.
Пловдив, жк „Tpaкия”. В трудовая
договор, сключен с И.П.С., е определено, че трудовите възнаграждения се
изплащат ежемесечно, до 10-то число на месеца, следващ месеца, в
който е положен трудът, а ако 10-ти е неработен, до следващия след след него работен ден. При проверката не били представени
други документи /разписка, банкови извлечения, банкови нареждания, разходни
ордери и други/, удостоверяващи изплащане
на начисленото трудово възнаграждение за посочения месец.
Констатциите били направени от
писмените материали: заверено копие на ведомост за заплати месец март 2018г.,
заверено копие на индивидуален фиш за работна заплата И.С. за месец март
2018г., заверено копие на трудов договор.
Ето защо срещу „Интермоб” ЕООД бил
съставен АУАН №16-002165/28.09.2018г.
за това, че нарушило разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ. Въз основа на този акт
било издадено и атакуваното НП.
Тази
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените
доказателства по делото, както и от показанията на актосъставителя В.Б., която
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
логични, обективни, достоверни и съотвестващи на останалия доказателствен
материал.
Въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства по категоричен и
безспорен начин се установява, че жалбоподателят „Интермоб” ЕООД, в качеството
си на работодател, не е
изплатил на работника И.П.С., трудовото възнаграждение за месец март 2018г. за
извършената от него работа. Посочената разпоредба въвежда задължение за
работодателя в установените срокове да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Безспорно е, че
жалбоподателят е годен субект на нарушението по
чл.128, т. 2 от КТ, тъй като се явява работодател по смисъла на § 1, т.
1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Като работодател „Интермоб” ЕООД е
директен адресат на изискването на цитираната правна норма и за него е
възникнало задължението да изплаща на наетите работници уговореното трудово
възнаграждение, коетп в случая е уговорено да се изплаща до 10-то число на
месеца, следващ този, за който се начислява работната заплата. Няма спор, че И.П.С.
е бил в трудово правооотношение с жалбоподателя в процесното време. За
посочените факти безспорно свидетелства приложеното по делото копие на трудов
договор. Не се спори и по това, че работникът е изпълнил работата. Видно от наличното
по административната преписка заверено копие от разплащателни ведомости за
месец март 2018г. срещу името на работника С., обаче, липсва
подпис за получено от него трудово възнаграждение за горепосочения месец. На
проверяващия орган не са били представени други документи/доказателства за
изплатена работна заплата на въпросния работник. Всъщност неизплатеното трудово
възнаграждение към момента на извършените проверки и съставяне на АУАН е
безспорен факт, доколкото самият жалбодател признава неизпълнение на задължението
си с представеното банково извлечение от дата 01.10.2018г. за изплатеното
трудово възнаграждение на работника за месец март 2018г.
Относно наведените
възражения на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила по съставянето на АУАН и издаването на НП, не се споделят от Съда, доколкото
са достатъчно ясни и конкретизирани времето, мястото и в какво точно се
изразява нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, изрично посочени
в обстоятелствената част на АУАН и НП. С оглед уговореното в трудовия договор
жалбоподателят е дължал трудово възнаграждение на С. до 10-то число на месец,
следващ месеца, за който е положен труда, а в случаите, когато 10-я ден е
неработен, в следващия присъстващ. В случая неизпълнението на задължението по
чл.128, т.2 от КТ представлява едно бездействие на работодателя, продължило до
момента на установяване на нарушението. Ирелеватно е къде точно е извършена
проверката, доколкото нарушението е установено на база представени документи в
Д ИТ -Пловдив, от които е установено нарушението, още повече, че административнонаказателното
производство започва именно със съставянето на АУАН, а не със служебно извършената проверка. Посоченото
по никакъв начин не е рефлектирало върху правото на защита на жалбоподателя,
който е бил напълно наясно кога и къде да изпълни задължението си - да изплати
трудовото възнаграждение на работника.
На
следващо място, неоснователно е възражението в жалбата за нарушение на процесуалните правила, изразило
се в липса на компетентност на наказващия орган, доколкото НП е издадено от
Директора на Д ИТ –Пловдив, видно от приложената оправомощителна заповед и с
оглед разпоредбата на чл.416, ал.5 от КТ,
а актосъствителят в качеството на главен инспектор към инспекцията, се
явява държавен контролен орган по силата на чл.416, ал.1 от КТ.
Неоснователна
е намесата от страна на жалбодателя на факти и обстоятелства, касаещи дадено
предписание на контролните органи, тъй като последното представлява налагане на
принудителна административна мярка, развиваща се в друго и независимо
производство. Т.е. положителната промяна, изразила се в изпълнение на
предписание не санира констатираното нарушение. Изплащането на трудовото
възнаграждение впоследствие би оказало влияние единствено при
индивидуализацията на наказанието.
Ето защо и предвид неосновоателността
на възраженията, правилно е ангажирана отговорността на дружеството за
нарушение по чл. 128, т.2 от КТ.
Освен
правилно дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация,
правилно по реда на чл. 414, ал.1 от КТ е било наложено наказание. Съдът,
обаче, намира,че за случая следва да се определи размер на наказание в
законовия минимум, като отчете посоченото по-горе изплатеното трудово
възнаграждение за един месец веднага след съставянето на акта. В този смисъл минимално
предвидената имуществена санкция от 1500 лева, според настоящата инстанция е
достатъчна да се постигне целеният поправителен ефект.
Настоящият
случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за нарушения от същия вид. Посоченото
по-горе смекчаващо обстоятелство е взето предвид при определяне на санкцията в
законовия минимум.
Дружеството
– жалбоподател навежда и твърдение за явна несъразмерност на наложената санкция
с конкретно извършеното нарушение, поради което се настоява за преценката му
като „маловажно нарушение” по смисъла на чл. 415в КТ. Цитираната разпоредба
предвижда за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по
реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от
50 до 100 лв. В конкретния случай, както вече се посочи, жалбоподателят, в
качеството на работодател, е следвало да изплати на работника С. трудово
възнграждение за месец март 2018г. до 10-то число на следващия месец. Видно от
представеното банково
извлечение с дата 01.10.2018г., действително работодателят е изплатил трудово
възнаграждение на конкретния работник за месец март 2018г. Действително това е
станало след установяване на нарушението с последващата проверка на 27.09.2018г.,
но и след съставяне на АУАН. Прави впечатление, че работодателят е оставил
работника без дължимото му трудово възнаграждение за период около 6 месеца,
като изплащането е станало едва след намесата на кнтролните органи. Освен това,
последващото предписание от контролните органи за изплащане на конкретната
заплата в срок, се отнася до отделно производство, което е с оглед да не се
търпят повече вреди от вече настъпилите за работника. В тази връзка несъмнено
отсъства втората предпоставка, предвидена по чл.415в, ал.1 от КТ – от
нарушението да не се произтекли вредни последици за работника, който е останал
около 6 месеца без заплатата си. Заплащането на дължимо трудово възнаграждение
с такова закъснение не може да отстрани причинените неблагоприятните последици
за работника, а само може да бъде предовратено настъпването на повече такива. Ето защо неплатеният положен труд и то за
продължителен период от време, винаги води до неблагоприятни последици за
съответното лице, с което не може да попълни изискването на чл. 415в ал.1 пр.2 КТ. Предвид това, Съдът намира,че не са налице обстоятелства за намаляване
размерът на наложеното наказание по привилегирования състав, като същото е
наложено в предвидения от заканодателя
минимум на санкционната норма по чл. 414, ал.1 от КТ.
Съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения както при съставяне на АУАН, така и при
издаване на процесното НП, които да бъдат основание за отмяна на процесното
наказателно постановление.
В посочения смисъл следва да бъде
изменено процесното НП.
Ето защо и поради горните мотиви,
Пловдивският районен съд, XІV н.с.
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление
№ 16-002165/30.10.2018г. на Директора на Дирекция “ИТ” - гр.Пловдив, с
което на „Интермоб” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, жк „Марица Гардънс”
№ 9, ет.1, ап.2, представлявано
от управителя Н.Ц.П., е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2000 лева за нарушение по чл.128, т.2 от Кодекса на труда / КТ/, на основание чл. 416,
ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ, КАТО
НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция
на 1500 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.