В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ

Секретар: ЛУИЗА ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №580 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 18-0938-006429 /05.12.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Ю.П.В. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

- на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.132 т.2 ЗДвП;

- на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Оспорва Наказателното постановление от фактическа страна като представя собствена версия за обстоятелствата, предмет на изясняване и по-конкретно – че пътника в управлявания от негова страна таксиметров автомобил – М.С. – се е държала агресивно и невъзпитано, слезла ненадейно от автомобила при неговото спиране и дори първоначално отказала да заплати таксиметровата услуга, като се отдалечила; едва по-късно, жалбоподателят бил потърсен от дежурен полицейски екип и му бил съставен АУАН, при което обаче не бил изслушан за неговата версия по случая и дори – не му била дадена възможност да впише в съставения АУАН възраженията си. На тази основа, моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата. Защитникът счита, че е ограничено правото на защита на нарушителя, който е бил лишен от възможност да направи възражения при съставянето на АУАН. Наред с това счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали, не се установява по убедителен начин възприетата от актосъставителя и административнонаказващия орган фактическа обстановка; изтъква, че нито актосъставителят, нито – административнонаказващия орган са изпълнили задълженията си за установяване на действителната фактическа обстановка и в резултат е издадено НП, което е неправилно. В тази връзка, жалбоподателят и неговият защитник пледират за отмяна на Наказателното постановление, като незаконосъобразно.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 010207/25.11.2018г. от страна на Л.Х.Ц. – мл.автоконтрольор при ***, в присъствието на свидетелите Н.Г.Б., Р.Р.В. и нарушителя – Ю.П.В.. Съставен е за това, че на 25.11.2018 г. около 02:10 часа, в ***, управлява лек автомобил „***“, с регистрационен № ***, като извършва следното: 1. при превоза на пътника М.М.С. ЕГН: ********** при потегляне не осигурява безопасността й и със задна дясна гума охлузва десния крак в областта на архилесовото сухожилие, с което реализира ПТП – нарушение по чл.132 т.2 ЗДвП; 2. напуска място на произшествието, като при него има пострадало лице, без да уведоми компетентната служба на МВР – нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП. При съставяне на АУАН, в бланката е отпечатано „нямам възражения“, докато с ръкописен текст е отбелязано „имам възражения“; по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН са постъпили развити съображения, а именно – че клиентът в таксиметровия автомобил М.С. се е държала агресивно и невъзпитано, слезла ненадейно от автомобила при неговото спиране, без желание да заплати таксиметровата услуга и се отдалечила, без водачът В. да възприеме каквото и да било съприкосновение между пътника и превозното средство.

Административнонаказващият орган е възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, съответно – не е възприел възраженията на нарушителя. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Ю.П.В. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.132 т.2 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.24 – 25 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, както беше отбелязано и по-горе, при съставяне на АУАН, в бланката е отпечатано „нямам възражения“, докато с ръкописен текст е отбелязано „имам възражения“. Според процесната жалба, В. е имал възражения, които обаче не му била дадена възможност да изложи в съставения АУАН. Тази версия на жалбоподателя намира потвърждение в свидетелските показания на св.Л.Ц. и Б.М.. Според св.Ц.:

„АДВ.К. - Бил ли е съгласен с АУАН Ю.В., дадена ли му е възможност да напише писмени възражения?

СВИДЕТЕЛКАТА Ц. – Той винаги може да напише.

АДВ.К. – Вие дадохте ли му тази възможност?

СВИДЕТЕЛКАТА Ц. - В акта пише имам или нямам възражение. Нямам спомням дали съм му дала възможност.“

От друга страна, според показанията на св.Б.М.:

„АДВ. К. – Той имаше ли възражения?

СВИДЕТЕЛЯ М. – Да.

АДВ. К. – Дадохте ли му възможност да ги напише?

СВИДЕТЕЛЯ М. – Еми, в новите актове се приемат възражения в тридневен срок в сектор ПП.

АДВ. К. – Новите актове не може да пише веднага възражение?

СВИДЕТЕЛЯ М. – Само отбелязваме дали има възражение или няма възражения.“

Следва да бъде отбелязано, че в процесния случай, представен е АУАН в принтиран/напечатан вид, т.е. без ръкописно попълване на бланката, от страна на актосъставителя. Именно в този смисъл е изявлението на св.М., касаещо „новите актове“. Следва да бъде отбелязано, че вътрешната организация на работа в СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН /а и в МВР като цяло/, не е предмет на изясняване и анализ по настоящото дело. Спазването на Закона /разбиран като общо понятие/ обаче е задължение на всички физически и юридически лица, независимо от заеманата от тях позиция или длъжност в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Това уточнение е наложително, тъй като съобразно чл.42 т.8 ЗАНН, един от реквизитите на съставения АУАН са обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива. Този реквизит е задължителен дотолкова, доколкото в случай, че нарушителят има желание да направи възражения или да даде обяснения – той има право да стори това, на което пък съответства задължението на актосъставителя да му даде тази възможност - още при съставяне на АУАН. Касае се за елемент от правото на защита на нарушителя, на който посредством съставяния АУАН се „повдига обвинение“ за определено административно нарушение. ЗАНН не предвижда възможност за актосъставителя да ограничава правото на защита на нарушителя в очертаната насока, включително – чрез насочването му да подаде възражения по реда и в срока на чл.44 ал.1 ЗАНН. Напротив, възможността по чл.44 ал.1 ЗАНН допълва, а не замества или изключва, правото на нарушителя да направи възражения или да даде обяснения, още при съставяне на АУАН. Съответно, ограничаването от страна на актосъставителя на правото на обяснения/възражения при съставяне на АУАН, независимо дали подобно ограничаване е резултат от субективни или обективни /в т.ч. – организационни, технически/ причини, не може да бъде юридически преценено другояче, освен като съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. На свой ред, подобно нарушение предопределя и незаконосъобразността на провежданото административнонаказателно производство, а оттук – и незаконосъобразността на издаденото от страна на административнонаказващия орган Наказателно постановление.

На второ място, съставеният АУАН и издаденото НП не съдържат надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. По-конкретно, според възприетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка, нарушителят не е осигурил безопасността на пътничката М.С. и със задна дясна гума е „охлузил“ десния й крак в областта на архилесовото сухожилие. Неясно е конкретно какво се влага в твърдението, че автомобилът е „охлузил“ долен десен крайник на С., но още по-същественото е, че така представеното, не съдържа посочване на някакъв определен вид телесно увреждане, дори в по-общ смисъл. Следва да бъде напомнено, че съобразно §6 т.30 от ДР на ЗДвП, „"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.“. Видно е, че легалната дефиниция предвижда настъпване на някакъв противоправен резултат, който по отношение на физическите лица би могъл да се изрази в нараняване или смърт. Следователно, съществен елемент от фактическата обстановка, предмет на изясняване по делото, съставлява въпроса дали за М.С. е причинено някакво нараняване, а в случай, че е причинено – приблизително какво нараняване, по своя вид. Както обаче вече беше изтъкнато – АУАН и НП не съдържат яснота в тази насока, а използваните изразни средства единствено сочат на настъпило съприкосновение между управляваното от жалбоподателя МПС и пътника, в областта на десен крак. Изцяло в сферата на предположенията стои въпроса какво нараняване е било причинено, както и дали изобщо е налице някакво нараняване – доколкото, принципно погледнато, не всяко съприкосновение между МПС и пътник е в състояние да причини противоправен резултат. Ето защо Съдът приема, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено не съответства на изискванията на ЗАНН, т.е. – допуснати са нарушения на разпоредбите на чл. 42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН, които са съществени, тъй като бива ограничено правото на защита на нарушителя – и по-конкретно, правото му да научи за какво нарушение и въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Въз основа на тези съображения Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан правния спор по същество. За пълнота на настоящото Решение обаче, нека бъде отбелязано, че обжалваното НП се явява и неправилно. В тази връзка Съдът взе предвид, че гореспоменатата липса на щателно изложение на обстоятелствата на случая, резултат от дейността на компетентни служебни лица /актосъставител, административнонаказващ орган/, не може да бъде тълкувана във вреда на жалбоподателя. В този смисъл Съдът намира, че не се касае за „редовно“ съставен АУАН по смисъла на чл.189 ал.2 ЗДвП, а оттук – не е налице и презумптивна доказателствена сила на същия. На свой ред, от представените доказателствени материали, не може да бъде направен извода, че жалбоподателя е извършил нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност. На първо място, показанията на Л.Х.Ц., Н.Г.Б., Р.Р.В. и Б. *** М., макар небудещи съмнение в добросъвестността на свидетелите, същевременно и не се отличават с необходимата обстойност и убедителност. Никой от тези свидетели не е бил очевидец на прицесния случай, а е научил за него от трети лица – М.С., други полицейски служители, беседвали с М.С.. Показанията на всеки от споменатите свидетели изобилстват от общи твърдения, заявена липса на спомен, абстрактност; св.Л.Ц. дори сочи като време на твърдяните нарушения „25.11.2018 г. късно вечерта“, при положение, че като актосъставител, в АУАН е отбелязала ранното утро на 25.11.2018г. Не само свидетелските показания на Ц., Б., В. и М. са недостатъчно конкретни и последователни, но така и не отговарят на щекотливия въпрос – по какви причини изцяло са възприели версията за случилото се на М.С., респ. – са дискредитирали версията на водача В.. Този въпрос няма надлежен отговор в показанията на разпитаните свидетели, а е от особено значение в случаи като настоящия, когато са налице отношения, развили се на „четири очи“, при които отношения, версиите на двете страни взаимно се изключват. В очертаната насока, единствено свидетелите Ц. и М., до известна степен обосновават възприемането на версията на М.С. - с това, че са видели следа от „гума“ по крака й. Според св.Ц.:

„По гумата не може да се види нищо от дамата, но по крака на дамата видях, че имаше следа/беше с чоропогащник/. Медицински документи нямаше, тя отиде в Бърза помощ но имаше контакт по крака й.

СЪДЪТ – Видяла сте някаква следа по чоропогащника?

СВИДЕТЕЛКАТА Ц. – От гума, да - дали е точно от гумата на господина - не мога да твърдя защото не съм видяла.“

…

„СЪДЪТ – Имате ли спомен в коя част на крака, твърдеше тази пострадала, че се е се е осъществил контакта между крака и гумата и по-конкретно в коя час на крака сте забелязала следи?

СВИДЕТЕЛКАТА Ц. – Малко над кокалчето, в задната част на глезена, но не си спомням на кой от двата крака - ляв или десен.“

От друга страна, според св.М.:

„Имам единствено спомен, че на пострадалото момиче имаше отпечатък от гума по десния крак, нищо друго. Но беше съвсем леко, изпратихме момичето в Бърза помощ, казаха че няма наранявания.“

Видно е, че отново са налице общи, неконкретизирани твърдения и без яснота остава споменатия и по-горе въпрос – имало ли е нараняване, а в случай, че е имало – в какво се е изразявало то. Сочените от двамата свидетели следи от „гума“ върху крака на С. биха могли да бъдат резултат от напълно различни въздействия – замърсяване /например - кал/, механични деформации върху материята на чорапогащите и т.н. Впрочем, съставеният по случая Констативен протокол за ПТП /л.21 – 22 от делото/ не внася никаква допълнителна информация, тъй като неговото съдържание е аналогично с това на фактическата обстановка, изложена в АУАН/НП. Ето защо, съвкупната преценка на доказателствените материали по делото налага извода, че коментираната фактическа обстановка, възприета от актосъставителя и административнонаказващия орган, не може да се приеме за доказана по убедителен начин. Нещо повече, липсата на яснота дали на М.С. изобщо е причинено нараняване, не позволява да се приеме, че е налице доказано пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6 т.30 от ДР на ЗДвП. При положение обаче, че липсват надлежни доказателства за настъпило ПТП, тезата, че са извършени нарушения по чл.132 т.2 ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП – доколкото същата теза е поставена в зависимост от твърдяното ПТП с М.С. - също няма как да бъде приета за доказана по категоричен начин, т.е. Ю.В. е административно наказан за деяния, които не е извършил.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 18-0938-006429 /05.12.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на Ю.П.В. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	14 август 2019 г. (в сила от 6 септември 2019 г.)
Съдия:	Асен Иванов Даскалов

Дело:	20194430200580
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	14 март 2019 г.

Решение по дело №580/2019 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА