Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 29.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на пети
ноември
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 13798 по описа
за 2015 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от „Б.П.Б.” АД против К.Т.К.
и Р.Ц.К., с която са предявени искове по реда на чл.422 във връзка с чл.415,
ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че е предоставил
кредит на ответниците, съгласно Договор за кредит срещу ипотека № 3248/R2006 от
06.12.2006 г., Анекс № 1 от 29.01.2013 г., Анекс № 2 от 18.12.2013 г. и Анекс №
3 от 19.02.2014 г. в размер на 125 000 евро, който е усвоен изцяло. Твърди се,
че от 15.03.2014 г. длъжниците не са заплащали дължимите съгласно договора
вноски, като към 26.08.2014 г. не са погасени пет вноски. Твърди се, че на
основание чл.21, ал.1 от договора за кредит, банката претендира предсрочно
вземането си и пристъпва към принудително удовлетворяване на вземането си за
главница, начислена договорна лихва и такси. Поддържа се, че банката е
направила кредита предсрочно изискуем, считано от 31.07.2014 г. Твърди се, че
на основание заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК в РС Свищов е образувано ч.гр.д. № 634/2014 г., по което е издадена Заповед
№ 380 от 26.08.2014 г. и изпълнителен лист от 27.08.2014 г., като в законоустановения
двуседмичен срок, длъжниците са възразили против вземането на банката. Поддържа
се, че настоящият иск е предявен в законоустановения едномесечен срок.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъдe признато в отношенията между страните, че ответниците дължат
солидарно на ищеца следните суми: сумата от 113 795,43 евро, неплатена главница
дължима въз основа на Договор за кредит срещу ипотека № 3248/R2006 от
06.12.2006 г., Анекс № 1 от 29.08.2013 г., Анекс № 2 от 18.12.2013 г. и Анекс №
3 от 19.02.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2014 г. до
изплащане на вземането, сумата от 3 241,79 евро-договорна лихва начислена за
периода от 15.02.2014 г. до 30.07.2014
г., сумата от 812 евро-наказателна лихва за периода от 31.07.2014 г. до 28.08.2014
г., сумата от 75,60 лв.-нотариални такси за връчване на нотариални покани за
доброволно изпълнение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 26.08.2014 г.
по ч.гр.д. № 634/2014 г. по описа на Районен съд-Свищов.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответниците депозират отговор на 24.09.2015 г. с идентични възражения.
По същество оспорват исковете с
твърдение, че процесното вземане на банката не е изискуемо и ликвидно. Твърди
се, че към момента на снабдяване на ищеца с процесната заповед, е липсвало
валидно обявяване на кредита за предсрочно изискуем от лица с представителна
власт. Заявява възражение за нищожност на договора за кредит, поради
противоречието му със закона. Твърди се, че клаузите в договора пораждат явна
неравнопоставеност между страните, а поведението на банката е създала стопанска
непоносимост на ответника-кредитополучател да изпълни своите задължения като
получи кредита и финансира своите търговски начинания с цел печалба. При
условията на евентуалност заявява възражение за нищожност на отделни клаузи от
договора-чл.5, ал.3 като неравноправна по смисъла на чл.143 от Закона за защита
на потребителите. Оспорва действието на приложените към ИМ Общи бизнес условия
от 12.02.2007 г., тъй като същите не са представени, съответно не са приети от
ответниците.
Ответницата твърди, че не са
налице условията за солидарното й осъждане с К.Т.К., тъй като не е действителен
кредитополучател, сумата е преведена изцяло по сметката на К., до която
ответницата няма достъп.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът депозира допълнителна искова молба, с която възразява изцяло срещу
твърденията и претенциите в отговора на двамата ответници, като счита, че
същите са недопустими, неоснователни и недоказани. Поддържа се, че Банката е
спазила чл.58 от ЗКИ и необходимите документи и информация са предоставени на
клиентите. Не е налице претендираната нищожност и неравнопоставеност на
цитираната клауза от договора и анексите към него.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответниците депозират допълнителни отговори, идентични по своето съдържание,
като изцяло преповтарят възраженията си вече изложени в отговора срещу исковата
молба.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
К.К. редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по
същество.
Ответницата
Р.К., в съдебно заседание чрез назначения й особен представител адвокат А.
оспорва исковите претенции като неоснователни и моли съда да постанови решение,
с което да ги отхвърли изцяло.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.08.2014 г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което и с разпореждане
на съда, постановено по ч.гр.д. № 634/14 г. по описа на РС-Свищов, срещу
ответниците е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417, т.2 от ГПК, допуснато незабавно изпълнение и издаден
изпълнителен лист.
В
законоустановения срок по чл.414 от ГПК двамата ответници в качеството си на
длъжници са възразили, че не дължат изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение.
Със съобщение, връчено на ищеца
на 03.06.2015 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за
установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Настоящият
иск е предявен на 03.07.2015 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В
този смисъл предявеният иск е процесуално допустим. Видно както от
отбелязването върху исковата молба, така и от товарителницата на Спиди,
исковата молба е взета на 03.07.2015 г. от куриера и е доставена в Окръжен съд
гр. Велико Търново на 06.07.2015 г. На основание чл.62, ал.2 от ГПК, срокът не
се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата.
Исковата молба е подадена по пощата и в едномесечния срок.
По същество на предявения иск.
От
ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че на 06.12.2006 г.
между страните е сключен договор за кредит срещу ипотека № 3248/R/2006,
по силата на който ищецът “Б.П.Б.” АД, в качеството си на кредитор, е
предоставила на ответниците К.Т.К. в качеството му на кредитополучател и Р.Ц.К.
в качеството й на съкредитополучател, целеви кредит за закупуване на недвижим
имот: УПИ ХVІІ в кв.106 с площ 545 кв.м с построен в него магазин със застроена
площ 252 кв.м., находящ се в гр. Свищов, в размер на 125 000 евро, с краен
срок за погасяване месец декември 2026 г. Кредитът е разсрочен за погасяване на
240 равни месечни анюитетни вноски за главница и лихви, първата от които е
дължима на 11.01.2007 г. Конкретният размер на погасителните вноски е определен
в погасителния план, разписан между страните, представляващ неразделна част от
договора за кредит.
Договореният
в т. 5 на договора годишен лихвен процент за олихвяване на кредита е в размер
на 3% за първите шест месеца, а за остатъка от срока главницата по кредита се
олихвява с 9,40% годишна лихва, и съгласно т. 7.2 на договора подлежи на
едностранна промяна от страна на банката при условията, посочени в т. 22.3 на
договора.
От
заключението на приетата по делото и неоспорена от страните ССчЕ се установява,
че кредитът е усвоен еднократно на 11.12.2006 г., на която дата банката е
превела безкасово цялата сума в размер на 125 000 евро по сметка в евро №
********** с IBAN *** К.Т.К..
С
подписани между страните Анекс № 1 от 29.08.2013 г., Анекс № 2 от 18.12.2013 г.
и Анекс № 3 от 19.02.2014 г. страните са предоговорили условията по кредита.
Плащанията
за главница и лихви са извършвани редовно до падежна дата 15.02.2013 г., включително.
За периода от 11.01.2007 г. до 15.06.2007 г. включително главницата е олихвявана
с 3% годишна лихва. За периода от 16.06.2007 г. до 15.10.2007 г. включително
главницата е олихвявана е 9,40% годишна лихва. От 15.10.2007 г. до 15.09.2013
г. лихвеният процент, с който е олихвявана главницата е 10% годишна лихва.
Към
датата на сключване на първия анекс - 29.08.2013 г. не са погасени шест месечни
вноски за главница, дължими на падежните дати за месеците март, април, май,
юни, юли и август 2013 г. Към 29.09.2013 г. освен неплатените месечни вноски, е
налице и неплащане на част от дължимата на 15.09.2013 г. лихва върху редовна
главница. Към 29.09.2013 г. забавата в плащането на главницата е 167 дни. За
дните на забава е начислена наказателна лихва в размер на 14,65% годишна лихва
(10,65% плюс надбавка от 4%, уговорена в т. 7.1 на договора).
Към
29.09.2013 г. падежиралата главница е в размер на 18 824,69 евро, а погасената
главница-в размер на 16 800,79 евро, т.е. общият размер на непогасените месечни
вноски за главница е 2003,90 евро
Към
29.09.2013 г. просрочените задължения по кредита са за главница в размер на
2023,90 евро и редовна лихва в размер на 58,14 евро. Съгласно
чл.2 на Анекс № 1 плащането на просрочената главница е отложено, като този
остатък не е капитализиран към остатъка на главницата.
За
периода от 15.10.2013 г. - първата падежна по погасителния план към Анекс № 1
до 15.12.2013 г.-падежната дата,
предхождаща сключването на Анекс № 2/18.12.2013 г., са падежирали три месечни
вноски за главница и лихви, както следва:
на
15.10.2013 г. - за главница 306,42 евро, за лихва 942,31 евро
на
15.11.2013 г. - за главница 309,15 евро, за лихва 939,59 евро
на
15.12.2013 г. - за главница 311.90 евро, за лихва 936,84 евро, т.е. общо за
главница 927,47 евро и общо за лихва 2818,74
евро, като падежиралите три главници към датата на сключване на втория анекк-18.12.2013
г. не са погасени. В периода 15.10.2013 г. - 15.12.2013 г. са извършени
плащания за главница, общо в размер на 739,43 евро, с които е погасена част от
падежиралата главница за месеците март, април, май, юни, юли и август 2013 г.
Просрочената главница към датата на сключване на Анекс № 2 е в размер на
2211,94 евро (2023,90 евро просрочена главница по Анекс № 1 плюс 927,47 евро
падежирала главница между Анекс № 1 и Анекс № 2 минус 739,43 евро погасена
главница).
Съгласно
чл.2 на Анекс № 2 плащането на просрочената главница е отложено до 15.01.2014
г., като не е капитализирана към остатъка на главницата.
За
периода 15.10.2013 г. - 15.12.2013 г. са погасени изцяло две от начислените
лихви върху редовна главница - на падежни дати 15.10.2013 г. и 15.11.2013 г.,
общо в размер на 1881,91 евро. Към 18.12.2013 т. - датата на сключване на Анекс
№ 2, просроченото плащане за редовна лихва е в размер на 936,84 евро, дължимата
и непогасена редовна лихва на 15.12.2013 г.
За
период от 94 дни - от 16.09.2013 г. до 17.12.2013 г., върху просрочената
главница до 15.09.2013 г. в размер на 2023,90 евро и върху просрочените три
главници за периода 15.09.2013 г.-15.11.2013
г. е начислена наказателна лихва в размер на 14,65%. Общата сума на начислената
наказателна лихва е в размер на 75,92 евро.
Към
18.12.2013 г.-датата на сключване на Анекс № 2 е платена наказателната лихва, начислена
за 61 дни - от 16.09.2013 г. до 20.11.2013 г., общо в размер на 54,79 евро или
непогасената към датата на анекса част от наказателната лихва е за 33 дни в
периода от 21.11.2013 г. до 17.12.2013 г. в размер на 21,13 евро.
Върху
остатъка от редовната главница към 15.11.2013 г. в размер на 105 559,74 евро,
на 15.12.2013 г. е начислена 0,5% годишната
комисиона за управление на кредита за 2013 г. в размер на 527,80 евро.
На
16.12.2013 г. е погасена част от комисионата в размер на 510,47 евро или
просроченото плащане за комисиона за управление към датата на анекса е в размер
на 17,33 евро.
Общият
размер на просрочените задължения по кредита към 18.12.2013 г. - датата на
сключване на Анекс № 2 е 3187,24
евро, която сума представлява сбор от 2211,94 евро главница плюс 936,84 евро
редовна лихва плюс 21,13 евро наказателна лихва плюс 17,33 евро комисиона за
управление.
За
периода от 15.01.2014 г. - първата падежна по погасителния план към Анекс № 2
до 15.02.2013 г.- падежната дата,
предхождаща сключването на Анекс № 3/19.02.2014 г., са падежирали две месечни
вноски за главница и лихви, както следва:
на
15.01.2014 г. - за главница 314,6 евро, за лихва 934,07 евро
на
15.02.2013 г. - за главница 317,45 евро, за лихва 931.28 евро, или общо за
главница- 632,11 евро и 1865,35 евро-за лихва.
Към
18.12.2013 г. - датата на сключване на Анекс № 2, падежиралите три главници
общо в размер на 632,11 евро не са погасени.
Към
19.02.2014 г. - датата на сключване на Анекс № 3, начислените две лихви върху
редовна главница общо в размер на 1865,35 евро не са погасени. В периода
15.10.2013 г. - 15.12.2013 г. са извършени плащания за редовна лихва, общо в
размер на 177,68 евро. Плащането е извършено на 24.01.2014 г., с което е
погасена част от просрочената редовна лихва в размер на 936,84 евро, дължима на
15.12.2013 г. Непогасеният остатък от лихвата е 759,16 евро.
Към
19.02.2014 г. - датата на сключване на Анекс № 3, просроченото плащане за
редовна лихва е в размер на 2624,51 евро.
За
период от 33 дни - от 15.01.2014 г. до 17.12.2014 г., върху просрочената
главница до 15.12.2013 г. в размер на 2211,94 евро и върху просрочените три
главници за периода 15.01.2014 г.-15.02.2014
г. е начислена наказателна лихва в размер на 14,65%. Общата сума на начислената
наказателна лихва е в размер на 36,24 евро.
Към
19.02.2014 г.-датата на сключване на Анекс № 3 е платена наказателната лихва, начислена
за 9 дни - от 15.01.2014 г. до 23.01.2014 г., общо в размер на 9,25 евро. Плащането
е извършено на 24.01.2014 г.
Непогасената
към датата на анекса част от наказателната лихва е за 25 дни в периода от 23.01.2013 г. до 18.02.2014 г. в размер на 26,99 евро.
Видно
от движенията по сметките на ответниците, обслужващи погасяването на кредита,
посочени в Раздел III на експертизата за прегледаната документация, 24.01.2014
г. е последната дата на която са осигурени средства за погасяване на задължения
по кредита. Осигурените на тази дата средства са общо в размер на 204,19 евро,
с които са погасени лихвите и комисионата за управление, описани по - горе.
За
периода от 24.01.2014 г. до 28.08.2014 г. по погасителните сметки няма
постъпили суми за плащане на задължения по кредита.
Общият
размер на просрочените задължения по кредита към 19.12.2013 г. - датата на
сключване на Анекс № 2 е 5516,68 евро, която сума представлява сбор от 2844,05
евро главница плюс 2624,51 евро редовна лихва плюс 21,13 евро наказателна лихва
за периода от 21.11.2013 г. до 17.12.2013 г. плюс 26,99 евро наказателна лихва
за периода от 23.01.2013 г. до
18.02.2014 г.
Към
датата на сключване на третия анекс - 19.02.2014 г. е дължима и начислената за
четири дни - от 15.02.2014 г. до 18.02.2014 г. вкл. лихва върху редовната главница
към 15.02.2014 г. в размер на 104 615,73 евро. Начислената текуща лихва е в
размер на 123,80 евро.
С начислената
текуща лихва, към 19.02.2014 г. - датата на Анекс № 3, общият размер на просрочените
задължения за главница и лихви по кредита е 5640,48 евро, сбор от 5516,68 евро просрочени падежирали задължения плюс
123,80 евро текущо начислено задължение.
С Анекс
№ 3 от 18.02.2014 г. кредитът е преструктуриран при следните параметри: за
период от девет месеца е уговорен гратисен период за погасяване на главницата,
през който са дължими само начислените редовни лихви, към остатъка от редовната
главница към 15.02.2014 г. в размер на 104 615,73 евро да се капитализират
задълженията към датата на анекса, общо в размер на 5640,48 евро, към
главницата да се капитализират и начислените лихви в размер на 3539,22 евро,
представляващи разликата от олихвяването на главницата с договорен лихвен
процент 10,65% и уговорения в чл. 3 на анекса лихвен процент в размер на 6,37%,
с който ще се олихвява преструктурирана главница през първите девет месеца по
погасителния план към анекса.
В
резултат на така уговореното между страните преструктуриране, считано от
19.02.2014 г., главницата по кредита е станала в размер на 113 795,43 евро,
представляваща сбор от 104 615,73 евро редовна главница плюс 5 640,48 евро
капитализирани просрочени задължения за главница и лихви плюс 3 539,22 евро
капитализирани редовни лихви. През 9-месечния период дължимата част от
начислената редовна лихва е в размер на 604,06 евро.
По
погасителния план към Анекс № 3 от 19.02.2014 г. ответниците не са извършвали
погашения.
На
21.07.2014 г. на двамата ответници е връчена редовно нотариална покана с
удостоверени подписи с рег.№ 8498 от 09.07.2014 г. на В.И., нотариус в район РС
София, рег. № 271 на НК, представена на 14.07.2014 г. с рег.№ 4070, том 1, акт:
163 от 14.07.2014 г. на И.А., нотариус в район РС Свищов с рег. № 295 на НК за
връчване, с която Банката е поканила двамата ответници в срок от седем работни
дни от датата на поканата да заплатят задълженията си, в противен случай и след
изтичане на срока Банката обявява цялата сума по кредита за предсрочно и
незабавно изискуема. Този срок е изтекъл на 30.07.2014 г. и поради неплащане от
страна на ответниците, на 31.07.2014 г. банката е обявила целия дълг по кредита
за изцяло и предсрочно изискуем.
Към
31.07.2014 г. са били изискуеми следните задължения:
главница,
в размер на 113 795,43 евро,
редовни
лихви, в размер на 3241,79 евро.
На 26.08.2014
г. банката е подала пред Районен съд Свищов заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, като за 25 дни в периода от 31.07.2014 г. до
25.08.2014 г. вкл. е начислила наказателна лихва 14,65% върху изискуемата
главница в размер на 113795,43 евро. Начислената наказателна лихва е в размер
на 812 евро.
На
15.07.2014 г. са осчетоводени разноски по кредита за два броя нотариални
покани, общо в размер на 38,65 евро, с левова равностойност 75,60 лв. по курс
1,95583 лв. за 1 евро.
Към 26.08.2014
г. - датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, предсрочно изискуемите задължения по кредита за главница и
лихви са общо в размер на 117 849,22 евро, която сума представлява сбор от 113795,43
евро главница плюс 3241,79 евро редовни лихви плюс 812,00 евро наказателни
лихви и разноски по кредита в размер на 75,60 лв.
Със
заключението на приетата по делото ССчЕ се установява още, че начислената и неиздължена възнаградителна
лихва за периода от 15.02.2014 г. до 30.07.2014
г. е общо в размер на 3241,79 евро, както следва:
за
периода 19.02.2014 г. - 14.03.2014 г.- 483,25
евро,
четири
лихви по 604,06 евро, дължими за периода от 15.03.2014 г. до 15.07.2014 г.
вкл., в размер на 2416,24 евро и
текущо
начислената за 17 дни за периода от 15.07.2014 г. до 31.07.2014 г., в размер на
342,30 евро.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
От правна страна:
Ищецът
е предявил по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК иск за
установяване на вземания по издадена в негова полза заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417, т.2 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже
главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи,
че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на
претендираното от него право.
От своя страна в тежест на
ответника е да докаже всички възражения срещу вземането, включително и че е го
е заплатил.
Основанието на предявения иск е
неизпълнение на ответницата по договор за кредит, сключен с банка. При предоставен кредит от банка приложение
намират правилата на чл. 430 - 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл. 430,
ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По
своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, в случай, че такава е уговорена, за която се отпуска сумата по кредита, е
релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен
договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на
уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна
сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.
Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при
безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора.
Безспорно от доказателствата по
делото /заключението на ССчЕ/ се установява, че ищецът на 11.12.2006 г. е
изпълнил това свое задължение по договора и в този смисъл се явява изправна
страна.
Безспорно
от доказателствата по делото се установява, че ответниците са неизправна страна
по договора, тъй като не са изпълнили задължението си да връщат кредита по
начина и сроковете, определени с погасителен план, тъй като редовното
погасяване на задълженията по кредита е преустановено окончателно на 24.01.2014
г. с преустановяване на плащанията за главница, след който момент ответниците са
изпаднали в забава по отношение на падежиралите месечни анюитетни вноски.
На следващо
място и от представените по делото доказателства /нотариална покана/, се
установява, че банката е упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост
на цялото задължение по процесния договор преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на заповедното производство.
Обявяването
на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, вкл. и вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните
институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита.
Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
Волеизявлението
на Банката е стигнало до двамата ответници на 21.07.2014 г. Неоснователно е
възражението на ответниците за нередовност на волеизявлението на ищцовата
банка, поради липса на представителна власт на лицата от банката подписали
нотариална покана с рег. № 8498/09.07.2014 г.
Както
вече съдът е изложил мотиви за недопускане на това възражение, за двамата
ответници не е налице правен интерес от оспорване представителната власт на
представители на ищеца, тъй като когато между представляван и
представител няма спорове относно предмета и обема на представителната власт,
то насрещната страна по договора или трето лице, не може да предизвиква такива
спорове, като черпи права за себе си-Решение № 291 от 02.08.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 959/2010 г., IV г.о., ГК.
Към
31.07.2014 г., когато е обявена предсрочната изискуемост са настъпили и
обективните факти, обуславящи настъпването й.
По
силата на чл.21, ал.1 от процесния договор ответниците са се съгласили, че при
неизпълнение от тяхна страна, на което и да е условие по договора, Банката има
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Както се установява от
заключението на приетата по делото ССчЕ след 24.01.2014 г. ответниците не са
извършвали никакви плащания по кредита, като към датата на сключване на
последния анекс-19.02.2014 г., общият размер на просрочените задължения за
главница и лихви по кредита е 5640,48 евро, като тази сума представлява сбор от:
сумата от 2844,05 евро падежирала неплатена главница, 2624,51 евро падежирала,
неплатена редовна /договорна/ лихва, 21,13 евро начислена наказателна лихва за
периода от 21.11.2013 г. до 17.12.2013 г., 26,99 евро начислена наказателна
лихва за периода от 23.01.2013 г. до 18.02.2014 г. и 123,80 евро текущо
начислено задължение. Като поради неизвършване на никакви плащания в периода от
19.02.2014 г. до 31.07.2014 г., общата сума е нараснала и се е увеличила с
неплатените месечни анюитетни вноски съответно за месеците март, април, май,
юни и юли 2014 г. в общ размер от 6 243,65 евро, от която 1630,03
евро-падежирали вноски за главница и 4 613,63 евро-падежирали вноски за
редовна /договорна, възнаградителна лихва/. Към тази сума следва да се прибави
и начислената наказателна лихва за забавено изпълнение. Т.е. безспорно към
31.07.2014 г. ответниците са били в нарушение и неизпълнение на задълженията си
по чл.6, ал.1 от договора, а именно: да издължават главницата и лихвата по
кредита на месечни анюитетни вноски, съгласно Погасителен план-Приложение № 1
към договора.
Ето
защо настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са основателни, а
по размер доказани съобразно заключението на ССчЕ.
По
възражението на ответниците за нищожност на договора. Това възражение е
неоснователно, доколкото основните клаузи от договора уреждат „изначалните
условия” на договора за кредит към момента на сключването му, като страните са
били напълно наясно с тях и с подписването на договора са изразили съгласието
си с конкретния размер на кредита и на БЛП към сключването на договора,
съответно с цената на предоставения кредит и погасителния план към него. Приемането
на процесния договор за изцяло нищожен, би довело до възникване на вземане на
банката за връщане, поради начална липса на основание, на целия предоставен от
нея паричен ресурс, което не покрива интереса на ответниците, договорили
връщането му разсрочено за период от 20 години.
По
отношение на възражението на нищожност на клаузата на чл.5, ал.3 от договора,
така както е заявено. Дори и да се приеме, че тази клауза е нищожна, то
нищожността й не води до неоснователност на иска, нито до изключване
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. Нищожността
на тази клауза би се отразила единствено и само върху размера на дължимите
възнаградителни лихви, но доколкото ответниците и в срока за отговор и
допълнителен отговор не са заявили възражение за дължимия размер на
възнаградителните лихви, респ.евентуално надплащане на лихви от тяхна страна,
то съдът не се произнася по това възражение.
И по
последното възражение на ответницата К., че не са налице условията за
солидарното й осъждане с К.Т.К., тъй като не е действителен кредитополучател,
сумата е преведена изцяло по сметката на К., до която ответницата няма достъп.
Това възражение е неоснователно.
С
договора страните са уговорили изрично, че длъжниците ще отговарят за всички
задължения солидарно, т.е. и двамата ответници в качеството си на длъжници по
договора, дължат една и съща престация на ищеца в качеството му на кредитор и
той може да иска изпълнение от всеки един от двамата. Без значение е дали
ответницата е ползвала сумата предоставена от банката. По своята правна същност
пасивната солидарност е вид лично обезпечение. Обстоятелството, че кредиторът
може да се обърне срещу повече от един длъжник за една и съща престация,
намалява риска от неплатежоспособността на длъжниците и гарантира кредитора, че
интересът му ще бъде удовлетворен.
С оглед
на горното предявените искове ще следва да бъдат уважени като основателни и
доказани.
По
разноските в процеса:
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК двамата ответници ще
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски в общ
размер от 7 317,05 лв., от която: 4 611,37 лв.-внесена ДТ по сметка
на съда, 400 лв.-депозит вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2 305,68 лв. Ответниците дължат в пълен размер и разноските
направени от ищеца в заповедното производство в размер на 5 211,37 лв.
След
извършена служебна справка и на основание чл.32 от Закона за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, се установява, че
ищецът „Б.П.Б.“ АД е заличен търговец, като негов правоприемник е „Ю.Б.“ АД,
което обстоятелство е настъпило след приключване на устните състезания по
делото, но следва да бъде съобразено от
съда в диспозитива на постановеното решение.
Водим от горното, Софийски
градски съд, І-6 състав
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено в
отношенията между страните по иска на АД „Б.П.Б.“ АД, заменена в хода на
настоящото производство на основание чл.227 от ГПК от правоприемника си „Ю.Б.“
АД, дружество регистрирано и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
против К.Т.К., ЕГН ********** и Р.Ц.К., ЕГН **********,***, че двамата
ответници К.Т.К. и Р.Ц.К.
дължат солидарно на банката на основание чл.432 във връзка с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 113 795,43 евро /сто и тринадесет хиляди седемстотин деветдесет и
пет и 0,43 евро/, неплатена главница дължима въз основа на Договор за кредит
срещу ипотека № 3248/R2006 от 06.12.2006 г., Анекс № 1 от 29.08.2013 г., Анекс
№ 2 от 18.12.2013 г. и Анекс № 3 от 19.02.2014 г., ведно със законната лихва,
считано от 25.08.2014 г. до изплащане на вземането, сумата от 3 241,79 евро
/три хиляди двеста четиридесет и едно и 0,79 евро/-договорна лихва начислена за
периода от 15.02.2014 г. до 30.07.2014
г., сумата от 812 евро /осемстотин и дванадесет евро/-наказателна лихва за
периода от 31.07.2014 г. до 28.08.2014 г., сумата от 75,60 лв./седемдесет и пет
и 0,60 лв./-нотариални такси за връчване на нотариални покани за доброволно
изпълнение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 26.08.2014 г. по
ч.гр.д. № 634/2014 г. по описа на Районен съд-Свищов.
ОСЪЖДА К.Т.К., ЕГН ********** и Р.Ц.К.,
ЕГН **********,*** да заплатят на основание чл.78, ал.1 от ГПК на АД „Б.П.Б.“ АД, заменена в хода
на настоящото производство на основание чл.227 от ГПК от правоприемника си „Ю.Б.“
АД, дружество регистрирано и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
317,05 лв. /седем хиляди триста и седемнадесет и и 0,05 лв./ разноски направени
в исковото производство, както и вече присъдените разноски в размер на 5 211,37
лв. /пет хиляди двеста и единадесет и 0,37 лв./ в заповедното производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: