Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н
О Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.01.2019
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На десети януари две хиляди и деветнадесета
година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Мирослава
Иванова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 3517 по описа за 2018 год.
И за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова
молба подадена „**********”
ЕАД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление гр. *************,
с която претендира да бъде прието
за установено по отношение на
С.А.С., ЕГН: **********, с адрес:
***, че
съществува присъденото с
издадена по ч.гр.д. № 19401/2017г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за
сумите от: 3 012,83 лв. /три хиляди и дванадесет лева и осемдесет и три стотинки/ представляваща дължима главница за погасяване задължение
по Договор за потребителски заем № PLUS-11852968/12.11.2015г.,
сключен между „**********”
ЕАД и С.А.С. - кредитополучател,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда – 22.12.2017г. до окончателното и изплащане, 1539,06 лв. /хиляда петстотин тридесет и девет лева и шест стотинки/
възнаградителна лихва за периода от
20.11.2016 г. до 20.11.2019 г.; 138,64 лв. /сто тридесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/, мораторна лихва за
периода от
20.12.2016 г. до 11.12.2017г., а в условието на евентуалност се предявява осъдителен иск за същото
вземане.
В исковата молба се сочи, че на 12.11.2015г. между
страните бил сключен
Договор за потребителски кредит № PLUS-11852968,
съгласно който ищецът предоставил на ответника сума в размер на
3000лв.
Кредиторът
превел сумата по посочената от заемателя
банкова сметка. ***, съгласно раздел т.7 и т. 10 от
договора възлиза на 6636 лв.,
която
сума е разсрочена на 48 месечни
вноски - всяка
по 138,25 лв. Твърди се, че към датата
на входиране на заявлението по чл.
410 от ГПК, ответникът е погасил първите 23 месечни вноски.
Вследствие на неплащането
остатъка от кредит е бил обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът е
бил уведомен по пощата. За
събиране на вземането си ищеца
депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било
уважено, като по ч.гр.д. № 19401/2017г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение. Поради липсата на редовно връчване на заповедта, на заявителя било
указано да предяви иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 47 ал.
5 ГПК. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото
не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения
ответник. В проведеното
по делото на 10.01.2019г. открито съдебно
заседание представител на ответника или упълномощено
от него лице
не се е явил,
като ищеца, чрез процесуалния си представител с исковата молба е направил искане съдът да
постанови неприсъствено решение. С протоколно
определение от същата дата искането
е било уважено от съда, предвид
наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на
исковата молба, не се е явил
в първото по делото заседание и не е направил искане
делото да се разгледа в негово
отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239
ал.1 от ГПК - на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете
за размяна на книжата и от
неявяването им в съдебно заседание.
Съдът намира, че от
приложените към исковата молба и приети по делото
писмени доказателства - Договор за кредит;
Извлечение от погасителен план; Покана за доброволно
изпълнение, се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за
вземане произтичащо от чл. 430
от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр.
чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
На
основание чл. 78
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, които според доказателствата
за реалното им извършване - вносна
бележка за държавна такса
са в общ размер от 138,27 лв. Следва съобразно
нормите на чл.
78 ал. 8
ГПК /в ред. ДВ бр. 8 от 2017г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр.
чл. 25
НЗПП Приета с ПМС № 4 от
06.01.2006 г., да се определи на ищеца юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв. Следва да се присъди и пълния размер на разноските по
заповедното производство в размер на 143,81 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между
страните „**********”
ЕАД, ЕИК ********** със седалище
и адрес на управление гр. ********** и С.А.С.,
ЕГН: **********, с адрес:
***, че
съществува присъденото с издадена по 19401/2017г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за
сумите от: 3 012,83 лв. /три хиляди и дванадесет лева и осемдесет и три стотинки/ представляваща дължима главница за погасяване задължение
по Договор за потребителски заем № PLUS-11852968/12.11.2015г.,
сключен между „**********”
ЕАД и С.А.С. - кредитополучател,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда – 22.12.2017г. до окончателното и изплащане, 1539,06 лв. /хиляда петстотин тридесет и девет лева и шест стотинки/
възнаградителна лихва за периода от
20.11.2016 г. до 20.11.2019 г.; 138,64 лв. /сто тридесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/, мораторна лихва за
периода от
20.12.2016 г. до 11.12.2017г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 ГПК С.А.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на „**********” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр. *************, сгр. 14 сумата от 238,27 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 143,81 лв. разноски по ч.гр.д. № 19401/2017г.
по описа
на ВРС.
Решението
на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: